Р Е Ш Е Н И Е №375
02.03.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети
февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 8117/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Декатлон България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Олимпийска“
№ 4, представлявано от *** М.А.С.К., чрез *** С.С. против Наказателно постановление № К-0048179 от 25.11.2019 г.,
издадено от Т.Д.Д. – *** на *** със седалище *** при ***, с което на основание
чл. 209 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по
чл. 66, ал. 1 от ЗЗП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че не е правил съобщение
за намаление на цените на предлаганите за продажба в проверения обект обувки с
модел 8504969 и модел 8504971. Поддържа извършването на нарушението да не е
несъмнено доказано, тъй като за това да е било необходимо да се извършат поне
две отделни проверки, отстоящи една от друга за период повече от един месец,
което в случая не е сторено. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от *** С.,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от ***. В.К.,
която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище
от събраните по делото доказателства по категоричен начин да е установено
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Пледира да не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Декатлон България“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е. от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен
на жалбоподателя на 05.12.2019 г., установено от известие за доставяне на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
11.12.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 11.09.2019 г. свид. С.К.Г.
*** при ***, извършила проверка в магазина, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Освобождение“ № 43А, стопанисван от жалбоподателя „Декатлон България“ ЕООД. По
време на проверката обектът бил в работен режим. Предлагали се за продажба
спортни облекла, обувки, пособия и уреди.
В хода на проверката свид. Г. установила,
че на щендер в магазина били поставени и се предлагали за продажба 37 чифта
обувки с марка KALENJI. От тях 17 чифта били обувки с модел 8504969, а
останалите 20 чифта били обувки с модел 8504971. На етикета на обувките марка
KALENJI, модел 8504969 били изписани думите „стара цена“, последвани от сумата
63,60 лева, и „нова цена“, последвани от сумата 54,90 лева. В етикета било
посочено и че новата цена се прилагала от 19.02.2019 г. На етикета на обувките
марка KALENJI, модел 8504971 били изписани думите „стара цена“, последвани от
сумата 63,60 лева, и „нова цена“, последвани от сумата 54,90 лева. В етикета
било посочено и че новата цена се прилагала от 21.02.2019 г. За проверката бил
съставен констативен протокол № К-2673018/11.09.2019 г.
На 19.09.2019 г. свид. Г. съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с № К-0048179 против
жалбоподателя „Декатлон България“ ЕООД в присъствието на негов представител,
както и на двама свидетели. Препис от акта бил връчен срещу разписка на
представителя на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на
останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното
в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и
на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.К.Г..
От тях се установява, че при проверката свидетелката е констатирала, че за 37-те
чифта обувки, предлагани за продажба в магазина, от които 17 чифта са били от
един модел, а останалите 20 чифта - от друг, на етикетите им са били изписани
думите „нова цена“ и „стара цена“, последвани от отбелязване на съответните
суми. Свидетелката изяснява още, че за единия модел намалението на цените се е
прилагало, считано от 19.02.2019 г., а за другия – от 21.02.2019 г., като и за
двата модела в самия етикет е била вписана началната дата, от която се е
прилагала новата цена. Пояснява, че при проверката са били направени снимки на
етикетите, а всички 37 чифта обувки от двата модела са били разположени на
отделен щендер. В показанията си свид. Г. възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприела като очевидец в хода на извършената проверка,
показанията й са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Те се
подкрепят изцяло и от събраните писмени доказателства, служещи за тяхната
проверка. Не се установяват и никакви обстоятелства по които свидетелката да се
счита за предубедена или заинтересована. По тези съображения съдът изцяло даде
вяра на показанията на свид. Г..
От Констативен протокол № К-2673018/11.09.2019
г. се установяват датата и мястото на извършената проверка – на 11.09.2019 г. в
магазин „Декатлон“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 43А,
самоличността на инспектора от РД - Пловдив при КЗП, който е извършил
проверката, както и вписаните обстоятелства върху етикетите на предлаганите за
продажба обувки модел 8504969 и 8504971.
От Заповед № 676/21.08.2019 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действащо
в рамките на своята материална и териториална компетентност. Доказателство за
компетентността на актосъставителя съставлява Заповед № 390 ЛС/22.04.2015 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и
че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят „Декатлон България“ ЕООД на два пъти е прилагал съобщение за
намаление на цените – по отношение на 17 чифта обувки, модел 8504969 и на 20
чифта обувки, модел 8504971, за период по-дълъг от един месец за всяко от двете
съобщения. Неоснователно е възражението, че поставените етикети на процесните
два модела обувки не представлявали съобщение за намаление на цените по смисъла
на ЗЗП. Съгласно чл. 64 от ЗЗП съобщението за намаление на цените се прави по
един от изрично предвидените в т. 1 до т. 3 от разпоредбата начини. В случая е
налице хипотезата по чл. 64, т. 2 от ЗЗП, като съобщението е направено чрез
думите „нова цена“ и „стара цена“, последвани от съответните суми. По делото се
доказа от показанията на свид. Г., както и от събраните писмени доказателства,
че от обективна страна поставените етикети на обувки с модел 8504969 и с модел
8504971 са отговаряли изцяло на признаците на съобщението за намаление на
цените по чл. 64, т. 2 от ЗЗП. Така на етикета за обувки модел 8504969 са били
изписани думите „стара цена“, последвани от изписване на сумата 63,60 лева, и
думите „нова цена“, последвани от сумата 54,90 лева. Отбелязано е изрично и че
новата цена се прилага от датата 19.02.2019 г. На етикета за обувки модел
8504971 са били изписани отново думите „стара цена“, последвани от изписване на
сумата 63,60 лева, и думите „нова цена“, последвани от сумата 54,90 лева. И на
този етикет е отбелязана началната дата на прилагане на новата цена, но тя е
различна от тази на етикета за модел 8504969. Датата, от която се е прилагала
новата цена за обувки с модел 8504971, е 21.02.2019 г.
Не се споделя и възражението, че не е доказан периодът
от време, през който е било прилагано всяко от двете съобщения за намаление на
цените. Началният момент на прилагане на двете намаления, както беше изяснено,
е посочен в самите етикети на двата интересуващи делото модела обувки и той е
както следва – от 19.02.2019 г. за модела 8504969 и от 21.02.2019 г. за модела
8504971. Същевременно проверката си в магазина, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Освобождение“ № 43А, свид. Г. е извършила на дата 11.09.2019 г. Към този
момент е бил изтекъл повече от един месец, считано от началото на прилагането
на по-ниските цени и за двата разглеждани модела обувки. Следователно доказан
по делото се явява фактът, че всяко от двете съобщения за намаление на цените е
било прилагано за период по-дълъг от един месец.
Въпреки това обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е било издадено в противоречие с правилата на
процесуалния закон. Допуснатият порок е съществен и неотстраним и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В случая
нарушено е било правилото по чл. 18 от ЗАНН, съгласно което когато едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. В процесната хипотеза съдът намира, че едно и
също лице – жалбоподателят „Декатлон България“ ЕООД, е извършило две отделни
деяния, всяко от тях самостоятелно осъществяващо състава на административното
нарушение по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП. По делото се доказа, че както етикетът за
обувки с модел 8504969 с посочване на „нова цена“ и „стара цена“, който е бил
поставен към момента на проверката от 11.09.2019 г., е съставлявал съобщение за
намаление на цените, така и етикетът за обувки с модел 8504971, в който също са
били посочени „нова цена“ и „стара цена“, е съставлявал съобщение за намаление
на цените по смисъла на ЗЗП. Изяснено беше, че и при двата етикета намалението
е направено по начина, предвиден в чл. 64, т. 2 от ЗЗП, спазено е изискването
по чл. 65, ал. 1 от ЗЗП за посочване на старата цена, която е била прилагана от
търговеца, установи се и че стоките, за които са били намалени цените, са били
обособени на отделен щендер. За да се прецени дали административнонаказващият
орган е приложил правилно закона, трябва да се установи дали фактите, предявени
на жалбоподателя чрез административното обвинение, осъществяват едно или
няколко административни нарушения. По делото нито се установява, нито дори се
твърди да е била налице хипотеза по чл. 66, ал. 2 от ЗЗП, когато съобщението за
намаление на цените може да обхваща период, по-дълъг от един месец. За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че дори и в тези случаи намалението на
цените не може да се прилага за период повече от 6 месеца, но към момента на
проверката, когато са установени нарушенията, изминалият период от началото на
прилагането на намалението е надвишавал шест месеца. Следователно нарушението
по чл.66, ал.1 от ЗЗП ще бъде извършено, когато търговецът прилага съобщение за
намаление на цените за период, по-дълъг от един месец. Съгласно правилата за
изчисляване на срокове срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното
число на последния месец. Имайки предвид тези съображение, съдът приема, че от
правна страна жалбоподателят „Декатлон България“ ЕООД е прилагал в магазина,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 43А, съобщение за намаление на
цените на обувки модел 8504969, считано от 19.02.2019 г. Това съобразно
правилото по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП той е могъл правомерно да прави най-късно до
19.03.2019 г. След тази дата жалбоподателят не е преустановил прилагането на
съобщението за намаление на цените по отношение на обувките модел 8504969, с
което си поведение е извършил нарушение по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП. Това нарушение
досежно обувките с модел 8504969 той е извършил на 20.03.2019 г. – първата дата
след изтичането на месечния срок, в рамките на който правомерно може да бъде
прилагано съобщението за намалението на цените. Следователно датата 20.03.2019
г. се явява първият ден, през който жалбоподателят е прилагал намалението на
цените за обувките с модел 8504969 в нарушение на ЗЗП. Съобщението за намаление
на цените на обувките с модел 8504971 жалбоподателят обаче е започнал да
прилага, считано от 21.02.2019 г., поради което това той е могъл да върши
правомерно до 21.03.2019 г., а нарушение по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП по отношение
на прилагането на съобщението за намаление на цените на обувките с модел
8504971 жалбоподателят е извършил едва на 22.03.2019 г.
По тези съображения съдът приема, че АНО неправилно е
приложил закона, като е квалифицирал дейността на жалбоподателя по прилагане на
съобщението за намаление на цените на описаните в обстоятелствената част на НП
37 чифта обувки с марка KALENJI като едно
единствено административно нарушение. Всъщност са извършени две отделни
административни нарушения – първото е осъществено на 20.03.2019 г. и
представлява прилагането на съобщение за намаление на 17 чифта обувки с марка KALENJI, модел
8504969 за срок, по-дълъг от един месец; второто нарушение е извършено на
22.03.2019 г. и представлява прилагането на съобщение за намаление на 20 чифта
обувки с марка KALENJI, модел
8504971 за срок, по-дълъг от един месец. Вече беше изяснено защо всяко от тези
деяния, разгледано поотделно, осъществява самостоятелно състава на нарушението
по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП. Това, че се касае за две отделни деяния, е видно от
обстоятелството, че всяко от тях е извършено на различна дата. В тази връзка
следва да се обърне внимание, че ако проверката на контролните органи беше
извършена на 21.03.2019 г., то те щяха да установят, че по отношение на
предлаганите за продажба в обекта обувки с марка KALENJI и модел 8504969 жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП, тъй като съобщението за намаление
на цените вече е щяло да бъде прилагано за повече от един месец – следователно
налице е самостоятелно съставомерно
деяние, но при същата тази проверка
не би било установено нарушение по отношение на прилаганото съобщение за
намаление на цените на обувките с марка KALENJI и модел 8504971, тъй като към този
момент съобщението все още е било прилагано в рамките на допустимия за това
месечен срок. Този пример ясно показва, че се касае за извършени две отделни
деяния, осъществени при различна фактическа обстановка.
Щом търговецът е извършил две отделни административни
нарушения, съгласно изричния регламент на чл. 18 от ЗАНН е следвало за всяко от
тях да бъде наложена отделна имуществена санкция, която да бъде отделно изпълнена.
В административнонаказателния процес не съществуват т.нар. продължавани
административни нарушения, изводимо именно от изричното правило на чл. 18 от ЗАНН. Незаконосъобразен се явява тогава изводът на наказващия орган да наложи
едно общо наказание или в случая „имуществена санкция“ за всички еднотипни
нарушения, които са били установени в рамките на една проверка. При преценката
си по същество АНО се е ръководил не от броя на съставомерните деяния, респ. на
извършените нарушения, а от броя на проверките, при които са установени и
доколкото това е станало при една проверка, е наложил една имуществена санкция.
При една проверка обаче биха могли да бъдат установени множество отделни
нарушения. Подобен подход влиза в нетърпимо противоречие с действащия правен
ред поради несъблюдаване на правилото по чл. 18 от ЗАНН. Извършеното сборуване
на санкциите не е довело до отстраняване на нарушението, тъй като наказващият
орган не разполага с подобно законово регламентирано правомощие, а именно да
налага едно общо наказание за няколко отделни нарушение. Ако наказващият орган
е искал да санкционира жалбоподателя само за едно от установените при
проверката нарушения, тъй като той разполага с такова правомощие, то в
обстоятелствената част на НП не е трябвало да се описват две отделни
съставомерни деяния. По този начин остава напълно неясна волята на наказващия
орган за кое деяние се налага санкцията. Изтъкнатата неяснота препятства съда и
при осъществяване на правомощието му да отмени наказателното постановление
единствено досежно някое от посочените административни нарушения, в случай че
наличието на такова не е доказано. Накрая налагането на обща по размер
имуществена санкция не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и
справедливост досежно определения от административнонаказващия орган размер,
като същевременно поставя и санкционираното лице в невъзможност да разбере за
кое нарушение какво наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото
му на защита. Следва да се подчертае, че съгласно практиката на касационната
инстанция не може да се приеме, че в случаи като процесния НП трябва да бъде
потвърдено, по съображения че действията на администрацията били в „полза на нарушителя“.
Нормата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, а по съдържанието си е ясна и видно
законодателят е приел тези случаи да се разрешават по указания в нея начин. Не
може да бъде споделено и становището, че наказателното постановление трябва да
бъде потвърдено, тъй като за поне едно от нарушенията е следвало понасяне на
предвидената санкция. Съдът обаче не може да замества волята на административнонаказващия
орган, като приеме за кое конкретно от общо двете описани административни
нарушения следва да бъде санкциониран жалбоподателят и за кое – не. Съдът
единствено осъществява контрол за законосъобразност и обоснованост на
наказателното постановление. В тази връзка съдебната практика е трайна и
непротиворечива досежно обстоятелството, че допуснатото нарушение на чл. 18 от ЗАНН е съществено, не може да бъде санирано пред въззивната инстанция и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление – така Решение № 2048 от 22.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2035/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 920 от 23.04.2019 г. по к.а.н.д. №
253/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1103 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д.
№ 631/2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2628 от 12.12.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2976/2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1028 от 10.05.2019 г. по к.а.н.д.
№ 778/2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2199 от 23.10.2014 г. по к.а.н.д.
№ 2060/2014 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
По тези съображения съдът намери жалбата за
основателна, а наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което
то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-0048179
от 25.11.2019 г., издадено от Т.Д.Д. – *** със седалище *** при ***, с което на
„ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Олимпийска“ № 4, представлявано от *** М.А.С.К., ЛНЧ **********
на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по
чл. 66, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ