№ 18146
гр. С., 18.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110105637 по описа за 2022 година
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК съобщава на страните следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
„Т.С.” ЕАД е предявило в условията на обективно кумулативно
съединяване против Й. Д. АЛ. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 498,42 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.5.2017 г. до м.4.2020 г., ведно със законна лихва от 12.03.2021 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14443/2021 по описа на
СРС, 49 състав.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които е доставял топлинна енергия за битови нужди
в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Л.”, бл..., ет., ап., с
абонатен №****. Ответникът се явявал неизправна страна, тъй като не е
изпълнил задълженията си за заплащане стойността на доставената и
потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължал и
обезщетение за забавено изпълнение. Отделно от това, ищецът твърди, че
между него и „Б.Б.“ ООД е сключен договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата–
етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, като въз основа
на данните, предоставяни от дружеството, било извършено остойностяването
на потребената топлинна енергия за процесния период. В тази връзка ищецът
отправя искане за конституиране на „Б.Б.“ ООД като трето лице-помагач на
негова страна, доколкото при евентуално неправилно извършено
разпределение, което да послужи за пълното или частичното отхвърляне на
претенциите, предмет на разглеждане в настоящото производство, се поражда
възможността за търсене на регресна отговорност от него.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на искова
молба, с който навежда твърдения за недопустимост на ищцовата претенция
за сумата над 400 лева за потребена топлинна енергия и за периода след
30.11.2017 г. Сочи, че с подаденото от него възражение срещу издадената
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №14443/2021 по описа на СРС е признал
задължението си за сумата от 2014,19 лева, представляваща главница за
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.12.2017 г. – 30.0.42020
г. и за сумата от 181,16 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата. Поддържа, че издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
следва да бъде обезсилена в оспорената част, доколкото ищецът не е предявил
иск за сумите в размер на 37 лева за мораторна лихва и 0,32 лева,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение. Навежда
довод за изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Не
оспорва извършената доставка на топлинна енергия, както и размерът на
ищцовите претенции. признава задълженията си към ищеца. Поддържа, че на
17.11.2021 г. е погасил чрез плащане претендираните от ищеца в настоящото
производство вземания, за което представя доказателства.
По редовността на исковата молба:
При извършена служебна проверка за редовността на исковата молба
съдът намира, че същата е нередовна. Съгласно задължителните разяснения
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на това
по чл.410 и 418 ГПК, поради което и в двете производства следва да е налице
пълен идентитет между обстоятелствата, на които искането се основава, както
и между заявените размери на претендираните вземания.
С предявения от ищеца установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 498,42 лева за доставена и
потребена топлинна енергия за процесния имот за периода м.05.2017 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното
изплащане, като тази сума не съответства на сумите, заявени в заповедното
производство по ч.гр.д. №14443/2021 по описа на СРС, 49 състав, а именно:
сумата от 2414,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.5.2017 г. до м.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 12.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
218,16 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 01.03.2021 г., мораторна лихва в
размер на 0,32 лв. върху цената за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2020 г. до 01.02.2021 г.
С подаденото в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно с молба от
03.08.2021 г. длъжник изрично е признал задължението си към ответника за
сумата от 2014,19 лева, представляваща цената за доставена и потребена
2
топлинна енергия за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г., както и за сумата от
181,16 лева – мораторна лихва върху признатата част от главницата, но без да
уточни периода на начисляването . С оглед заявеното признание и на
основание чл. 416 ГПК съдът намира, че в частта относно сумата в размер на
2014,19 лева, представляваща цената за доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г., Заповедта за изпълнение е
влязла в сила, а в частта относно признатата сума за мораторна лихва не е
влязла в сила, доколкото липсва индивидуализиране на периода, за който се
твърди, че е начислена.
Предвид изложеното, макар и при съобразяване на частта от сумите, за
които издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, съдът
констатира, че между претенциите, заявени в заповедното производство, и
тази, заявена в исковото производство, е налице несъответствие. Ето защо,
съдът счита, че на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129,
ал. 2 ГПК да уточни как е формирана исковата му претенцията в размер на
498,42 лева за главница, начислена за доставена и потребена топлинна
енергия в процесния имот за процесния период, както и да уточни дали
претендира останалите суми, за които е издадена Заповедта за изпълнение от
30.03.2021 г.: мораторна лихва в размер на 218,16 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 01.03.2021 г. и мораторна лихва в размер на 0,32 лв. върху цената за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до
01.02.2021 г., като съобрази обстоятелството, че исковата претенция следва да
бъде напълно идентична със заявената такава в заповедното производство.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже, че с ответника са се
намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия до топлоснабдения
имот в твърдения обем през процесния период, както и размера на
претенцията си. Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи
до спирането и/или прекъсването на давността.
Ответникът е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по –
горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия
в случай, че твърди това.
С оглед възприетото от страните процесуално поведение, на основание
чл. 146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът намира, че като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следва да се отделят всички елементи от фактическия състав
на процесните вземания.
3
По доказателствените искания на страните:
Съдът приема, че ангажираните от страните писмени доказателства се
явяват относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на
доказване по предявените искове, поради което следва да бъде допуснато
събирането им.
По отношение на искането за конституиране на трето лице-помагач на
страната на ищеца съдът съобрази, че същото е направено своевременно по
смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно
легитимирано лице, поради което предвид изложените твърдения за сключен
между ищеца и „Б.Б.“ ООД договор за извършване на дялово разпределение
за процесния имот през релевирания период, намира, че са налице
предпоставките за положително произнасяне по молбата.
Съдът намира, че исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ
следва да се оставят без уважение предвид заявеното от ответника на исковата
молба изрично признание на задълженията, както и на техния размер.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба с препис за ответника да уточни:
как е формирана исковата му претенцията в размер на 498,42 лева за
главница, начислена за доставена и потребена топлинна енергия в
процесния имот за процесния период; както и
дали претендира останалите суми, за които е издадена Заповедта за
изпълнение от 30.03.2021 г.: мораторна лихва в размер на 218,16 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 01.03.2021 г. и мораторна лихва в размер на
0,32 лв. върху цената за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2020 г. до 01.02.2021 г., като съобрази обстоятелството,
че исковата претенция следва да бъде напълно идентична със заявената
такава в заповедното производство.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 от ГПК „Б.Б.“ ООД като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на третото лице помагач преписи от исковата
молба, приложенията към нея и настоящото определение, като му се укаже
възможността в срок до първото по делото съдебно заседание да вземе
становище по предявените искове, по направените доказателствени искания,
възраженията на страните, както и да ангажира доказателства по делото.
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч.гр.д. № 14443/2021 год. по описа на СРС,
49 състав.
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
7.11.2022 г., 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените от страните към
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на СТЕ
и ССчЕ.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5