О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
31.10.2016г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на 31.10.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Биляна
Видолова,
като
разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 5761 по описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Постъпила
е искова молба от Г.И.Г. срещу Т.И.Г., за прекратяване на брака им, сключен на
21.03.2012г. с развод на основание чл. 49 ал. 1 от СК, поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, без съда да се произнася относно вината за
разстройството. Сочи, че от брака имат родено едно дете – К, род. на ***г.
Ищцата твърди, че с ответника в началото имали хармонични отношения, но после
те започнали да се влошават, като през последната година съвместното им
съжителство станало непоносимо за нея, т.к. ответника бил груб и циничен с нея,
а понякога и с детето. Ищцата сочи, че и тримата с детето са български
граждани, но до 06.05.2016г. са живели заедно в Холандия, където повече от три
години и половина тя е отглеждала детето и сама е се грижила за домакинството,
а съпругът ѝ работил като общ строителен работник. Твърди, че той не е
полагал никакви грижи за детето и дома им, че тя е била поставена в пълна
зависимост от него. Твърди, че той не ѝ и разрешил да започне работа, да
научи езика, да се среща с приятелки, да разполага с пари. Държал се лошо и с
детето, на което не позволил да посещава и детска градина и да научи езика. Сочи,
че ответника е пристрастен към хазарта и алкохола, което е повод за скандали
между тях и обидите от негова страна. Поведението му, подробно описано в
исковата молба, довело до срив в психиката ѝ и опит за самоубийство. След
като била спасена в болницата в Холандия, тя поискала да се прибере в България
с детето, но ответника отказал и тогава нейните близки дошли и я прибрали без
негово съгласие. Твърди, че психическия тормоз над нея продължил и след това,
т.к. ответника не ѝ давал да чува детето и да го прибере в България, а
постоянно я обиждал и обвинявал, че му изневерява. Счита, че би се грижила
по-добре за детето в България. Счита, че бракът ѝ е формален, т.к. повече
от година между съпрузите никаква взаимност, близост, уважение и доверие. Моли
съда да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен без
да иска произнасяне относно вината, да се постанови местоживеене на детето в
България, желае родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени
на нея, а на ответника да бъде определен режим на лични отношения и да бъде осъден
да заплаща издръжка от 150лв. месечно за детето, не претендира издръжка за себе
си, твърди, че семейно жилище няма, желае промяна на фамилното си име – на предбрачното П.. Представя
писмени доказателства и моли съда да допусне до разпит трима свидетели при
режим на довеждане относно твърдяните факти. В
уточнение на исковата молба ищцата сочи, че детето се намира в Холандия от м.
август 2015г.
Препис
от и.м. и доказателствата са изпратени на ответника по делото, като на същия е
указано да заяви изрично дали признава компетентността на българския съд да се
произнесе по въпросите за родителската отговорност за детето К Т. Г., род. на ***г. В
едномесечния срок след получаването на съдебните книжа, по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, с който е направено възражение, че българския съд
не е компетентен да разгледа делото, съгл. чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г.,
като се е обосновал на базата на липса на обичайно местопребиваване на ищцата и
детето в РБългария към датата на подаване на исковата
молба - 29.07.2016г. Взел е становище и по същество, оспорил е твърденията за
унизително и обидно отношение спрямо ищцата, липса на грижи и злоупотреба с
хазарт и алкохол, поставяне на ищцата в зависимост от него. Твърди, че в
началото на брака им, тя е работила, но смятала, че работата не е за нея, а
после забременяла и спряла работа по общото им съгласие. Друга предложена
работа отказала след общо обсъждане. Твърди, че сама се е отказала да учи
езика, т.к. ѝ било трудно. Твърди, че не я е спирал да завърши
образованието си, като това е била причината през 2014г. тя да се върне в
България. Социалните ѝ контакти не били ограничени, тя ежедневно се
срещала с приятелки – М., контактувала по скайп,
телефон, ходела на фитнес. Твърди, че всеки ден е давал пари на ищцата – 20 или
50 евро, за да може да излиза с детето. Твърди, че нищо не ѝ е липсвало,
сочи случаи, в които е давал пари на нея или семейството ѝ. Твърди, че тя
е заклет пушач, и не спряла дори през бременността си, че го обвинява за опита
си за самоубийство, но тогава е била много объркана и не е знаела защо точно го
е направила. Твърди, че през последния месец между съпрузите е имало взаимни
обиди, нападки, заплахи и скандали, което е създало напрежение между тях. Твърди,
че е можела да продължи лечението си в Холандия и му е непонятно, защо тя е
решила да продължи лечението си в България, като е заминала без дори да се
обади на детето. Твърди, че документите от болницата в Холандия могат да се
вземат само от пациента и не е вярно, че той не ѝ ги е дал. Твърди, че в
действителност живота на семейството в Холандия не е допаднал на ищцата и тя е
предпочитала да си говори по скайп и телефон с
различни хора, като споделяла подробности от семейния им живот, което не било
уместно. Твърди, че с детето често се е държала грубо и не искала то да остане
да живее в Холандия, където има по-добри перспективи. Твърди, че след като
ищцата е напуснала семейството, в Холандски съд е образувано дело за
привременни мерки и в него е предявен иск за развод. Сочи, че от средата на
септември детето живее при него на посочен адрес, започнало е да посещава
детска градина, започнало е да говори определени думи на холандски и се чувства
добре. Преди това детето е било при сестрата на ответника и майката е имала
възможност да контактува с него безпрепятствено, но тя го е търсила само
първата седмица след като се е прибрала. Счита, че той би могъл да полага грижи
за детето и това ще бъде в негов интерес. Заявява, че след твърденията на
ищцата, и той моли съда да приеме, че действително бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, лишен от смисъл и съдържание и моли съда да го прекрати
с развод. Моли да не се уважават исковете на ищцата за родителска отговорност.
Претендира разноски. Представя писмени доказателства, прави искания за събиране
на доказателства във връзка с регистрация на трудови договори на ищцата,
доказателства за доходите ѝ, за допускане на свидетели за
обстоятелствата, касаещи детето. Прилага писмени доказателства. При условията
на евентуалност, ако се приеме, че българския съд е компетентен да разгледа
делото, е предявил насрещен иск срещу ищцата за определяне на него на
родителската отговорност за детето К, род. на ***г.
Съдът,
като се запозна със становището на всяка от страните и съдебните книжа,
представени от ответника по дело C/16/418342/FA
RK 16-4319 на
Окръжен съд Средна Холандия, намира, че исковата молба е редовна, но предявения
иск на осн. чл. 49 ал. 3 във вр.
с ал. 1 от СК, и свързаните с него искове са недопустими. Съдът намира действително,
че има компетентност да се произнесе по отношение на искането за прекратяване
на брака на страните и свързаните с това последици – издръжка между съпрузите и
фамилно име на страните след прекратяване на брака, т.к. съгл. чл. 3 т. 1 б. «б» от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., компетентен съд да разгледа делото за
развод е съдът на държавата, чиито граждани са двамата съпрузи, а видно от
приложения акт за гр. брак, и двете страни са български граждани.
В
случая обаче, по правилата на чл. 3 т. 1 б. «а» от Регламент (ЕО) № 2201/2003г.,
хипотези първа, втора, пета и шеста, обвързани с обичайното местопребиваване на
съпрузите, такава компетентност има и холандския съд. В този случай следва да
бъде преценено кое е първото заведено дело, и с оглед представените съдебни
книжа, първата посочена дата – 28.06.2016г. – е датата на призовка до страните
по дело C/16/418342/FA RK 16-4319 на Окръжен съд Средна Холандия, следователно
самото дело е заведено още преди тази дата. Настоящето дело пред български съд,
съгласно чл. 125 от ГПК, се счита предявен с постъпването на исковата молба в
съда, и видно от печата на исковата молба, датата е 29.07.2016г. Поради
горното, настоящето дело, като по-късно заведено, и на осн.
чл. 126 ал. 1 от ГПК, следва да бъде прекратено. Видно е от изявлението на
холандския съд на 10.08.2016г. /л. 56/, че същия е прогласил, че холандския
национален съдия е правно компетентен да се произнесе по отношение на молбата и
че холандското национално право може да се приложи в случая. Делото вече е било
взето на разглеждане от друг съд, преди българския съд да има възможност да се
произнесе относно компетентността си, т.к. е следвало да вземе становището и на
другата страна, а към момента на произнасяне на холандския съд, такова
произнасяне все още не е имало възможност да бъде извършено.
За
пълнота на изложението, и с оглед изричното противопоставяне на ответника за
признаване компетентността на българския съд, настоящия състав следва да посочи
още и че по отношение на въпросите за родителската отговорност за детето К,
род. на ***г., включваща определяне на неговото местоживеене, упражняване на
родителски права и режим на лични контакти, българския съд не е компетентен да
се произнесе, независимо кога е било образувано друго дело пред друг съд: Приложим
е отново Регламент (ЕО) № 2201/2003г., който в чл. 8 постановява, че компетентен
съд за разглеждане на тези въпроси е съдът на държавата – членка, в която
децата са имали обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран.
Обстоятелството, че обичайното местопребиваване на детето на страните към датата на завеждане на настоящото
дело е в Холандия, се признава
и от двете страни в изявленията в исковата молба и в отговора. Съгласно т. 12 от Преамбюла на
Регламент(ЕО)
№ 2201/2003г., основанията за определяне на
компетентността по делата за родителската отговорност, са оформени в светлината
на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това
означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към
държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, освен в някои случаи на
промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите
на родителската отговорност. В случая такова споразумение между страните не съществува,
напротив – налице е възражение срещу избраната от ищцата компетентност на
българския съд. Съгласно чл.12 от Регламент(ЕО) № 2201/2003г., подсъдността за родителската отговорност
може да се погаси, когато въпросите за родителската отговорност са свързани с
молба за развод и тогава компетентния съд по въпроса за развода да се произнесе
и за родителската отговорност, но при две кумулативно дадени предпоставки: 1.
поне единият родител да притежава родителска отговорност за детето
/предпоставка, която е налице/ и 2. когато компетентността на съдилищата е била
изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите към момента на
сезирането на съд и е във висш интерес на детето. Втората предпоставка в случая
не е налице, както беше посочено по-горе.
Поради гореизложеното, дори и да нямаше по-рано образувано дело пред холандски съд, настоящия съд не би бил компетентен да разгледа
подадения от ищеца иск за определяне на родителска отговорност за детето К,
род. на ***г., включваща определяне на неговото местоживеене, предоставяне
упражняването на родителски права и режим на лични контакти, и на осн. чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., би прогласил служебно, че не е
компетентен, а компететността принадлежи на друг съд
в Кралство Холандия. Отделно, и по иска за определяне на издръжката на детето, при
приложението на Регламент (ЕО) № 4/2009г. на съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението
на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за
издръжка от 18 декември 2008г.,
българския съд също не би бил международно компетентен съд. Съгласно
разпоредбите на чл. 3 от този Регламент, е налице алтернативна компетентност,
като настоящия случай не попада под нито една от хипотезите, при които
българския съд би бил компетентен да разгледа иска за издръжка на дете с
обичайно местопребиваване на територията на Холандия – обичайно местопребиваване
на ответника, на взискателя/детето/, при иск за
гражданско състояние, когато искът за издръжка допълва този иск и при
компетентност на съда по иск за родителска отговорност, когато искането за
издръжка допълва този иск. В случая съдът е съобразил, че не е компетентен да
разгледа иска за родителската отговорност, поради което тази алтернатива е
неприложима изцяло. В случая съдът не може да изследва и дадената в чл. 4
възможност за избор на съд от страните, дори и такъв избор да беше направен,
т.к. този член, съгласно ал. 3, не се прилага при спор за издръжка на
ненавършило 18 годишна възраст дете. На осн. чл. 10
от Регламент (ЕО) 4/2009г., настоящия съд би следвало служебно да прогласи, че
не е компетентен да разгледа и този иск, ако същия не беше по-рано предявен
пред холандския съд и не беше недопустим на друго основание.
При така изложеното, съдът следва да прекрати
производството по делото изцяло, на посоченото основание – чл. 126 ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното, и на осн. чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА,
на осн. чл. 126 ал. 1 от ГПК, производството по
гр.дело № 5761/2016г. по предявени искове за развод и фамилно име на страните
след прекратяване на брака, от Г.И.Г., ЕГН ********** срещу Т.И.Г., ЕГН **********,
и за определяне на родителска отговорност и издръжка на малолетното дете К,
род. на ***г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПлОС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :