РЕШЕНИЕ
№ 2246
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110203143 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя И. В. С., ЕГН: ********** с
вх. № УРИ *************** от 17.02.2023г. срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № *********** от 03.02.2023 г., издадена от Б. Т. Г. на длъжност
„полицай“ – младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, с която е постановено
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата
на 03 РУ - СДВР на жалбоподателя И. В. С., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя С. и чрез надлежния му процесуален
представител в съдебно заседание се инвокират подробни съображения,
касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална
незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт.
Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена. Претендират се
разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Б. Т. Г., редовно призован, не
се явява. Представлява от надлежен процесуален представител, който оспорва
в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение.
Претендират се разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на СДВР-ОПП
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се
представлява в производството. Не се претендират разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 03 РУ-СДВР
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се
1
представлява в производството. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС
НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед константната съдебна практика,
че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от
ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният
представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния
съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваеми страни Началниците на
СДВР-ОПП и на 03 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и
правни твърдения в жалбата, жалбоподателят С. е възвел правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси и спрямо тях при постановяване
на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например
по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на
свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без
основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на
03 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
В настоящото съдебно производство липсва спор по фактите и
доказателствата. Касае се за единствено за спор по правото.
Жалбоподателят И. В. С. е неосъждано лице. Срещу него липсвали
образувани досъдебни производства по висящи наказателни дела. Ползвал се
с положителни характеристични данни. Не употребявал наркотици или други
упойващи вещества. На 03.02.2023 г. около 04:50 часа жалбоподателят С.,
управляващ лек автомобил марка „А.“ с рег. № ******* в гр.С., бул. „С.“, бил
спрян за проверка от Б. Т. Г. и свидетеля Н. Н. З. в качеството им на
служители на СДВР-ОПП, осъществяващи контрол по спазването на ЗДвП.
Жалбоподателят С. бил подложен на проверка за употреба на наркотични
вещества с техническо изправно средство „Drug Test – 5000” с № *********.
Поради недостатъчен биологичен материал от жалбоподателя С., пробата от
техническото средство била отрицателна. Същият бил подложен на втора
проверка с посоченото техническо средство, резултатът, от която, съгласно
проба № *******, е отчел положителни стойности за употреба на канабис -
25. Пробата за употреба на алкохол от страна на жалбоподателя С. била
2
отрицателна. Срещу него бил съставен АУАН Серия GA № ******** . Също
така му бил връчен талон за медицинско изследване № ********* от
03.02.2023 г. от свидетеля Н. Н. З. с административно разпореждане за
предоставяне на кръвна проба и биологичен материал. СУМПС на
жалбоподателя С. било иззето със заповед № ********/03.02.2023 г. на
служителя Б. Т. Г. за наложена ПАМ „временно изземване на СУМПС“.
Табелите на неговото МПС били свалени, а след това иззети. Жалбоподателят
С. бил отведен от Б. Т. Г. и свидетеля Н. Н. З. до ВМА. При приемането на
жалбоподателя С. във ВМА в нарочен протокол на д-р Б. П. било отразено на
03.02.2023 г. в 05:35 часа неговото физическо състояние. Жалбоподателят С.
бил адекватен, с ясен словесен контакт и при липса на повлияност в
поведението му от наркотични вещества. Липсвали обективни данни да е
употребявал наркотични вещества. Служителите на Б. Т. Г. и свидетеля Н. Н.
З. също не са възприели такива данни. Въпреки това, жалбоподателят И. В. С.
бил задържан за срок до 24 часа на 03.02.2023 г. в 05:08 часа от младши
автоконтрольор Б. Т. Г. със Заповед за задържане на лице с рег. №
**********от 03.02.2023 г. по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като
основание за задържането на жалбоподателя С. било отразено в издадената
заповед – „чл.343б, управлява МПС след употреба на наркотични
вещества“. Екземплярът, който бил връчен на жалбоподателя С., съдържал
информация, която не била четлива и разбираема. Жалбоподателят С. бил
конвоиран в 06:20 часа на 03.02.2023 г. до сградата на 03 РУ-СДВР от
полицейския служител Б. Т. Г.. Постъпването му се отразило в книгата за
задържаните лица. Задържането му се изпълнило в сградата на 03 РУ-СДВР,
като жалбоподателят С. бил обискиран по ЗМВР. При обиска му не са били
открити у него забранени от закона предмети и/или вещества. В издадената
заповед липсвал да е отразен крайният час на освобождаването на
жалбоподателя С.. Същият бил освободен фактически на 03.02.2023 г. в 10:45
часа съгласно данните от книгата на задържаните лица в 03 РУ-СДВР. По
случая била уведомена СРП, като 03.02.2023 г. се образувало ДП №
*********** от 2023 г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № *********/2023 г.
за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В рамките на образуваното ДП
жалбоподателят С., като задържано по ЗМВР лице, имал неизяснена роля към
престъпление по състава на чл.343б, ал.3 НК. Съгласно заключението на
съдебната химическа експертиза и проведено изследване в медицинска
лаборатория „К.“ от 06.02.2023г. в кръвните проби и предоставения от
жалбоподателя С. биологичен материал не били установени наркотични или
други упойващи вещества. С влязло в сила постановление от 09.03.2023г.
образуваното ДП било прекратено, поради липсата на извършено
престъпление.
Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел
„Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител Б. Т. Г. е полицейски
орган и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
3
по реда на чл.283 от НПК и от гласните доказателствени средства от
показанията на свидетеля Н. Н. З. и свидетеля Н. В. С., които съдът кредитира
изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства и гласни
доказателствени средства по делото в тяхната съвкупност, съдът не следва да
излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Б. И. необходимо условие за задържане,
основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно данни за
извършено престъпление към момента на издаването заповедта за задържане,
без да е необходимо събирането на доказателства за участието на лицето в
престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем по реда
на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК, независимо дали е престъпление от общ характер
или е престъпление от частен характер.
Престъплението, като основание за действието на ПАМ по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, следва да е реално извършено и същото да е
4
съществувало като извършено в обективната действителност към
момента на издаването на заповедта за задържане. Т.е. престъплението
следва да е реален и доказан, а не предполагаем юридически факт.
Съпричастността на извършителя на престъплението не следва да е
доказана по безспорен и абсолютен начин към момента на издаването на
заповедта за задържане. Т.е. съпричастността на субекта на
престъплението може да е и предполагаем, а не реално доказан
юридически факт (това изискване важи само за престъплението). Следва
да е налице като основание за ограничаване на правото на свободно
придвижване на лицето най-малкото поне вероятностна обоснована
съпричастност към неговото извършване от задържаното лице. В такъв
случай задържането на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и при изпълване
на останалите предпоставки на закона може да се приеме за
законосъобразно.
Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна
административна мярка по силата Заповед за задържане на лице с рег. №
******* от 03.02.2023 г., издадена от Б. Т. Г. на длъжност „полицай“ –
младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, с която е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на 03 РУ -
СДВР на жалбоподателя И. В. С. не е съобразена със закона и с целта на
закона (чл. 4, ал. 2 АПК).
Заповедта е немотивирана. Не са отразени в нея фактическото и правно
основание на взетото задържане. Не е посочено в заповедта по кой
нормативен акт се приема, че жалбоподателя С. е извършил престъпление. В
заповедта е цитирана само една цифрова разпоредба, без да е фиксирано към
кой закон се отнася тя и доколкото разпоредбата на чл.343б от НК дефинира
два вида престъпни състава по чл.343б, ал.1 НК и по чл.343б, ал.3 от НК.
Издадената заповед нарушава по съществен начин правото на защита на
жалбоподателя С., тъй като на същия не му е било връчено четливо копие от
нея. Четливото копие за жалбоподателя С. ще се счита за един от начините за
надлежното му информиране от страна на административния орган за
фактическото и правното основание за задържането му, каквото изискване е
трайно установено от практиката на ЕСПЧ. Жалбоподателят С. не следва да
разбира за основанията за ограничаване на правото му на свободно
придвижване след издаване на заповедта за задържане или при конвоирането
му до 03 РУ-СДВР. Това следва да е сторено в точния начален момент преди
или в момента на фактическото му задържане и да е доказателствено
обезпечен към момента на издаването на индивидуалния административен
акт по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържаното лице С. обективно не е било
уведомено за фактическите и правни основания за ограничаване на правото
му на свободно придвижване. Доказателствата по делото не установяват това
е да сторено като задължение на полицейския орган Б. Т. Г.. Към момента на
издаването на заповедта не е имало образувано ДП. Такова е било налично в
последващ момент. От друга страна, доказателствата по делото установяват,
че в поведението и държането на жалбоподателя С. не е имало отклонения,
нито е била налична повлияност от наркотични вещества. В ДП чрез съдебна
5
химическа експертиза и медицинско изследване от 06.02.2023 г. е установено,
че жалбоподателя С. не е имал наркотични вещества в кръвта си към
03.02.2023 г., когато е бил спрян за проверка от свидетеля З. и въззиваемата
страна Г.. СРП е прекратила ДП, поради липсата на извършено престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК. Т.е. към момента на издадената заповед по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР за задържането на жалбоподателя Г. не е имало реално
извършено престъпление от общ характер. Резултатите от използваното
техническо средство „Дръг тест 5000“ се оказват изолирани и неподкрепени
от други доказателствени източници. Освен това, показателно е дори, че на
жалбоподателя С. са били извършени две проби. Първата е отчела
отрицателни стойности. Втората – положителни стойности. Отрицателната
проба не е отразена в документацията по делото, както положителната проба.
От друга страна, по делото са налице твърдения от въззиваемите страни,
според които недостатъчен биологичен материал е причината първата проба
да е отрицателна, при което се е наложило извършването на втора такава.
Въззиваемите страни според съда не са експерти и не следва да излагат
заключения като възможни медицински лица дали липсата на достатъчен
биологичен материал е причина първата проба да е отрицателна. Свидетеля З.
сочи в показанията си, че не си спомня защо първата проба на жалбоподателя
С. е била отрицателна. Съдът приема, че задържането на жалбоподателя С. не
съответства и на целта на закона. Принудата спрямо правото му на свободно
придвижване е незаконосъобразна. Неговото СУМПС е било иззето с друга
заповед за наложена ПАМ. Не е имало опасност от извършване на ново
престъпление или административно нарушение от жалбоподателя С., което да
е налагало задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Целите на ЗМВР са
могли да се постигнат и с писмено предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Не е
имало опасност жалбоподателят С. да се укрие, доколкото е лице с
установена самоличност и данни за адрес, на който може да бъде намерен или
призован. Не е съществувала и опасност жалбоподателят С. да укрие или
заличи доказателства или да създава пречки пред наказателното си
преследване. Същият е неосъждано лице. Срещу него няма образувани
висящи наказателни производства. Той не притежава криминални
регистрации. Ползва се с положителни характеристични данни. Целта на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е преизпълнена от действията на полицейски орган,
които са извън задържането. Т.е. задържането на жалбоподателя С. е
непропорционално, несъразмерно и неефективно. Напротив, задържането му
преизпълва целта на закона. Не е било целесъобразно да се ограничава
свободното му придвижване, след като целите на закона са били постигнати с
другите наложени на жалбоподателя С. ограничения на правата му. Още
повече, че към момента на издадената заповед не е имало каквото и да е
доказано извършено престъпление.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя
Тонев.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
6
съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването
му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му
повдигане. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съдът намира, че отговорността за
разноски следва да понесе въззиваемата страна СДВР-ОПП, доколкото
издадената заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обявена от съда за
незаконосъобразна, е на полицейски орган към тази административна
структура. Отговорността за разноски на СДВР-ОПП за заплатено адвокатско
възнаграждение следва да се понесе в пълен размер. Съдът е провел общо три
съдебни заседания по делото. Депозираната жалба, осъщественото
процесуално представителство и писмена защита по делото са със значителен
обем и съдържание. Защитата на жалбоподателя е реална. Налице са
интензивно положени усилия от неговия защитник в рамките на
реализираното му право на защита. Съдът приема, че делото не е с ниска
степен на сложност за делата от същия вид. Жалбоподателят следва да
получи реалната претендирана стойност на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 1220.00 лева, съгласно надлежно представените
доказателства и списък на разноските. В тази връзка възражението за
прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРЗНА по
депозираната жалба на жалбоподателя И. В. С., ЕГН: ********** с вх. №
УРИ ********* от 17.02.2023г. ПОСТАНОВЕНАТА ЗАПОВЕД ЗА
ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № ********** от 03.02.2023 г., издадена от
Бранимир Тодоров Гълов на длъжност „полицай“ – младши автоконтрольор
при СДВР-ОПП, с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
задържане за срок от 24 часа в сградата на 03 РУ - СДВР на жалбоподателя
И. В. С., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР – ОПП чрез законния й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати на
жалбоподателя И. В. С., ЕГН: ********** на основание чл.143, ал.1 от АПК
сумата от 1220.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8