Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 612/06.12.2019 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Соня
Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 508 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1
във вр. чл.225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във
връзка с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от А.З.А.
*** против Заповед №РД 15-449 от 20.09.2019год. издадена от кмета на Община
Берковица, с която е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж –
сграда от допълващо застрояване в ПИ с идентификатор 03928.512.456 по КК и КР
на гр.Берковица с административен адрес гр.Берковица, ул.“Х*** К*** “№* , като
е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно
премахване на строежа от извършителя, като при неспазване срока на доброволно
изпълнение се извърши принудително такова по възлагане на Община Берковица, за
сметка на извършителя, по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредба за
принудително изпълнение на заповеди за премахване, поправяне, заздравяване и
хигиенизиране на строежи или части от тях на територията на община Берковица.
Индивидуалният административен акт се
оспорва като издаден в противоречие с материалния закон, като се твърди, че описаните
нарушения по чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.183 от ЗУТ са неприложими, предвид факта,
че строежа е завършен през 1975год. при липса на строителни книжа, поради което
е следвало да се приложи разпоредбата на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, тъй като
строежа е търпим и е извършен до 07.04.1987год. и поради това не подлежи на
премахване. Излага доводи, че оспорената заповед не е мотивирана от правна
страна, както и липсват мотиви за фактическите и правни основания за издаването
й. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с надлежно упълномощения адвокат Б. Ц. ***, който поддържа
жалбата, твърди незаконосъобразност на издадената заповед по отношение
описанието на обекта, тъй като в имота има изградени две огледални постройки, с
обща калканна стена и с общ покрив и плоча, без до е посочено коя постройка да
бъде премахната, установено е от СТЕ, че строежа е търпим на основание §16,
ал.1 от ДР на ЗУТ и е допустим, тъй като отговаря на изискването за
второстепенна постройка от допълващото застрояване, съгл. Чл.42, ал.2; чл.46 и
чл.47 от действащия ЗУТ. Излага доводи, че не е необходимо съгласие на
съсобствениците за премахване на строежа, а само за разрешаване на
строителството. Моли за отмяна на издадената заповед и за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването – кмета на
Община - Берковица редовно призован не се явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Индивидуалният административен акт,
който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж.
Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и
законни интереси на жалбоподателя - собственик на строежа. Жалбата срещу акта е
подадена в срока по чл. 215, ал.4
от ЗУТ, видно от известие за доставка с което е съобщен оспорения
ИАА на жалбоподателя на 27.09.2019год., а жалбата е депозирана в Община
Берковица на 09.10.2019год. с вх.№УОСГ – 94-00-5001/5/. От надлежно
легитимирано лице с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира,
че е допустима за разглеждане.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на назначената, приета и неоспорена от страните по делото съдебно
- техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по административната
преписка писмени доказателства – нотариални актове №218, том І, н. дело 353/1972год.;
№170, том І, н. дело №260/1973год. и №558, том І, н. дело №1009/1993год.
оспорващия А.З.А. *** и Е*** К. К*** и съпруга й К*** В*** К*** са
съсобственици при равни права на поземлен имот с идентификатор 03928.512.456 по
КК и КР на гр.Берковица с административен адрес гр.Берковица, ул.“Х*** К*** “№* и №5А.
Въз основа на постъпила жалба до Кмета
на Община Берковица заведена с вх. № СИИС - 94-00-74/12.06.2019г. от Е*** К. К*** и съпруга й К*** В***
К*** , съсобственици на имот 03928.512.456 по КК и КР на гр.Берковица с
административен адрес гр.Берковица, ул.“Х*** К*** “№* и №5А от кмета на Община
Берковица е изготвено уведомително писмо изх. № СИИС - 94-00-74 /1/ от 26.06.2019г. до лицата подали
жалбата и А.З.А., че при извършена проверка на място от служители на Общинска
администрация гр.Берковица в имота са установени изградени сгради от допълващо
застрояване, като от лицата са изискани в срок до един месец да представят
строителни книжа, доказващи законността на тези сгради.
С писмо изх. №СИИС-94-00-74/2/ от 23.08.2019год.
на кмета на Община Берковица адресирано до Е*** К. К*** , К*** В*** К*** и А.З.А.
*** и получено от тях /видно от известие за доставка на л.15 от делото/ са
уведомени, че поради непредставяне на строителни книжа ще бъде започната
процедура за незаконно строителство и премахване, като същите са уведомени, че
на 26.08.2019г. в 9,00часа ще се извършат необходимите измервания в имота им,
както и ще бъде съставен констативен акт за установените нарушения по ЗУТ.
На 26.08.2019год. е изготвен
констативен акт №11 от служители на Община – Берковица - гл. специалист „НС” – Т***
Т*** , инсп. Околна среда – инж.Б*** С*** , гл. специалист „АО – Кадастър“ – И***
Г*** , в които е констатирано, че при направена проверка на място в
гр.Берковица, ул.“Х*** К*** “№* в поземлен
имот с идентификатор 03928.512.456 по КК и КР на гр.Берковица по повод жалбата
на Е*** К. К*** и К*** В*** К*** , на сграда от допълващото застрояване
собственост на А.З.А., изпълнил строежа, като е констатирано масивен строеж с
височина от 2,05м., със стоманобетонна покривна конструкция, с дебелина на
зидовете от 15см. Приема се, че годината на извършване на строителството е 1975.
В окомерната скица строежа е посочен с размери 10,50м/3,25м и височина 2,05м. Констатирано
е, че за строежа няма съгласувани и одобрени документи, няма разрешение за
строежа и липсва нотариално заверено съгласие от съседите. Като нарушени са
посочени разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.183, ал.1 от ЗУТ. Заключението
на комисията е за започване на производство по чл.225а от ЗУТ и за премахване
на строежа.
Проверката е извършена в присъствието
на А.З.А., собственик и извършител на строежа, на когото е връчен и екземпляр
от КА.
От А.З.А. *** е подадено възражение против
КА с вх.№СИНС-94-00-74/3/ от 30.08.2019год.
Административният орган - Кметът на
Община Берковица е приел възражението за неоснователно и е издал оспорената в
настоящото производство заповед №РД-15-449/20.09.2019год. При издаване на
заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностните лица фактическа
обстановка, респективно наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а,
ал. 1 във вр. чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ. Посочил е, че строежът - „сграда от
допълващо застрояване“ е изпълнен без строителни книжа – одобрен проект и
разрешение за строеж в нарушение чл. 148, ал.1 от ЗУТ и без нотариално заверен
договор с останалите съсобственици за извършване на строежа в съсобствен имот в
нарушение на чл.183, ал.1 от ЗУТ. Приел е за установено, че строежа е изпълнен
от А.З.А. през 1975год., като е изложил мотиви, че същият не е търпим, тъй като
не отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, поради факта, че когато
е построен през 1975г. липсва съгласие на съсобственика на имота по чл.56, ал.3
от ЗТСУ и е построен при неспазване на отстоянията по чл.60, ал.1 и ал.2 от
СПНИНМ. Строежът е определен като такъв от шеста категория, съгласно чл.137,
ал.1,т.6 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство
непосредствено са разпитани в качеството на свидетели Л*** М*** П*** и Я***
И*** Т*** , които не се намират в роднински взаимоотношения със страните и
чиито показания съдът възприема като преки, непротиворечиви и достоверни,
доколкото възрастта и местоживеенето им позволяват да имат преки и в достатъчна
степен ясни впечатления за релевантните факти, не само поради факта, че са
дадени под страх от наказателна отговорност но и поради това, че кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства относно годината на построяване на
сградата от допълващо застрояване, като и двамата заявяват, че сградата е построена
през 1975година. Годината на построяване се потвърждава и от приетите в
констативния акт от служителите на общинската администрация факти.
От
заключението на вещото лице изслушано в открито съдебно заседание по
назначената и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като обоснована, без индиция от заинтересованост и в
съответствие със събраните по делото доказателства и след проверка на място, се
установи, че обектът се намира в УПИ ХI, кв.88 по действащия ПУП-ПРЗ гр.Берковица. Като съгласно
ПУП-ПРЗ имотът е предназначен за ниско жилищно застрояване при запазване на
съществуващата жилищна сграда на два етажа, която е разположена свободно в
имота, навътре от уличната регулационна линия. Строежа се намира зад жилищната
сграда в ПИ 03928.512.456 в гр.Берковица на ул. „Х*** К*** “№* , като започва
на малко разстояние от нея и достига до дъното на имота, като представлява
навес, отворен отпред, с конструкция от тухлени стени с дебелина от 12см. и
покритие с бетонна плоча от 10см. Размерите на целия обект са 10,50/3,25м, с
височина от 2,10м. Покривната плоча започва на около 40см. от жилищната сграда
и завършва на 1,30м. от регулационната линия в дъното на имота, като тухлените
стени ограждащи постройката странично са разположени навътре от бетонната плоча.
Разстоянието на страничните стени до оградата е 1м., а дъното е на 3м. Стената
представляваща дъното на постройката е допряна до жилищната сграда и достига до
дъното на имота, така, че го разделя по дължина на две части, напълно
изолирани, като всяка от тях е недостъпна от другата страна. Обособени са три
отворени отпред помещения, като в първото откъм жилищната сграда е обособена
тоалетна с отворено отпред предверие. Откъм дъното на имота е изградена стена
от циментови блокчета с височина 2м., която представлява и плътна ограда към
съседния УПИ, като помещенията се ползват за склад, лятна кухня и домашна
работилница. Вещото лице е посочило, че сградата от допълващо застрояване е
строеж, извършен от А.А. през 1975година., като за него няма издадени
строителни книжа – разрешение за строеж или акт за узаконяване. От А. е
подадено заявление с вх.№УОСГ-94-00-5001/2/ от 29.05.2019год. за издаване на
удостоверение за търпимост на постройката, като по него са изискани представяне
на декларация от съсобствениците за съгласие за търпимост, по което А. е подал
възражение и е последвал мълчалив отказ, който няма данни да е обжалван.
Според
наличните по делото данни за времето на изграждане на строежа през 1975г. е
посочено, че същият попада в разпоредбата на §16, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ и се явява
търпим строеж, тъй като е изграден до 07 април 1987год., като според
разположението си постройката отговаря на изискванията на чл.42, ал.2 от ЗУТ,
тъй като е разположена зад жилищната сграда и на вътрешната граница на
урегулирания имот до плътна ограда към дъното на имота и разстоянието до
страничната регулационна линия от югозапад е повече от три метра. В същото
време според предназначението и височината строежът отговаря и на изискванията
на чл.46, ал.1 и ал.2 от ЗУТ за второстепенна постройка от допълващото
застрояване, поради факта, че летни кухни и леки постройки за отоплителни
материали и инвентар, временни тоалетни могат да се изграждат в УПИ за ниско жилищно
застрояване, а второстепенните постройки на допълващото застрояване с височина
до 2,5м. над прилежащия терен и до 3м. до най-високата част на покрива, докато
процесната постройка е 2,10м. и съответства на разпоредбата. Спазено е и
отстоянието по чл.47, ал.1 и ал.2 от ЗУТ
При осъществяване
на служебна проверка за
законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК
съдът намира следното.
Съгласно чл. 223,
ал.1, т.8 и чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ кметът Община - Берковица е овластен да издава заповеди
за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал.2
от ЗУТ от шеста категория или части от тях на територията на
общината, поради което се явява административен орган, разполагащ с материална
и териториална компетентност да издаде оспорената заповед. Строеж или част от
него, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж е незаконен на основание чл. 225,
ал.2, т.2 ЗУТ.
Заповедта е и мотивирана, посочени са
в нея фактическите и правни основания за издаването, в съответствие с нормата
на чл. 59, ал.2
от АПК, приложима с оглед препращащата разпоредба на чл. 228 от ЗУТ. Като правно основание за издаване на административния акт е
посочена нормата на чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването
на заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: да
е налице строеж и строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
Според § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ
"Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно
чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е
основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни
постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и
допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са
предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове
строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези
строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти
съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни,
обществено-обслужващи и други), а с "постройките" се осъществява
допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер -
например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска
сграда (в този смисъл Решение № 9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. №
3855/2010 г.).
При горната фактическа и правна
установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният
строеж представлява постройка от допълващо застрояване, VI-та категория, по смисъла на чл.137,
ал.1, т. 6 във вр. чл.147, ал.1,т.1 от ЗУТ. В тази насока
е и становището на вещото лице. При това положение се налага изводът, че
ответният административен орган е издал оспорения административният акт в
рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална
компетентност.
По делото безспорно се установи, че
оспорващият притежава процесното строителство и идеални части от терена, върху
който е изпълнено като не отрича обстоятелството, че е негова собственост и е
изградил постройката. При това положение съдът намира, че правилно е определен
и адресатът на обжалвания административен акт.
За изграждането на процесния обект,
представляващ безспорно строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ е било
необходимо разрешение за строеж. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл.
148, ал. 1 ЗУТ, съгласно която строежи могат да се извършват само въз основа на
разрешение за строеж. За издаване на разрешение за строеж не е нужно наличие на
одобрени проекти съгл. чл. 147, ал. 1 ЗУТ.
Административният орган е приел, че
обектът е изграден без строителни книжа и документи, което не се оспорва от
жалбоподателите, но е спорен въпросът дали процесният строеж е търпим и подлежи
ли на премахване. Съгласно разпоредбата на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
строежите, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да е
налице законосъобразно издаване на заповед за премахване на незаконен строеж
административният орган трябва да е изследвал дали строежът не е търпим по
смисъла на пар. 16, ал. 1 - ал. 3 от ПР на ЗУТ или по пар. 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, но доколкото твърденията на жалбоподателите са за изграждане през
1975 г., то втората посочена разпоредба се явява неотносима към настоящия
случай. Както и ВАС изрично сочи в Решение № 10258 от 03.07.2019 г. по адм.
дело № 1349/2019 г., че независимо дали органът е изложил мотиви по въпроса за
търпимостта на строежа, съдът е длъжен служебно да изведе фактически и правни
изводи относно търпимостта.
В оспорената Заповед ответника се е
мотивирал, че сградата от допълващото застрояване не е търпим строеж тъй като
не отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, поради факта, че когато
е построена през 1975г. липсва съгласие на съсобственика на имота по чл.56,
ал.3 от ЗТСУ и е построена при неспазване на отстоянията по чл.60, ал.1 и ал.2
от СПНИНМ.
На първо място следва да се посочи, че
процесният строеж, така както е приел и ответника, е построен през 1975година.
При това положение преценката за неговата законност следва да се извършва
съобразно правилата и нормативните изисквания към този период и едва ако се
установи, че тези изисквания не са спазени, с оглед установяване на евентуално
търпимост на строежа следва да се провери дали същият отговаря на сега
действащите изисквания. Към момент на изграждане на сградата от допълващо
застрояване приложение намира ЗТСУ (отм.); ППЗТСУ (отм.), а не Строителните
правила и норми за изграждане на населени места от 1959 г. (отменени през 1977
г.), издадени от председателя на Комитета по строителство и архитектура на
основание чл. 52, ал. 1 от Закона за планово изграждане на населените места
(отм.). Така съгласно чл.
224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.); в относимата редакция (ДВ, бр. 62/1973 г.) строежи
на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз
основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети. В чл. 225, ал.
1 от ППЗТСУ (отм.); са изброени изчерпателно случаите, в които за издаването на
разрешение за строеж не се изисква одобрен проект. Съгласно т. 1 от чл. 225,
ал. 1 от ППЗТСУ (отм.); разрешение за строеж без одобрен проект се издава за
едноетажни второстепенни, стопански, селскостопански, спомагателни или
обслужващи постройки, когато те се предвиждат с действащия подробен
градоустройствен план и които не съдържат помещения за обитаване или санитарни
помещения; в тези постройки не се включват гаражите. В случая процесният строеж
е именно обслужваща постройка. Отделно от това според чл. 225, ал. 3 (тогава
ал. 2) от ППЗТСУ (отм.); общинският съвет може да определя за някои от
включените в ал. 1 строежи да не се изисква и разрешение за строеж. В настоящия
случай при издаване на оспорената заповед административният орган въобще не е
изследвал относимите към цитираните правни норми фактически обстоятелства. Така
по преписката липсват въобще данни за наличие на влязъл в сила ПУП към този
период, и ако има такъв какви са предвижданията за процесния парцел в него.
Липсват и доводи дали има или не решение на общинския съвет по чл. 225, ал. 3
от ППЗСТУ (отм.); и ако има такова, за кои точно обекти от изброените в чл.
225, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.); се отнася.
Доколкото търпимите строежи не
подлежат на премахване и забрана за ползване, то "търпимостта" на
строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на
административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед
за премахване на незаконния строеж.
Спорния момент е за евентуалната
търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване.
Преценката относно приложимите хипотези на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ е в зависимост
от датата на извършване на строежа, като тежестта да я установи е върху заинтересованата
страна, в случая жалбоподателя. От представените по административната преписка
доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява че датата на реализиране на строежа е 1975 г., което обстоятелство
не се оспорва от страните.
С оглед установената година на
строителство приложимата хипотеза е на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Сочената
разпоредба изисква допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормите
действали по време на извършването на строителството или по сега действащите. В
случая, видно от заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза според
разположението си постройката отговаря на изискванията на чл.42, ал.2 от ЗУТ,
тъй като е разположена зад жилищната сграда и на вътрешната граница на урегулирания
имот до плътна ограда към дъното на имота и разстоянието до страничната
регулационна линия от югозапад е повече от три метра. В същото време според
предназначението и височината строежът отговаря и на изискванията на чл.46,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ за второстепенна постройка от допълващото застрояване,
поради факта, че летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и
инвентар, временни тоалетни могат да се изграждат в УПИ за ниско жилищно
застрояване, а второстепенните постройки на допълващото застрояване с височина
до 2,5м. над прилежащия терен и до 3м. до най-високата част на покрива, докато
процесната постройка е 2,10м. и съответства на разпоредбата. Спазено е и
отстоянието по чл.47, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, респективно чл. 119, ал. 2 ППЗТСУ /отм./, поради което следва да бъде определен
като търпим по смисъла на основание § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
По отношение на посоченото от
административния орган липса на съгласие от съсобственика на имота по чл.56,
ал.3 от ЗТСУ /отм./, респ. на чл.183 от ЗУТ, което се явява пречка за
търпимостта, не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като същото не се
отразява на търпимостта на строежа, а това обстоятелство е от значение за
неговата законност, т.е. изричното съгласие на другия съсобственик касае узаконяването
на строежа, а не неговата търпимост в този см. са Решения по адм. дело
№14413/2014г; №7199/2012г на II отделение
на ВАС и др..
Ето защо строежът не подлежи на
премахване, а изводите на административния орган в обратния смисъл са направени
в противоречие с материалния закон и не се споделят от настоящата инстанция,
поради което жалбата против издадената заповед следва да се уважи.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя се следват направените в хода на делото разноски, съобразно
представен списък с разноски в общ размер на 860.00 лв. /осемстотин и
шестдесет/, от тях 10.00лева държавна такса за образуване на делото, 550.00лева
заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 300.00лева за изготвяне на съдебно
– техническа експертиза.
Воден от горното и на основание чл.
215 от ЗУТ вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.З.А. *** Заповед №РД 15-449 от
20.09.2019год. издадена от кмета на Община Берковица, с която му е наредено в
качеството му на собственик да премахне незаконен строеж VІ (шеста) категория –
сграда от допълващо застрояване находяща се в УПИ ХI, кв.88 по действащия
ПУП-ПРЗ гр.Берковица, ПИ с идентификатор 03928.512.456 по КК и КР на гр.Берковица
с административен адрес гр.Берковица, ул.“Х*** К*** “№* .
ОСЪЖДА Община – Берковица да заплати на
А.З.А. с ЕГН * сумата от общо 860.00
лв. /осемстотин и шестдесет/ сторени разноски по делото, както и 5.00лева /пет/
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: