№ 314
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500062 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 90255/11.11.2024г. от Г. П. И.,
ЕГН **********, срещу Решение № 3663/21.10.2024г., постановено по гр.д.№
20243110101998 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 43 състав, с което
съдът ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение №42/05.01.2017 г. по гр.д.
№8419/2016 г. по описа на ВРС, 41 с-в, месечна издръжка, дължима от Г. П. И.,
ЕГН **********, с адрес: ****, в полза на С. В. И., ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, като УВЕЛИЧАВА същата от 180 лева на 650 лева, считано от
20.02.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, на основание чл.150 вр. чл.143,
ал.2 СК, в ЧАСТТА за сумата над 300лв. до присъдения размер от 650лв.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е
1
определил прекомерна издръжка, в противоречие със събраните по делото
доказателства. Счита, че не са доказани особени нужди на детето, както и не
са били изследвани доходите на ищеца, както и имущественото му състояние.
Твърди, че е било прекратено трудовото й правоотношение на 30.06.2024г., а
от 01.09.2024г. е сключила нов трудов договор, съгласно който получава под
минималната работна заплата за страната, а именно 1200евро. Освен това
плаща наем в размер на 400лв. и консумативи, поради което едва осигурява
собствената си издръжка и издръжка за детето в размер на 650 лв. е непосилна
за нея.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената част и да отхвърли иска за изменение на издръжката за разликата
над 300лв. до присъдения размер от 650лв.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че не е спорно
между страните, че е изминал дълъг период от време от постановяване на
издръжката и нуждите на детето са нараснали с оглед възрастта. Не се оспорва
и необходимостта от заявените извънкласни занимания и уроци на детето.
Безспорно е и, че издръжката на живота през последните години е претърпяла
значителна инфлация. Сочи се, че доколкото майката не упражнява
непосредствените грижи за детето, същата има възможност да реализира
трудови доходи и да осигури по-голямата част от издръжката на детето.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от В. В. И.,
ЕГН **********, действащ в качеството на баща и законен представител на
детето С. В. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ****, против Г. П. И.,
ЕГН **********, с адрес: ****, с правно основание чл. 150 СК, за увеличаване
на дължимата от ответника, в полза на детето, месечна издръжка от
определения с решение №42/05.01.2017 г. по гр.д. № 8419/2016 г. на ВРС,
размер от 180 лева на 650 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба, с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от
2
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2023 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Страните са бивши съжителстващи, като от съжителството им е родено детето
С. В. И., ЕГН **********. С решение №42/05.01.2017 г. по гр.д. № 8419/2016
г. на ВРС, в сила от 07.02.2017 г., упражняването на родителските права по
отношение на детето, е предоставено на ищеца. Със същия акт, ответницата е
осъдена да заплаща в полза на малолетното си дете, чрез неговия баща,
месечна издръжка, в размер на 180 лева, с падеж - 5-то число на месеца, за
който се дължи, считано от 19.07.2016 г., до настъпване на законно основание
изменение или прекратяване. В исковата молба се сочи, че от датата на
постановяване на решението по гр.д. № 8419/2016 г. на ВРС е изминал период
от време, през който цените в страната рязко се повишили. Твърди се, че
нуждите на ищеца също са променени. Извършват се допълнителни разходи
във връзка със закупуване на учебни помагала, заплащането на частни уроци
по математика във връзка с подготовката на ищеца за НВО след 7-ми клас.
Отделно, момчето посещава клуб по народни танци, тренира плуване. За
бащата е изключително трудно да посреща всички разходи във връзка с
отглеждането и образованието на ищеца. Твърди се, че за ответницата не би
представлявало сериозно затруднение да заплаща издръжка в увеличен
размер, като следва да се съобрази, че тя не полага непосредствените грижи за
момчето.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск за разликата над 300 лева до
пълния претендиран размер от 650 лева. Не оспорва, че детето се нуждае от
издръжка в по-висок размер. Заявява, че изцяло подкрепя желанието на сина
си да посещава извънкласни дейности. Твърди, че именно защото е осъзнавала
факта, че ищецът се е нуждаел от повече средства, тя е изплащала месечна
издръжка в много по-висок размер от присъдения. Заявява, че няма
възможност да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като нейното
имущество не се е увеличило от определяне на първоначалния размер на
издръжката, а и присъждане на сума в размер на 650 лева ще застраши
нейното пребиваване в чуждата държава, където разходите за наем и издръжка
3
са много по-високи от тези в България. Заявява, че ежемесечното заплащане
на сума в размер на 650 лева ще обрече на провал нейната трудова заетост и
пребиваване във ФР Германия.
С представено по делото становище Дирекция „Социално подпомагане“
– Варна заявява, че са налице законовите предпоставки за уважаване на
ищцовата претенцията, тъй като определената до момента издръжка е под
минималната за страната и същата следва да бъде увеличена. По отношение
конкретния размер на дължимата издръжка, предоставят на съда, при
съобразяване събраните по делото доказателства за потребностите на детето и
финансовата възможност на всеки един от родителите му.
При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното
решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по
реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по
делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата.
В настоящата инстанция са събрани писмени доказателства /Трудов
договор от 01.09.2024 г., Фиш за получено трудово възнаграждение/, от които
се установява, че за периода от 01.09.2024г. до 28.02.2025г. Г. И. е наета по
трудово правоотношение на изпитателен срок на непълен работен ден – 96
часа месечно при брутно възнаграждение в размер на 1200евро, а нетно в
размер на 1006.05евро. От представения Договор за наем от 01.11.2020г. се
установява, че Г. И. е наела жилище в размер на 67кв., състоящо се от две стаи,
кухня и баня, при месечен наем в размер на 400евро, както и 230 евро други
разходи, общо 630евро.
Направените служебни справки не установяват доходи или имущество у
ищеца.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
4
Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато
правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл.
чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите
умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
Съгласно чл. 142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2025г. е
в размер на 1077лв., т.е. минималната издръжка към настоящия момент е
равна на 269.25лв. месечно.
Следва да бъде отчетен факта, че посоченият минимум на издръжката
посочва само долната граница, под която съдът не следва да слиза, независимо
от доказателствата, т.е. съобразени са само базовите нужди на детето, без
оглед на възраст и пол, като възможността на родителите да дават издръжка се
съобразява едва при размер над посочения минимум.
Конвенцията за правата на детето обаче задължава съда да отчита и
останалите нужди на децата, извън базовите им потребности, като преценката
е за всеки конкретен случай.
Съгласно т.4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
За изчисляване на нормалните разходи за едно малолетно/непълнолетно
дете, съдът взима за база средните разходи за едно лице в едно домакинство
/съгласно статистическите данни на НСИ за четвърто тримесечие на 2024г./,
като изключва разходите, нехарактерни за малолетните и непълнолетни лица
/алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и
5
поддържане на дома, данъци и социални осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/. С оглед на
посоченото средният разход за малолетно или непълнолетно лице за четвърто
тримесечие на 2024г., съгласно статистическите данни на НСИ, е в размер на
2308,18лв. за периода или 769.39лв. на месец /храна и безалкохолни напитки
– 887,62лв., облекло и обувки – 125,15лв., жилища, вода, електроенергия и
горива – 320,83лв., здравеопазване – 181,83лв., транспорт – 219,54лв.,
съобщения – 128,64лв., свободно време, културен отдих и образование –
156,57лв., разнообразни стоки и услуги – 142,39лв., други разходи - 145,61лв./
От представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява, че бащата е заплатил за детето сумата от 1016лв.
за курс по английски език /годишна програма/ или сумата, припадаща се на
месец в в размер на 84.66лв. Представени са и доказателства, че детето
посещава ежемесечно и школа по народни танци, за което се заплаща сумата
от по 45лв. месечно, както и плуване в клуб Албатрос 2001, за което месечната
му такса се равнява на 100лв. Представен е и фискален бон за еднократно
посещение на басейн. Не са представени доказателства за заплащане на
частни уроци по математика от страна на бащата предвид характера на
разхода, поради което съдът няма как да включи този разход в месечната
издръжка на детето. В този случай необходимата издръжка за детето С. В. И. е
в размер на 999.05лв. или 1000лв.
С оглед факта, че в случая бащата упражнява непосредствената грижа за
детето, в практиката на съдилищата се приема, че другият родител следва да
поеме по-големия дял от издръжката на детето. Съгласно т. 7. от
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. Равностойността на грижите е
основанието за заплащане на по-голям размер от дължимата в полза на детето
издръжка от неотглеждащия родител.
С оглед на горното съдът намира, че на майката следва да бъде
определена частта от издръжката в размер на 650лв., а за бащата, полагащ
непосредствените грижи – сумата от 350лв.
По възможностите на ответницата:
6
Съгласно т. 5. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС,
възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация.
От доказателствата по делото се установява, че Г. И. е трудово
ангажирана на непълен работен ден – 96 часа месечно при брутно
възнаграждение в размер на 1200евро, а нетно в размер на 1006.05евро. Оттук
следва, че няма пречка Г. И. да се ангажира трудово и за останалата част от
работния ден, като сключи и втори трудов договор. От представения Договор
за наем от 01.11.2020г. се установява, че Г. И. е наела жилище в размер на
67кв., състоящо се от две стаи, кухня и баня, при месечен наем в размер на
400евро, както и 230 евро други разходи, общо 630евро. Същото жилище
излиза извън жилищните нужди на само лице /наето е жилище с две спални
помещения/, поради което съдът намира, че ответницата не обосновава целия
размер на наема за посоченото жилище.
Въз основа на съвпадащите изводи на двете инстанции, решението на
ВРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски за производство. В списъка по чл.
80 от ГПК, страната претендира заплащане на сумата от 750лв. за адвокатско
възнаграждение. По делото липсва представен договор за правна защита и
съдействие за въззивната инстанция. Представено е пълномощно, подписано
правилно само от упълномощителя, поради което, макар и в пълномощното да
са инкорпорирани елементи от договора, като уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, същото не може да служи като разписка за
платените суми, тъй като не носи подписа на лицето, получило сумите
/адвоката/, за което фактите са неизгодни. С оглед горното не се установяват
сторени разходи за пред настоящата инстанция, поради което и такива не се
дължат от другата страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3663/21.10.2024г., постановено по гр.д.№
20243110101998 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 43 състав.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8