Р Е Ш Е Н И Е
№922
гр. Пловдив, 16 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №866 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
П.П.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “доживотен затвор без замяна“ в Затвор - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. “Ал. Стамболийски“ №4, лично и чрез адвокат Я.В.К., преупълномощен от адвокат П.Г.С.- служебно назначен пълномощник, обжалва Заповед №Л-755 от 06.04.2020г. на началника на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, е наредено жалбоподателят да продължи да изтърпява наказанието “доживотен затвор без замяна“ при специален режим.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- началник на Затвора – Пловдив, чрез Н. Г. А.- инспектор “Режимна дейност“ (РД) в Затвора – Пловдив, притежаващ висше юридическо образование, пълномощник (лист 43), изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмо с Вх.№5673 от 27.04.2020г. (лист 10) З.И.- началник на Затвора – Пловдив, изразява мнение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 11-13) е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 06.04.2020г. (лист 13). От своя страна, жалбата (лист 2) е подадена чрез ответника на 07.04.2020г., или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят изтърпява наказание “доживотен затвор без право на замяна“ за деяния по чл.116 от Наказателния кодекс (НК), считано от 24.11.2002г., като първоначално определеният от съда режим е “специален“ от 08.06.2006г.
На 30.03.2020г. е изготвено становище с Рег.№1823 (листи 14-16) от главен инспектор К. С.- НС (началник на сектор или началник на служба) СДВР (социална дейност и възпитателна работа) и инспектор СДВР П. У.., адресирано до началника на Затвора – Пловдив, относно продължаване на изтърпяването на наказанието на специален режим, на основание чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, от страна на жалбоподателя. Според подробно мотивираното становище, авторите му формират мнение, че липсват предпоставки за замяна на режима на доживотно осъдения П.П. от специален на строг.
Видно от посоченото становище, върху същото е обективирана резолюция от 30.03.2020г., със следното съдържание:
“- Н. А.
- Г Г.“
Отново на 30.03.2020г. е изготвено становище К.Рег.№1823 (лист 17) от инспектор РД Н.А.., адресирано до началника на Затвора – Пловдив, според което становище, във връзка с постъпилото становище Рег.№1823 от 30.03.2020г. на К. С., изготвено от П. У.., последната заповед по чл.198, ал.3, във връзка с ал.1, относно режима на доживотно осъдения П.П., е от началото на месец май 2019г. и в края на м. април до началото на м. май следва да се издаде нова заповед.
Видно от становището на началника на Затвор – Пловдив Н.А.., същото е съгласувано с гл. инспектор Г. Г.- НС (началник на сектор) НОД (вероятно надзорно-охранителна дейност).
На 01.04.2020г. е изготвена Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на жалбоподателя (лист 18) от инспектор-психолог Н.Г..
Отново на 01.04.2020г. върху становище с Рег.№1823 от 30.03.2020г. на К. С., изготвено от П. У.., е поставена резолюция, със следното съдържание:
“Не се
заменя
Н. А.“,
след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с установеното от разпоредбите на чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, според които норми, 1) след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения; 3) началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.
Разбира се, в случая няма ангажирано становище на заместник-началника по режимно-охранителна дейност (РОД), но според писмо с Вх.№5673 от 27.04.2020г. на ответника, длъжността заместник-началник по режима в Затвора – Пловдив е свободна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от З.И., който е началник на Затвора – Пловдив, и по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.
На следващо място, разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС установява, че съдът определя първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна.
Разпоредбата на чл.54 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) установява, че лишените от свобода на специален режим: 1. изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2. се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3. не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4. могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.
Разпоредбата на чл.218, пр.1 от ППЗИНЗС установява, че първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и при наличието на добро поведение, който по-лек режим може да бъде единствено строг режим, предвид разпоредбата на чл.199, ал.1 от ЗИНЗС, според която норма осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим и нямат право на награди, които се ползват извън района на затвора.
От своя страна, разпоредбите на чл.439а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК) установяват, че: 1) доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви; 2) доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон ЗИНЗС), както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съответно, за облекчаване режима на доживотно осъден без право на замяна по смисъла на чл.218, пр.1 от ППЗИНЗС и чл.198, ал.3 от ЗИНЗС от значение са действия и бездействия на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, извършени в периода след предходното произнасяне на началника на затвора (в случая, след началото на месец май 2019г.).
В случая, като доказателство по делото е прието заверено
копие на Заповед №Л-18 от 03.01.2020г. (лист 19, 45) на началника на Затвора –
Пловдив, с която заповед, на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС, на жалбоподателя П.
е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за извършено нарушение
по чл.96, т.3, чл.97, т.2 и чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, за това, че на
28.12.2019г. е направен опит за нерегламентирана сделка и нерегламентиран
контакт между подс.(ъдимия)
Р. РА. РА. и жалбоподателя П., респективно РА. е дал пакет слънчоглед на П.
през дупката на вратата, защото искал да почерпи.
Също така, изготвената оценка на осъдения по смисъла на
чл.155 от ЗИНЗС, интерпретирана в Становище с Рег.№1823 от 30.03.2020г. (листи
14-16), предпоставя извод, че рискът от рецидив
остава с високи и непромемени спрямо предишната оценка-
84 точки, изготвена съгласно Правилата за оценка на риска от рецидив и риска от
вреди по смисъла на чл.154, ал.5 от ЗИНЗС.
Освен гореизложеното, изготвената от психолога Н.Г.
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на жалбоподателя
не позволява формирането на извод, че са отпаднали основанията за продължаване
изтърпяване на наказанието при специален режим.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че
оспорената по делото заповед е постановена при наличието на фактически
основания за целта и съответно без противоречие с относимите
материалноправни норми.
Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с
изискванията за форма на този вид актове, доколкото в същата са изложени
мотиви, съгласно изискването на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, респективно посочени са
фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът
за оспорването ѝ.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, изразяваща се в осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща минимално адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ, определено по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “доживотен затвор без замяна“ в Затвор - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. “Ал. Стамболийски“ №4, против Заповед №Л-755 от 06.04.2020г. на началника на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, е наредено жалбоподателят да продължи да изтърпява наказанието “доживотен затвор без замяна“ при специален режим.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “доживотен затвор без замяна“ в Затвор – Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. “Ал. Стамболийски“ №4, да заплати на Националното бюро за правна помощ, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/