Определение по дело №216/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2019 г.
Съдия: Павел Александров Ханджиев
Дело: 20192001000216
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №276

 

 

гр. Бургас, 06.08.2019 г.

 

 

Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Председател:     Румяна Манкова

Членове:      Павел Ханджиев

Нели Събева

 

като разгледа докладваното от съдия Ханджиев ч. т. д. № 216/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по повод частна жалба от “Т” А. , ЕИК ****, против Определение от 24.06.2019 г., постановено по ч. т. д. № 59/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искови претенции на “Д” Е. , ЕИК **, против ответника-жалбоподател за заплащане на сумата 330000 лв, представляваща дивидент за 2014 г. и сумата 100467,60 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, чрез налагане на запор върху вземане на жалбоподателя по Договор № РV311/04.04.2019 г., сключен с Община К., до размер от 430467,60 лв.

Жалбоподателят “Т” А. сочи, че обжалваното определение е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Не били налице всички предпоставки по чл. 391 ГПК, а представените от молителя писмени доказателства не обосновавали вероятна основателност на бъдещите му искове. Не било взето решение на ОСА за разпределение на печалбата на дружеството за 2014 г. чрез изплащане на дивидент, а ОСА дало съгласие част от печалбата да се разпредели като дивидент. Освен това с последващо решение на ОСА от 20.06.2017 г. бил продължен срокът за изплащане на дивидента до 30.07.2018 г., а с ново решение от 22.06.2018 г. ОСА възложило на СД в зависимост от финансовите възможности на дружеството да вземе решение и определи срок за изплащане на определените дивиденти. На 29.06.2018 г. СД взел решение за изплащане на сумата 1000000 лв, определена с решение на ОС за изплащане на дивиденти да бъде осигурена и да бъде изплатена на акционерите на два пъти: 50 % до 30.06.2019 г. и 50 % до 30.09.2019 г., като това решение следвало да бъде докладвано и санкционирано от ОСА, което да се проведе до 30.06.2019 г. Не била обоснована в определението обезпечителната нужда и наложената обезпечителна мярка. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение молба за допускане обезпечение на бъдещите искове, а евентуално - за определяне на гаранция. Поискано е присъждане на разноски. Представени са с жалбата писмени доказателства

Ответникът по жалбата “Д” Е. е депозирал писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Оспорил е оплакванията на жалбоподателите и е поискал потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

 

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Въз основа на представените с молбата по чл. 390 ГПК писмени доказателства (извлечение от книгата на акционерите, протокол от ОСА от 29.05.2015 г. и договор от 04.04.2019 г. между ответника и Община К. може да се приеме, че бъдещият ищец е акционер в ответното дружество с 33 % от акциите; че на 29.05.2015 г. ОСА е взето решение дружеството да изплати в срок до 31.12.2015 г. дивиденти за 2014 г. в общ размер на 1000000 лв, като на всеки акционер се изплати пропорционално част, съответстваща на притежаваните акции; че бъдещият ищец не е получил плащане на полагащите му се дивиденти в размер на 330000 лв.

Въз основа на тези факти може да се направи извод за вероятна основателност на иска, доколкото те подкрепят факта, че материалните права, претендирани от ищеца, вкл. за обезщетение за забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съществуват. В производството по предварително обезпечаване на иска това е достатъчно, тъй като същинското доказване на фактите с правно значение ще се проведе в исковия процес.

Възраженията в частната жалба относно изискуемостта на вземанията се неоснователни. Неоснователно се поддържа, че ОСА не е взело решение за изплащане на дивиденти, тъй като само е дало да бъдат изплатени дивиденти. Решението за изплащане на дивидент е от изключителната компетентност на общото събрание съгласно чл. 221, т. 7 ТЗ, поради което ОСА не може да “дава съгласие” за изплащане на дивидент, без това съгласие да съдържа в себе си решение да бъде изплатен дивидент. Решението на ОСА от 29.05.2015 г. съдържа всички необходими съгласно чл. 247а ТЗ данни и условия, като определя частта от чистата печалба, която да бъде изплатена като дивидент; механизма за изчисляване на размера на дивидентите, които всеки акционер има право да получи и срок за изплащане - 31.12.2015 г. Така определеният срок противоречи на разпоредбата на чл. 247а, ал. 5 ТЗ, съгласно който дружеството е длъжно да изплати дивидента в тримесечен срок от събранието, на което е взето решение за изплащането му. Този срок може да бъде различен само, ако в устава е предвиден по-дълъг срок. Тъй като в случая уставът не предвижда по-дълъг срок, след изтичането на третия месец дружеството е изпаднало в забава, а последващите решения на ОСА за продължаване на срока и за разсрочване на изпълнението не произвеждат действие.

За ищеца съществува обезпечителна нужда, тъй като поведението на дружеството-длъжник демонстрира продължаващо нежелание да бъде изпълнено решението на ОСА и това застрашава интересите на кредитора. Поисканата и наложена обезпечителна мярка (запор на вземане) е допустима и адекватна на обезпечителната нужда и бъдещата исковата защита.

Не е необходимо в случая обезпечението да се допуска при условие, че бъде внесена от ищеца гаранция. Съдът има основание да поиска такава, ако счете, че представените писмени доказателства не са достатъчни да обосноват вероятна основателност на иска. Както се изясни по-горе, случаят не е такъв.

При това положение обжалваното определение се явява законосъобразно, а частната жалба е неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 216/24.06.2019 г., постановено по ч. т. д. № 59/2019 г. по описа на ОС - Ямбол.

Определението не може да се обжалва.

 

 

Председател:

 

 

Членове: