№ 5673
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506820 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 14174 от 08.12.2022 год., постановено по гр.дело № 37643 по описа за
2022 год. на СРС, 78 с-в, допълнено на основание чл.250 от ГПК с Решение
№1745/07.02.2023 год. постановено по гр.дело № 37643 по описа за 2022 год. на СРС, 78 с-в
и поправено на основание чл.247 от ГПК с Решение № 6369/24.04.2023 год., постановено по
гр.дело № 37643 по описа за 2022 год. на СРС, 78 с-в са УВАЖЕНИ предявените от „Е.С.П.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ****, действащ чрез
процесуалния си представител адв. М. Г. – Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****
срещу „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****,
действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.А. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: 10 561,55 лв.,
представляваща невъзстановената част от стойността на шест броя неразрешени платежни
операции, извършени на 15.10.2020 г., заедно със събраните за тези операции банкови такси;
4 946,20 лв. върху главницата от 47 305,59 лв. за периода 17.10.2020 г. – 01.10.2021 г.,
представляваща лихва за забава за периода 17.10.2020 г. – 01.10.2021 г. Ответникът е осъден
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплати на ищеца сумата от 3 815,40 лв. деловодни
разноски.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от
ответника, с която оспорва решението като неправилно и необосновано, поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на изискванията на
ГПК, изразяващи се в непреценяване на всички доказателства по делото и възражения,
наведени от ответника в отговора на исковата молба. Твърди, че оспорваните транзакции са
извършени от счетоводителката, която многократно е въвеждала персонализиращите данни
за достъп до банковите сметки на ищеца в платформата за интернет банкиране на ответното
1
дружество. Поддържа твърдението, заявено още с отговора на исковата молба и
допълнителния отговор на искова молба, че поведението на счетоводителката следва да се
квалифицира като „груба небрежност“. Последното се потвърждавало както от обясненията,
които е дала непосредствено след неразрешените плащания, така и от показанията й, дадени
в открито съдебно заседание. Оспорва извода на съда за добросъвестност в поведението на
счетоводителката. Възразява последната да се е свързала с банката по установения за това
начин и по осигурените за това канал и телефонен номер, поради което и свързването със
стационарен телефон на клона в Сливен, не може да се определи като полагане на
дължимата грижа. Твърди, че грижата, положена от страна на счетоводителката, на която се
позовава съдът, не е положена при настъпване на събитието, а в последващ момент, поради
което няма как да бъде взета предвид при квалифициране на поведението й като
добросъвестно. Оспорва ответникът да е твърдял нарушение на разпоредбата на чл.75, т.2 от
ЗПУПС. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго решение, с което
изцяло да отхвърли претенциите срещу ответника. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца, с която оспорва възраженията, изложени във въззивната жалба. Твърди, че
въвеждането на персонализиращите данни в системата е извършено от счетоводителката със
съзнанието, че се осъществява в платформата за интернет банкиране на ищеца. Твърди, че е
изпълнила задълженията си като е информирала незабавно доставчика на услуги – ответника
за настъпилите проблеми. Оспорва твърденията, че не се е свързала с компетентните за това
лица за разрешаване на проблема, тъй като потребителите и клиентите на банката нямат
задължение да са запознати с разпределението на функциите според компетенции между
служителите в банката, респ. че съответният служител, при невъзможност да се справи с
проблема, следва да препрати клиента към лице със съответните знания и умения. Оспорва
по делото да са доказани обстоятелства, че при възникване на затрудненията са биле
достатъчно необичайни сигнали и индикации, които счетоводителката да трябва да вземе
предвид. Евентуалното забавяне при уведомяване за проблема и евентуалното спиране на
операциите, твърди, да се дължи на некоректни инструкции от страна на служителя на
банката. Твърди, че грубата небрежност само по себе си не е основание за освобождаване от
отговорност, доколкото не е свързана с нарушение на задълженията по чл.75 от ЗПУПС,
каквото по делото не е установено. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а
първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС – 10 561,55 лв.
2
Производството се разглежда от СРС, след като с определение от откритото съдебно
заседание от 23.06.2022 г. по т.д. № 1944/2021 г. на СГС, ТО, VI-19 с-в, е съобразена молбата
на ищеца от 18.05.2022 г. , с която е направено изменение на исковете на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК, и делото е изпратено по подсъдност на СРС на основание чл. 104, т. 4 от ГПК.
Ищецът „Е.С.П.” ООД, ЕИК: ****, адр. гр. Сливен 8800, ул. **** твърди в депозираната
искова молба, че е клиент по две банкови сметки при ответника „А.Б.Б.” АД, ЕИК: ****, адр.
гр. София 1407, ул. „****. Твърди, че 15.10.2020 г. , надлежно упълномощената за онлайн
банкиране със сметките на ищеца, негова счетоводителка Д.Д., станала обект на измама при
опита си да нареди чрез онлайн банкиране парични суми от посочените сметки на ищеца.
Така, ненадлежно били преведени 149 128 лв. и 253,57 лв. такси – общо загубата за ищеца
била 149 381,57 лв. Ответникът незабавно бил уведомен за ненадлежния превод, след което
той възстановил на ищеца веднъж преди завеждане на делото на 01.10.2021 г. 102 075,98 лв.
, като останали дължими 47 305,59 лв. След завеждане на делото, на 04.04.2022 г. ответникът
възстановил на ищеца още 36 744,04 лв. , поради което останали дължими още 10 561,55 лв.
Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 10 561,55 лв. , ведно със
законната лихва, изчислена както следва, според уважената от СГС молба на ищеца от
18.05.2022 г. : законна лихва върху сумата от 47 305,59 лв. за периода от 02.10.2021 г. до
04.04.2022 г. и законна лихва върху претендираните 10 561,55 лв. , считано от датата на
частичното плащане – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли
присъждането на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения, изложени в отговор на исковата молба. Моли
присъждането на деловодни разноски.
По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:
Настоящият състав на въззивния съд, вземайки предвид твърденията на ищеца –
въззиваем, респ. възраженията на ответника – въззивник и съобразявайки действащата към
момента нормативна уредба, стига до следните изводи. В чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е посочено,
че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги
възстановява незабавно на платеца стойността на неразрешената платежна операция, освен
когато доставчика на платежни услуги има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи. Легалната дефиниция за „разрешена платежна операция“ е
дадена с разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗПУПС, текстът на която гласи, че платежната операция
е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението, съответно при
липса на такова съгласие – операцията е неразрешена. Моментът, в който следва да е дадено
съгласието, кога е допустимо отклонение от така установения момент, формата и реда за
даване на съгласието са уредени и конкретизирани в ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба.
Правилото е, че съгласието се дава преди извършване на платежната операция, а
възможността същото да се даде и след извършване на операцията е поставено единствено в
зависимост от волята на страните. Формата, в която следва да е обективирано съгласието и
редът, по който да бъде дадено се подчиняват на постигнатите между страните – доставчик
на платежни услуги и платец – уговорки, намерили израз в сключения между тях договор.
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е специална по отношение на общите разпоредби,
уреждащи договорната отговорност в ЗЗД и с която се урежда начина на разпределяне на
отговорността по договора за платежни услуги при извършване на неразрешена платежна
операция. За да бъде ангажирана договорната отговорност на банката по договора за
платежни услуги следва да бъде установено настъпването на всички елементи от
предвидения в нея фактически състав, както следва: 1. сключването между страните по
спора на договор за платежни услуги; 2. изпълнението от страна на банката на конкретна
платежна операция; 3. че тази платежна операция има характера на неразрешена такава от
платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 4. че не е налице
3
някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава
отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешена
платежна операция.
Нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС регламентира две хипотези, при които извършената
от банката платежна операция не съответства на действителната воля на ползувателя на
платежната услуга, в зависимост от степента на отклонението от нея, а именно на 1) неточно
изпълнена такава, при която е налице обективирано в електронна форма действително
волеизявление на наредителя за извършване на съответната трансакция, но то не е било
осъществено от доставчика на платежната услуга точно според неговите указания и на 2)
неразрешена платежна операция, т. е. такава, за чието извършване ползвателят - наредител
изобщо не е направил волеизявление за разпореждане със сумите по сметката му в полза на
лицето, на което те са преведени.
В ЗПУПС са регламентирани специални процесуални правила за това как се разпределя
тежестта за доказване на това дали една платежна операция е разрешена, които изключват
прилагането на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса по разглеждане на иск за
ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги за извършена неразрешена
платежна операция. По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС тогава, когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е
налице неточно изпълнена платежна операция, установяването в процеса на
обстоятелството, че тази платежна операция е автентична, точно регистрирана и не е
засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика
на платежни услуги, е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги. Преценката на
съда дали ответникът е провел пълно и главно доказване на факта, че платежната операция е
автентична и точно извършена е обвързана от допълнителните правила, установени в
ЗПУПС във връзка с доказването на това обстоятелство. В чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е уточнено,
че установяването на автентичността представлява процедура, която позволява на
доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен
инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Правилото на
чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е установено в закона с оглед предвидените в чл. 80, ал. 3 и ал. 4
основания, при които се изключва отговорността на доставчика на платежни услуги на
платеца за изпълнение на неразрешена платежна операция. В чл. 80, ал. 3 ЗПУПС е
предвидено, че платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции,
когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията
си по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. А разпоредбата на чл. 80, ал. 4
ЗПУПС предвижда, че доставчикът на платежни услуги на платеца се освобождава от
отговорност за изпълнената неразрешена платежна операция, дори и когато не изисква
задълбочено установяване на идентичността на клиента, когато платецът е действал с цел
измама.
Съгласно текста на чл.78, ал.4 от ЗПУПС, когато ползвателя твърди, че не е разрешавал
платежната операция, съответно оспорва извършената от негова банкова сметка платежна
услуга, доставчикът, за да обоснове, че платежната операция е била разрешена от платеца, не
може да се ограничи с установяване на обстоятелствата по чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС -
регистриране на нареждането и осъществяването му с електронното устройство на
ползвателя или използването на платежен инструмент, а следва да докаже, че
осъществяването се дължи на измама или проявена от ползвателя груба небрежност, поради
неизпълнение на задълженията му по договора. Самото регистриране на операциите от
банковата платежна система не презумира нито автентичност на операцията, нито
неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежните услуги в хипотезата на умисъл
или груба небрежност. В този случай доставчикът на платежни услуги, следва да представи
и доказателства, че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или негова
груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията му по чл. 75
4
ЗПУПС, а именно: да използва платежния инструмент в съответствие с условията за
неговото издаване и ползване; незабавно след узнаването да уведоми доставчика на
платежните услуги за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на
платежния инструмент; да предприеме всички разумни действия за запазване на
персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент. Това следва и по
аргумент a contrario от нормата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, която възлага в тежест на платеца
всички загуби, независимо от размера им, свързани с неразрешени платежни операции,
когато ги е причинил чрез измама или поради неизпълнението на едно или повече от
задълженията му по чл. 75 от ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност.
Цитираната разпоредба изброява изчерпателно задълженията, чието неизпълнение в
условията на груба небрежност, води до освобождаване на доставчика на платежни услуги
от отговорност. По делото не са представени доказателства, които да установят, че е налице
неизпълнение, формата на неизпълнението или конкретно с какво поведение е нарушил
цитираната разпоредба.
Нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС възпроизвежда тази на чл. 72, т. 2 от Директива (ЕС)
2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните
услуги във вътрешния пазар, според която, когато ползвателят на платежни услуги отрича да
е разрешавал изпълнена платежна операция, използването на платежен инструмент,
регистрирано от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по
иницииране на плащане, когато е приложимо, само по себе си не е достатъчно за
доказването, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е
действал с цел измама, или че не е изпълнил умишлено или поради груба небрежност едно
или повече от задълженията по член 69, като доставчикът на платежни услуги представя
доказателства в подкрепа на доказването на измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги. Нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 от ЗПУПС и са ясни и
непротиворечиви, а именно, че чрез тях рискът от извършването на неразрешена платежна
операция е възложен на доставчика на платежната услуга, в чиято тежест е и установяването
на изключващите отговорността му обстоятелства, за което следва да представи релевантни
доказателства.
Предвид изложеното, за да бъде ангажирана отговорността на доставчика на платежни
услуги за изпълнението на неразрешена платежна операция по сключен между него и
ползвателя на услугите договор, е достатъчно от ползвателя на платежните услуги само да се
направи твърдение, че платежната операция не е разрешена, каквото има въведено в
настоящия процес от ищеца. В този случай законът възлага изцяло в тежест на доставчика на
платежни услуги да установи при условията на пълно и главно доказване конкретните
факти, при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се изключва и
съответно предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се отхвърля, изброени по – горе в
решението.
Определението за груба небрежност, съгласно трайно установената практика гласи, че
небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Посочва се, че заключението за допусната груба небрежност се прави при
сравнение на конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност. Приема
се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че
лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек,
5
поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно
укоримо защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена
дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване
на вредата се установява във всеки конкретен случай. (Определение № 315 от 1.03.2023 г. на
ВКС по к. гр. д. № 3559/2022 г., Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС,
четвърто г. о, Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение
№ 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 291/2012 г. по гр. д.
№ 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС,
четвърта г. о.). В подкрепа на това разбиране е и даденото разрешение според
дефинитивното определение в чл. 40, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните
системи /ДВ бр. 23/2009 г. / рамковият договор за платежни услуги е консенсуален, уреждащ
бъдещо изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който може да
определя задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка, като са
установени специални правила за оспорване на извършени платежни операции в хипотезата
на разпореждане със средства по сметка, предприети от обслужващата банка без нареждане
на титуляра, както и конкретни задължения на ищеца да предприеме всички разумни
действия за запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при
ползването на платежната услуга, което в случая е извършено при груба небрежност
задължения на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността при ползването
на тези услуги.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд, намира твърденията на
въззивника относно неполагане на достатъчно грижа от страна на счетоводителката при
предприемане на действия във връзка с разпореждане на парични средства от банковата
сметка на ищеца – въззиваем, съдът намира за неоснователни. В настоящия случай,
въпросът по който се изисква лицето да притежава специални знания и умения, обуславящи
спрямо счетоводителя да се приложат завишени критерии и изисквания, не попада в
професионалната квалификация на счетоводителя. Доколкото притежава икономическо
образование, същото не предполага компетентност и по въпроси, свързани със защитата от
онлайн и интернет атаки, кибер престъпления и прочее, на каквото се установи по делото,
че е станал жертва ищецът – въззиваем. Неоснователни са и твърденията, че действия са
предприети едва след извършване на платежните операции, а не и по време на извършването
им, тъй като мерки са взети веднага след възникване на съмнение относно правилното
функциониране на системата. Непосредствено след възникване на проблема с
идентификацията е установен контакт със служители на банката, които при невъзможност и
некомпетентност да реагират, следва да осигурят връзка със служители, в чийто правомощия
влизат разрешаването на проблеми от сходно естество. Последното се изисква от страна на
служителите в банката, тъй като, както подробно ще се изложи по – нататък в решението,
банката е кредитна институция, спрямо която следва да се прилагат по – завишени
изисквания за работата й. Банката е уведомявана и държана в течение през цялото време,
като и непосредствено след узнаване за извършените плащания, са предприети действия по
спирането, а именно подаване на заявление за спиране на плащанията. Въззивният съд,
споделя изводите на първата инстанция, че няма данни по делото за поведение на ищеца или
счетоводителя, което да може да се квалифицира като груба небрежност.
Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на
платежни услуги дори при липса на противоправно поведение от негово страна (обикновено
вредите са причинени от противоправното поведение на трето за платежния процес лице,
както е в случая). Поради това независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил
дължимата грижа, при наличие на горните предпоставки за него възниква задължение да
възстанови сумата на ползвателя на услугата.
Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в националното
6
законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във
вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла е чрез въведените с
нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има
доверие в пазар на платежни услуги трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги.
Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-
силна страната, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите да носят
риска от измамливи действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни
услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции,
той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са
причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със
средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в търговския оборот
и пазара на платежните услуги и то без да е необходимо да отделят време и допълнителни
средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия
права.
Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79, ал. 1
ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна се съдържа и в разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ЗПУПС, постановките на които са изяснени в предходната част от изложението на
решението. Видно от законовия текст на доказване подлежи обективен факт - дали
операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице. Въпросът за
знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от отговорността по
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. (Определение № 43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 195 от 22.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г.)
Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването на
платежни услуги по смисъла на чл. 5 от ЗПУПС. В качеството на доставчик на платежни
услуги, който издава платежен инструмент, най - същественото негово задължение е да
осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана
интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на
платежния инструмент. Задължение на банката е било да осигури платежен инструмент,
който да не допуска неразрешени платежни операции. Посочените в тази връзка
съображения от страна на ответника, че ищецът не е осигурил средства по защита на
данните си акаунт профила, предотвратяващи злономарените действия на трети лица
вследствие на които е получен неправомерно достъп до акаунта за онлайн банкиране на
ищеца, не могат да доведат до извода за груба небрежност от страна на ползвателя на
услугата. Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при
реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал както
операцията да е наредена от ищеца, така и последният да е допуснал груба небрежност,
която да освобождава банката от отговорност. Ищецът не може да бъде държан отговорен,
когато персоналните характеристики на платежния инструмент са ползвани в резултат на
престъпна дейност, на която той е станал жертва и за защита срещу която той не разполага
със специални знания и умения, за да ги предвиди и съответно адекватно да се защити или
предпази. С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в
по неблагоприятно положение, но той е икономически и по-силната страна. А и част от
спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск. Издаването на платежни
инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на
предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване
на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни
инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване
надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен
риск.
Аргумент в подкрепа на твърдението, че банката е действала в условията на „груба
7
небрежност“ е осигуреният достъп на счетоводителя до процесната банкова сметка, без да са
налице условията за това. Проследявайки Общите условия на Банката, действали през
различни периоди от време и действащи към настоящия момент, за откриване, респ. достъп
до банкова сметка и разпореждане с платежните средства по банкова сметка, са предвидени
специални правила. Така например, в раздел 3, чл.1, б. „c“ от ОУ, приложими от 01.11.2009
год. за откриване на банкова сметка се е изисквало представяне на нотариално заверено
пълномощно, в оригинал, с изричен текст за оправомощаване да осъществява от името и за
сметка на титуляря разпореждане с парите по сметката. В същите Общи условия в раздел 6,
чл.2 уреждащ хипотезата на разпореждане със средства по банковата сметка чрез
пълномощник, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, пълномощникът
е следвало да представи оригинала на нотариално завереното пълномощно. Съгласно
Общите условия в сила от 01.02.2020 год. за откриване на сметка и разпореждане с парични
средства в нея следва да се представи пълномощно с изрично изявление в посочения смисъл,
като подписа на упълномощеното лице следва да е нотариално заверен. Пълномощното се
представя от пълномощника в оригинал при всяко разпореждане, заедно с валиден документ
за неговата самоличност. Правилото се запазва и към настоящия момент, като с действащите
и към настоящия момент Общи условия, влезли в сила от 20.02.2023 год. Аналогични
правила са предвидени и в Общите условия за откриване, водене и закриване на платежни
сметки на юридически лица / търговци, съгласно които отново за откриване на сметка от
пълномощник, разпореждане с парични средства от сметката от името и за сметка на
титуляря се изисква нотариално заверено пълномощно, което да се представи в оригинал.
Следователно, заявлението, което ответникът – въззивник представя за да докаже, че
при предоставяне на достъп на счетоводителя по процесната банкова сметка е действал
законосъобразно, без приложено към него пълномощно в посочената форма, не изпълнява
целта на ответника – въззивник. Нарушавайки собствените си правила, ответникът е
предоставил на неидентифицирано лице, което по никакъв начин не е установило връзката
си с ищеца, съответно правомощията си да осъществява дейност по опериране със сметките
на дружеството, независимо процесната или друга сметка, на която е титуляр.
При така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че не се установяват
факти, които да освобождават ответника от обективната му и безвиновна отговорност по чл.
79 от ЗПУПС, посочени и обяснени в предходната част на решението. Приема, че са налице
предпоставките за цялостното уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС. Налице е
неразрешена платежна операция за сумата от 10 561,55 лева в полза на получателя на
превода, ищецът не е допуснал груба небрежност при ползване на платежния инструмент.
Неразрешената платежна операция е извършена в резултат на престъпление, в който случай
банката следва да поеме отговорността за възстановяване на процесната сума по сметката на
ищеца.
По разноските.
При този изход на правния спор въззиваемата страна има право на направените от нея в
хода на въззивното производство разноски.Ответникът се представлява по делото от
адвокат, в който случай се иска представяне на доказателства за размера на уговореното
възнаграждение, както и за реалното заплащане. В делото пред първоинстанционния съд е
представен договор за правна защита и съдействие, в който страните са уговорили начинът
на изчисляване на сумата пред съответната инстанция и начина на плащането, а именно по
банков път по посочена банкова сметка. Пред настоящата инстанция са представени списък с
разноски по чл.80 ГПК с приложено платежно нареждане за сумата от 1795,70 лева.
Доколкото не е направено възражение за прекомерност от насрещната страна, претенцията
следва да се уважи в пълния претендиран размер.
Водим от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14174 от 08.12.2022 год., постановено по гр.дело №
37643 по описа за 2022 год. на СРС, 78 с-в, допълнено на основание чл.250 от ГПК с
Решение №1745/07.02.2023 год. постановено по гр.дело № 37643 по описа за 2022 год. на
СРС, 78 с-в и поправено на основание чл.247 от ГПК с Решение № 6369/24.04.2023 год.,
постановено по гр.дело № 37643 по описа за 2022 год. на СРС, 78 с-в са УВАЖЕНИ
предявените от „Е.С.П.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Г. – Г. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. **** срещу „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Е.А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както
следва: 10 561,55 лв., представляваща невъзстановената част от стойността на шест броя
неразрешени платежни операции, извършени на 15.10.2020 г., заедно със събраните за тези
операции банкови такси; 4 946,20 лв. върху главницата от 47 305,59 лв. за периода 17.10.2020
г. – 01.10.2021 г., представляваща лихва за забава за периода 17.10.2020 г. – 01.10.2021 г.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.А. да заплати на
основание чл.78, ал.3 вр. ал. 8 на „Е.С.П.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Г. – Г.
от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** сума в размер на 175 лева, представляваща
направени разноски по делото за заплатена държавна такса и заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9