Решение по дело №1058/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от от Р. Г. Л., [ЕГН], от гр. Варна, против Решение № 287/05.03.2025г. по АНД № 3953/2024г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 11–01–1067 2023 от 15.02.2024 г., издадено от Директора на АДФИ, с което на основание чл. 250, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че съдът не е обсъдил възраженията на касатора, че обществената поръчка е била обявена в условията на обявено в страната извънредно положение, породена от пандемията от вируса SARS COV-2. Друга предпоставка за откриване на процедура по договаряне без предварителна покана за участие е неуспешната процедура по поръчка с идентификационен номер №00609-2021-0011, която е била прекратена изцяло. Твърди, че именно тези факти обосновават наличието на изключителни обстоятелства по смисъла на §2, т.17 от ДР на ЗОП, съответно са били налице предпоставки за обявяване на обществена поръчка по реда на чл.79, ал.1 от ЗОП. Изложено е, че Р. Л. сам по себе си не може да извърши нарушение по ЗОП или ППЗОП, доколкото същият няма качеството на възложител, а е член на колективен орган и представлява търговеца само заедно с друг член на същия. Счита, че са били налице предпоставки за определяне на случая като маловажен. На изложените основания се моли отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира присъждане на съдебни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв.И., жалбата се поддържа на изложените основания. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

От ответника по касация – Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, в съдебно заседание чрез процесуален представител – гл. ю.к. Д. М., оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна. Посочва, че между страните има и други спорове, които са в АдмС-Варна. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение, че разноските на жалбоподателя са платени от „Електроразпределение Север“ АД, което не е страна по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното решение е постановено след връщане на делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане с Решение № 10099/08.10.2024 г. по КАНД № 1776/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 524/19.04.2024 г. по АНД № 1238/2024 г. по описа на Районен съд Варна, при спазване на задължителните указания на касационната инстанция, в т.ч. и за излагане на конкретни мотиви по всяко от наведените от въззивника възражения.

Предмет на производството пред районния съд е жалба на настоящия касатор срещу НП № 11–01–1067 2023 от 15.02.2024 г., издадено от Директора на АДФИ, с което на основание чл. 250, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с Решение № ДД-409 от дата 14.09.2022 г., позовавайки се на чл. 138, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, членовете на Управителния съвет на „Електроразпределение Север" АД Р. Л. и А. К. открили процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез договаряне без предварителна покана за участие с предмет: „Доставка на миниатюрни автоматични прекъсвачи за ниско напрежение за нуждите на „Електроразпределение север" АД“. Решението е регистрирано в електронния регистър на АОП под номер F274448, публикувано на 14.09.2022 година. Съгласно решението възложителят предвиждал доставки с обща прогнозна стойност 930 000 лв. без ДДС.

Въззивният съд е приел, че на 14.09.2022 г., в качеството си на член на Управителния съвет на „Електроразпределение Север“ ЕАД и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП, лично и заедно с А. А. К. - също член на УС на дружеството и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП, Л. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварителна покана за участие с предмет: „Доставка на миниатюрни автоматични прекъсвачи и товарови прекъсвачи за ниско напрежение за нуждите на „Електроразпределение Север“ АД“, без да са били налице условията за провеждане на този вид процедура.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.138, ал.1, вр. чл.79, ал.1, т.4, вр. чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП и установено с АУАН № 11-01-1067/20.09.2023 г., в рамките на извършена финансова инспекция на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, възложена със Заповед № ФК-10-418/01.06.2023 г. на Директора на АДФИ. Въз основа на съставения АУАН, при пълно възприемане на фактите, отразени в него, наказващият орган издал НП, с което на основание чл.250 от ЗОП, вр. чл.261, ал.2 от ЗОП, за извършено нарушение на чл.138, ал.1, вр. чл.79, ал.1, т.4, вр. чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП, наложил на Л. административно наказания „глоба“ в размер на 10 000 лв.

В решението си съдът е изложил мотиви, че процесното НП е издадено от компетентен орган, АУАН е съставен при спазване на сроковете по чл.261, ал.1 от ЗОП, които се явяват специални спрямо тези по чл.34, ал.1 от ЗАНН; спазен е и 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. ВРС е приел, че е налице годен субект на отговорност, като се е позовал на чл.24, ал.1 от ЗАНН. Предвид че административноказателното производство не регламентира материалноправна конструкция на съизвършителството, ангажиране на отговорността при изрично упоменаване на другия управител при словесната формулировка в обстоятелствената част, съдът е приел, че носи признаци на достатъчност.

Съдът е посочил, че пристъпването към процедура по договаряне е било в противоречие с материалния закон, което ясно се установява от цитираното в обстоятелствената на АУАН и НП Становище изх. №Д-121/13.10.2022 г. на АОП за осъществен контрол по чл.233 от ЗОП. Установено е от въззивния съд, че от публикувано в Регистъра Обявление за възложена поръчка е видно, че на 18.07.2022 г., т.е. една година след откриването й, процедурата е била прекратена и по двете ОП. Поради изложеното, Съдът е направил извод, че сключването на договор не е възможно, но остава неясно защо възлагането е продължило толкова дълго. По отношение на осигуряването на доставките в периода до прекратяване на процедурата, проверката в Регистъра показва, че за снабдяване с миниатюрни автоматични прекъсвачи на 16.05.2019 г. е сключен договор, който е приключил на 15.05.2021 г. Установено е, че договорът за осигуряване на същите елементи е завършил 1 месец преди възложителят да стартира с Решение на 07.06.2021 г. договарянето с предварителна покана за участие. От изложените данни, въззивният съд е направил извод, че от приключване на предходния договор – 15.05.2021 г. до откриването на разглежданото договаряне – 14.09.2022 г., т.е. 1 година и 4 месеца, възложителят не е разполагал с действащ договор за доставка на посочените изделия. Съдът е приел, че остава неизяснено как са били покривани нуждите от основни материали, необходими за нормативното изпълнение на дейността на дружеството, доколкото в мотивите не се коментират складови наличности от възлаганите материали. Според съда това поражда въпросът какво е наложило неотложното им осигуряване в конкретния момент. Според ВРС от изложената фактология не може да се изведе заключение, че са налице обстоятелства, които отговарят на дефиницията за „изключителни обстоятелства“, като не е доказано, че възложителят е положил дължимата грижа за своевременното осигуряване на миниатюрни автоматични прекъсвачи за ниско напрежение, необходими за осъществяване на лицензионната му дейност, респ. че няма вина за липсата на действащ договор. Въззивният съд е приел, че възложителят не е представил конкретни аргументи и доказателства в рамките на проверката, че за откриване на договарянето е необходимост от неотложно възлагане на поръчката и че не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените за провеждане на открита, ограничена или състезателна процедура с договаряне.

Съдът е приел, че избраното правно основание е приложимо, когато се възлагат неотложни доставки, с изпълнението на които се посрещат най-належащите потребности, в най-кратък срок и до намиране на трайно решение. В случая, предвид че срокът предвиден за осъществяване на възлаганите доставки е 18 месеца, заложената продължителност е необоснована и е основание за заключение, че с разглежданото договаряне не се цели обезпечаване единствено на нужди от неотложен характер, а трайно осигуряване на необходими материали за дейността на дружеството, за което е приложим общият ред на възлагане.

Поради изложените съображения, Съдът е приел, че не може да се приеме, че са налице изискванията за прилагане на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. Посочил е, че по отношение на субективната страна, законодателят не е поставил изискване за наличие на пряк умисъл, поради което и нарушението би било съставомерно и при форма на вината непредпазливост. Не са налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като е от категорията „нарушения на просто извършване“, като законът не поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. ВРС е приел, че с оглед инкриминираната стойност, наложената санкция е със законосъобразно изчислен размер.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Обсъдил е доводите на страните.

В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.

Настоящият състав не споделя възражението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възражението, че обществената поръчка е била обявена в условията на обявеното в страната извънредно положение по повод световната пандемия от вируса SARS COV-2. Необсъждането на доводите на санкционираното лице за наличие през релевантния период на извънредно положение, продиктувано от световната Ковид пандемия, в случая не би могло да бъде самостоятелно основание за касиране на решението. Това е така, тъй като същото по никакъв начин не е било застъпено като основание за провеждане на обществената поръчка чрез пряко договаряне в съответните мотиви за това изх.№ 408/14.09.2022г., респективно – не е допринесло за формираното у възложителя решение да проведе процедурата по този специален ред. Визираните доводи за връзка на процедурата с пандемичната обстановка се излагат за първи път едва във фазата на съдебното оспорване на процесното НП. Същите са декларативни, общи и визиращи хипотетични пречки, поради което съдът намира, че са формирани като защитна теза на касатора за целите на производството.

Съдът не споделя възражението в жалбата, че Л. не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл.138, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 79, ал.1, т. 4 от ЗОП, поради начина на представителство на „Електроразпределение Север“ АД. Действително това становище е било застъпено от член на състава в друго касационно производство. В случая обаче, процесното НП вече е било отменено на това основание при първото разглеждане от ВРС и както беше посочено по-горе въззивното решение е било отменено с Решение № 10099/08.10.2024 г. по КАНД №1776/2024 г. на АдмС-Варна. В последното касационният състав е приел тези мотиви за неправилни и изрично е изложил, че ответникът по касация /наказаното лице Р. Л./, може да бъде субект на административно нарушение, тъй като в случая се касае за деяние извършено в съучастие, при условията на съизвършителство. При новото разглеждане на делото, въззивният съд е обвързан с даденото тълкуване и същият се е съобразил с него.

Освен това, както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че деянието е извършено от касатора съвместно (заедно) с конкретния друг член на УС на дружеството: „..на 14.09.2022г. в качеството си на член на управителния съвет на „Електроразпределение Север“ АД и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал.4, т. 2 от ЗОП, лично и заедно с А. А. К. ….е открил процедура за възлагане на обществена поръчка…“, т.е. степента на участие е еднаква и за двамата извършители, предвид и установената форма на управление на дружеството.

Допълнително настоящият състав съобрази и служебно известното му обстоятелство, че с Решение № 6253/09.06.2025 г. по КАНД № 793/2025 г. на АдмС-Варна е оставено в сила Решение № 206/17.02.2025 г. на ВРС, с което е потвърдено НП на Директора на АДФИ, с което на А. А. К., другият представляващ, във връзка със същата обществена поръчка, за същото нарушение и на същото основание е наложена глоба.

При зачитане принципа на правна сигурност и предвидимост, настоящият състав съобразява горецитираните, влезли в сила съдебни решения по този въпрос.

Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗОП, в точки от 1 до т. 10 (включително), изчерпателно разписва хипотезите, които са основание за провеждане на процедура по този ред. В конкретния случай т. 4 е посочена като основание за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварително обявление. Тази хипотеза предвижда възможността публичните възложители да прилагат процедура на договаряне без предварително обявление само в случай, когато: 1/ е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и 2/ не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне; 3/ обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. Съгласно § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, „изключителни обстоятелства“ са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат или непосредствено застрашават живота или здравето на хората, околната среда или националната сигурност.

Липсата на горецитираните предпоставки е подробно и убедително обоснована в становището за осъществен контрол по чл.233 от ЗОП на АОП, в АУАН и НП, както и в проверяваното въззивно съдебно решение. Видно от тълкуването на ЗОП, приложената процедура и то на конкретното основание, е изключение от общото правило. Следователно прилагането на същата е в условията на безалтернативност при избора на начин за действие от страна на възложителя. Съгласно чл. 50 б. „г“ от Директива 2014/25/ЕС, процедурата се прилага, доколкото това е абсолютно необходимо, когато поради изключителни неотложни обстоятелства, предизвикани от събития, които не могат да бъдат предвидени от възложителя, не могат дa бъдат спазени сроковете зa откритите процедури, ограничените процедури и процедурите нa договаряне с предварителна покана за участие в състезателна процедура, като обстоятелствата, с които се обосновава наличието на крайна неотложност в никакъв случай не трябва да се дължат на възложителя. През призмата на очертаната законова регламентация, напълно споделяем е изводът на АНО, че в случая не са установени и доказани от възложителя настъпили изключителни обстоятелства, които да обосноват провеждането на процедура на договаряне без предварително обявление по реда на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.

Правилно районният съд е приел, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая не са налице нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, нито много на брой такива, за да се направи извод за незначителна обществена опасност на деянието. Нарушението е формално – на просто извършване, законът не поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат, поради което е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без от това да са настъпили вреди.

Твърдението за необоснованост на въззивното решение, освен че е неоснователно, представлява касационно основание по реда на АПК, докато настоящото производство се развива по реда на НПК.

Предвид горното, съдът намира за правилен изводът на ВРС за безспорна установеност на повдигнатото обвинение.

Въззивният съд е изложил мотиви относно размера на наложеното наказание, които съображения изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Предвид изложеното съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото , своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 287/05.03.2025г., постановено по АНД № 3953/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 11–01–1067 2023 от 15.02.2024 г., издадено от Директора на АДФИ, с което на основание чл. 250, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП на Р. Г. Л., [ЕГН], му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.

ОСЪЖДА Р. Г. Л., [ЕГН], да заплати в полза на Агенцията за държавна финансова инспекция, ю.к.възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.