№ 42433
гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110142398 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Л. К. против „Воксис сървисиз“ OOД, с която
са предявени следните искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 200460 от
08.07.2025 г., и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 200466 от
15.07.2025 г., и неговата отмяна; 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист,
пазарни проучвания“ при „Воксис сървисиз“ OOД и 3/ иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 16 238, 10 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 16.07.2025 г. до 16.01.2026 г., ведно със законната лихва за
периода от 04.08.2025 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение,
като ищецът изпълнявал длъжността „специалист, пазарни проучвания“ при размер на
брутното трудово възнаграждение от 2706,35 лв. Ищецът поддържа, че на 08.07.2025 г.
получил заповед с № 200460 от 08.07.2025 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните.
В заповедта било отбелязано, че същата влизала в сила от 09.08.2025 г., т.е. един месец
след нейното издаване, който период представлявал едномесечното предизвестие на
ищеца. На 15.07.2025 г. била издадена втора заповед с № 200466, с която трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ –
„липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“.
Ищецът счита уволнението, извършено със заповед с № 200460 от 08.07.2025 г., за
незаконно поради липса на изразено от негова страна съгласие за прекратяване на
трудовия договор. Намира за незаконосъобразно и уволнението, извършено със
заповед с № 200466 от 15.07.2025 г., при твърдения за липса на правно действие на
същата, доколкото трудовото правоотношение вече било прекратено по силата на
заповед с № 200460 от 08.07.2025 г. Оспорва да е била налице липса на качества за
ефективно изпълнение на работата, водещи до: трайно незадоволителни резултати от
страна на ищеца и непостигане на заложената месечна цел по показателя VVHT. Сочи,
че нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика били посочени
1
количества по изпълняваните от ищеца задачи, а именно: 1/ брой досиета на
доставчици, качени на CRM платформа; 2/ среден брой телефонни обаждания на ден;
3/ брой „А“ поръчки със значение „Lot A” – налична стока, което обосновава подробно.
Отделно от това, поддържа, че трудовото му правоотношение е било прекратено при
злоупотреба с право, доколкото ако работодателят е считал, че ищецът не е имал
необходимите качества за изпълнение на работата, то е имал възможност да прекрати
трудовото му правоотношение без предизвестие в рамките на изпитателния срок /до
07.04.2025 г./, но това не било сторено. По така изложените доводи, моли уволнението
да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода 16.07.2025 г. до 16.01.2026 г. в размер на
16 238, 10 лв. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Воксис сървисиз“ OOД. Поддържа, че заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не е била
издавана, като на служителят е било отправено само предложение за това, но не е било
извършено връчване на заповедта по смисъла на КТ, съответно същата не била
породила правно действие. Сочи, че реалното уволнение е било извършено на
16.07.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, което се потвърждавало и от справка
от НАП. Поддържа, че последната е законосъобразно издадена, като обосновава
твърдения, че ответникът не е бил изпълнил поставените му задачи в необходимия
количествен и качествен обем. При тези доводи, моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е
да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице твърдяното основание за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че ищецът
трайно не е изпълнявал трудовите си задължения в качествено, количествено или във
времево отношение, като неизпълнението е причинено от липса на знания, умения или
навици за длъжността, от която е уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ в тежест на ищеца
е да докаже изгодния за него факт – че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, като на доказване подлежи
и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без
работа за целия период, за който претендира обезщетение, респ. че е започнал работа
на по-ниско платена работа.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между същите не се спори,
поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отделят като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ страните са били
обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от
07.10.2024 г., по което ищецът е заемал длъжността „специалист, пазарни проучвания“
при „Воксис сървисиз“ OOД; 2/ последното брутно трудово възнаграждение на ищеца
за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението, е било в размер на
2706,35 лв.
По доказателствените искания:
2
Ищецът е представил с исковата молба документи, които са относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото, с изключение на
документите, представени под т. 1 от доказателствените искания – трудов договор от
07.10.2024 г. и длъжностна характеристика, доколкото същите не са представени в
четлив препис, както и документът, представен под т. 4 доказателствените искания –
сертификат за завършено обучение, доколкото същият не е представен в превод на
български език. На ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 101, ал. 1
ГПК за отстраняване на констатираната нередовност на процесуалното действие.
С отговора на исковата молба са представени документи, които са относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника-работодател по
реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи трудовото досие на служителя следва да бъде
оставено без уважение. На първо място същото е неконкретизирано, доколкото не са
индивидуализирани документите, за което се отнасят. На следващо място, в трудовото
досие на работника или служителя се съдържат данни относно факти и обстоятелства,
относими към възникването, съществуването, изменението и прекратяването на
трудовото правоотношение – арг. от чл. 128Б, ал. 2 КТ, като в настоящия случай
същите не са спорни между страните.
Искането на ищеца по чл. 176 ГПК следва да бъде оставено без уважение като
необходимо и неотносимо, доколкото установяването на фактите и обстоятелствата, за
които се иска да бъдат дадени сведения от управителя на ответното дружество, са в
доказателствена тежест на насрещната страна.
Следва да бъде уважено, като относимо към предмета на спора, искането на
ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за целия
период, за който претендира обезщетение, респ. че е започнал работа на по-ниско
платена работа.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че: 1/ страните са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 07.10.2024 г., по което
ищецът е заемал длъжността „специалист, пазарни проучвания“ при „Воксис
сървисиз“ OOД; 2/ последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен
отработен месец, предхождащ месеца на уволнението, е било в размер на 2706,35 лв.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с
исковата молба и с отговора на исковата молба документи, с изключение на
документите, представени от ищеца под т. 1 и 4 от доказателствените искания – трудов
3
договор от 07.10.2024 г., длъжностна характеристика и сертификат за завършено
обучение.
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от
уведомяването да представи документите, представени под т. 1 от доказателствените
му искания – трудов договор от 07.10.2024 г. и длъжностна характеристика, в четлив
препис, а документа, представен под т. 4 от доказателствените му искания –
сертификат за завършено обучение, в превод на български език, като при
неотстраняване на нередовността в указания срок и начин процесуалното действие ще
се смята от съда за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в
отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
01.12.2025 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните
процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен
случай губят възможността да сторят това по-късно.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с доклада по делото, като на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4