Разпореждане по дело №139/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Пред съда е предявен иск с правно основание чл. 517 ал. 4 от ГПК.

Производството е образувано по предявен иск от Г. Д. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „С. С.” №1, ет., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „С.” № , представлявано от Р. А. П..

Наведени са с исковата молба твърдения, че Г. Д. Г. е предоставил в заем на Р. А. П. сумата от 5000лв., която последният е следвало да върне до края на 2009г. Той не е изпълнил това задължение, поради което ищецът е инициирал заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело № 3214/2010г. по описа на РС-Благоевград, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на която е образувано изп. дело № 289/2010г. по описа на ДСИ при РС Благоевград.

Сочи се още от ищеца в исковата молба, че в хода на изпълнителното производство е установено, че Р. П. не разполага с имущество, с което ищецът да може да удовлетвори вземането си, поради което е бил вписан запор върху дружествените дялове на Р. П. в [фирма]. Тъй като към момента на предявяването на исковата молба, П. не е погасил задължението си по сключения договор за заем, иска се от съда прекратяване на дружеството [фирма] с едноличен собственик на капитала на същото Р. А. П., при условията на чл. 517 ал.4 от ГПК, тъй като са налице всички изисквания на закона за това: налице е образувано изпълнително дело, вписан е запор върху притежаваните от длъжника Р. А. П. дружествени дялове в [фирма], а последния не е погасил задължението си.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, не се е явил негов законен или упълномощен представител, в първото проведено открито съдебно заседание, като не е заявил изрично, че желае делото да се разглежда в негово отсъствие. Затова и ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

При първоначалното разглеждане на делото от състав на ОС Благоевград, с Неприсъствено решение № 1498/16.04.2013г.по ТД № 503/2012г. по описа на ОС Благоевград, съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 517 ал.4 от ГПК и на след като на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 ал.1 от ГПК е счел, че исковата претенция се подкрепя в значителна степен от представените с исковата молба писмени доказателства, е прекратил [фирма] и е постановил решението да бъде вписано в ТР, за което е изпратен заверен препис от него на АВ.

По реда на чл. 240 ал.1 от ГПК, е поискана от [фирма] отмяна на Неприсъственото решение постановено от първоинстанционния съд, като с Решение № 1583 от 23.07.2014г. на пети състав на т.о. на АС София, по ТД № 1203/2014г. е било отменено Неприсъствено решение № 1498/16.04.2013г.по ТД № 503/2012г. по описа на ОС Благоевград, тъй като съдът е счел, че ответника [фирма], не е бил надлежно уведомен за започналото срещу него производство, не е получил препис от исковата молба, като не е бил редовно призован и за насроченото открито съдебно заседание. Така на основание чл. 240 ал.1 т. 1 от ГПК, неприсъственото решение е било отменено от по-горната инстанция и делото върнато на ОС Благоевград, за повторно разглеждане от друг състав.

При разглеждането на делото настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че ответното дружество- [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „С.” №, се представлява от Управителят Р. А. П.., който е едноличен собственик на капитала му.

Въз основа на Постановление на ДСИ към РС Благоевград, и на издаден в полза на кредитора- Г. Д. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „С.С.” № , ет. , срещу длъжника Р. А. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „С.” № , е било образувано ИД № 289/2010г. по описа на държавния съдебен изпълнител. Изпълнението е насочено срещу всички дружествени дялове на дружеството ответник по настоящото гражданско дело- [фирма] притежавани към момента на завеждането на иска от Управителят Р. А. П., който е и едноличен собственик на капитала, а същевременно длъжник по изпълнителното дело. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, по такова не е последвало.

Видно е от представеното по делото Запорно съобщение, от ДСИ към РС Благоевград, до АВ към ТР, че е наложен запор върху всички дружествени дялове на [фирма], представляващи 100% от капитала на дружеството, притежавани от едноличния собственик на капитала- Р. А. П., длъжник по изпълнителното дело. Видно от събраните по делото писмени доказателства, съобщението за наложения запор върху всички дяловете от капитала на [фирма], е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията още към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 517 ал.4 от ГПК пред съда.

В насроченото от съда открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото от ОС Благоевград, пълнпомощника на ищеца- адв. Ч. и пълномощника на ответното дружество- адв. Р. изразяват становище, че ответника е погасил изцяло задължението си, като Р. А. П. е платил дължимото на Г. Д. Г.. Представен е пред съда и приет като писмено доказателство Постановление от 11.12.2013г. на ДСИ към РС Благоевград, по ИД № 289/2010г., от което е видно, че производството по изпълнителното дело е прекратено, по искане на взискателя- Г. Д. Г., поради погасяване на задължението от длъжника- Р. А. П.. Прието е от съда по настоящото дело и уведомление от 16.12.2013г. от ДСИ към РС Благоевград до АВ, с което се съобщава че се вдига запора върху всички дялове на Р. А. П., в търговското дружество [фирма], на което той е едноличен собственик на капитала. Удостоверяването на извършеното плащане от длъжника на взискателя по ИД № 289/2010г. по описа на ДСИ към РС Благоевград, съставлява и приетата като доказателство декларация от ищеца по настоящото дело- Г. Д. Г., че задълженията на длъжника Р. А. П., по ИД № 289/2010г. по описа на ДСИ към РС Благоевград, са изцяло погасени. От представената и приета като писмено доказателство по делото Справка за образувани изпълнителни дела по партидата на Р. А. П. се установява, че срещу това лице като длъжник няма образувани изпълнителни дела, към датата на издаване на справката- 20.11.2013г.

При пледоариите си по съществото на делото, адв. Ч. като пълномощник на Г. Д. Г., моли съда да уважи предявения иск. Излага съображения, че към момента на предявяването на иска по чл. 517 ал.4 от ГПК, длъжника Р. А. П. не е бил погасил задължението си към Г. Д. Г. по ИД № 289/2010г., по описа на ДСИ към РС Благоевград, като това той е сторил в един по- късен момент. Ето защо пълномощника на ищеца моли съда да му присъди и сторените по делото разноски, доколкото дружеството ответник с поведението си е станало причина за образуването на настоящото дело.

Пълномощника на дружеството ответник- адв. Р., моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като в пода на производството длъжника по ИД № 289/2010г. е изплатил дълга си към кредитора Г. Д. Г., като към настоящия момент предявения иск се явява неоснователен.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

По допустимостта на предявения иск:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 517 ал.4 от ГПК, като израз на упражненото потестативно право на взискателят по образуваното изпълнително дело, да иска прекратяването на дружеството с решение на съда, след наложения запор по реда на чл. 517 ал.1 от ГПК. Запорът създава правен интерес на дружеството да изплати на взискателя приспадащата се част от имуществото на длъжника по изпълнителното дело, определена на основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ, след като изпълнителното производство е насочено срещу всички дялове на ответното дружество, едноличен собственик на капитала на което е Р. А. П.– длъжника по образуваното изпълнително дело.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 517 ал. 4 от ГПК и към момента на постановяването на настоящото съдебно решение, счита че същият е процесуално недопустим. С конститутивния иск по чл. 517 ал. 4 ГПК, взискател, който е насочил изпълнение върху дял на съдружник в О., упражнява потестативното право да иска прекратяване на дружеството с решение на съда, след наложен запор по реда на чл. 517 ал. 1 ГПК. Запорът създава правен интерес на дружеството да изплати на взискателя припадащата се част от имуществото на длъжника, определена по чл. 125 ал. 3 ТЗ. В специалната хипотеза на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, предвидена в чл. 517 ал. 4 ГПК, законът изрично е предвидил взискателят от кои задължения по чл. 517 ал. 3 ГПК се освобождава и тази разпоредба не може да се тълкува разширително. В чл. 517 ал. 4 ГПК не е посочено, че отпада условието по ал. 3 изр. 2 за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител, а само, че отпада необходимостта от връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок. Поради това, за да е допустим иск на взискател за прекратяване на О., трябва да е предявен от овластен взискател- този, който има право да иска принудително удовлетворяване на вземането си от ликвидационния дял на съдружника - длъжник, като процесуалното правомощие съдебният изпълнител да овласти взискателя за предявяване на иска, законът е дал на съдебния изпълнител. /пределение № 733 от 11.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 811/2009 г., II т. о., ТК/. В тази връзка по настоящото дело не е налице една от основаните процесуални предпоставки във връзка с допустимостта на предявения иск – овластяване от съдия изпълнителят на взискателя с изрично постановление, приложени към исковата молба, да предяви иска по чл. 517 ал. 4 от ГПК за прекратяване на дружеството ответник, след налагане на запор върху всички дялове на едноличния собственик на капитала в ответното дружество. Изложеното дава основание да се приеме, че за ищеца- Г. Д. Г., не е налице процесуална легитимация да предяви иска по чл. 517 ал.4 от ГПК, преди да е овластен за това като взискател в изпълнителното производство, с постановление на ДСИ към РС Благоевград, каквото не е представено с писмените доказателства по настоящото дело от ищцовата страна. Следва производството по делото по иска по чл. 517 ал. 4 ГПК да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск заради липса на овластяване от съдебния изпълнител за предявяването му от взискателя- Г. Д. Г., тъй като постановление за това съдебният изпълнител не е издавал и такова не е представено по делото. /Определение № 341 от 11.06.2014г. на ВКС по т.д. № 3990/2013г. на ІІ т.о. на ТК/.

По основателността на предявения иск:

Създадена е съдебна практика - постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. № 77/16.06.2013 по т. д. № 3990/2013 г. на II т. о.; Р. № 101/25.06.2012 по т. д. № 877/2011 г. на II т. о.; Р. № 146/7.11.2013 по т. д. № 1041/2013 г. на I т. о., съгласно която искът по чл. 517 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение срещу притежавани от него дялове от капитала на О. (ал. 3) или върху всички дялове в дружество(ал. 4). Страните по иска се определят от овластяването от съдебния изпълнител- ищец е взискателят, а ответник е дружеството, чието прекратяване се иска. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517 ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в закона- чл. 517 ал. 1 и ал. 4. Принудителното изпълнение, съгласно чл. 517 ал. 1 ГПК, започва с изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до АВ, съгласно чл. 517 ал. 1 изр. 2 ГПК запорът има действие от вписването му, като Агенцията уведомява дружеството за вписания запор върху дела на длъжника. След налагане на запора съдебният изпълнил овластява взискателя да предяви иска за прекратяване на Е., ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. Действията на съдебния изпълнител по овластяване на взискателя са последващи запора- след налагането му. При кумулативното наличие на тези законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125 ал. 3 ТЗ, или че вземането е погасено. Процесуална предпоставка за предявяването на иска е наличие на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество- на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. За предпоставките по чл. 517 ал. 4 ГПК съдът следи служебно, тъй като те са задължителни за упражняване на правото на иск. /Определение № 341 от 11.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3990/2013 г., II т. о., ТК/.

Доколкото по настоящото дело са представени убедителни доказателства, че образуваното изпълнително производство е прекратено от ДСИ към РС Благоевград по искане на взискателя- Г. Д. Г., поради плащане на дълга, то следва да се приеме за доказана установената от закона предпоставка за отхвърлянето на предявения иск като неоснователен- взискателят е удовлетворен чрез заплащането на дълга към него, като това е станало преди приключването на първото по делото съдебно заседание. Съдът обаче не може да се произнесе по основателността на предявения иск, тогава когато счете същият за процесуално недопустим. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, поради процесуална недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 517 ал.4 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 517 ал.4 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ТД № 90/2014г. по описа на ОС Благоевград.

ПРЕКРАТЯВА производството поради процесуална недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 517 ал.4 от ГПК и липса на активна процесуална легитимация за Г. Д. Г. за предявяването на иска, поради липса на овластяване за това от ДСИ към РС Благоевград, по ИД № 289/2010г.

Определението на съда за прекратяване на производството по делото, подлежи на въззивно обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред АС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: