№ 37
гр. Дупница, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20221510201367 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Б. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. *** против Наказателно
постановление № 275/01.12.2022 г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите
- Кюстендил, с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ му е наложено административно
наказание ,,Глоба“ в размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от
ЗГ. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В производството се представлява от адв. К., която поддържа жалбата. Претендира
деловодни разноски.
Административнонаказващият орган чрез представителя си юрисконсулт Е. моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 30.08.2022 г. И. М. Л. – на длъжност ,,помощник лесничей“ при ТП ДГС
Рилски Манастир съставил Акт за установяване на административно нарушение №
275/26.10.2022 г. /по регистъра/ срещу Б. И. Б. за това, че на 28.04.2022 г. в обхвата на ТП
ДГС Рилски манастир, община Кочериново, землище с. Фролош в отдел 1247 ,,с“ извършва
сеч без контролна горска марка от дървесен вид – бук на едра строителна дървесина – 5
плътни кубически метра и дърва 17 пл. куб.м., с което деяние нарушил чл. 104, ал. 1, т. 5 от
Закона за горите. Въз основа на съставения от актосъставителя акт е било издадено
1
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е било наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5
от ЗГ.
Наказателното постановление не е било връчено на жалбоподателя срещу подпис
по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН или по реда на чл. 180-181 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Било е изпратено от АНО за връчване чрез пощенска пратка, върната в цялост - неполучена.
По делото е разпитан актосъставителя И. Л., който е заявил, че актът го е съставил
известно време след нарушението, тъй като в деня на проверката не им били предоставени
документи на лицата, извършили нарушението. На датата на съставяне на акта нарушителят
не се е явил, поради което същият бил връчен по служебен път при отказ на лицето да г
подпише. Актът бил съставен след като управителят на фирмата донесъл личната карта на
Б.. При установяване на нарушението на място бил съставен констативен протокол.
Фирмата работодател на Б. е ,,Ласкинлес“. За обекта имало издадено разрешително за сеч.
При проверката на обекта установили вече отрязани 14-15 бр. букови дървета, които били
без контролна горска марка. На мястото установили Б. Б. и други лица, които също били
работници на същата фирма.
От показанията на свидетеля Д. Н. се установява, че е свидетел по установяване на
нарушението, който на процесната дата и обект видял няколко работника, които извършвали
сеч на немаркирана дървесина. Актът бил съставен в ДГС, не е присъствал на съставянето
му и не може да каже дали жалбоподателят е бил там. Заявява, че не е бил свидетел на отказ
на Б. да подпише акта. Пред него никой от работниците не е отказвал да подпише акт за
нарушение.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни /показанията на горепосочените свидетели/ и писмени доказателства – 2 бр.
констативни протоколи, сортиментна ведомост, позволително за сеч № 0656760, издадено на
,,Ласкинлес“ ЕООД. Съдът не обсъжда представената по делото покана изх. № 11-00-
29/04.08.2022 г. като неотносимо писмено доказателство, доколкото не е изпратена до
жалбоподателя, а до лесовъда ИПМ.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в
този смисъл се явява допустима. Предвид гореизложените данни относно допуснатите от
АНО нарушения на процесуалните правила за надлежно връчване на обжалваното НП на
жалбоподателя, то и съдът приема, че в случая обжалваното НП не е влязло в сила,
обжалването е своевременно и жалбата е процесуално допустима и на това основание.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдът намира, че АУАН е съставен в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
2
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични
и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, закона за политическите партии, Закона
за публичното предлагане на ценни книжа, закона за пазарите на финансови инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора ,,а“ и
част трета от кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно
изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да
избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то
акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение
на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно -
едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му,
е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. Ето защо, след като нарушителят
е известен или установен, в рамките на три месеца от установяването му следва да се
състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление. След изтичане
на предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия
орган да ангажира отговорността на нарушителя. В настоящия случай от показанията на
актосъставителя Л. безспорно се установи, че актът не е съставен в деня на проверката,
когато е било установено нарушението, тъй като в този ден не са разполагали /не им били
предоставени/ документи /лични карти/ на работници на ,,Ласкинлес“ ЕООД, които били
установени на мястото на нарушението. Предвид това, е приложима втората хипотеза на
закона, при която при липса на данни за нарушителя, актът се съставя в едногодишен срок
от извършване на нарушението, който в случая е спазен.
В хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
процедурата по съставяне на АУАН, което е опорочило и издаденото наказателно
постановление. По делото не се спори, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя.
Според настоящият състав обаче, не е изпълнена хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акта. По делото не е
приложено писмо, от което да е видно, че е налице надлежно връчване на жалбоподателя да
се яви в определен ден, час и място за съставяне на АУАН. В тази връзка съдът, счита че
нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акт, поради което в конкретния
случай АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, който порок не може да бъде
саниран.
При така изяснената фактическа обстановка, според съда в хода на производството
административно наказващият орган е допуснал процесуални нарушения при установяване
на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и връчване на препис от
3
акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз основа на този акт наказателно
постановление. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 43, ал. 1
и ал. 5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби, актът се предявява на нарушителя, за да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си, както и при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис
от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта на
връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него
административно наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено
и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства.
Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на нарушителя и му е
дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички
доказателствени средства. В конкретният случай видно от приложения АУАН се установи,
че на нарушителя не е бил връчен екземпляр от АУАН, и тези обстоятелства не се оборват
от показанията на контролните органи, върху които има тежест на доказване на
обстоятелствата по извършеното нарушение, посочено в акта. Разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, предвижда след подписването на акта, препис да се връчи на нарушителя срещу
разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него
да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в
тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателя да подпише АУАН не се
изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две
последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне
на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да
го получи това следва да се отбележи в разписката. Не случайно законодателят изисква към
АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис
от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта е
положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел.
Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за
установяване на административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не
освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл. 44, ал.
1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения. Нарушението
на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В случая допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до
незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването
на НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото
процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя. Като последица
от изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено само на това
основание. Тук следва да се посочи критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
4
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай
горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с правото
на защита на жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението на
актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателят е бил лишен от
възможността да разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви
нарушения се твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира
адекватно и в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това конкретни
възражения, които да се вземат в предвид, както от актосъставителя, така и от наказващия
орган. Нещо повече, нарушението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се е отразило върху цялото
производство, като се има предвид, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно
наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все
процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и затова
нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните
правила и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Настоящия състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено
процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на НП, което също води до
неговата отмяна, а именно на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от
посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на
извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай,
че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства.
Ето защо, според настоящия състав, за да не възникнат съмнения в обективността
и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него, в
обстоятелствената част от акта свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице,
5
различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод настоящия състав
достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42, т. 7 от ЗАНН като реквизит на акта следва
да бъдат посочени имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите. Съгласно
чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява
чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По
аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов
реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при
установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при
отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели, но в конкретния
казус се установи, че посочения в акта свидетел на отказа да се подпише акта и получи
препис от него е също така ст. лесничей при ТП ДГС Рилски манастир, който заедно с
актосъставителя е посочен в акта като свидетел при установяване на нарушението. Това се
потвърждава категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по делото. Отказът да
бъде подписан акта отново е оформен от същия свидетел, който е описан в АУАН като
свидетел по установяване на нарушението. Нарушението на това правило представлява още
едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното
наказателно постановление, без да се разглежда спора от съда по същество. Отделно от това,
следва да бъде акцентирано и на обстоятелството безспорно установено от показанията на
свидетеля Н., че не е присъствал на съставянето на акта и не е удостоверявал отказа на
нарушителя да подпише същия.
Събраните гласни доказателства съдът намира за достатъчни, че да обосноват
извод за недоказаност на административното нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за
горите. Показанията на свидетелите Л. и Н., които са извършили проверката на обекта
установили вече отрязани 14-15 бр. букови дървета, които били без контролна горска марка.
На мястото установили Б. Б. и други работници на същата фирма, която имала издадено
позволително за сеч. От показанията на свидетеля Н. също не може да се направи извод, че
жалбоподателят е автор на нарушението, тъй като същият няма спомен за лицата, които
извършвали сечта, които не познавал по имена. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел в частта, в която твърди, че ,,в момента режеха немаркирана дървесина“, което
изявление е в пълна противоположност на заявеното от него след това, че ,,количеството на
отрязаната дървесина установихме като измерихме диаметъра на отрязаните пънове“, което
дава основание на съда да кредитира показанията на св. Л., който е заявил, че когато са
извършили проверката, дървесината вече е била отрязана.
От доказателствения материал не се установява по категоричен начин сечта да е
извършена от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Отсъстват
преки такива или система от косвени, които да налагат единствения възможен извод за
фактическо осъществяване на сечта от жалбоподателя. Изложеното налага извода, че
наказателното постановление е издадено без да са налице всички предпоставки на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН – безспорно установяване на извършването на нарушението, самоличността на
6
нарушителя и неговата вина.
Настоящият състав счита, че е необходимо да се отбележи, че дори да бе
установено противното, то с оглед останалите обстоятелства не е следвало да се ангажира
административно-наказателната отговорност на Б. Б.. Субект на нарушението е лицето, на
което е издадено позволителното за сеч - ,,Ласкинлес“ ЕООД, а не работника - фактически
извършител на сечта. Този извод следва от разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, с която на
лицето, на което е издадено позволителното за сеч е възложено да упражнява контрол и да
взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина. По тази причина, негово е било задължението да следи за спазване на
условията в позволителното за извършване на сеч, включително когато е възложил
фактическото й осъществяване на свои работници. Затова при установяване, че в обхвата на
ТП ДГС Рилски манастир, община Кочериново, землище с. Фролош в отдел 1247 ,,с“ са
изсечени дървета от дървесен вид – бук на едра строителна дървесина – 5 плътни кубически
метра; дребна – 1 пл. куб. м. и дърва 17 пл. куб.м., всички немаркирани с контролна горска
марка, административнонаказателното производство за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от
ЗГ е следвало да бъде образувано срещу юридическото лице, на което е издадено
позволителното за сеч - ,,Ласкинлес“ ЕООД и отговорността на същото да бъде ангажирана
на основание чл. 266, ал. 2 от ЗГ. Затова наказателното постановление, с което за това
нарушение е наложено наказание на жалбоподателя - физическо лице е незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
сторените по делото разноски, като такива се претендират от жалбоподателя. Същият е
представляван в производството от адв. К., на която е заплатил възнаграждение в размер на
150.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 275/01.12.2022 г., издадено от Директор
на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на Б. И. Б., ЕГН ********** с адрес:
гр. ***, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ е наложено административно наказание
,,Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от
ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил да заплати на Б. И. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. ***, сумата в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски
административен съд, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните,
7
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8