Решение по дело №129/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Д. И. Й. от гр. К. против Решение №1054-16-15/ 1 от 12.03.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2146-16-1/ 03.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С това разпореждане е прекратено изплащането на наследствена пенсия на лицето, считано от 27.09.2023 г. и на основание чл. 114, ал. 1 във вр. чл. 113 КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена наследствена пенсия в размер на 655, 53 лв., ведно с начислената законна лихва върху нея.

В жалбата се излагат доводи, че тези актове са незаконосъобразни, като постановени в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди се, че пенсионните органи неправилно са приели, че през спорния период лицето е имало недобросъвестно поведение при получаване на пенсията. С оглед на това се иска от съда да отмени обжалваните актове, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Твърди, че оспореното решение е издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена при условията на чл.118, ал.1 КСО, в законовия 14-дневен срок от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически констатации и правни изводи:

Събраните писмени доказателства установяват, че жалбоподателят е получавал наследствена пенсия на основание чл. 82, ал. 1 КСО като ученик в самостоятелна форма на обучение (СФО) през учебната 2023/ 2024 г. в Професионална гимназия – гр. Кубрат.

С писмо изх. № 2134-16-77/ 14.08.2024 г. (л.29), изпратено до жалбоподателя, с копие и до директора на Професионална гимназия- Кубрат, е посочено, че следва да се представят документи за установяване статута на ученика. Жалбоподателят е предупреден, че ако в едномесечен срок не представи искания документ, ще се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО пенсията ще бъде прекратена.

В отговор е постъпило писмо от директора на учебното заведение, с вх. № 3006-16-293/ 20.09.2024 г. (л. 28), в което е посочено, че Д. И. Й. е бил ученик в 12 клас в СФО през учебната 2023/ 2024 г., но поради неявяване на три поредни изпитни сесии е отписан със Заповед № РД 16-2310-687 от 04.09.2024 г. Ученикът е заявил желание да продължи обучението си и отново е записан в 12 клас със Заповед № РД 16-2339-1/ 16.09.2024 г.

С писмо изх. № 3006-16-293/2 от 30.09.2024 г. (л.26) е изискана допълнителна информация за датата, на която ученикът е бил прехвърлен от дневна форма на обучение в СФО. В отговор е получено писмо вх. № 3006-16-293/3 от 15.10.2024 г. (л.24), в което се посочва, че Д. И. Й. е преместен от дневна форма на обучение в СФО, считано от 27.09.2023 г. въз основа на Заповед № РД 16- 1644-21/ 27.09.2023 г. Служебната бележка, издадена за да послужи пред Националния осигурителен институт (л.31), е издадена на 11.09.2023 г., когато ученикът все още е бил записан в дневна форма на обучение.

Въз основа на тези факти и обстоятелства е издадено Разпореждане № 2146-16-1/ 03.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 13- л. 14), с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е прекратено правото на жалбоподателя да получава наследствена пенсия, считано от 27.09.2023 г. в размер на 655, 53 лв. и на основание чл. 114, ал. 1 КСО е посочено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят, ведно с дължимата лихва.

Същото е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ по реда на чл. 117 КСО, който с решението си е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло изложените в него фактически и правни основания. В мотивите си решаващият орган е приел, че след като на 04.09.2024 г. Д. Й. е бил отписан като ученик в СФО поради неявяване на три поредни изпитни сесии от графика за обучение, то той е загубил статута си на учащ за учебната 2023/2024 година, считано от 27.09.2023 г. (когато е прехвърлен от дневна в свободна форма на обучение). Следователно правилно е прекратена наследствената му пенсия от тази дата и разпоредено да се възстанови недобросъвестно получената сума. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че то е валиден административен акт, като издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и при спазване на изискванията за форма и съдържание на административните актове. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Оспореното решение обаче е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.

Условията, при които децата имат право да получават наследствена пенсия са регламентирани в разпоредбите на чл. 82, ал. 1 КСО и чл. 34 НПОС.

Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО те имат право на наследствена пенсия след навършване на 18 години ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, като изрично е посочено, че децата, които се считат за учащи, се определят с НПОС (наредбата, приета на основание чл. 106 КСО). Според чл. 34, ал. 1, т. 1 НПОС деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО са ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на отменения Закон за народната просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование, независимо от степента и формата на обучение. Следователно преценката дали жалбоподателката е била учаща през спорния период следва да се направи съобразно нормите на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Според легалната дефиниция на чл. 173, ал. 1 ЗПУО ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас. Събраните доказателства установяват, че в началото на учебната 2023/ 2024 година Д. Й. е бил записан като ученик в 12 клас на Професионална гимназия- гр. Кубрат, а от 27.09.2023 г. е прехвърлен в самостоятелна форма на обучение.

В чл. 112, ал. 3 ЗПУО е регламентирано, че СФО включва самостоятелна подготовка и явяване на изпити за определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план. При неявяване на изпити в три поредни сесии ученикът се отписва от училището (по арг. на чл. 173, ал. 2, т. 3 ЗПУО), но тези последици не настъпват пряко по силата на закона, а въз основа на заповед на директора. Тази заповед съставлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен контрол по реда на АПК (по арг. на чл. 259 ЗПУО).

Жалбоподателят е отписан като ученик със Заповед № РД 16-2310-687 от 04.09.2024 г. на директора на учебното заведение. Същата не е изискана от административния орган и не е приложена към преписката, за да се направи преценка дали в нея е посочена конкретна дата, от която той е загубил статута си на ученик. По делото няма доказателства дали, кога и как тя е съобщена на лицето, респ. дали е обжалвана от него. С оглед на това не може да се направи извод, че този административен акт е влязъл в сила, както и да се установи кога това обстоятелство е станало известно на оспорващия.

В чл. 34, ал. 5 НПОС е посочено, че лицата, които са отписани или отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора, а ако такава не е посочена – от датата на заповедта. При буквален прочит на нормата може да се приеме, че тя се отнася само до лица, продължаващи обучението си във висшите училища. В КСО и НПОС липсва норма, която да урежда последиците при отстраняване на ученици, навършили 18-годишна възраст, които продължават образованието си в средните училища, поради което тази празнота следва да се преодолее чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 34, ал. 5 НПОС и по отношение на тях.

Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съдът намира, че са изпълнени визираните там предпоставки. Налице е празнота в нормативната уредба, а цитираната норма на чл. 34, ал. 5 НПОС урежда сходен случай, като приложението ѝ отговаря на смисъла и целта на закона. Ако се приеме противното, ще се поставят в неравноправно положение учениците спрямо студентите.

С Разпореждане № 2146-16-1/ 03.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е прекратено правото на Д. Й. да получава наследствена пенсия, считано от 27.09.2023 г. Според цитираната разпоредба пенсията се прекратява при отпадане на основанието за нейното получаване. В случая жалбоподателят е бил записан като ученик в 12 клас на Професионална гимназия- гр. Кубрат, самостоятелна форма на обучение. Заповедта, с която той е отписан от училището е издадена на 04.09.2024 г., като по делото не се твърди, че в нея е посочена някаква друга предходна дата. Непосредствено след това (на 16.09.2024 г.) той отново е записан като ученик в 12 клас в същото учебно заведение. При тези факти съдът приема, че неправилно и необосновано административните органи са приели, че Д. Й. е загубил статута си на учащ, считано от 27.09.2023 г. и съответно, че е отпаднало основанието да получава наследствена пенсия от тази дата. С оглед на това те се явяват незаконосъобразни в тази част и следва да се отменят. Незаконосъобразни са оспорените административни актове и в останалата част.

Наследствената пенсия на жалбоподателя е изплатена до 20.05.2024 г., видно от отбелязването в Разпореждане № 2146-16-1/03.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Въз основа на изложеното по-горе съдът приема, че тя е получавана правомерно през този период, поради което не следва да се възстановява. Независимо от това следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е имал недобросъвестно поведение. Както вече беше отбелязано, наследствената му пенсия е изплащана до 20.05.2024 г. През този период той е бил записан като ученичка в 12 клас на Професионална гимназия – гр. Кубрат, самостоятелна форма на обучение, а заповедта, с която е отписан от училището е издадена на 04.09.2024 г. С оглед на това не може да се приеме, че той е бил недобросъвестен, когато е получавал процесните осигурителни плащания.

В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятията "добросъвестност" и „недобросъвестност“. С оглед на общите принципи на правото и съгласно трайната съдена практика, добросъвестно получени са тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Следователно недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи съответното осигурително плащане, както и когато съзнателно невярно е декларирало или пък е затаило факти и обстоятелства, от значение за правото и размера на получаваното осигурително плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде безспорно установена, като в тежест на административния орган е да докаже това.

По делото не са представени доказателства, които да сочат, че жалбоподателят съзнателно е затаил, укрил или невярно декларирал факти, за които е знаел или е бил длъжен да знае, че са относими към правото да получава наследствена пенсия. Не се установява, че той е имал поведение, целящо да подведе и/или заблуди административния орган относно осигурителните му права.

Воден от изложените съображения съдът намира, че подадената жалба се явява основателна и доказана, поради което Решение №1054-16-15/ 1 от 12.03.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2146-16-1/ 03.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване следва да се отмени, като издадено в противоречие на материалния закон.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на сторените от него деловодни разноски. Същите са своевременно предявени, основателни и доказани до размер на 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така Разградски административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1054-16-15/ 1 от 12.03.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2146-16-1/ 03.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Д. И. Й. от гр. К. сумата от 600 (шестстотин) лева- дължими деловодни разноски

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му до страните пред Върховен административен съд.