Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Ловеч

Производство с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във вр. чл. 203 и сл. от АПК.

Посоченото по-горе дело е образувано след като с Решение № 146 от 11.12.2023г., постановено по касационно адм. дело № 93/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е обезсилено Решение № 126 от 20.06.2022г., постановено по адм. дело № 34/2022г. по описа на Административен съд гр. Ловеч и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В Решение № 146 от 11.12.2023г. касационният състав е приел, че като е разгледал непредявен иск чл. 284 във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, вместо предявения такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Ловеч на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. Приел е също, че с „Допълнение към исковата молба“ от 15.04.2022 г. /на л. 52 от адм.д. № 34/2022г./ ищецът е заявил и неясно формулиран иск за „пропусната полза и сума в размер на законната лихва, наложена върху всяка невнесена на мое име част от заработеното възнаграждение за труд“, по който неясен иск няма произнасяне в обжалваното решение.

С Протокол от 26.02.2024г., чрез системата за случайно разпределение на делата, за съдия-докладчик по делото е определена съдия Даниела Радева.

С разпореждане [номер] от 27.02.2024г. съдът на основание чл. 144 от АПК във вр. чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК е оставил без движение исковата молба и допълнението към същата, подадени от С. Б. Б. и е указал на същия, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с допълнителна писмена молба, с препис за ответника, да конкретизира дали претендира суми за пропуснати ползи, като посочи размер и период на исковата претенция за пропусната полза и сума в размер на законната лихва, наложена върху всяка невнесена на негово име част от заработеното възнаграждение за труд, предявена с „Допълнение към искова молба“ вх. № 159/15.04.2022г. с посочено правно основание: чл. 143, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК или претенцията е за мораторна лихва.

С Молба – уточнение вх. № 863/12.03.2024г. ищецът С. Б. Б. е изпълнил дадените от съда указания и е уточнил, че с първоначално подадената искова молба е претендирал присъждане на законна лихва в размер на 2279.19 лева, сума представляваща сбора от законни лихви върху отделните невнесени от ответника части от заработено от него възнаграждение за труд за периода от 01.11.2012г. до 01.03.2018 година. Уточнил е също, че с допълнението към исковата молба вх. № 159/15.04.2022г. е предявил претенция за присъждане на законна лихва върху общата дължима на ищеца сума към 02.03.2018г., начислена върху сбора от главницата по иска и законната лихва върху същата, до окончателното изплащане на сумата. Представил е платежен документ за внесена държавна такса в размер 10.00 лева по сметка на Административен съд гр. Ловеч по акцесорния иск. Представил е препис от молбата-уточнение за ответника.

Предвид изложеното съдът счита, че е сезиран от С. Б. Б. с предявен основен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена 8498.00 лева – претендирано обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействие на администрацията на Затвора гр. Ловеч за периода от 01.11.2012г. до 01.03.2018г.; иск за законна лихва в размер на 2279.19 лева, сума представляваща сбора от законните лихви върху отделните невнесени от ответника части от заработено от ищеца възнаграждение за труд за периода от 01.11.2012г. до 01.03.2018г. и иск за присъждане на законна лихва върху общата дължима на ищеца сума, считано от 02.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът С. Б. Б., редовно призован, се явява лично и поддържа предявените искове. По същество на делото излага подробни аргументи за основателност и доказаност на същите, с искане да бъдат уважени.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ при Министерство на правосъдието, редовно призован, в съдебно заседание не се явява главният директор и процесуален представител. Постъпила е писмена защита от старши юрисконсулт Г. Г. – процесуален представител на ответника, в която са изложени аргументи за неоснователност и недоказаност на предявения иск, като се моли същият да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Цветомир Папурков в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявеният иск по ЗОДОВ, поради което прави искане съдът да отхвърли същия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно установено по делото е, че ищецът С. Б. Б. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО „Атлант“ гр. Троян към Затвора гр. Ловеч през периода на исковата претенция от 01.11.2012г. до 01.03.2018 година. Безспорно доказано е също от представените и приети по делото писмени доказателства – ведомости за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., че през този период ищецът е работил по домакински щат в ЗО „Атлант“ гр. Троян, с няколко прекъсвания.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от НК, изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗИНЗС за всяка работа, извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Според ал. 2 на същия член частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието. Ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС частта от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като се направят съответните удръжки и се заделят полагащите се суми за задоволяване на лични нужди, се внася на личен влог в посочена от тях банка, която има клон по местонахождението на затвора, или с тяхно писмено съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им или на друго упълномощено от лишения от свобода лице.

Със Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. на Министъра на правосъдието, е определено, че за всяка работа, извън тази, която се извършва по реда на дежурството, лишените от свобода получават възнаграждение, с изключение на доброволния труд, както следва:

По т. 1 – работещите по трудови норми в производствените звена и земеделските стопанства на местата за лишаване от свобода и в работни обекти надруги организации /извън затворите/ - 40% от брутното трудово възнаграждение на база МРЗ за страната;

По т. 2 – работещите по щата на комунално-битовата дейност на местата за лишаване от свобода – 40% от МРЗ, и 45% за длъжности си изискване за правоспособност;

по т. 3 – работещите, лишени от свобода, настанени в ЗО от открит тип – 50% от МРЗ;

по т. 4 - работещите, лишени от свобода, настанени в ЗО от закрит тип – 40% от МРЗ.

Част от доказателствата по делото е и последваща Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. на Министъра на правосъдието, с която е отменена предходната такава и са определени следните размери на възнагражденията за всяка работа, извън тази, която се извършва по реда на дежурството и с изключение на доброволния труд, на лишените от свобода, както следва:

По т. 1 – работещите по трудови норми в производствените звена и земеделските стопанства на местата за лишаване от свобода и в работни обекти на други организации - 40% от възнаграждението за изработеното;

По т. 2 – работещите по щата на комунално-битовата дейност на местата за лишаване от свобода – 40% от МРЗ, а заемащите длъжност изискваща правоспособност – 45% от МРЗ;

По т. 3 – работещите, лишени от свобода, настанени в ЗО от открит тип – 50% от МРЗ;

по т. 4 - работещите, лишени от свобода, настанени в ЗО от закрит тип – 40% от МРЗ.

През целият исков период, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и издадените заповеди на Министър на правосъдието, размерът на полагащото се на ищеца С. Б. Б. възнаграждение е изчисляван, като е определяна полагащата се на лишения от свобода част в размера на 40% от МРЗ, съгласно т. 2 от Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. на Министъра на правосъдието за периода 2012г. – 2017г. и 45% по т. 2 от Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. на Министъра на правосъдието за периода 2017г. - 2018 година.

По адм. дело № 34/2022г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, което е приобщено по настоящото дело, съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице Н. П. Р. е изготвила заключение, неоспорено от страните по делото. От това заключението на вещото лице и Приложение 2 към него в табличен вид е видно, че полагащата се част от 40% и 45% от МРЗ, съгласно заповедите на Министъра на правосъдието, приложими в периода, са правилно изчислени въз основа на МРЗ за всеки месец според отработените дни и са заплатени в пълен размер от ответника - ГДИН на ищеца С. Б. Б. по персоналната партида на същия, с възможност тези суми да се ползват от лишения от свобода за задоволяване на лични нужди.

Работата, която е изпълнявал ищецът С. Б., не е била такава по т. 1 от Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. и Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г., и двете на Министъра на правосъдието, за която работа би било получавано възнаграждение в размер на 40% от изработеното, която част би могла да надвишава МРЗ за страната. През цялият исков период ищецът Б. е изпълнявал работа по т. 2 от посочените заповеди – по щата на комунално-битова дейност на местата за лишаване от свобода, като размерът на заплащането за работа по щат е определен в процент от МРЗ за страната, съответно 40% и 45%, надвишаващ 30% от МРЗ, в съответствие с изискването на чл. 78, ал. 1 от ЗИНЗС. Начисленото възнаграждение е изплащано изцяло, което се установява и от представените и приети като доказателство извлечения от сметката за задоволяване на лични нужди на С. Б. Б..

Съгласно чл. 81, ал. 1 от ППЗИНЗС в местата за лишаване от свобода се поощрява ползването на суми за задоволяване на лични нужди, получени като възнаграждение от трудова дейност или като награда на основание чл. 98, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. В конкретният случай дължимото възнаграждение е било в размер на 40% и на 45% от МРЗ, видно от посочени суми в отделните колони от ведомостта. Заплащаните суми не са превишавали една МРЗ за страната, поради което и не е имало сума, която да не е подлежала на предоставяне за задоволяване на лични нужди на Б., а да е следвало да се превежда по посочен от него влог в банка.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗИНЗС размерът на заплащането не може да е по-нисък от 30% от изработеното, като министърът на правосъдието следва да определя конкретните размери. МРЗ за страната се ползва като основа за изчисляване на дължимото заплащане за труд на лишените от свобода за случаите по т. 2 до т. 4 от заповедите на министъра на правосъдието, но не е дължимо заплащане. Дължимо е заплащането само на тези не по-малко от 30% от изработеното. Изработеното и МРЗ са само основи, върху които се правят изчисленията на дължимото, като процент от тях. И по двете заповеди, издадени от министъра на правосъдието, а именно Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. и Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г., са определени минимални размери на възнаграждението, които надвишават 30% от изработеното. Дължимото заплащане е определено като процент от изработеното, съответно при работа на норма, или като процент от МРЗ в останалите случаи.

В случаите на полаган труд по т. 2 - 4 от заповедите, какъвто е и трудът, полаган от ищеца С. Б. Б., предвид невъзможността да се определи изработеното въз основа на определена трудова норма, министърът на правосъдието е определил възнаграждението като процент от МРЗ за страната, което е минималният размер за възнаграждение за труд.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Анализът на доказателствата и приложимото право налагат извод, че за претендирания период от 01.11.2012г. до 01.03.2018г. не се доказа ищецът да е претърпял имуществени вреди в сочения от него размер, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация. Всички дължими суми от положената трудова дейност на С. Б. Б. за исковият период са му били изплатени по неговата персонална партида за задоволяване на лични нужди, което е било в съответствие с разпоредбите на чл. 78 от ЗИНЗС, чл. 56 от ППЗИНЗС и Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. и Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г., и двете издадени от Министъра на правосъдието. Тоест не е налице нанесена щета на ищеца, предвид изплатеното дължимо възнаграждение за положения от него труд на домакински щат в ЗО „Атлант“ гр. Троян към Затвора гр. Ловеч. Не се доказаха и незаконосъобразни дейстия или бездействия на администрацията на мястото за лишаване от свобода, които да са довели до причиняването на имуществена вреда на ищеца. Предвид горното не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед изложеното съдът счита, че неоснователни и недоказани се явяват както основният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена 8498.00 лева – претендирано обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействие на администрацията на Затвора гр. Ловеч за периода от 01.11.2012г. до 01.03.2018г., така и акцесорните искове за законна лихва в размер на 2279.19 лева, представляваща сбора от законните лихви върху отделните невнесени от ответника части от заработено от ищеца възнаграждение за труд за периода от 01.11.2012г. до 01.03.2018г. и искът за присъждане на законна лихва върху общата дължима на ищеца сума, считано от 02.03.2018г. /датата на подадане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изложеното Административен съд гр. Ловеч, пети съдебен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от С. Б. Б., [ЕГН], с адрес: гр. Габрово, [улица], ет. 3, ап. 9, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, [улица], иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена 8498.00 лева – претендирано обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействие на администрацията на Затвора гр. Ловеч за периода от 01.11.2012г. до 01.03.2018г., иск за законна лихва в размер на 2279.19 лева, представляваща сбора от законните лихви върху отделните невнесени от ответника части от заработено от ищеца възнаграждение за труд за периода от 01.11.2012г. до 01.03.2018г. и иск за присъждане на законна лихва върху общата дължима сума, считано от 02.03.2018г. /датата на подадане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.