№ 437
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200177 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. Щ. Ж. с
ЕГН ********** против НП 21-0769-004976/1.12.2021 год. на Началник група към ОД МВР
Бургас, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП на осн. чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП,като се
оспорва изложената фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си
представител не се явява лично. Адв.А. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – ОДМВР Бургас редовно призована изпраща представител, който
моли за потвърждаване на НП.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Административно наказателното производство е образувано въз основа на съставен АУАН.
В акта като фактическа обстановка е отразено, че на 23.07.2021 год. около 21,34 часа в гр.Бургас,
по бул.”Т.Александров”, жалбоподателя, управлявал лек автомобил *** с рег. № ***, като при
избиране скоростта на движение не се съобразява пътните условия, с характера и интензивността
на движение, като се блъска самостоятелно в уличен стълб. Били допуснати щети по МПС-то, като
водача напуснал местопроизшествието и бил установен допълнително.
Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който в графата бележки и
възражения не направил такива.
1
Въз основа на така съставения акт, АНО издал НП, с което за извършено нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП наложил административно наказание
глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП
наложил административно наказание глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец
Разпитан в хода на съдебното производство св. К. потвърждава констатациите в акта за
установяване на административно нарушение. Тези констатации се потвърждават и от свидетелите
по акта.
Съдът кредитира показанията на свидетелите с доверие, тъй като ги намери за обективни,
безпристрастни, последователни и непротиворечиви. Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по делото писмени
доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник група, съгласно приложената Заповед №
8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на Вътрешните работи, като АУАН също е съставен от
компетентно лице, съгласно същата заповед.
По пункт 1 от НП.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.179, ал.2,предл.1 от ЗДвП (”Който
поради движение със несъобразена скорост … причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”) за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП (”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”), изразяващо се в това, че не е съобразил скоростта си на
движение с пътните условия, характера и интензивността на движение, като реализира
самостоятелно ПТП с материални щети.
Според състава на съда е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП при описанието на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, липсва каквато и да е конкретизация на това в какво точно се е
изразила „несъобразената скорост” на жалбоподателя. В чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се съдържа
примерно изброяване на факторите, с които водачите на превозните средства следва да
съобразяват скоростта си. В АУАН са посочени два от тези фактора – характера и интензивността
на движение, с които скоростта на движение на жалбоподателя не е била съобразена, а в НП –
всички изброени в нормата на чл.20,ал.2 от ЗДвП.
Според състава на съда не се доказва по несъмнен начин причината жалбоподателя да изгуби
контрол над автомобила – дали това се е дължало на несъобразена скорост или на други
обстоятелства, тъй като в диспозитива на НП е преписана нормата на закона. Несъобразената
скорост следва да бъде обективно доказана и не може да се определя субективно единствено
съобразно настъпилото ПТП. В процесния случай наказващият орган не е установил по безспорен
и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с
несъобразена с конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово виновно
поведение е настъпило и ПТП. Наказващият орган е следвало конкретно да опише
обстоятелствата, при които нарушението е извършено и да изпълни по този начин задължението си
по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
По пункт 2 от НП.
2
Досежно нарушението по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП съдът намира следното: Съгласно словесното
описание в АУАН и НП водачът "напуска мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР". В
посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП липсва описано задължение за
уведомяване на органите на МВР. Подобно задължение е описано в б. "в" на т. 3. Изпълнителното
деяние по т. 1 се изразява в неизпълнение на задължението да се спре и да се установят
последиците от произшествието. Такива факти обаче не са описани нито в АУАН, нито в НП. За
да отговарят на изискванията на ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление, извършеното
нарушение следва да е описано от фактическа страна с всички съставомерни признаци, така както
са посочени в закона. Единствено по този начин лицето, което е посочено като нарушител може
адекватно и пълно да упражни правото си на защита, както по фактите, така и по правото. В случая
е налице неясно и неточно фактическо описание, съпоставено с посочената за нарушена
разпоредба. Посоченото нарушение е съществено, тъй като поставя както нарушителя, така и съда
в невъзможност да се разбере какво е извършеното нарушение според наказващия орган, поради
което НП следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е
представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл.205
от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.Така
мотивиран, съдът
Предвид горното БРС – 17-ти наказателен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП НП 21-0769-004976/1.12.2021 год. на Началник група към ОД МВР Бургас, с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на на П. Щ. Ж. с ЕГН
********** му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и за нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на П. Щ. Ж. с ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Бургас по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3