РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Пловдив , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330201582 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 4270868,
издаден от ОД на МВР П., с който на ИВ. СТ. СТ., ЕГН *********, от гр. П.,
р-н „Ц.“, „З. С.“ № ****, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител – адв. П., моли съда да отмени
процесния ЕФ като незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което
се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноските по
делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на
жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар
до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4270868, издаден от ОД на МВР П. е
издаден против ИВ. СТ. СТ., затова, че на 03.09.2020 г. в
07:54ч. в гр. С., обл. П. бул. „Т.“ № 16 111, същият като водач на лек
автомобил „БМВ X5 3.0 ДИ“ с рег. № ***** собственост на „В К. А.“ ЕООД,
чийто законен представител е жалбоподателят, се е движил с установена
скорост от 62 км/ч, с 12 км/ч над разрешената скорост в населено място от 50
км/ч. Нарушението е заснето с АТСС /TFR1-M/ - 530. Първоначално
измерената скорост била 65 км/ч, но бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в
полза на водача.
За установеното нарушение срещу С. бил издаден процесният ЕФ, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Установява се, че АТСС /TFR1-M/ - 530, мобилна камера, е одобрено
средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
и вписано под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Същото е преминало последваща проверка на
23.04.2020г. със срок на валидност 12 месеца. Изготвен е протокол за
използване на АТСС, с отразени данни, касаещи конкретния случай.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на ИВ. СТ. СТ. в качеството му на управител на
дружеството-собственик на МПС, с което е извършено заснетото нарушение
така, както повелява нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, според която когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази
връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС
да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик, но така
или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито
пък данни да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично
указана такава възможност в самия ел. фиш. В качеството си на управител на
дружеството-собственик жалбоподателят е бил длъжен да спази реда на чл.
189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш,
собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша
2
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а всъщност дори и
твърдения жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от
своя страна обуславя извода, че правилно същият, като законен представител
на дружеството-собственик на процесното МПС, с което е било извършено
нарушението, е бил привлечен към отговорност.
В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван
от жалбоподателя ИВ. СТ. СТ. е бил в нарушение, като е превишил с 12 км/ч
разрешената в населено място скорост от 50 км/ч.
Въпреки установеното, обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен по следните съображения:
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно
на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. При това положение,
макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице
безспорно "маловажен случай", като по правилата на цитираните по – горе
законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш /но
не електронен такъв/, а при отказ /т. е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП. По този начин процесният електронен фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН: „За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“, като
необжалваемият минимум по ал. 2 е в размер от 10 до 50 лв. Нормата на
чл. 39, ал. 4 ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и не е следвало да
се издава електронен фиш. Този извод следва недвусмислено и от нормата на
чл. 85а ЗАНН, според която „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.
е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на
3
съответно правило в него, както е в случая. Ето защо основателно се явява
наведеното от страна на жалбоподателя възражение в тази посока.
Само за пълнота относно другото възражение, че не ставало ясно дали
пътният участък е бил ограничен или не с пътен знак Б-26, то от
квалификацията посочена в ел.фиш е видно, че такъв не е имало, тъй като е
посочена като нарушена само нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не на чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като и в протоколът за използване на АТСС се вижда,
че на заличените места има подпис на лицето, което е извършило корекциите.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, а именно
отмяната на обжалвания електронен фиш, възиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати разноските на жалбоподателя за адвокатски хонорар в
размер на 300 лева /минимумът/. По делото своевременно е направена
претенцията за адвокатско възнаграждение, ангажирани са и писмени
доказателства за реално платени разходи. Предвид горното и поискания и
определен минимум, предвиден в наредбата, неоснователно се явява
възраженението на въззиваемата страна за намаляване на адвокатския
хонорар.
С оглед гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) серия К № 4270868, издаден от ОД на
МВР П., с който на ИВ. СТ. СТ., ЕГН *********, от гр. П., р-н „Ц.“, „З. С.“ №
****, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на минитерство на вътрешните работи
Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. СТ. СТ., ЕГН ****, от гр. П., р-н „Ц.“, „З. С.“
№ ****, сумата в размер на 300 лева, представляващи разноските по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5