Решение по дело №2224/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.107, ал.3, във връзка с чл.144 от ДОПК.

Образувано е по жалба от В. Б. Н., [ЕГН] от [населено място], подадена чрез адв. З., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД5311001797-1/22.11.2021 г. издаден от главен специалист в Отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г.- 2021 г. главница в общ размер от 263.72 лв. и лихви в общ размер от 44.33 лв.

Релевират се доводи за нищожност на оспорения акт, както и такива за неговата материална незаконосъобразност и допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, водещи на това основание да неговата отмяна. Сочи се, че за периода, за който са установени задълженията за публични общински вземания жалбоподателят не е била собственик на недвижимия имот, предмет на оспорения акт, поради което се отправя искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. По съществото на спора сочи, че от събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че с процесните имоти жалбоподателката е извършила разпореждане и не е собственик, което е достатъчно основание за отмяна на АУЗД. Претендира присъждане на разноски, съобразно приложен списък.

Ответникът, редовно призован не се представлява. С писмено становище, чрез пълномощник оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Навежда доводи, че договорът за покупко-продажба не е бил деклариран пред Община Провадия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност моли да не бъдат присъждани разноски на жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице, след предприето оспорване по административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

В тази връзка съдът не възприема тезата на ответната страна, че жалбата е просрочена, предвид факта, че АУЗ е влязъл в сила, тъй като бил връчен на основание чл. 32, ал.4 от ДОПК със съобщение № 18-17/25.02.2022г., след като са използвани начините за връчване, предвидени в ДОПК. От представената преписка е видно, че АУЗ № **********-1/22.11.2021 г. е изпратен с обратна разписка на адрес в [населено място], [улица], ет.*. Видно от известието за доставяне от 25.02.2022г., на 22.03.2022 г. писмото е върнато, като е отбелязана причина за връщане „непотърсена“. Съставено е Съобщение по чл. 32, ал.4 от ДОПК с изх.№ МДТ-18/25.02.2022г. до данъчно задължени лица в т.ч. и до жалбоподателката, което е поставено на видно място в сградата на община Провадия, публикувано е на страницата на община Провадия с покана да се яви в 14-дневен срок в община Провадия. С писмо с изх № 18-17/25.02.2022г. съобщението по чл.32, ал.4 от ДОПК е изпратено с обратна разписка на адрес: [населено място], [улица], ет.*, като видно от известие за доставяне писмото е върнато като непотърсено на 22.03.2022г. Служителите на Община Провадия са извели извод, че оспорения АУЗ е редовно връчен на жалбоподателката и с молба №РД1100-521/31.05.2023г. до ЧСИ Л. С., рег. №895 са предприели действия по образуване на изпълнително дело спрямо жалбоподателката.

За да породи правно действие за своя адресат всеки индивидуален административен акт, какъвто е и процесния АУЗ, трябва да достигне до адресата по установения в закона начин - съобщен по реда на чл. 61 от АПК или връчен, по реда на чл. 29-32 във вр. с чл. 33 във вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Следователно, връчването на АУЗ е действие, което органът по приходите е длъжен да извърши пряко по силата на закона по арг. от чл. 29, ал. 2 от ДОПК. Законодателят е определил точно кой субект може да извърши фактическото действие по връчване на акта по арг. от чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, а именно - орган по приходите или друг служител или служител на лицензиран пощенски оператор.

От доказателствата по делото е безспорно, че органът по приходите е извършил връчване при условията на чл. 32 от ДОПК (връчване чрез прилагане към досието), като преди това е правил опити за връчване по реда на чл. 29, ал. 3 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ДОПК допуска връчване на съобщенията чрез пощенски оператор, но съобщението в случая не е връчено. Вярно е, че съобщението е изпратено на адрес за кореспонденция на жалбоподателя в [населено място], какъвто обаче не се установява да е деклариран от жалбоподателя, нито да е негов постоянен или настоящ адрес и същото е върнато с отбелязване, че е непотърсено. Настоящият състав намира, че това не съответства на законовото изискване за надлежно връчване. В случая връчването е извършено чрез Български пощи - лицензиран пощенски оператор за извършване на универсална пощенска услуга, но пратките не са връчени лично на получателя или на пълнолетен член на домакинството. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Общите правила, когато при посещение на адреса поради отсъствие на получателя или на лицето по алинея 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор не по-кратък от 20 дни, но не надхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевия интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В случая изобщо не се представят доказателства за поставяне на такива съобщения – служебни известия, от самия пощенски оператор, и пратките не са доставени и връчени, а върнати с отбелязването, че пратката е непотърсена.

Законът обаче не урежда фингираното връчване по пощата на съобщението, ако пратката не бъде потърсена от получателя в срока по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията. Напротив, според чл. 30, ал. 3 от ДОПК съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8, т. е. законът определя, че връчването на пратката следва да бъде реално - било на адресата, било на негов представител или пълномощник, пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде, или пък по месторабота – лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде. При така установените факти извършеното от пощенския служител не обективира връчване на съобщенията чрез пощенски служител по смисъла на чл. 29, ал. 3 от ДОПК още повече, че е на адрес, различен от постоянния и настоящ адрес на лицето.

При осъщественото неуспешно връчване на адреса на жалбоподателката, служители на общинската данъчна служба не са предприели никакви последващи действия – вкл. за връчване по месторабота, за изпращане по електронен път или за съобщаване по телефон. Вместо това очевидно ответната администрация е преминала към установения в ДОПК друг способ за връчване - този по чл. 32 от ДОПК, което обаче само по себе си е незаконосъобразно. С нормата на чл. 32 от ДОПК, озаглавена "Връчване чрез прилагане към досието", са регламентирани особени правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага само в случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване.

Съобразно предвиждането на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. По делото не са представени констативни протоколи за посещения от служители на адреса на жалбоподателката. Горното води на извод, че указаните процесуални правила на ДОПК не са спазени. С административната преписка е представено единствено съобщение по чл.32, ал.4 от ДОПК, което не може да се приеме за изпълнение на процедурата по чл.32 от ДОПК. За пълнота следва да се отбележи, че органите по приходите са преминали към реда по чл.32, ал.4 от ДОПК, като липсват доказателства, че е била проведена процедурата за връчване по реда на чл.32, ал.1 от ДОПК.

В допълнение следва да бъде изложено, че от представеното по делото Удостоверение за промени на настоящ адрес на В. Н., се установява, че през м.02. и м.03.2022 г. жалбоподателката е била с настоящ адрес [населено място], [улица]. Докато служителите на Община Провадия са изпращали писмата с обратна разписка на адрес [населено място], [улица], ет.*, който видно от Удостоверението за промени на настоящ адрес Н. никога не е била регистрирана на този адрес.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 32, ал. 6 ДОПК и последиците от предвидената в закона фикция. Твърденията на жалбоподателката са, че именно по повод на производството от ЧСИ, тя е узнала за АУЗ, като съдът намира, че това узнаване в хода на изпълнителното производство не може да замести редовното съобщаване на акта, тъй като способите за това са категорично разписани в ДОПК и са единствено приложимите /в този смисъл определение по адм. д. № 1807/2019 г. на ВАС/.

В заключение на горното съдът намира, че при липсата на надлежно съобщаване на АУЗ, което да постави началото на срока за оспорването му по административен ред, подадена срещу него жалба по реда на чл. 107, ал. 4, предл. първо от ДОПК с вх. №РД 1100-879/28.06.2023г. до решаващия орган в "Местни данъци и такси" при Община Провадия е била допустима. От посочената дата е започнал да тече 7-дневния срок по чл. 146 от ДОПК, който е изтекъл на 05.07.2023г., сряда - присъствен ден. След изтичането на този срок е започнал да тече и 60 дневния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК за решаващия орган в община Провадия да разгледа и да се произнесе с мотивирано решение по подадената жалба срещу АУЗ. Срокът за произнасяне на решаващия орган е изтекъл на 05.09.2023 г. вторник – присъствен ден. В посочения срок горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата. По силата на законовата фикция, установена с нормата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК следва да се смята за потвърждение на обжалвания АУЗ, като в тази хипотеза законът предвижда специален, по-дълъг срок за неговото обжалване по съдебен ред - 30-дневен от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по арг. от чл. 156, ал. 5 от ДОПК. В случая този срок изтича на 05.10.2023г., като жалбата до съда е подадена в този срок на 28.09.2023г.

Следователно жалбата до съда е допустима за разглеждане – подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

По валидността на акта:

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

По делото е представена Заповед № 1591/19.06.2017 г./л.22/ издадена от кмета на община Провадия, с която Ж. К. Д. като служител в отдел „МДТ“ към дирекция „Специализирана администрация“ на Община Провадия е определена като длъжностно лице, което има права и задължения на орган по приходите в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и такси по реда на ДОПК. Със Заповед №466/02.02.2024г./л.67- гръб/ на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА Д. И. А. - Началник отдел „Местни данъци и такси“ е определена да изпълнява функциите на решаващ орган.

Видно от гореизложеното и при извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че АУЗ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

По съответствието с материалния закон:

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключенията за облагане с данък, са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. ЗМДТ съдържа задължение за подаване на данъчна декларация от задължените лица, като целта на това задължение е деклариране от задълженото лице на сведения и факти, въз основа на които следва да се извърши данъчното облагане и да се определи задължението за такса за битови отпадъци. Неизпълнението на това задължение в срок или невярното посочване в него на данни или обстоятелства, които са релевантни за данъчното облагане и които водят до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от него, са скрепени с държавна санкция – административнонаказателна или наказателна по арг. от чл. 123 от ЗМДТ и чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс.

За да бъде данъчно задължено едно лице трябва между него и недвижимия имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, да съществува правна връзка в някоя от визираните в разпоредбата форми.

Следователно, данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ има обвързващо задълженото лице действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната, съответно административнонаказателна, отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от НК и чл. 123 от ЗМДТ, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. С оглед на това, данъчно задълженото лице, тогава, когато счита, че са налице факти и обстоятелства, които налагат промяна на декларираните вече релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства, е длъжно да ги посочи на общината. Независимо от горното е безспорно обаче, че въпреки това задължение, данъкът върху недвижимите имоти се дължи поради обективно съществуващата правна връзка – под формата на право на собственост или на ограничено вещно право между имота и лицето.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, поради което неправилно е определена жалбоподателката като адресат на акта. В случая видно от представения на л. 56-57 от делото от Служба по вписванията Провадия [нотариален акт], том *, рег. №*, дело №*от ****., жалбоподателката В. Н. е прехвърлила собствеността върху процесните имоти от нотариалния акт на „Р. Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, [населено място]. Следователно от тази дата жалбоподателката не е собственик на процесните имоти и съответно не дължи ДНИ за посочения в АУЗД период. След като процесните имоти не са собственост на жалбоподателката в нарушение на закона са установени за дължими от нея ДНИ и ТБО.

По изложените съображения АУЗ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК се претендират общо в размер на 422 лв., от които 11 лв. държавна такса, 11 лв. такса за възпроизвеждане на хартиен носител и 400лв. адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие и пълномощно, от което е видно, че адвокатът осъществява безплатно правната помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. По делото са представени доказателства – Решение №383/08.10.2019 г. по дело за несъстоятелност №123/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което дружеството ЕТ „О.-В. Н.“ е обявено в неплатежоспособност и Решение №260080/30.11.2022 г. по т.д. №123/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което дружеството е обявено и в несъстоятелност. От горното се установява, че е преустановен източник на доходи на жалбоподателката, за който към настоящия момент се твърди, че е единствен, поради което са налице предпоставки да бъде уважено искането на процесуалния й представител за определяне на дължимо адвокатско възнаграждение. По отношение на възражението от ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, материалния интерес е в нисък размер, както и поради това, че от проведени четири открити съдебни заседания, процесуалния представител на жалбоподателката е присъствал на три от тях. Предвид гореизложеното, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на 300 лева.

Претендираната банкова такса за трансакцията по заплащане на държавната такса в размер на 1 лев, не представлява разноски за производството и поради това не следва да се присъжда. Сумата е заплатена за извършената банкова услуга и поради това е за сметка на жалбоподателката. От претендираните разноски в размер на 11 лв. за възпроизвеждане на хартиен носител на жалбата и уточняващата молба следва да бъде присъдена сумата в размер на 10 лева, тъй като, както бе посочено банковата такса не представлява разноски.

По изложените съображения на основание чл.161, ал. 1 от ДОПК, в полза на жалбоподателката следва се присъдят разноски в размер на 320 лв. – внесени държавни такси и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД5311001797-1/22.11.2021 г. издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, с който на В. Б. Н., [ЕГН] са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г.- 2021 г.

 

ОСЪЖДА Община Провадия да заплати на В. Б. Н., [ЕГН], сумата в размер на 320 лв. (триста и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.