Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 626/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна срещу решение № 172/03.02.2022 г. на Варненския районен съд
/ВРС/, постановено по НАХД № 20213110205004/2021 г., с което е отменено
наказателно постановление № 03-008079/28.06.2017 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „ЛАНА ЕМ“ ЕООД, за нарушение
на чл. 262, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 128, т. 2 и чл. 150 от Кодекса на
труда /КТ/, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд за изтекла
абсолютна погасителна давност за реализиране на административно-наказателната
отговорност. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът –
„ЛАНА ЕМ“ ЕООД, по съображения, изложени в депозирана чрез представител по
пълномощие писмена молба, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето ѝ
като неоснователна, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че към момента на постановяване
на въззивното решение е изтекъл давностният срок по чл. 81, ал. 3 от Наказателния
кодекс /НК/, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, поради което пледира
обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление административно-наказателната
отговорност на „ЛАНА ЕМ“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството на
работодател не е изплатило трудово възнаграждение за положения от лицето Р.Д.Д., на длъжност
„продавач-консултант“, извънреден труд в разчетно-платежна
ведомост за м. януари 2017 г., тъй като при установено със заповед №
008/01.08.2016 г. сумирано изчисляване на работното време с отчетен период шест
месеца, считано от 01.08.2016 г., този работник е отработил 984 часа при
нормочасове за шестмесечния период от м. август 2016 г. до м. януари 2017 г.
включително 976 часа. За гореописаното срещу дружеството е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, в който деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 262, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 128, т. 2
и чл. 150 от КТ, извършено на 16.02.2017 г., до която дата е следвало да се
изплати трудовото възнаграждение на Радослава Денчева Денева в
разчетно-платежна ведомост за м. януари 2017 г., съгласно определената от
работодателя периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение във Вътрешни
правила за структура и организация на работната заплата и съобразно установения
шестмесечен период на отчитане на работното време. С оглед констатациите в АУАН
е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, Районен съд – Варна е приел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34 от ЗАНН и при спазване на административно-производствените
правила, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложени
са мотиви за установеност на административното нарушение по чл. 262, ал. 1, т.
4 във връзка с чл. 128, т. 2 и чл. 150 от КТ, както и за правилно определяне на
санкционната разпоредба и на размера на наложената имуществена санкция.
Констатирал е обаче, че считано от датата на извършване на деянието, на
16.08.2021 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81, ал. 3 от НК.
Така мотивиран, районният съд е отменил обжалвания пред него санкционен акт.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за
правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите
въз основа на тях правни изводи.
Съобразявайки
Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. по ТД № 1/2014 г. на
Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от
II колегия на ВАС, въззивният съд правилно е приел, че в конкретния казус
възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност на „ЛАНА
ЕМ“ ЕООД е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно
цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. разпоредбата
на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение
следва да намерят чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка
с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а
според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на
цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността касационният
ответник да бъде санкциониран се изключва с изтичане на 3-годишен давностен
срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, същият
тече от извършване на деянието.
Видно от
съдържанието на процесното наказателно постановление „ЛАНА ЕМ“ ЕООД е
санкционирано за нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 128, т. 2 и
чл. 150 от КТ, извършено на 16.02.2017 година. Оттук следва, че административно-наказателната
отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност с изтичане
на четири години и шест месеца от извършване на нарушението, съответно на 16.08.2021
г. – т. е. преди да бъде постановено обжалваното съдебно решение № 172/03.02.2022
година. При погасена административно-наказателна отговорност на дееца е
безпредметно наказателното преследване срещу него, като същото се явява и
недопустимо съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Изтичането на абсолютната
давност /чл. 81, ал. 3 от НК/ за административно-наказателно преследване води
до погасяване на възможността да се наложи административно наказание/имуществена
санкция на дееца.
Отчитайки
последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната
жалба пороци, поради което е дължимо оставянето му в сила.
Независимо
от благоприятния за него краен изход на спора, в полза на ответника по касация
не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за
извършването на такива – аргумент от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6
ноември 2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г.
на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния Касационен съд
на Република България, което е задължително за органите на съдебната власт по
силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав
на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
172/03.02.2022 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД №
20213110205004/2021 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.