ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. София, 27.09.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600051 по описа за 2021 година
докладвано от съдията полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ,
образувано по частни жалби от осъдените М. С. П., И. В. И., Б.Д. М. и адв. М.Б., защитник
на Я. В. Г., срещу Определение № 260017/12.05.2021 г. по нохд № 033/2008 година по описа
на С. военен съд.
Закритото съдебно заседание е проведено на 03.09.2021 г.
Производството е по реда на чл. 345 ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 НПК.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
С Присъда № 033/02.10.2008 г. по НОХД № 033/2008 г. на С. военен съд, влязла в законна
сила на 05.03.2021 г., М.П., И.И., Б.М., Г.К. и Я.Г. са признати за виновни и осъдени на
„Лишаване от свобода“ по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК да са
причинили смъртта на А.Р.Д.на 10.11.2005 г. в гр. Б.. С Решение № 4/06.07.2018 г. по внохд
№ 026/2016 г. по описа на Военно-апелативния съд Присъда № 033/02.10.2008 г. е изменена,
като петимата подсъдими са оправдани по обвинението чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3
НК, а са признати за виновни да са причинили смъртта на А.Д. по непредпазливост -
престъпление по чл. 122, ал. 1 НК. На основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, вр. чл.
24, ал. 1, т. 3 НК съдът е прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна
давност. На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е постановил направените по внохд №
026/2016 г. деловодни разноски в общ размер 7 593.00 лева да останат за сметка на
1
Държавата.
Решението на ВАпС е изменено с решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. № 1202/2019 г. по
описа на ВКС. С решението на ВКС е отменено прекратяването на наказателното
производство, както и приложението на чл. 190, ал. 1 НПК относно направените разноски по
внохд № 026/2016 г. на ВАпС. На основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. чл.2, ал. 2
НК е приложен Законът за давността и подсъдимите П., И., М., К. и Г. не са наказани за
извършеното от всеки от тях престъпление по чл. 122, ал. 1 НК. Петимата са осъдени да
заплатят направените деловодни разноски пред въззивната инстанция по внохд № 026/2016
г. в общ размер 7 507.93 лв., като всеки заплати по 1501.57 лв., и тези по н.д. № 1202/2019 г.
на ВКС в общ размер 9 490.00 лв., като всеки заплати по 1898.00 лв. В останалата част
решението на ВАпС е потвърдено.
В мотивите на Решение № 29/05.03.2021 на ВКС е указано първоинстанционният С. военен
съд да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по въпроса за деловодните разноски
по водене на делото в хода на въззивните производства, направени след постановяване на
Присъда № 033/02.10.2008 г. по НОХД № 033/2008 г. на С. военен съд /с изключение на
разноските в производството по внохд № 026/2016 г. на Военно-апелативния съд/, както и за
направените от частните обвинители и гражданските ищци разноски по делото.
С обжалваното определение, в изпълнение на задължителните указания в това решение и на
основание чл. 306 ал. 1, т. 4 НПК, състав на С. военен съд се е произнесъл в закрито
заседание по направените разноски, като е осъдил петимата осъдени да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Военно-апелативния съд, направените пред
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер 3470.00 /три хиляди
четиристотин и седемдесет/ лева, от които 2870.00 лева по внход № 140/2008 г. и 600.00 лева
по внохд № 05/2010 г., като всеки един от тях заплати по 694.00 (шестстотин деветдесет и
четири) лева.
Осъдил е петимата осъдени да заплатят на частните обвинители и граждански ищци
направените в хода на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер от 20 000.00 лева, от които 9000.00 лева пред въззивната инстанция по внохд №
0187/2007 г. и внохд № 0140/2008 г. и 11 000.00 лева пред ВКС по н.д. № 598/2009 г. и н.д.
54/2011 г., както следва:
- на частния обвинител и граждански ищец Р.А.Д. сумата 2 100.00 ( две хиляди и сто) лева,
като всеки един му заплати по 420.00 (четиристотин и двадесет) лева;
- на частния обвинител и граждански ищец А.Р.В. сумата 3100.00 (три хиляди и сто) лева,
като всеки един й заплати по 620.00 (шестстотин и дведесет) лева;
- на частния обвинител и граждански ищец Р.Д.Д. сумата 7 400.00 (седем хиляди и
четиристотин) лева, като всеки един му заплати по 1480.00 (хиляда четиристотин и
2
осемдесет) лева и
- на частния обвинител и граждански ищец А.Г.Д. сумата 7400.00 (седем хиляди
четиристотин и осемдесет) лева, като всеки един й заплати по 1480.00 (хиляда четиристотин
и осемдесет) лева.
В частната жалба на М.П. срещу определението се излагат доводи за незаконосъобразност.
Твърди се, че съдът е осъдил всеки от петимата да заплати направените разноски по делото,
без да съобрази, че той е оправдан изцяло „…по тези обвинения свързани с тези пари и с
указанията на ВКС…“. Сочи се и че определението е постановено от състав, в които са
участвали съдии с „…недопустима по закон предубеденост…“, без да се излагат доводи в
тази насока. Иска се отмяна на определението.
В частната жалба на адв. Б., като защитник на Я.Г. по н.д. № 1202/2019 г. по описа на ВКС,
се твърди, че атакуваното определение е неправилно, необосновано от правна страна и
постановено в нарушение на процесуалните разпоредби. Сочи се, че съдът „… е възложил
разноски по дело, чиито съдебен акт не е влязъл в законна сила и …подсъдимите по това
дело са оправдани на две инстанции по обвинението, което им е било повдигнато и за което
те са били осъдени…“. При произнасянето си съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 НПК и чл. 190 ал. 1 НПК. Иска се отмяна на определението и постановяване на
съдебен акт, съобразен с правилните за приложение процесуалните разпоредби.
В частната жалба на И. В. И. се твърди, че определението на СВС е незаконосъобразно, тъй
като основният съд не е съобразил, че той е оправдан изцяло „…по повдигнатите и
поддържани над 15 години обвинения и без да съобрази основанията за направените
разноски, както и конкретните указания на ВКС…“. Иска се отмяна на определението.
В частната жалба на Б.М. се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно.
Изтъква се, че председателят на съдебния състав полк. В. А. е следвало да си направи отвод
на основание чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като е бил съдия докладчик по нохд № 0126/2006 г. по
описа на С. военен съд, по което с разпореждане е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на ВОП – С. с указания задължително да повдигне обвинения на обвиняемите
по чл. 116 НК, което прокуратурата е сторила. Твърди се, че в случая са налице основанията
на чл. 189, ал. 4 НПК, защото всички са оправдани по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.
3 и т. 6, пр. 3 НК с Решение № 4/06.07.2018 г. по внохд № 026/2016 г. на ВАпС, потвърдено
в тази си част с Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС и влязло в
законна сила. И тъй като никога не са имали обвинение по чл. 122, ал. 1 НК, то по делото
няма направени разноски по това обвинение, за които следва да отговарят. В жалбата се
сочи и че определението е нищожно, тъй като съгласно чл. 306, ал. 1 НПК, актът на съда
следва да е „Определение“, а атакуваното определение завършва с думите „Решението
подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет дневен срок пред Военно-апелативния
съд“. Освен това, този срок на обжалване противоречи на законовия срок по чл. 345, ал. 1
НПК, вр. чл. 306, ал. 3 НПК, който е седемдневен. Иска се отмяна на атакуваното
3
определение и постановяване, че осъдените не дължат разноски по делото.
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Първоинстанционният съд в определението си е направил подробен и изчерпателен анализ
на движението на делото от внасянето му за разглеждане с обвинителен акт в Софийския
военен съд до окончателното му приключване с Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. №
1202/2019 г. на ВКС, който не е необходимо да бъде повтарян.
Съобразявайки се с обстоятелствата по делото и с указанията на ВКС в това решение,
основният съд е стигнал до законосъобразния и верен по изчисление извод, че петимата
осъдени действително дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят направените деловодни
разноски в общ размер от 3470.00 лева в хода на съдебните производства по внохд №№
0140/2008 г. и внохд № 05/2010 г. по описа на Военно-апелативния съд; както и направените
разноски от петимата граждански ищци и частни обвинители в общ размер от 20 000.00
лева, от които 4000.00 лева по внохд № 0187/2007 г. и 5000.00 лева по внохд № 0140/2008 г.
по описа на Военно-апелативния съд; 5000.00 лева по н.д. № 598/2009 г. и 6000.00 лева по
н.д. № 54/2011 г. по описа на ВКС.
На стр. 63 от Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. 1202/2019 г. по описа на ВКС, първи абзац,
изрично е посочено „…съдът счита, че поведението на петимата подсъдими следва да се
класифицира като престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, извършено при независимо
съпричиняване…“. На стр. 64, втори абзац е прието, че „…поведението на подсъдимите
следва да бъде субсумирано по състава на престъплението по чл. 122, ал. 1 НК. От
обективна страна приема, че деянието – причиняване смъртта на пострадалия Д. е
извършено чрез бездействие, а от субективна страна – под формата на небрежност, като вид
непредпазливост…“. На стр. 76, трети абзац, е пояснено, че „…разноските в размер на
7 593.00 лв., сторени по внохд № 026/2016 г. да бъдат възложени в тежест на подсъдимите,
както и разноските в размер на 9 490.00 лв., направени в хода на настоящото
производство…“, което е постановено и в диспозитива на решението.
От решението на ВКС, с което петимата подсъдими са осъдени да заплатят тези направени
деловодни разноски, безспорно е видно, че петимата осъдени дължат направените в хода на
съдебното производство пред С. военен съд, пред Военно – апелативния съд и пред ВКС
деловодни разноски, както и разноските, направени от гражданските ищци и частни
обвинители.
Наказателното производство е образувано и водено за причиняването смъртта на А.Р.Д.на
10.11.2005 г. в гр. Б., за което с обвинителен акт срещу П., И., М., К. и Г. в СВС е било
повдигнато обвинение от ВОП – С. по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК.
Престъпленията по чл. 116 НК и чл. 122 НК са в глава втора „Престъпления против
личността“, раздел първи „Убийство“ на НК и касаят отнемането на човешки живот. Той се
ползва от засилена наказателно-правна защита и поради това е криминализирано не само
4
умишленото убийство /в случая това по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК/, но и
непредпазливото такова, наричано още „причиняване на смърт по непредпазливост“ – чл.
122 НК. И тъй като с Решение № 4/06.07.2018 г. по внохд № 026/2016 г. на ВАпС,
потвърдено в тази си част с Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС,
петимата са признати за виновни по чл. 122, ал. 1 НК да са причинили по непредпазливост
смъртта на А.Д.на 10.11.2005 г. в гр. Б., независимо че са оправдани по първоначално
повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК, то на основание
чл.189, ал. 3 НПК те следва да бъдат осъдени да заплатят разноските по делото,
включително и тези, направени от частните обвинители и граждански ищци, каквото искане
в настоящия случай е направено от техния повереник по съответните съдебни дела,
подробно изброени в атакуваното определение. Обстоятелството, че П., И., М., К. и Г. са
оправдани по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК и че на основание чл.
81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. чл. 2, ал. 2 НК от състава на ВКС е приложен Законът за
давността и петимата не са наказани за престъплението по чл. 122, ал. 1 НК, не означава, че
те са оправдани за причиняването на смъртта на А.Р.Д..
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 НПК визира единствено случаите на пълно оправдаване на
подсъдимия по някои от обвиненията, но не и тези на прилагане на закон за същото,
еднакво или по леко наказуемо престъпление, какъвто е настоящият случай.
Указанието в Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. 1202/2019 г. по описа на ВКС
първоинстанционният военен съд да се произнесе по направените по делото разноски, е в
съответствие и с принципните указания по въпроса относно присъждане на разноски в
Решението от 11.02.2016 г. на Общото събрание на наказателната колегия на този съд.
Неоснователен е доводът в жалбата на Б.М. за наличието на основание за отвод на полк. В.
А. - председател на съдебния състав, постановил атакуваното определение. В случая не се
касае за произнасяне по вината на някой от петимата осъдени, тъй като осъдителната
присъда спрямо тях е влязла в сила на 05.03.2021 г. с постановяването на Решение № 29 от
същата дата по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС, а става въпрос за произнасяне по направени в
хода на съдебното производство по делото разноски и то в изпълнение на задължителни
указания на ВКС. Фактът, че с разпореждане съдията В. А. е върнал нохд № 026/2006 г. на
ВОП – С. с указания да бъде повдигнато задължително обвинение на петимата по чл. 116
НК е без значение, ако не са били налице други основания за отвод, каквито не са посочени.
Неоснователен е доводът в същата жалба и че атакуваното определение е нищожно, тъй като
е приключило с думите „Решението подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет
дневен срок пред ВАпС на РБ“. Видно от самия акт наименованието му е „Определение“
съгласно изискванията на чл. 345 НПК. Очевидно се касае за техническа грешка при
изписването в края на същото, като вместо „Определението подлежи на обжалване“ е
записано „Решението подлежи на обжалване“, но това не променя същността на акта.
Действително, в определението неправилно е посочено, че срокът за обжалването му е
„петнадесетдневен“, вместо законоустановеният в чл. 342, ал. 1 НПК – седемдневен срок от
5
връчването на преписа, когато е постановено в закрито заседание, какъвто е настоящият
случай. Съдебната практика е последователна и непротиворечива, че меродавен за страните
е посоченият в съдебния акт срок за обжалване и протестиране, независимо дали той е
съобразен със законовия срок по НПК. Ето защо, независимо че жалбите на П., адв. Б. и
И.И. са подадени извън законовия седемдневен срок от получаването от всеки на препис от
определението, настоящият състав ги прие за подадени в срок и ги разгледа. Неоснователно
е и твърдението в тази жалба, че след като петимата са оправдани за обвинението по чл. 116,
ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК, по което са направени разноските по наказателното
производство, то всеки от тях не дължи никакви разноски, тъй като няма направени такива
за престъплението по чл. 122, ал. 1 НК, каквото обвинение никога не са имали. Доводи в
тази насока бяха изложени вече по-горе.
Не е вярно изложеното в жалбата на адв. Б., че при произнасянето си съдът не е съобразил
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 НПК и чл. 190 ал. 1 НПК. Както бе посочено по – горе,
действително с Решение № № 4/06.07.2018 г. по нохд № 026/2016 на ВАпС, петимата са
признати за невинни и оправдани по повдигнатото им с обвинителния акт обвинение по чл.
116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6 пр. 3 НК, но за същото деяние те са признати за виновни по чл.
122, ал. 1 НК, като решението в тази му част е потвърдено с Решение № 29/05.03.2021 г. по
н.д. № 1202/2019 г. на ВКС.
Неоснователно е и изложеното в частната жалба на И.И., че определението на СВС е
незаконосъобразно, тъй като основният съд не е съобразил, че той е оправдан изцяло „…по
повдигнатите и поддържани над 15 години обвинения и без да съобрази основанията за
направените разноски, както и конкретните указания на ВКС…“ по изложените вече по-горе
съображения в тази насока.
С оглед горното е неоснователно и твърдението в жалбата на М.П., че е оправдан изцяло по
тези обвинения. По делото няма данни за твърдяната в неговата жалба предубеденост на
съдии /без да се излагат доводи в тази насока/ от съдебния състав, постановил атакуваното
определение.
Поради изложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, обосновано и правилно, а частните жалби -оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 345 ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, Военно-
апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260017/12.05.2021 г. по нохд № 033/2008 година по
описа на Софийския военен съд.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7