№ 15
гр. Варна, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202629 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от ДР. ИВ. Г. чрез адв. К. при АК-Пловдив против Електронен фиш
серия К № 3468385 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с
чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат твърдения, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и неправилен. Сочи се, че фишът е издаден за отдалечен период от
време, което възпрепятства въззивника да посочи кое лице е управлявало процесния
автомобил, поради липса на спомен. Формират се изводи, че поради изложените
съображения наложената на въззивника санкция не изпълнява своите функции. Иска се
обжалваният фиш да бъде отменен и да се присъдят в полза на жалбоподателя
сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпила е молба от адв. К., в която се прави искане да се изиска
справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед оспорване мястото на извършване
на нарушението, посочено в обжалвания фиш.
В становище по същество процесуалният представител на въззивника депозира
молба, в която изразява становище, че описаното в електронния фиш нарушение е
недоказано, доколкото от приобщената справка от АПИ се установява, че е налице
разминаване между мястото на извършване на нарушението, посочено във фиша и
мястото, на което е поставен цитирания в същото знак В-26 съотв. с координатите, на
които се е намирало процесното техническо средство при извършване на измерване на
1
скоростта, видно от приложените към преписката писмени доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Л.А. , в което се сочи, че административно-
наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и
неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗДвП.
Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и
констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния
фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и
е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението
не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива
нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б.а. от
ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от
жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 3468385 е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189 ал.4, вр. с чл. 182
ал. 2 т. 5 от ЗДвП за това, че на 04.10.2019 г. в 12.00 ч. в обл. Варна, общ.Аврен , по
път първи клас N:9 /извън населено място/ в посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди
кръстовището за к.к. Камчия, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с
пътен знак В-26 е управлявал т.а. Исузу ТФС 85 с ДК№ РВ 1337 МТ със скорост от 101
км/ч при превишаване на допустимата скорост с 41 км/ч.
След като е установено, че автомобилът е собственост на“Севън Топс БГ“ООД
със законен представител М.И.М., на последния е издаден ЕФ, сер.К № 3151549. На
05.03.2020 г. с УРИ: 819000-12031 в сектор „Пътна полиция“ – Варна е депозирана
декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП от М.М., в която същият посочва, че на процесната
дата автомобилът е бил във владение на възз. ДР. ИВ. Г., като е приложено копие от
СУМПС на последния. С оглед на изложеното, издаденият ЕФ , сер.К № 3151549 е
анулиран и е издаден процесния фиш на жалбоподателя. Електронният фиш е изпратен
на жалбоподателя срещу разписка, като впоследствие вкл. до приключване на
настоящото производство не е постъпила декларация от същия по чл. 189 ал.5 от
ЗДвП, която да сочи лицето, което е управлявало процесното МПС на датата на
извършване на нарушението. Не са ангажирани и доказателства в този смисъл.
В хода на съдебното производство са изискани и постъпили по делото справки
от А“ПИ“, Областно управление – Варна с изх. № 11-00-220/25.10.2021 г. и изх. № 11-
00-227/05.11.2021 г. , в които е посочено следното:
На път І-9 в района на кръстовището за кк Камчия /при км 135+640/ е поставен
пътен знак В26/60 км/ч/. Пътният знак е монтиран при км 135+370 дясно /посока
гр.Бургас/.
2
Посочените в НП географски координати не съвпадат с посоченото описание на
мястото на извършване на нарушението – път І-9, Област Варна, Община Аврен, извън
населено място посока гр.Варна – гр. Бургас, преди кръстовището за кк Камчия.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното
средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална
проверка и приобщената в хода на съдебното производство справка от А“ПИ
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни
признаци на същото, както и реквизитите , които същия следва да съдържа, съгласно
нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно: „териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане” . Посочен е и съответния
контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което
кореспондира на изискването на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, според който електронния фиш
се издава от овластените контролни органи.
Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на
ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §6 т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които
ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014
г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на
сроковете по чл.34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл.34 от ЗАНН няма
как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с
производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото
ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС
и ВКС №1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. В случая, съгласно чл.80 ал.1
3
т.5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.
Видно от датата на извършване на нарушението – 04.10.2019 г., дори и към настоящия
момент не е изтекъл нито един от двата срока.
От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото
средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е
автоматизирано техническо средство „Стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“, на който е
извършена метрологична проверка със срок на валидност 1 година, видно от
приложеното към АНП копие на Протокол за проверка № 38-С-ИСИС/25.07.2019 г.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за
използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи / обн.ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани
технически средства или системи. Това е така , доколкото въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация , реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на
АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР №
1/2014 г. на ВАС.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП за извършеното нарушение се
издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал.5 от същия
член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация за
лицето, което е управлявало превозното средство. По делото е установено, че
представляващият юридическото лице -собственик на процесния автомобил е посочил,
че на процесната дата превозното средство е било във владение на въззивника, като
последният не е депозирал надлежна декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП респ. не е
направил твърдения в обратния смисъл, нито е ангажирал доказателства оборващи
депозираните такива въз основа на които е съставен обжалвания фиш.
Поради изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на
същия именно на посоченото основание въз основа на установените чрез процесното
техническо средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.
Съдът обаче намира, че въз основа на събрания по делото доказателствен
материал и с оглед приобщената по делото справка от Агенция „Пътна
инфраструктура“ не може да се установи посоченото в електронния фиш нарушение.
Това е така, доколкото видно от депозираната по делото информация от цитирания
надлежен орган, пътен знак Ф26 /60 км/ч/, монтиран на път І-9 при км 135+370 дясно
/посока гр.Бургас/ е с координати, които не съвпадат с посоченото в електронния фиш
описание на мястото на извършване на нарушението – път І-9, област Варна, община
Аврен, извън населено място, посока гр. Варна – гр. Бургас, преди кръстовището за кк.
Камчия.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е необоснован и незаконосъобразен и като такъм следва да бъде отменен.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
4
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, в размера
посочен в приобщеното по делото договор за правна помощ, а именно – в размер на
300/ триста/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3468385 на ОД на МВР- Варна, с който
на ДР. ИВ. Г. на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на ДР. ИВ. Г. сумата в размер на
300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5