О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/………………….2018 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 21.03.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско
дело № 595 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Е.С.П. чрез адвокат В.Д. срещу
решение № 200 от 18.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 6770 по описа за 2017 г.
на Районен съд – Варна, десети състав, в следните части: с която е осъден въззивника да заплаща в полза на Борис Е.П. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител С.Т.Т.П. месечна издръжка в
размер на 700 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание член 143, алинея
2 от СК, както и с която е определен режим на лични отношения на бащата Е.С.П. с детето Борис Е.П., като му се
дава възможност да взема детето
при себе си: всяка първа
и трета седмица от месеца от
18 часа в петък до 17 часа
в неделя с преспиване на детето при
бащата, всяка четна Нова година
за периода от 12 часа
на 31.12. до
12 часа на 01.01. с преспиване на
детето при бащата, всяка нечетна
Коледа от 18 часа на 24.12. до 12 часа
на 26.12. с преспиване на детето при
бащата, всяка четна година по
време на Великденските празници от 10 часа на
Велика събота до 18 часа на
Велика неделя, всяка година на
рождения ден на бащата, всяка
четна година на рождения ден
на детето от 11 часа
до 20 часа,
а всяка нечетна – на деня,
следващ рождения ден на детето,
от 11 часа
до 20 часа,
както и два пъти по десет
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства.
Сочи се, че професията на бащата и обективната невъзможност той да осъществява ежемесечно контакт с детето, силно изразения родителски конфликт, едностранното
преустановяване от страна на майката
на контактите между детето
и бащата, както и неговите близки роднини, несъобразяването на майката с постановените превременни мерки, изградената до раздялата емоционална връзка на детето с бащата, ниската възраст на детето не са взети
пред вид при определяне на р
ежима на лични отношения между въззивника
и Борис. В интерес на детето и като
предпоставка да се запази връзката баща – дете е да бъде постановено личните контакти да се осъществяват всяка
нечетна седмица от месеца – от 17 часа в петък след учебните занятия. Също така следва
да бъдат определени допълнителни дни през новогодишните празници, за да се постигне равномерно разпределение на контакта с детето
през коледните и новогодишните празнаци. В
нарушение на член 59, алинея 3 от СК съдът не е определил режим на лични
отношения през пролетната ваканция и официалните празници. При липса на правни аргументи е ограничен и режимът през лятната
ваканция и не е дадена възможност на бащата да поддържа контакт с детето при отсъствието си от страната чрез мобилна връзка. Определеният контакт с детето на бащата на рождения му ден е непрецизиран. Отделно от това се излагат съображения, че определеният размер на издръжката
над 500 лева не съответства на единия
от критериите, посочени в
член 142 от СК – нуждите на детето, за което се дължи издръжката. В тази връзка се навежда, че детето не е навършило три години; клинично здраво е, развива се нормално за възрастта си, не боледува; посещението на частна детска ясла
е субективно желание на майката,
а не е продиктувано от от специфични потребности
на детето; високото трудово възнаграждение, което получава бащата, не е основание за определяне
размер на издръжка над обичайно
определяната за дете на такава възраст.
Поради това
се иска решението в обжалваните
му части да бъде измемено съобразно изложеното във въззивната жалба.
Във въззивната жалба
е направено искане да бъде изменено определението на първоинстанционния съд, като се постанови друго, с което да бъде дадена възможност на бащата да осъществява контакт с детето през периодите, през които отсъства
от страната, чрез мобилна връзка, включително видео връзка, всяка сряда и неделя, като бащата да уведомява майката писмено по и-мейл или смс-съобщение
до пето число на всеки месец за часовете, през които той ще може
да осъществи връзка с детето, както и до приключване на съдебното
производство да вижда и взема
детето през лятото два пъти по петнадесет дни в периода 1 юни-10 септември
и всяка нечетна седмица от месеца, считано от началото на учебната година от 18
часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване.
Също така
са направени и следните доказателствени искания:
1/ За приемане на
снимков и видеоматериал за установяване на отношенията на бащата с детето и за опровергаване показанията на свидетелката Т., като това искане
се мотивира с допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния
съд, който е отказал да
приеме така поисканите доказателства в противоречие с практиката
на ВКС;
2/ За приемане като писмени доказателства
на писмо за назначаване на
работа и копие от самолетни
билети;
3/ За допускане до разпит на един свидетел, който ще установи отношенията на бащата с детето, както и поведението на майката, насочено към ограничаване
на контактите на въззивника
с детето.
Въззиваемата С.Т. - П. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваните части от решението са правилни и законосъобразни,
тъй като съдът подробно е изложил съображенията
си, мотивирани от установеното
с разпита на свидетелите и изготвения социален доклад за непосредствените
отношения на родителите с детето. Твърди се, че майката е предложила на бащата
режим на лични отношения, който
е по-разширен от постановения
от районния съд, за което по делото
са приложени доказателства, носъщият е отказал
да подпише споразумение. Правилно съдът е приел, че служебните ангажименти на бащата не са основание за разширяване на режима през уикендите.
Възразява се и против тълкуването
във въззивната жалба на равномерно разпределение
на пребиваването на детето
по коледните и новогодишните
празници. В тази връзка и с допълнението, че към настоящия момент детето посещава детска ясла и е във все още ниска
възраст, се възразява и
против определяне режим на лични
отношения, съобразен с учебната
година и ваканции, както и с официалните празници.
Акцентира се, че бащата не притежава достатъчно познания и
умения за самостоятелно обгрижване
на детето. Също така се отбелязва, че не е
необходимо да бъде постановявано
като част от режима на контакти
и мобилна и видео връзка
между бащата и детето, доколкото такава съществува и понастоящем, без това да е скрепено със съдебен акт. Оспорват се категорично наведените
твърдения, че майката и неговата баба по майчина линия възпрепятстват контактите между бащата и детето. Досежно определеният размер на издръжката се излага, че съдът е съобразил всички релевантни обстоятелства – размерът на наема за жилището, където живеят майката
и детето; размерът на таксата за детска ясла, в която са
включени и
разходите за задоволяване емоционални и социални
потребности на детето /спрот,
музика, изобразително изкуство, конструиране, английски език/; необходимите разходи за облекло, храна, медицински грижи, комунални услуги и други.
Подробно се обяснява, че детето
е посещавало частна детска ясла по споразумение между двамата
родители, както и какви са причините за това.
Иска се потвърждаване на решението
в атакуваните му части.
Въззиваемата също е направила искане в отговора на въззивната жалба за допълване на определението за привременни
мерки в следния смисъл: при
констатирано заболяване на детето и предписано амбулаторно домашно
лечение или хосхитализация, доказано със съответните медицински документи за преглед и предписание, режимът на
лични отношения на бащата с
детето да не се изпълнява, като бащата се компенсира с пропуснатите срещи в непосредствено
близък срок от оздравяването
на детето. Същевременно се противопоставя на исканото от бащата изменение на привременните
мерки с аргументи, че не му се отказва да комуникира с детето, когато се обади, но такава комуникация липсва.
Иска се да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на водене за установяване на отношенията на детето с родителите и за родителския капацитет на бащата за непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му, както и на основание член 192 от ГПК да бъде
изискано от «Холанд американ лайн» - капитана на кораба Оостердам – информация какво е възнаграждението на жалбоподателя на ден, възнаграждението му при престой на брега, при обучения, пътувания и покриване на други разходи, както и каква позиция заема по договора.
Иска се да бъдат приети
като доказателства седмична
програма на група «Калинки»
- ЧДЯ «Мечтатели», първа А група; два броя имейли за компенсация; три броя амбулаторни листи и един брой медицинско направление; съобщение по изпълнително дело №
20183310404002; кореспонденция между въззиваемата и капитан Михиел Виленмс.
По исканията за изменение на определението
за привременни мерки
Налице е изрична законова регламентация, обективирана
в нормата на член 323 от ГПК, съгласно която определението, постановено по
привременните мерки, може да бъде изменяно от съда, който го е постановил. С
подаване на въззивната жалба и по силата на деволутивния ефект разглеждането на спора вече е пренесено
пред въззивния съд, който в пределите на своята
компетентност следва да постанови определение, с което да се произнесе по
направените искания за изменение на привременните мерки. Поради това и на
основание член 323, алинея 2, изречение второ от ГПК настоящият състав следва
да насрочи разглеждането на исканията за изменение на привременните мерки в
открито съдебно заседание.
По доказателствените искания
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Имайки
предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав
на съда намира, че исканите от страните писмени доказателства следва да бъдат
допуснати до приемане като относими към спора и
допустими съобразно нормите на ГПК; да бъде дадена възможност на страните да
водят по един свидетел за установяване на твърдяните
от тях факти, тъй като същите са релевантни за изхода на спора.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че следва да отложи
произнасянето си по искането за приемане на снимков и видеоматериал за установяване на отношенията на бащата с детето и за опровергаване показанията на свидетелката Т., като даде възможност на въззивника да посочи кои лица са снимани и записвани, както
и дали това е ставало с тяхно
съгласие, да прецени приложимостта на член 32, алинея
2 от Конституцията на Република
България и член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека
и основните свободи, и едва
тогава да формира становище
по допустимостта на поисканото
доказателство.
Съдът намира, че следва да издаде удостоверение на въззиваемата,
с което да се снабди с друго
такова от «Холанд американ лайн» - капитана на кораба Оостердам –, от което да е видно какво е възнаграждението на Е.С.П.
на ден, възнаграждението му при престой на брега, при
обучения, пътувания и покриване
на други разходи; ежемесечно ли се дължи
или само за срока на назначението.
Спорът
пред въззивната инстанция е и досежно
режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските
права /решението в тази му част е влязло в сила като необжалвано/, тоест съдът
следва да съобрази най-добрия интерес на детето. Поради това и настоящият
състав на съда с оглед правомощията му намира, че на основание член 59, алинея
6, изречение първо от СК следва да изслуша двамата родители лично, тъй като въпреки
личното им явяване пред първата инстанция, същите не са изслушвани.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждането на исканията на въззивника Е.С.П. и
С.Т.Т. – П. за изменение на протоколно определение от
16.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 6770 по описа за 2017 г. на Районен съд –
Варна, десети състав, с правно основание член 323 от ГПК, в открито съдебно
заседание на 02 април 2018 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните по телефона чрез процесуалните им представители, включително Дирекция
„Социално подпомагане“ - Варна.
ПРИЕМА като доказателства по делото самолетни билети на Е.С.П.; писмо за
назначаване на работа от 19.12.2017 г. до Е.П.; седмична програма на група
«Калинки» - ЧДЯ «Мечтатели», първа А група; два броя имейли за компенсация; три броя амбулаторни листи и един брой медицинско направление за
Борис Е.П.; съобщение по изпълнително
дело № 20183310404002; кореспонденция между въззиваемата и капитан Михиел Виленмс.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на водене от въззивника
Е.С.П. за установяване на отношенията на бащата
с детето, както и поведението на майката, насочено към ограничаване
на контактите на въззивника
с детето.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на водене от въззиваемата
страна С.Т.Т. – П. за установяване на отношенията
на детето с родителите и за
родителския капацитет на бащата за непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника
Е.С.П. да посочи кои лица са снимани и записвани
на приложения към въззивната
жалба диск, дали това е
ставало с тяхно съгласие и
да приложи доказателства за последното,
ако е било налице такова.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на С.Т.Т. – П., с което да
се снабди с друго такова от «Холанд американ лайн» - капитана на кораба Оостердам –, от което да е видно какво е възнаграждението на Е.С.П.
на ден, възнаграждението му при престой на брега, при
обучения, пътувания и покриване
на други разходи; ежемесечно ли се дължи или само
за срока на назначението.
ЗАДЪЛЖАВА С.Т.Т. – П. и Е.С.П. да се явят в съдебно
заседание за изслушването им от съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21 май 2018
година от 10,00 часа, за която
дата и час да се призоват
страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.