РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Бургас, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120102305 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1463, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори С.А.Г. и Т.В.М.,
като правоприемник на „Райфайзен (България)“ ЕАД, чрез юрк. С.Т.И., съдебен адрес: гр.
Я., ***, срещу К. Ю. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ***, за
приемане на установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за
следните суми, претендирани на основание Рамков договор № **************** за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard
Gold/ BILLA Visa Classic от 11.03.2020 г.: 1 500 лв. - главница, 96,05 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 16.12.2021 г. до 15.04.2022 г., 3,40 лв. - обезщетение за забава за периода
16.02.2021 г. - 15.04.2022 г., 52 лв. - такси, на основание чл. 24, б. „б“, чл. 37 и чл. 49 от
договора, както и законна лихва върху главницата от 27.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №2905 за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. 6113/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендират се
сторените разноски в заповедното и в настоящото производство. Ангажирани са
доказателства. Направени са доказателствени искания.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на Рамков договор
№**************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/
Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 11.03.2020 г., „Райфайзен (България)“
ЕАД /чийто правоприемник е ищецът/, е предоставил банков кредит на ответника, ползван
чрез кредитна карта. Кредитният лимит е в размер на 1500 лв., който изцяло е усвоен.
Кредитополучателят се е задължил да издължава кредита в сроковете и условията,
съгласно договора. Уговорено е, че банката има право да обяви усвоената и непогасена част
от кредитния лимит, непадежиралите месечни вноски, дължимите лихви, такси и
комисионни, за изцяло и предсрочно изискуеми, след писмено предизвестие до длъжника,
1
при неспазване на условията по договора - раздел V, чл. 59, б. „а“ от договора. Сочи се, че в
чл. 60, б. „а“ от договора е уговорено, че незабавната предсрочна изискуемост за посочените
вземания настъпва автоматично, без нарочно уведомление до ответника, ако последният не
плати четири поредни минимални погасителни вноски в пълен размер и срок.
Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по кредита е имало 7 броя
непогасени вноски в периода 16.01.2022 г. - 16.07.2022 г. Поради липса на изпълнение,
ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, чрез писмено уведомление изх. № ИЗХ-
001-40132 от 28.07.2022 г., получено от *** на ответника - А.М., на 01.08.2022 г., която е и
датата на която е настъпила предсрочната изискуемост.
Поради липса на изпълнение, ищеца е инициирал заповедно производство, по силата на
което се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на
дадените указания от заповедния съд с Разпореждане № 2292/24.02.2023 на БРС.
Сочи, се че кредитодателят, на 14.07.2022 г., е променил наименованието си на „Кей Би
Си Банк (България) ЕАД, а на 10.04.2023 г. последният се е преобразувал чрез вливане в
„Обединена българска банка“ АД, като извършените промени са вписани в ТРРЮЛНЦ.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86
ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата
молба от ответника К. Ю. М., чрез назначения за особен представител адв. З. М., с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй
като не са приложени Общите условия. Оспорва се твърдението, че кредитната карта за
процесния период е била във фактическата власт на ответната страна, като се твърди, че
липсват доказателства за предаването на ответника. Възразява се срещу твърдението за
настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като ответната страна не е редовно уведомена за
нея и същата не е произвела действие, както и че липсват доказателства, че ответникът е
уведомен за настъпването ѝ. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди съдебното заседание е
депозирана молба, с която се изразява становище по хода на делото и по съществото на
спора, като счита, че възраженията на ответника са неоснователни. Претендират се разноски
и представя списък, в който подробно са описани.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от назначения за особен
представител адв. М.. Оспорва предявените искове и поддържа отговора на исковата молба.
Заявява, че не оспорва размера на дълга.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между „Райфазенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор и ответника, като
картодържател е сключен, на 11.03.2020 г., Рамков договор № **************** за издаване
и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/
BILLA Visa Classic.
По силата на сключения договор, приложен по делото, ищецът е предоставил на
кредитополучателя банков кредит, който е усвояван посредством кредитна карта с кредитен
лимит в размер на 1500 лв. – т. 31 от Договора. Видно от т. 12 от Договора, картодържателят
получава лично издадената му карта в тримесечен срок от одобрението на искането за
издаването . Представена е по делото справка от регистър на кредитна карта за предаването
на кредитна карта WAY4 VISA CLASSIC.
Страните са договорили ответникът да заплаща годишна лихва върху ползвания
кредитен лимит, в т.ч. и за непогасената му част, в размер на 18,90 % - т. 33, пункт 1 от
Договора. Според т. 43 от Договора минималната месечна погасителна вноска е в размер на
5 % от общо дължимата сума, в това число и на непогасените вноски от предходен период,
2
сумата на надвишения кредитен лимит, както и вноските по разсрочените операции, но не
по-малко от 10 лева (5 евро). В т. 45 от Договора е предвиден срокът за плащане на
минималната вноска – 17 дни след края на избрания отчетен период.
При забава в плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
10 пункта годишно върху забавената сума по главницата, а при частично или пълно
непогасяване на погасителната вноска за втори пореден месец банката блокира картата т. 47
и 48 от Договора.
Видно от т. 24, б. „б“, т. 37 и т. 49 от Договора, ответникът следва да заплати такси за
обслужване на картата, при надвишаване на кредитния лимит и при забава в плащанията по
кредита за преразглеждане на кредитоспособността на длъжника.
Уговорено е в т. 50 от Договора, че срокът на ползване на кредитния лимит съвпада със
срока на действие на договора, но не по-късно от срока на валидност на картата, а в т. 14 е
посочено, че срокът на валидност на картата е 3 години.
В договора са предвидени и последиците от непогасяването в срок на задължението,
сред които е и настъпване на предсрочната му изискуемост. Уговорено е, че банката има
право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, разсрочените
непадежиралите вноски по операции, ведно с дължимите такси и лихви и без нарочно
уведомление до длъжника, при неплащане на четири поредни минимални погасителни
вноски в пълен размер и в определения срок – т. 60, б. „а“ от Договора.
На ответника е изпратено уведомление изх. № 001-40132 за обявяване на задължението
по договора за незабавно предсрочно изискуемо, поради неплащане на минималните
погасителни вноски за периода 17.01.2022 г. – 28.07.2022 г. чрез „Български пощи“ ЕАД,
което е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК – на А.М. (*** на ответника) на
01.08.2022 г.
Представено е в оригинал извлечение от сметката, обслужваща кредитната карта /л. 4 от
заповедното дело/.
Поради липса на изпълнение, ищецът е инициирал заповедно производство, по силата на
което се е снабдил със Заповед за изпълнение № 2905/29.09.2022 г. и постановена по ч. гр. д.
№ 6113 по описа на Районен съд – Бургас и с изпълнителен лист 2426/30.09.2022 г., връчена
на длъжника чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено на 16.01.2024 г., особеният представител на
ответника изрично заявява, че не оспорва размера на дълга.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, наличие
на валидно сключено облигационно правоотношение по договора, параметрите му,
предоставянето на кредитната карта във фактическа власт на ответника, изпадането на
кредитополучателя в забава и периода на забавата, настъпване на предсрочната изискуемост
и надлежното й обявяване на ответника, както и размерите на претендираните главница,
лихви и такси. В тежест на ответника е следвало да проведе насрещно доказване по тези
факти, както и да установи своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
На първо място, щщецът е активно процесуално легитимиран да предяви настоящите
искове, с оглед на настъпилото универсално правоприемство между него и „Райфазенбанк
(България)“ ЕАД.
По делото е безспорно установено, че на 11.03.2020 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
и ответникът К. М. са сключили Рамков договор № **************** за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/
BILLA Visa Classic, което се установява от представения по делото договор, подписан от
страните. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска - съществуване на
договорно правоотношение, цитирано в исковата молба и неговия предмет - предоставяне на
3
кредитна карта с кредитен лимит 1500 лева, срещу задължение на кредитополучателя да
връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска.
От представеното и неоспорено извлечение от счетоводните книги на банката-ищец,
представляващо документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, се установява, че банката е
изпълнила задължението си по договора, като е предоставила на ответника кредитен лимит
в размер на 1500 лева, който е бил усвоен изцяло от страна на ответника. Датата на първото
усвояване на кредитния лимит е 11.03.2020 г., последната дата на плащане по кредита –
21.12.2021 г., като ответникът до датата на настъпване на предсрочната изискуемост -
01.08.2022 г. е в 253 дни просрочие и не е изпълнил 7 броя месечни вноски с падежи както
следва: 16.01.2022 г., 16.02.2022 г., 16.03.2022 г., 16.04.2022 г., 16.05.2022 г., 16.06.2022 г. и
16.07.2022 г. Общият размер на незаплатеното задължение, видно от представеното
извлечение, е в размер на 1651,45 лева, който размер е неоспорен от особения представител
на ответника.
Налице е изрично неоспорване на размера на дълга, направено от особения представител
в съдебно заседание, което се явява признание на неизгодния за ответника факт за
съществуването на дълга в претендирания размер и следва да се цени по реда на чл.175 от
ГПК, с оглед всички обстоятелства по делото.
На следващо място, ищецът е доказал предоставянето на кредитната карта във
фактическата власт на ответника за процесния период. Ответникът е получил лично
фактическата власт върху кредитна карта WAY4 VISA CLASSIC, което се установява от
представеното писмено доказателство – справката от регистър на кредитна карта. От нея е
видно, че на 11.03.2020 г. ответникът, срещу положен подпис е получил държането на
процесната карта, като предаването е потвърдено от служител на банката. Посочената дата
съвпада с датата, на която страните са сключили договора за издаването и ползването на
картата. Поради изложеното, неоснователно се явява твърдението на ответника, че не е
получил държането на картата в процесния период.
Макар банката да е изпълнила задължението си да предостави банков кредит, ползван
чрез кредитен лимит в размер на 1500 лева, длъжникът не е изпълнил своето задължение за
редовно погасяване на минималните погасителни вноски по договора. Поради което
ищцовото дружество е упражнило предвиденото в договора право да обяви вземанията по
договора за предсрочно изискуеми поради неплащане на четири поредни минимални
погасителни вноски в пълен размер и в срок, чрез нарочно писмено уведомление,
приложено по делото. То е връчено на длъжника при условията на чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 1
ГПК – на А.М. – негова *** – на 01.08.2022 г. От текста на изпратеното уведомление е
видно, че с неговото получаване настъпва ефекта на предсрочната изискуемост. Съдът
счита, че настъпилата предсрочна изискуемост е породила правно действие, поради
следното: макар, че длъжникът не е получил лично уведомлението, то му е било връчено
„чрез друго лице“, а именно чрез неговата ***, като в известието за доставяне конкретно е
посочено лицето, което се задължава да предаде пратката, както и неговата връзка с
получателя, налице е и положен подпис върху известието от г-жа М., поради което
връчването е редовно. Отделно от това, са спазени задължителните указания в т. 18 на
Тълкувателно решение 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, а именно, че обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, което има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора (в случая
01.08.2022 г.). Спазено е и изискването, волеизявлението на банката да е получено от
длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, в настоящия
случай, то е получено на 01.08.2022 г., а датата на подаването на заявлението е 27.09.2022 г.
За дата на настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита следва да се
приеме датата 01.08.2022 г., която е и посочената в извлечението от счетоводните книги на
ищеца. Това води до извод, за неоснователност на възражението на ответника, че
предсрочната изискуемост не е породила правен ефект.
Поради гореизложеното ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което
4
в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по
него като да върне предоставеният му заем, ведно с начислените договорни лихви, в
сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от
страна на ответника липсват, а и е налице изрично признаване на размера на дълга, поради
което съдът счита, че задължението не е изпълнено.
След като се установи дължимостта на вземането за главница, то и акцесорната
претенция за заплащане на уговорената с договора възнаградителна лихва, се явява
основателна. Периодът за който се претендира е и съобразен със задължителните указания
на т. 2 от Тълкувателно решение 8/2017 г. ОСГТК на ВКС, т.е. същата е за период,
предхожда датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Основателна е претенцията за заплащане на акцесорните претенции за обезщетение за
забава в периода 16.02.2021 г. - 15.04.2022 г. и на законна мораторна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното
заплащане на задължението, тъй като ответникът не е изпълнявал в срок своите парични
задължения и е изпаднал в забава, като последното плащане, видно от представеното
извлечение, е на 21.12.2021 г.
Основателна е и претенцията за такси в размер на 52 лева за обслужване на картата, при
надвишаване на кредитния лимит и при забава в плащанията по кредита за преразглеждане
на кредитоспособността на длъжника. Дължимостта се установява от представеното и
неоспорено извлечение от счетоводните книги на банката, както и от изричното признание
на размера на дълга от ответната страна.
Поради всичко гореизложено предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява ищцовата
претенция за заплащането на направените по делото разноски, поради което следва да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 490 лева, за която своевременно е представил
списък по чл. 80 ГПК, от която: 176,97 лева – държавна такса, 213,03 лева – депозит за
назначаване на особен представител на ответника, както и 100 лева – определено
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това, на заявителя
се дължат разноски в заповедното производство в размер на 93,03 лева, от които: 33,03 лева
за държавна такса и 60 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Ю. М., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ***, дължи на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1463, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори С.А.Г. и
Т.В.М., като правоприемник на „Райфайзен (България)“ ЕАД, следните суми, на основание
Рамков договор № **************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 11.03.2020 г., както
следва: 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) - главница, 96,05 лв. (деветдесет и шест лева и
пет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 16.12.2021 г. до 15.04.2022 г., 3,40 лв.
(три лева и четиридесет стотинки) - обезщетение за забава за периода 16.02.2021 г. -
15.04.2022 г., 52 лв. (петдесет и два лева) - такси, на основание чл. 24, б. „б“, чл. 37 и чл. 49
от договора, както и законна лихва върху главницата от 27.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично
5
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №2905/29.09.2022 г. и изпълнителен
лист 2426/30.09.2022 г., постановени по ч. гр. д. № 6113 по описа на Районен съд – Бургас за
2022 г.
ОСЪЖДА К. Ю. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ***, да
заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1463, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 583,03 лева
(петстотин осемдесет и три лева и три стотинки) - разноски в заповедното и в исковото
производство, от които: 490 лв. – разноски за исковото производство и 93,03 лв. – разноски
за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6