№ 3074
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110213029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на П. СТ. З. против Наказателно
постановление № 21-4332-000067/19.01.2021г. на началник група към ОПП-СДВР, с което
на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста / лева
.
В жалбата се релевират доводи, че нарушението не е извършено, и описаното в
наказателното постановление не отговаря на обективната действителност. Твърди се, че не е
извършил вмененото му нарушение, тъй като вина за възникване на ПТП е имал водачът на
другия автомобил, който е предприел изпреварване в участък, в който това е забранено, като
същевременно се е движел с висока скорост. Моли се наказателното постановление да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Допълнителни съображения в подкрепа на
искането си излага в допълнение към жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа изцяло
депозираната жалба и допълнението към нея, като пледира за отмяна на санкционния акт по
подробно изложените в тях съображения.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 03.01.2021г., около 15:05
часа в с Ж., на ул. С.Ш., като водач на товарен автомобил марка УАЗ 3303 с рег. № НОМЕР,
с посока на движение от в.з. Ярема към гр. София и до спирката на МГТ „Царева махала“
извършва маневра ляв завой за навлизане по друг път, с което става причина и участник в
ПТП с преминаващия от лявата му страна движещ се попътно л.а марка Тойота Рав 4 с рег.
№ СА 1384 ТХ.
С тези си действия жалбоподателят нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Поради несъгласие на водачите на двете МПС за причините и вината за възникване на ПТП
местопроизшествието било посетено от дежурен екип при ОПП в състав – св.Д.Т. и Р.С. –
инспектори при ОПП-СДВР.
Механизмът на ПТП бил възприет и от св. И.И. и П.П., които по същото време се намирали
в района.
Жалбоподателят З. и св. А.М. попълнили съответните декларации, като бил извършен оглед
на двете МПС и съставен протокол за ПТП със съответния брой снимки. Поради възражения
от страна на З. за наличие на знак В 24 била извършена проверка в района, като било
констатирано единствено наличието на п.з В 31, за което обстоятелство била съставена
докладна записка.
Въз основа на направените на място констатации въз основа на попълнените от водачите
декларации и констатираните по двете МПС увреждания св. Т. преценил, че с поведението
си жалбоподателя З. е нарушила разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП За така извършеното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № GA
315223/03.01.2021г. в присъствието на нарушителя и свидетел констатирал нарушението.
Жалбоподателят З. получил препис от АУАН на същата дата, като подписал същия без
възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН били депозирани възражения по съставения му АУАН.
Наказателно постановление № 21-4332-000067/19.01.2021г. на началник група към ОПП-
СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.1
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста / лева .
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон
доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда,
в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени
наред с всички останали събрани по делото доказателства. В хода на съдебното следствие
2
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства бяха събрани доказателства
внасящи съмнение в описаната в АУАН фактическа обстановка.
От показанията на всички свидетели-очевидци А.М., И.И. и св. П.П. се установява, че на
посочената дата жалбоподателя е управлявал процесния товарен автомобил, като в района
на МГТ същият в намалил максимално скоростта си на движение, тъй като щял да
предприема маневра завой наляво, за да се насочи към обръщалото на автобусите на спирка
на МГТ „ Царева махала“, което бил обозначил подавайки светлинен сигнал посредством
включване на левия мигач.
Св. М. се движел зад него, като забелязвайки, че управлявания от З. автомобил почти е спрял
предприел маневра да го заобиколи за да не го удари отзад, вследствие на което помежду им
възникнало ПТП.
Твърденията на св.Т. и св М. за липса на пътен знак въвеждащ забрана за изпреварване се
оборва от приобщените по делото писмени доказателства. Видно от представената схема за
организация на движението в посочения участък след началото на населеното място с. Ж.
няма поставен п. з В 24, но има поставен В 31, който отменя въведената забрана, което води
до единствения възможен извод, че такъв пътен знак има поставен, макар и извън
периметъра за извършената от св. Т. проверка.
Съдът не кредитира показанията на св. М. по отношение на механизъма на настъпване на
ПТП, доколкото същият не кореспондира с описаните и фотографирани механични
увреждания по двата автомобила, както и с показанията на св. И.И. и св. П.П., които съдът
намира за ясни, логични и непротиворечиви.
Писмените доказателства надлежно приобщени от съда по реда на чл. 283 от НПК
позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените
материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у
съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
3
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност,видно от приложената по делото заповед.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока, доколкото с достатъчна степен
на конкретика и ясно е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма до
степен да не се препятства правото на защита на санкционираното лице да разбере
обвинението.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
По приложението на материалния закон
Настоящият съдебен състав намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно от материалноправна гледна точка по отношение на вмененото на
жалбоподателката нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на ал.1 на посочения нормативен текст, посочена като нарушена, предписва
на водача на пътно превозно средство, който предприема каквато и да е маневра, като да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Правилото е доразвито в ал.2, която конкретизира, че при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. В случая жалбоподателя З. и св. М. са се
движели в една посока, един след друг, като в посочения участък З. е намалил максимално
скоростта си с оглед намерението му да извърши маневра завой наляво. Това обстоятелство
било възприето и от св. М., който в хода на съдебното следствие, за разлика от в
попълнената от него лично декларация не е посочил, че причината да заобиколи
4
жалбоподателя З. е била скоростта, с която се е движел и невъзможността безопасно да спре
и да го заобиколи. Същевременно в платното за насрещно движение е имало друг
автомобил, което е накарало св. М. да премине максимално близо до автомобила на З.,
вследствие на което е възникнало и ПТП. Изложеното води до единствения възможен извод,
че причина за възникване на ПТП не е поведението на жалбоподателя З., а субективното
поведение на св. М.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изпреварването в
посочения участък е забранено. Посоченото обстоятелство не освобождава жалбоподателя З.
преди да извърши маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, тъй като
същият не би могъл да презумира добросъвестно поведение от всички останали участници в
движението. В хода на съдебното следствие, обаче не се доказа към момента на възникване
на ПТП З. да е започнал извършването на маневрата.
Съдът намира, че АНО формално е отхвърлил направените от страна на жалбоподателя
възражения без да изпълни задължението си да разследва спорните обстоятелства, което е
довело до издаването на един незаконосъобразен акт.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските,
сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда, установен в чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за П. СТ. З., доколкото се отменя издаденото
наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя. Въззивникът е
представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с оглед
определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК, съобразно която при отмяна на
издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските, сторени във връзка със
заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят от бюджета на
органа, издал отменения акт. Видно от представените в съдебното заседание документи
(договор за правна помощ) - на адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от
600,00 лева за процесуално представителство в настоящото производство. До приключване
на делото от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което съдът не разполага с правомощия да намали
размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Така посочената сума от 600,00
лева следва да бъде заплатена от бюджета на ОПП-СДВР по сметка на жалбоподателя П.
СТ. З. .
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 134-ти
състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-000067/19.01.2021г. на началник група
към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение по
чл.25, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста / лева .
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи да
заплати по сметка на П. СТ. З., ЕГН: **********, разноски в размер на 600,00 лева,
представляващи възнаграждение за представлявалия го в производството адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6