Решение по дело №1244/2016 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 април 2017 г.
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20161320101244
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

        Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е     № 113

 

                                       гр.Видин, 25.04.2017 год.

 

                    В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд , гражданска колегия , в публично

заседание на двадесет и трети февруари

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     Председател: Нина Николова

 

при секретаря М. П., като разгледа докладваното от съдия  Нина Николова  гр.дело № 1244 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.282 от ГПК за делба по чл.34 ЗС.

Постъпила е искова молба от  М.Ц.Д. с ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ „ МЦМ М.Д.”*** с ЕИК :********* и седалище и адрес на управление гр.Видин, ул. Св.Кирил №13 против В.Ц.Б. с ЕГН:********** и адрес ***, ж.к.Христо Ботев №3, вх.Б, ет.1, ап.1 за делба на право на собственост върху недвижим  имот.

Твърди се от ищеца, че с ответника притежават правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 10971.502.563.33 с площ от 28.532 к.м., заедно със съответните припадащи се части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект включва бивши голямо котелно помещение от 22.856 кв.м. и малко котелно помещение с площ от 5.676 кв.м. , с права 5.676 / 28 532 ид.ч. за ищеца  по силата на Нот.акт № 170, т.III, рег №3519, нот.д.№516/2006г.на Нотариус 488-Видин, съответно 22 .856 / 28 532 ид.ч. за ответника, по силата на Нот.акт  №036, т.I, , рег.№895, нот.д.№ 036/2009г. на Нотариус 025 –Видин. По кадастралната карта на Видин двете котелни помещения са обединени в обект с идентификатор 10971.502.563.33.

Излага се още от ищеца, че с решение по гр.д.№1/2009г. по описа на ВРС е признат за съсобственик с посочените права, а с решение по гр.д.№440/2014г.по описа на ВРС е уважен искът му по чл.31, ал.2 ЗС.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, като в срока по същия текст е  постъпил  отговор, в който  се оспорва наличието на съсобственост върху посочения имот. Твърди се, че съдебния акт по гр.д.№ 1/2009г.ВРС е опорочен. Излага се, че исковата молба по гр.д.№1/2009г. не е вписана до момента на договора , материализиран в нот.акт №036, т.I, рег. № 895, нот.д.№ 036/2009г. на Нотариус 025 –Видин, поради което решението не може да се противопостави на ответнка. Сочи се, че прехвърлянето на спорното право преди вписването на исковата молба не обвързва приобретателя от силата на присъдено нещо  на постановеното решение. Твърди се, че никъде в решението по гр.д.№ 1/2009г. не е посочен размера на притежаваната от ищеца ид.ч, както и че площта на собственото на ответниците помещение е значително намалена.

         Съдът, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното: Не се спори между страните, че с влязло в сила решение по  гр.д.№ 1/2009г.ВРС е признато, че ищецът е съсобственик на обект с идентификатор 10971.502.563.33, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификационен № 10971.502.563 по кадастралната карта на гр.Видин, ул.Княз Александър Батенберг №1, заедно с праводателите на ищеца – Нушка Цветанова Андреева и Ангел Кирилов А.. В производството по гр.д.№ 1/2009г.ВРС, като трето лице помагач на страната на ответниците е конституирана Лидия Василева Д. - праводател на ответника.

Не е спорно, и че по гр.д.№440/2014г. по описа на ВРС е уважен искът на ищеца по чл. 31, ал.2 ЗС.

Възраженията на ответника във връзка с пороци на решението по посоченото дело съдът намира за ирелевантни , тъй като същите са предмет на предвидения инстанционен контрол на решенията, и е следвало да бъдат направени пред съответните инстанции. В настоящото производство не биха могли да се обсъждат възражения , касаещи правилността на влязло в сила съдебно решение, което следва да бъде зачетено, като имащо задължителна сила за всички съдилища , учреждения и общини в Република България, съгласно чл. 297 ГПК.

Позоваването на чл.226, ал.3 ГПК, във вр. с чл.114 от ЗС от ответника е неоснователно. Текстът визира конкуренцията на права на приобретатели, придобили ги от един и същ праводател, например между двама последващи купувачи , придобили имота от един продавач, собственик ще е  първият вписал нотариалния акт или исковата молба .

От друга страна в производството не е спорно, че правото на собственост върху имота е придобито от праводателя на ответника – Лидия  Василева Д., след предявяване на иска по гр.д.№1/2009г.на ВРС, и същата е конституирана с определение по делото, и е участвала в производството като трето лице –помагач, видно и от самото решение. Вписването в този случай има оповестително действие - Решение № 631 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 247/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, постановено по реда на чл.290 ГПК , в което се приема, че регламентираното в глава ХI от Закона за собствеността вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Според чл. 112, б. "а" от ЗС във връзка с чл. 4, б. "а" от Правилника за вписванията в редакцията им след измененията, извършени с ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър /в сила от 1.01.2001 г./на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл. 114, б. "в" от ЗС във връзка с чл. 11, б. "в" от ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права. В тази хипотеза е предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които извличат правата си от същия праводател. Приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона. Същият се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.), съответстващ на чл.226, ал.3 ГПК.

С оглед установеното с влязло в сила решение общо право на собственост между ищеца и праводателите на ответника, съдът приема, че е налице съсобственост върху процесния имот, индивидуализиран с идентификационен №10971.502.563.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед РД -18-5/28.01.2008г. на Изп.Директор на АГКК.

По отношение на площта на поземления имот и правата на съсобствениците съдът намира следното : В мотивите на решението по гр.д №1/2009г .на ВРС съдът е приел, че процесният имот е със застроена площ от 28.532 к.м., като бившо голямо котелно помещение е  със застроена площ от 22.856 кв.м., а малкото котелно помещение със застроена площ от 5.676 кв.м., но доколкото тези факти , както и правата на съделителите не са посочени в диспозитива, същите не се ползват със сила на присъдено нещо и настоящия състав не е длъжен да ги възприеме. В констативните нотариални актове, правата на страните са отразени, съгласно извършеното разпределение на правото на ползване, а площта на нанесения в кадастралната карта имот отразява отразеното в документите за собственост.  Съгласно Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов , по чл.290 ГПК в исковите съдебни производства, включително в тези за съдебна делба, данните от кадастъра имат значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот (чл. 49б ЗКИР). Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права (чл. 52 и чл. 44 ЗКИР). Затова и в исковите съдебни производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, когато такива документи се сочат и представят като доказателства от страните. При оспорване на доказателствата, съдържащи данни от кадастъра и имотния регистър за вещни права, те се преценяват от съда както останалите доказателства и съвкупно с тях, могат да бъдат проверявани чрез назначени от съда технически експертизи с вещи лица с подходящи специални знания, при което съдът може да приеме за установено, че някои данни са неверни и да установи верните. В случая липсва оспорване на документите, касаещи правата на страните в съсобствеността. По делото са назначени две тройни съдебно –технически експертизи, които установяват, като не си противоречат в заключенията , че към момента на изготвяне на заключенията,   обект с идентификатор 10971.502.563.33 включва двете, така наречени „малко” и „голямо” котелни помещения , и е с измерена застроена площ от 26.05 кв.м., като в съответствие с така установената застроена площ на помещението следва да бъдат изчислени идеалните части от правото на собственост за страните.

Заключенията на експертизите сочат, че по одобрения на 21.04.73 г. проект на сградата на първия етаж на същата съществува едно котелно  помещение. Няма  отделни помещения , записани като „малко” и „голямо” котелни. Полезната площ на котелното , измерена по вътрешни контури е 22.53 кв.м. През 1975г общите части на сградата са разпределени между праводателите на страните – ДО „Българска фотография” Видин и ДО„Книгоразпространение” Видин, впоследствие част от общите части на сградата се разпределят между правоприемниците на предприятията-  „Българска фотография „АД  Монтана и „Четмо и писмо” ЕООД Видин, като котелното е отразено с площ от 29.28 кв.м., като първа част от 22.95 кв.м. се предоставят на „Четмо и писмо” ЕООД Видин, а втора част от 6.33 кв.м. се предоставят на „Българска фотография „АД  Монтана. Въз основа на този разпределителен протокол същите площи на двете части са отразени в съставените констативни нотариални актове № 170, т. III, н.д. № 516/2006г.на нотариус Ал.Ангелов и № 146, т.I, нот.д. № 1621/2005г.на Нотариус Б.Тодоров, видно от същите и от решение по гр.д.№ 1/2009г.на ВРС.  Вещите лица сочат, че както в разпределителните протоколи, така и в нотариалните актове на страните не е посочено дали отразените площи са застроена или полезна площ, които се изчисляват по различен начин, което е довело до различно отразяване както на общата площ на обекта, така и на притежаваните от съсобствениците части.

Поземленият имот  с  идентификационен №10971.502.563.33 е обособен като самостоятелен обект с Разрешение за строеж 305/28.12.2005г. за преустройство  от складово помещение /бивше котелно/ в пивница, по искане на   собственика , съгласно нот. Акт № 146, т.I, нот.д. № 1621/2005г.на Нотариус Б.Тодоров, видно от експертизите.  Съгласно заключенията на вещите лица, обособяване на помещенията като „малко” и „голямо” котелно не съществува по никой от изготвените планове.  Вещите лица сочат, че след извършените преустройства, изграждане на двойните стени, премахване на вътрешния комин и отдушник, измерената площ на помещението е полезна такава 22.18 кв.м и застроена площ 26.05 кв.м., които размери съдът следва да вземе предвид. В решението по гр.д. 1/2009г. със сила на присъдено нещо е признато общото право на собственост, но не и правата на съсобствениците, видно от диспозитива на решението. Изводите на съда относно правата на съсобствениците са изложени в мотивите на решението, които обаче, както бе отбелязано, не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което и настоящия състав намира, че следва да бъде възприет изложения от вещите лице обем на правото на собственост към момента на постановяване на решението по настоящото дело .  Частите на съсобствениците от обекта с обща приета застроена площ от 26.05 кв.м.  следва да бъдат определени , съгласно посочените в разпределителния протокол , и отразените в нотариалните актове и решение части на съсобствениците, приложени към общата установена площ. С оглед гореизложеното съдът приема, че делба следва да бъде допусната с части на съделителите от 5.183/ 26.05 ид.ч. за ищеца и  20.867 / 26.05 ид.ч. за ответника .

Воден от горното , Съдът

 

                                               Р Е Ш И :

ДОПУСКА да бъде извършена делба между М.Ц.Д. с ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ „ МЦМ М.Д.”*** с ЕИК :********* и седалище и адрес на управление гр.Видин, ул. Св.Кирил №13 и В.Ц.Б. с ЕГН:********** и адрес *** , на следния недвижим имот:самостоятелен обект с идентификатор 10971.502.563.33 със застроена площ от 26.05 к.м.,и полезна площ от 22.18 кв.м., заедно със съответните припадащи се части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи:на същия етаж: 10971.502.563.1.29, над обекта: 10971.502.563.1.36, 10971.502.563.1.38, 10971.502.563.1.37 и 10971.502.563.1.35, над обекта: няма, с права   5.183/ 26.05 ид.ч. за М.Ц.Д. с ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ „ МЦМ М.Д.” , и  20.867 / 26.05 ид.ч. за В.Ц.Б. с ЕГН:********** .

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването пред Видински окръжен съд.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: