РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Перник, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500572 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от И. В. С. против Решение № 482/05.05.2022 г. по гр. д. №
3748/2021 г. на РС – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. В.
С. срещу В. Р., Й. Р., А. Р. и М. Г. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на
327/862 ид. част от УПИ с площ от 862 кв.м, представляващо парцел *** в кв.** по
отменения план на ***, равняващи се на 327/1158 идеални части от УПИ *** - За магазин за
хранителни стоки, битов комбинат, кафе-сладкарница, приемна на МВР и КПП в квартал *
по плана на ***, утвърден със Заповед No*** г. с площ от 1158 кв.м, равняващи се на
237/2764 ид. части от ПИ с ид. 55871.511.8926 по КККР на *** с площ 2764 кв.м., при
условията на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том **, рег № ***, дело No297/2021 г.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна изцяло решението на ПРС и вместо него
въззивният съд да постанови решение, с което да уважи иска. Възразява, че процесната
сграда с ид. 55871.511.8926.1 по КККР на ***, предмет на прехвърлителната сделка,
извършена между ответниците, е съществувала като такава към датата на продажбата - ***
г. Счита, че от събраните доказателства е установено, че сградата е абсолютно
неизползваема и негодна за живеене, т.е към продажбата на *** г. сградата е била вече
1
загубила качеството си на обект, годен за живеене и да бъде жилищна сграда, съгласно
изискванията на ЗУТ и излязъл извън гражданският оборот, съответно тази жилищна сграда
не би могла да бъде и обект на прехвърлителна сделка. Именно поради тази причина
общината е дала препоръка да бъде премахната изцяло сградата, тъй като тя е загубила
качествата си на жилищна сграда, годна за обитаване, а отделно от това е била и опасна за
гражданите - това е наложило и обезопасяването на района около сградата.
Въззиваемите В. Р., Й. Р. и А. Р. по подробни доводи и съображения оспорват жалбата
и молят оставянето й без уважение, като правят възражения по изложените в жалбата
съображения за неправилност на първоинстанционното решение, с искане за потвърждаване
на решението като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата М. А. Г. по подробни доводи и съображения оспорва жалбата и моли
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от приложените по първоинстанционното дело доказателства, че въз
основа на нот. акт №**, том **, рег.№ ***, д.№ 215/2013 г. ищцата И. С. е придобила чрез
покупко продажба собствеността върху 1842/2764 идеални части от ПИ с ид. №
55871.511.8926 по КККР на ***, и е индивидуален собственик на цялата построена в
централната северна част на същия имот СГРАДА с ид. № 55871.511.8926.4 със застроена
площ от 125 кв.м., брой етажи 1, Жилищна сграда - еднофамилна. Съсобственици на част от
ПИ с ид. № 55871.511.8926 по КККР на *** и изключителни собственици на самостоятелен
обект в сграда с ид. № 55871.511.8926.1 – жилище с площ от 120 кв.м. на първи етаж от
сграда с ид. № 55871.511.8926.1 са ответниците В. Р., Й. Р., А. Р. - първите двама на
основание наследствено правоприемство от Н. С. Р., а третият- на основание сделка-
покупко-продажба, обктивирана в Нот.акт N° **, том *, peг. N ***, д. 76/2013г.
Праводателката и на тримата ответници се легитимира като собственик на имота, предмет
на сделката- първи етаж от къща, ведно с идеални части от дворното място с нот. акт N° ***,
том *, д. N 1720/1976г., с който е призната за собственик на основание покупко- продажба и
делба.
С нот. акт за продажба N° ***, том ** per. N° ***, дело 297 от 20.05.21г. ответниците
В. Х., Й. Р. и А. Р. продават на ответника М. Г. своите (процесните) 327/862 ид. части от ПИ
с ид. № 55871.511.8926 заедно с първи етаж на сграда с ид. 55871.511.8926.1 със застроена
площ от 123.00 кв.м., брой етажи 2 на обща продажна цена съгласно нотариалния акт от 10
300 лв. С нот. акт за продажба №***, том **, peг. №***, д. №298/20.05.2021г. г. А. Я.
продава на ответника М. Г. своите ½ идеални части от ПИ с ид. № 55871.511.8926 заедно
2
целия самостоятелен обект в сграда с ид. № 55871.511.8926.1 – жилище с площ от 120 кв.м.
на втори етаж от сграда с ид. № 55871.511.8926.1 на обща продажна цена съгласно
нотариалния акт от 18449,70 лв., който продавачът е придобил от В. Д. П. (единствен
наследник на М. С. П.) съгласно нот. акт за покупко продажба № **, том *, рег.№ ***, д. 30
от 01.02.2021 г.
Със заповед № ***г. на кмета на Община Перник е назначена комисия да извърши
обстоен оглед на вида и състоянието на сграда с ид. 55871.511.8926.1 по КККР. Със
становище № ***г. на ОД на МВР П. е съгласуван представеният проект за ВОБД за сграда с
ид. 55871.511.8926.1 по КККР. Изготвен е инвестиционен проект за премахване на сграда с
ид. № 55871.511.8926.1, който изисква поставяне на временни пътни знаци, започнал в
началото на м. *** г., но съгласуван с МВР - ОД П. на ***г. и одобрен от главен архитект на
Община Перник на ***г.
От техническите експертизи пред РС и ОС се установява идентичност на УПИ и
сградите съобразно отменени и действащи регулационни планове. Към датата на изготвяне
на заключението сгради с ид. 55871.511.8926.1 не съществуват, а 55871.511.8926.8 и
55871.511.8926.9 са полуразрушени. Спорните идеални части представляват 327/2764 ид.
части от УПИ *** по сега действащия рег. план и са на стойност 24 500 лева. Състоянието
на сградата е описано и в констативен протокол № *** г. на комисия на община Перник,
приложен по делото. При направен оглед на място от вещото лице през м. март 2022 г. по
гр. д. № 3748/21 г. на ПРС, сграда с ид. 55871.511.8926.1 по КККР на *** не съществува и
теренът е почистен. Сграда с ид. 55871.511.8926.1 по КККР на ***, предмет на
прехвърлителната сделка между ответниците е била функционално годна според
предназначението си в степен зависеща от конструктивно становище на инженер-
конструктор за вида необходими ремонтни работи. Сградата е съществувала като
самостоятелна сграда в стадий на завършен строеж към *** г. - датата на изготвяне на
констативен протокол № *** г. и към датата на продажбата - *** г.
При гореустановеното, въззивният съд приема за категорично доказано, че в
процесния ПИ с ид. № 55871.511.8926 от КККР на *** има изградени сграда с ид. №
55871.511.8926.4 – индивидуална собственост на ищцата, и сграда с ид. 55871.511.8926.1,
като последната представлява двуетажна къща, всеки от които етаж със самостоятелни
жилищни етажи – отделни обекти на право на собственост – първият етаж е собственост на
ответниците В. Х., Й. Р. и А. Р., а вторият – на неучастващото по делото лице А. Я..
Положението е сходно с това и следва да намери приложение задължителната практика на
ВКС /ТР № 45 от 01.04.1960 г. на ОСГК, ВС, решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1056/2010 г., I г. о., ГК, решение № 130 от 9.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1481/2010 г.,
II г. о., ГК, решение № 101 от 11.02.09 г. по гр. д. № 461/08 г. на ВКС, IV ГО, решение №
1060 от 24.11.10 г. по гр. д. № 427/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 858 от 23.12.09 г. по гр. д.
№ 3069/08 г. на ВКС I ГО, решение № 978/13.01.10 г. по гр. д. № 2413/08 г. на ВКС, I ГО и
др./, в която е изяснено, че при наличие на хоризонтална етажна собственост, когато
съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради
в него и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните
идеални части от мястото, разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ЗС не намират
приложение. Те изхождат от идеята, че когато в съсобствено дворно място съществуват
отделни самостоятелни жилища, принадлежащи на различните групи съсобственици за
3
всяка от тези сгради, не се прилага чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като е налице хоризонтална етажна
собственост по отношение на двете сгради по смисъла на чл. 37 от ЗС, а дворното място
представлява обща част с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС, което не подлежи на
разпореждане отделно от сградите, т.е. не подлежи на изкупуване чл. 33, ал. 2 ЗС, а също не
подлежи на изкупуване и сградата - суперфициарна собственост. По същите съображения
чл. 66, ал. 1 от ЗС не се прилага и при сгради, в които отделните обекти са в режим на
етажна собственост, когато собственикът на отделен обект желае да го продаде заедно с
припадащите се идеални части от дворното място. Това са единствените случаи, при който
чл. 66, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 2 от ЗС не се прилага, въпреки наличието на съсобственост върху
дворното място и въпреки наличието върху него на отделна собственост върху сграда или
част от сграда.
Същевременно от доказателствата по делото не се установява да има съсобственик,
който да притежава само идеална част от ПИ без идеална част от сградите или от
самостоятелен обект от сградите в него. По делото ищецът не е ангажирал доказателства за
правата на всички съсобственици на дворното място, а от събраните доказателства не се
доказва да има съсобственик, който да притежава само идеална част от ПИ, поради което
хипотезата, при която дворното място запазва самостоятелния си характер, е неотносима
към спора.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ищец, че договорът за покупко-
продажба между ответниците- към датата на продажбата - *** г. е нищожен поради
невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването му първият етаж на сграда с ид,
55871.511.8926.1 не е съществувала, тъй като е напълно разрушена. След като липсва
фактическа /сградата не само да не съществува, но и да не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към
момента на сделката/ или правна пречка за възникване на сградата, която липса на пречки е
установена от СТЕ и от писмените доказателства, доколкото същата към датата на
продажбата - *** г. съществува и представлява сграда по см. на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ
/сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в
различна степен на изпълнение на довършителните работи/, а именно са изпълнени
покривът, и същата има характеристиката на сграда и респ. представлява самостоятелен
годен обект на собственост, то договорът има предмет, независимо че след момента на
сключването му сградата е била съборена. В този смисъл горецитираните заповеди,
становища и инвестиционен проект за премахване на сграда с ид. № 55871.511.8926.1 също
установяват, че към датата на продажбата между ответниците - *** г., същата има
характеристиката на сграда и респ. представлява самостоятелен годен обект на собственост.
Това се установява и от снимковия материал към СТЕ пред ПОС, от които е видно, че към м.
*** г. сграда с ид. 55871.511.8926.1 по КККР на *** е съществувала с изградени стени и
покрив, макар и в лошо състояние. Ето защо въззивният съд приема, че процесната сграда с
ид.55871.511.8926.1 по КККР на ***, предмет на продажбата между ответниците- към датата
на продажбата - *** г., е конструктивно самостоятелен и функционално обособен обект.
По горните съображения въззивният съд намира, че не се доказват предпоставките на
иска по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на ид. част от ПИ по договора между ответниците, тъй
като продавачите не са имали задължението да я предложат първо на съсобственика да я
купи при същите условия и цена, предмет на нот. акт за покупко-продажба на недвижим
4
имот № ***, том **, рег № ***, дело No297/2021 г., и същият е изцяло неоснователен.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с
този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите В. Р., Й. Х. Р. и А. В. Р. претендират и доказват разноски по въззивното
производство 1200 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за
правна защита, в който е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, и списък по чл.
80 ГПК), които с оглед изхода на спора жалбоподателя дължи на въззиваемите изцяло,
съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
Въззиваемата М. А. Г. претендира и доказва разноски по въззивното производство 720
лв. с ДДС – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства,
включително и за това, че възнаграждението е платено по банков път, удостоверено с
приложени фактура и вносна бележка по банкова сметка, и списък по чл. 80 ГПК), които с
оглед изхода на спора жалбоподателя дължи на въззиваемата изцяло, съгласно чл. 78, ал.3
ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 482/05.05.2022 г. по гр. д. № 3748/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА И. В. С. с ЕГН:********** със съдебен адрес ***, да заплати на В. Х. Р.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Й. Х. Р., ЕГН ********** с адрес: *** и А. В. Р., ЕГН
********** с адрес: ***, сумата 1200 лв. - разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА И. В. С. с ЕГН:********** със съдебен адрес ***, да заплати на М. А. Г. с
ЕГН:**********с адрес ***, сумата 720лв. - разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6