Определение по дело №465/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК/отм/ и е образувано по въззивна жалба на М.”Ат.Д. – К. против решение № 68/20.07.2010 г. по Г.д. № 179/2008 г. по описа на КРС, с което е отменена заповед № 6/30.01.2008 г. на Директора на М.”Ат.Д. – К. и е признато уволнението на В. Д.Й. от Г.К-ли за незаконно, постановено е възстановяването му на предишната работа като „инженер-технолог хранително-вкусова промишленост; М.”Ат.Д. – К. е осъден да заплати на В. Д.Й. и на КРС разноски по делото в общо в размер на 160 лв. В жалбата си твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото се установявало, че за извършеното нарушение на трудовата дисциплина на 13.12.2007 г., свързано с нанасяне на побой на Б. С., за което било образувано наказателно производство, В. Й. е признат за виновен и е наложено наказание. При установяване на нарушението работодателят не е допуснал нарушение на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на производството и нарушаване правото на защита на въззиваемия. Преди налагане на наказанието изпълнил задължението си по чл.193 от КТ и поискал писмени обяснения от Й. за инцидента на 13.12.2007 г., спазил и изискването на чл.333, ал.1 от КТ и получил разрешение от Д”ОИТ-К.”. Счита, че на 13.12.2007 г. ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина и е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение. Счита, че представеното решение на НЕЛК не е относимо към спора, тъй като не е страна по административния спор, още повече, че по делото се установява, че В. Й. е създал трудности на ТЕЛК при вземане на решение, тъй като не бил представил необходимите документи за състоянието си и не се е явил на преглед и за това решението е издадено без преглед. Моли съдът да отмени решението на районния съд, вместо което да отхвърли иска по чл.344 от КТ и се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание поддържа жалбата със същите оплаквания.Пред настоящата инстанция са приети доказателства- преписка изх.№ 002/ 26.01.2008 г. на Д”ИТ-К.” и преписка по искане на изпълнителния директор на М.”Ат.Д. – К-ли за издаването на експертно решение на ТЕЛК.

Въззиваемия намира решението на районния съд за законосъобразно. Спорно било по делото спазена ли е процедурата то по чл.333 от КТ. В случая при извършването на освидетелстването му ТЕЛК не бил се съобразил с разпоредбата на чл.57 от НМЕР, не бил проведен преглед и не са искани доказателства за здравословното му състояние. Счита, че разрешението на Д”ОИТ-К.” се издава въз основа на предварително мнение от ТЕЛК, което е задължително условие за валиден и законосъобразен акт. В тази връзка правилно съдът е приел, че процедурата по издаване на разрешение е опорочена. Счита още, че мнението на ТЕЛК и разрешението на Д”ОИТ-К-ли” са предпоставка за законосъобразно проведено уволнение. Работодателя не бил събрал предварително информация за здравословното състояние на Й. и в тази насока не били предприети действия за изпълнение на това задължение съгласно чл.1, ал.2 от Наредба № 2/20.02.1987 г. Опорочената процедура по налагане на дисциплинарно наказание е довела до незаконосъобразност на уволнението. Моли съдът да потвърди решението на районния съд и се присъдят разноски по делото.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо права на жалба, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.

По делото не се спори, а и тези факти се установяват по делото, че ищецът и ответника са страни по трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 30.05.2003 г. Първоначално ищецът е заемал длъжността „началник болнично хранене”, впоследствие „инженер-технолог, хранително-вкусова промишленост, с място на работа- кухненски блок” при М.”Ат.Д. – К.. Със заповед № 6/ 30.01.2008 г. Изпълнителния директор на М.”Ат..Д. – К. трудовото правоотношение с въззиваемия е прекратено на основание чл.195, ал.1, във вр. с чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, за това, че на 13.12.2007 г., около 11.30 -12. 00 часа, в работно време, в сградата на М.”Ат.Д. – К-ли инж.В.Й., без причина е нанесъл побой с юмруци и с крака на г.-н Б. М. – снабдител при л. з., вследствие на което му е причинил увреждания, изразяващи се в оток, кръвнасядания и охлузване на кожата на главата, лицето, лявото бедро и лигавицата на горната и долна устна; разкъсна рана на лявата ушна мида; разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, които са довели до разстройство на здравето му. Извършените действия от Й. представлявали тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т. 7 от КТ.

Съгласно императивната разпоредба на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, работодателят може да уволни на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Болестите, които предмет на предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ за посочени в Наредба № 5/1987 г. Независимо от това, че в личното досие на въззвиаемия липсват доказателства за здравословното му състояние, от представената епикриза от СБАЛЕНГ „А. Ив. П.” – ЕАД С., Клиника по диабетология, за престой от 28.11.2005 г. до 05.12.2005 и амбулаторен лист 29.11.2007 г. на ОПЛ- Р., се установява, че въззваемия е страдал от Захарна болест към момента на постановяване на заповедта за уволнение. Посочените доказателства, които са представени от въззивика пред ТЕЛК на 24.01.2008 г. и са били основание за издаване на ЕР № 0287 от 013 от 30.01.20008 г. на ТЕЛК при М.”Ат.Д. -К-ли, установяват, че въззивника е имал информация за страданието към този момент. При искането на предварително разрешение от инспекцията по труда към набора от документи, съпътстващи искането, на основание чл.6 във вр. чл.5 от Наредба № 5/20.07.1987 г. за болестите, при което работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333, ал.1 от КТ, въззивника е следвало да представи и мнението на ТЕЛК. От молба В. № 002/ 24.01.2008 г. на ИА, Главна инспекция по труда, Дирекция” ОИТ-К.” се установява, че към 24.01.2008 г. липсва мнение на ТЕЛК за здравословното състояние на въззивника, тъй като двете искания са отправени в един и същ ден и мнението на ТЕЛК е от 30.01.2008 г., т.е. след като Д”ОИТ”- К-ли се е произнесла с писмо изх.№ 002/26.01.2008 г., с к¯ето е дадено разрешение за уволнение на въззивника на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Разрешението на съответната инспекция по труда е абсолютна предпоставка за законосъобразност на уволнението. Вярно е, че от доказателствата по делото се установява виновно поведение от страна въззиваемия, но само това не е достатъчно за преценката за законосъобразност на заповедта за уволнение.Задължението за изискване на мнение от ТЕЛК е в тежест на работодателя и то задължително следва да бъде представено на инспекцията по труда, за да може тя да се съобрази с целесъобразността на уволнението от гледна точка на промяна на условията на труд за работника и интересите на работодателя. При уволнението на работника или служителя следва да се търси и социална справедливост както за работника, така и за работодателя. Предварителната закрила по чл.333 от КТ има социално и правно предназначение и поставя извършването на уволнението в зависимост от получаване на разрешение от друг орган, но самото получаване на разрешение не прави уволнението за законно. Наличието на разрешение от инспекцията по труда означава, че при издаването му са спазени или не и други законови разпоредби. И тъй като в случая работодателя не е спазил изискванията на Наредба № 5/20.07.1987 г. и разрешението на инспекцията по труда не е съобразено с мнението на ТЕЛК за уволнение на въззиваемия, следва да се приеме, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна. По делото се установява, че към момента на постъпването на искането на въззивника до инспекцията по труда за разрешение за уволнение на Й. не е представено мнението на ТЕЛК, въпреки че в молбата си е посочил, че страда от Захарна болест. При положение, че не е спазена процедурата по Наредба № 5/1987 г., към искането не е представено мнение на ТЕЛК, то издаденото разрешение е незаконосъобразно и следва да се приеме, че и заповедта за уволнение е незаконосъобразна. Прочее, решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото в тежест на въззивника следва да останат направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 68 от 20.07.2010 г. по Г.д.№ 179 от 2008 г. по описа на Районен съд – К..

Осъжда М.”Ат.Д. -К., със седалище и адрес на управление Г.К., бел.”Б. № ** да заплати на В. Д. Й. от Г. К., У.”Ген.Д. № *, Б.”И.” В.Б, ., . разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.