Решение по дело №541/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№371

 

гр. Велико Търново, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 541 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане.

 

Жалбоподателката Д.Р.Й. ***, чрез пълномощника си Х.Й., е обжалвала като незаконосъобразна заповед №ЗСП/Д-ВТ-ГО/739 от 15.07.2021 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена с решение №04-РД06-0058 от 12.08.2021 година на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво в парични средства за отоплителен сезон 2021/2022 година-

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че цитираните в решението нормативни разпоредби не дават отговор на въпроса какво се е променило в сравнение с минали години, за да и се отрече помощта. Сочи се, че според разпространената информация на електронната страница на АСП промяна в коефициентите, въз основа на които се определя диференцирания доход за отопление за 2019 година няма, а и при жалбоподателката няма промяна в обстоятелствата, тъй като не е променен размера на пенсията и. иска се отмяната на процесната заповед.

Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Според тази страна заповедта е правилна и законосъобразна.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество. Решението на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново е връчено редовно на 13.08.2021 година, като жалбата е подадена чрез ответника на 25.08.2021 година предвид представения пощенски плик. Съответн спазен е при подаването и преклузивния 14 дневен срок по чл.149 от АПК. Налице е  и процесуалната предпоставка, обуславяща допустимостта на жалбата, която е разписана в нормата на чл. 13,ал.6 от ЗСП – решение на директора на РДСП – Велико Търново, с което подадената по административен ред жалба срещу процесната понастоящем заповед е отхвърлена. Най – сетне, заповедта е неблагоприятна за жалбоподателката, която и дава легитимация да я оспори.

По същество жалбата е неоснователна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

На 09.07.2021 година жалбоподателката подава заявление декларация №ЗСП/Д-ВТ/739 от същата дата, с което иска от ответника да и се отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво /чрез предоставяне на парични средства/.

В заявлението декларира, че е вдовица, пенсионерка, има решение на ТЕЛК за неработоспособност над 70% до 90%, съжителства със сина си Х.И.Й., доходът е и само от пенсия в размер на 344 лева месечно, обитава жилище, което се състои от две стаи, което е нейна собственост, като то е единственото за семейството и. Декларирана е липсата на прехвърляне на вещни права върху имоти или идеални части върху тях и прочие.

На 9.07.2021 година от служители на дирекцията е изготвен социален доклад по това заявление – декларация, като следва да се отбележи, че от процесуална гледна точка този доклад представлява официален документ. В него е посочено, че синът на жалбоподателката придобива ½ идеална част от къщата, в която живеят двамата срещу задължение за гледани и издръжка, като понастоящем е регистриран безработен. Жалбоподателката притежава ЕР на ТЕЛК от 30.04.2014 година с оценка на работоспособността над 71% неработоспособна. Констатиран е годишен размер на пенсията и от 2 393, 46 лева. Освен това е констатирано, а и това не се спори, че жалбоподателката е получила помощ по чл.70 от Закона за хората с увреждания в размер от 331, 20 лв. При това е отбелязано, че средномесечният доход на подалата заявлението за предходните 6 месеца е от 243, 39 лв., като диференцираният доход за отопление е от 213 лв.

Въз основа на този доклад е издадена и процесната понастоящем заповед. Според единственият аргумент в тази заповед, не е изпълнено условието на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 година.

Процесната заповед е обжалвана по административен ред, като е потвърдена с решение  №04-РД06-0058 от 12.08.2020 г. на директора на РДСП – Велико Търново. В него е допълнено, че при определяне на диференцирания доход за отопление /ДДО/ на Й. са приложими едновременно хипотезите на чл.2, ал.5, точки 12, 15 и 19 от посочената Наредба, като най – високият предвиден коефициент е този по т.19. при това ДДО следва да се определи като се 1,42 /коефициент/ от БДО /база доход за отопление/, който е двукратният размер на ГМД /гарантиран минимален доход/, който пък е 75 лв. съобразно цитирано постановление на МС. Именно при тези изчисления е прието, че ДДО е 213 лева, като средномесечният и доход за последните шест месеца е 243, 39 лв. и тя няма право на исканата помощ.

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, като е издадена от компетентен по степен, материя и територия орган на власт – чл.13, ал.2 – 4 от ЗСП.  

Заповедта е съответна на закона.  

Според разпоредбата на чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП помощите са три вида, като един от тези видове е целевата помощ.

Според разпоредбата на чл. 12, ал.4 от ЗСП „Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.“.

Нормативният акт, уреждащ предпоставките, условията и реда за отпускането на този вид целеви помощи, е НАРЕДБА № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /Наредбата за лаконичност/.

Според чл.2, ал.1 от Наредбата „Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).“.

Както се установява от социалният доклад, наличието на предпоставките, посочени изчерпателно в нормите на чл.10 и чл.11 от ППЗСП за отпускане на помощта, са налице в случая, като на практика спорът се свежда до достоверността на средномесечния доход на жалбоподателката за предходните 6 месеца, считано от момента на подаването на заявлението и съпоставката на този СМД с т.н. диференциран доход за отопление.

Що се касае до понятието диференциран доход за отопление, то следва да се посочи за яснота на жалбоподателката, че то е дефинирано нормативно в §3 от ДР на Наредбата. Според тази дефиниция "Диференциран доход за отопление" е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4.“, като следва да се отбележи, че поради нормативна немощ, издалия нормативния акт не е привел тази норма в съответствие с измененията, обнародвани в ДВ, брой 51 от 2019 година и всъщност, този ред е определен в чл.2, ал.5 от Наредбата.

В тази разпоредба са предвидени изчерпателно 20 хипотези за определяна на ДДО, като според ал.6 на чл.2 „При наличие на повече от едно основание за определяне на коефициент по ал. 5 се прилага коефициентът с по-висок размер с изключение на случаите по чл. 2, ал. 5, т. 9, 10 и 11.“.

Не се спори, а и според данните от социалния доклад жалбоподателката попада едновременно в хипотезите на т.12 /лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство – 1,24 от БДО/, т.15 /за лице на възраст над 70 години – 1,20 от БДО/ и т.19 /за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто – 1,42 от БДО/. Базовият доход за отопление /БДО/ от своя страна е също нормативно дефиниран в разпоредбата на §6 от ДР на Наредбата, според която „"Базов доход за отопление" е разчетен показател, който служи за определяне на диференцирания доход за отопление и е равен на двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход.“.

Според член единствен, алинея първа от ПОСТАНОВЛЕНИЕ№ 305 ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2017Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОВ МЕСЕЧЕН РАЗМЕР НА ГАРАНТИРАНИЯ МИНИМАЛЕН ДОХОД, ДВ, бр. 102 от 22 Декември 2017г., месечният размер на гарантираният минимален доход е 75 лв.

Тъй като действително – както е посочено в решението на горестоящият административен орган – за жалбоподателката най – благоприятният коефициент за определяне на ДДО е разписания в чл.2, ал.5, т.19 от Наредбата, то следва да се приеме, че ДДО е сумата от 213 лева /двукратен размер на гарантирания минимален доход, умножен по коефициента, посочен в най – благоприятната за жалбоподателката хипотеза на чл.2, ал.5, т.19 от Наредбата/.

Що се касае до другият спорен въпрос, то нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата изисква средномесечния доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, да е по – нисък от изчисления и посочен по-горе ДДО.

Понятието средномесечен доход не нормативно определено, но то означава разделена на шест величина, сборът от която са всички доходи на лицето за период, предхождащ с шест месеца онзи месец, в който лицето е подало заявлението декларация, като в конкретният случай това е стенало на 9.07.2021 година и съобразимите шест месеца са от началото на януари до края на месец юни.

Не е спорно, че за този период според официалния документ – социален доклад – лицето е получило доходи само от пенсия в общ размер от 2 393, 46 лв. /не е съобразяван констатираният доход по чл.70, т.2 от Закона за хората с увреждания, представляващ месечна финансова подкрепа за хора със 71-90% трайно увреждане с аргумент от §1, т.21 от ДР на ЗХУ/.

Тъй като не е констатиран друг доход, съобразено е, че всъщност става въпрос само за доход от пенсия, като е приложена разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредбата, според която „За всеки нов отоплителен сезон със заповед на министъра на труда и социалната политика коефициентът се актуализира на верижна основа с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.“.

Приложима при това е заповед №РД-01-191/ 08.07.2021г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 1 и 3 от Наредба No РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, във връзка с Решението на Надзорния съвет на НОИ от 03.06.2021 г. по т. 2, Решение Ц-27 от 01.07.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и писмо No Е-03-09-1/02.07.2021г.на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране е определен корекционен коефициент по чл. 2, ал. 3 от Наредба No РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на стойност 1,639 и е определена сумата от 104, 71 лева месечен размер на целевата помощ за отопление за отоплителния сезон.

Прилагайки правилото на чл.2, ал.3 от Наредбата към констатирания шестмесечен доход от пенсии за жалбоподателката /2393, 46 лв. : 1, 639/ се получава сумата от 1 460, 32 лв. ако тази сума, която обхваща периода от шест месеца, се раздели на шест, то се получава средномесечен доход по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата в размер от 243, 39 лева, който е очевидно по-висок от ДДО в размер от 213 лева.

При това положение не е налице материално-правното условие на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата.

За яснота на жалбоподателката следва да се отбележи, че промяна в обстоятелствата е съобразена служебно от ответника с оглед на посочената заповед на министъра на труда и социалната политика /досежно коефициента за пенсиите/, както и с оглед служебно преизчисляване на пенсията на жалбоподателката при условията на чл.100, ал.1 от КСО, като е съобразено решение на Надзорния съвет на НОИ от 03.06.2021 г., определящо осъвременяването на пенсиите.

Що се отнася до формалната законосъобразност, то съдът счита, че с оглед позоваването на социалния доклад и предвид изложените от ответника фактически обстоятелства и правни изводи, обжалваният акт отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.

Най-сетне следва да се отбележи, че заповедта е издадена при спазване на онези съществени административно-производствени правила, които гарантират проявлението на принципа на истинност по чл.7 от АПК и проявлението на които води до издаване на административен акт, отчитащ проявлението на релевантните факти и обстоятелства. Конкретно следва да се отбележи, че са спазени стриктно разпоредбите на чл.4 и чл.5 от Наредбата, както и изискванията на чл.26 и чл.27 от ППЗСП.

Следва жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Разноски не се присъждат от съда, тъй като такива не са поискани.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.Й. ***, ЕГН **********, против заповед №ЗСП/Д-ВТ-ГО/739 от 15.07.2021 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :