РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Монтана, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500356 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на В.
М. от гр.*, подадена чрез адвокат С.Т. срещу решение на РС Монтана № 260336 от
27.07.2021 г. по гр.д. № 1326/2019 г., с което е обявена за нищожна като привидна сделката
за замяна по нотариален акт № *, т.* , рег.№ *, дело № *от 2017г. на Нотариус В.Т. с рег.№
*на НК и прикриваща договор за покупко-продажба и е признато за установено по
отношение на В. М. и Ц.Г. правото на изкупуване на ищцата Л. Г. на продадените по
нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, дело № *от 2017г. на Нотариус В. Т.с рег.№ *на НК и
нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, дело № *от 2017г. на Нотариус В. Т. с рег.№ * на НК
идеални части от посочените в тях недвижими имоти, при условия, съвпадащи с
извършената замяна, материализирана в нотариален акт № .*, т.*, рег.№ *, дело № *от
2017г. на Нотариус В.Т..
С жалбата се твърди , че така постановеното решение е недопустимо и изцяло
неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от въззивния съд да обезсили,
респективно да отмени решението на първоинстанционния съд и да постановите ново, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове като недопустими и неоснователни, ведно с
присъждане на разноските на В. М. за двете съдебни инстанции. Поддържа се неправилност
на изводите на съда относно собствеността на хладилник с фризер , както и неправилност ,
че при липса на насрещна престация, прикритата сделка е покупко-продажба, а не дарение .
Изложени са доводи за неправилност изводите на съда, че сделката за замяна е сключена в
1
нарушение на добрите нрави поради неравностойност на насрещните престации, както и
такива за липса на доказателства за прикрито съглашение . Относно иска за изкупуване се
твърди в жалбата, че е недопустим за разглеждане , поради предявяване му извън срока по
чл. 33,ал. 2 от ЗС , за което по делото са налице доказателства , необсъдени от съда . При
постановяване на решението са допуснати и съществени процесуални нарушения –
нарушени са нормите на чл. 172 от ГПК, чл. 12 и чл. 235 от ГПК с подробно изложени в тази
насока доводи. Поддържа се липса на право на изкупуване по втората сделка, тъй като към
сключването й ищцата вече е била съсобственик на имотите и продавачът не е имал
задължение да го предлага на другия съсобственик. Изложени са доводи за недопустимост
на решението в частта, с която е признатото право на изкупуване по отношение на
ответницата Ц.Г., както и такива за неправилно постановено изкупуване общо на
идеалните части и по нотариалния акт за замяната и по нотариалния акт за покупко-
продажба, при условия съвпадащи само с условията по нотариалния акт за замяната, като
съдът не е посочил в диспозитива на решението си и каква сума на кого следва да заплати
ищецът. Груба грешка съдът е допуснал и като е постановил установителен диспозитив на
решението по иска по чл.33,ал. 2 от ЗС , който иск е конститутивен и по него съдът следва
да се произнесе също с конститутивен диспозитив.
Въззиваемата страна Л. Г. при надлежно връчен препис от жалбата , не е подала
писмен отговор. В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат М.К. поддържа
правилност на обжалваното решение . Претендира заплащане на направените във въззивното
производство разноски .
Ответницата в първоинстанционното производство наред с жалбоподателката В. М. ,
Ц. Г. , не е изразила становище по жалбата и не се е присъединила към подадената от
обикновения й другар въззивна жалба .
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , приема следното:
Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от първостепенният съд на
27.07.2021г. решение .
Пред първоинстанционния съд с исковата молба ищцата Л.Г. е предявила обективно
съединени искове за прогласяване за нищожна като привидна , прикриваща покупко-
продажба , сделката между Х.Г. като прехвърлител и В. М., сключена на 17.11.2017г. с
нотариален акт № *, том *, рег.№ *, нот. дело № *от 2017г. на Нотариус В.Т. с рег.№ *за
замяна на притежаваните от Х. В. 1/60 идеална част от недвижим имот самостоятелен обект
с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени 2006 г. , представляващ жилище, апартамент
с площ от 69, 78 кв. м, с прилежащо избено помещение № 3 от 3, 72 кв. м, 4. 86 % идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж; 1/60
идеална част от
2
дворно място, имот пл. № *, за който е образуван УПИ *, кв. *по плана на село *с площ от
560 кв. м., същата идеална част от построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и
стопанска постройка и всички други подобрения в имота; 1/30 идеална част от имот № *в
землището на село *- нива в м. *с площ от 13, 525 дка срещу прехвърляне собствеността на
нов хладилник с фризер , както и постановяване от съда да изкупи продадените с този
нотариален акт и нотариален акт № *от същата дата идеални части от Х. В.на В.М. върху
същите имоти . От фактическа страна са изложени твърдения, че движимите вещи по
договора за замяна са родово определени, такива, каквито могат да бъдат предложени от
всеки съсобственик; движимите вещи не са предавани на прехвърлителя преди сделката; по
същото време е сключен и договорът за покупко-продажба на останалите значителни
идеални части от недвижимите имоти; договорът за замяна е мотивиран не от намерението
да се прехвърли собствеността върху хладилник с фризер и такъв не е прехвърлян, а от
създаването на законово основание за изключване приложението на чл. 33,ал. 1 от ЗС.
Поддържа се, че договорът за замяна е нищожен като привиден, като с него е прикрита
валидна сделка по покупко-продажба, поради което и двата договора по нотариалните
актове с кратки номера *и *са покупко-продажби. Твърди се също, че по време на
сключване на тези сделки ищцата и втората ответница Ц.Г. , както и прехвърлителката Х.В.,
починала на 27.03.2018г. , са съсобственици на процесните недвижими имоти, след смъртта
на общия им наследодател П. Г., починал на 28.02.2017 година. Не са поканени от Х.В.
закупят продадените с нотариалните актове идеални части от процесните недвижими имоти,
като за сделките е разбрала на 29.03.2019г. при връчена й от В.М. нотариална покана.
В първото по делото съдебно заседание като допълнително основание на
претенцията за нищожност на договора за замяна е наведено и допуснато от съда
нарушаване на добрите нрави без изложени конкретни фактически обстоятелства.
При така заявените твърдения са предявени иск с правно основание чл. чл.26, ал.2,
пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за замяна , като привиден, съединен
с иск с правно основание чл. 17,ал. 1 от ЗЗД за установяване, че действителната сделка е
покупко – продажба , както и иск с правно основание чл. 33 от ЗС .
Съдът с постановеното решение е обявил нищожността на договора за замяна като
прикриващ продажба и е установил по отношение на В.М. и Ц.Г. правото на Л. Г. да изкупи
продадените по двата договора идеални части на Х.Г. при условия съвпадащи с извършената
замяна , материализирана в НА № */17.11.2017г. .
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено по отношение
на ответницата В.М. .
Възражението на ответницата за предявяване на иска за изкупуване след изтичане
двумесечния преклузивен срок е неоснователно, доколкото безспорно е установено по
делото, че ищцата е узнала за сделките при връчване от страна на ответницата М.
нотариална покана с искане да ползва процесните имоти като съсобственик на 29.03.2019г. ,
а исковата молба е подадена на 21.05.2019г. , с което е спазен предвидения в чл. 33,ал. 2 от
ЗС срок . Твърденията на ответницата, че ищцата е узнала за сделките преди смъртта на
3
Х.В., настъпила на 27.03.2018г. не са установени по несъмнен начин по делото . В тази
насока са единствено свидетелските показания на З. Г. , която била чула разговор между
ищцата и св. М.А. , проведен на 11.03.2018г. в дома на Х. В., при който Л. заявила, че щом
Х.е приписала всичко на В., то нека тя да я гледа , както и показанията на св. Б.Л. , който
чул около седмица преди смъртта на Х. разговор по телефона между В. и Л. , при който
Л.заявила, че що всички имоти са прехвърлени на В., то нейна работа е вече да се грижи за
майка си . Тези гласни доказателства не са подкрепени от други доказателства по делото и
не са достатъчно да опровергаят представеното от ищцата писмено доказателство ,
безспорно установяващо момента на узнаване . От установения по делото факт, че ищцата
като наследник на Х. не е подавала декларация по реда на ЗМДТ за придобити по
наследство от нея недвижими имоти, не следва извод за знание за сделките .
Правопогасяващото възражение на ответницата М. за пропуснат срок не е доказано при
условията на главно и пълно доказване , поради което и следва да се приеме, че искът за
изкупуване е предявен в двумесечния срок и е допустим за разглеждане.
Допустимостта на иска за изкупуване предпоставя наличие на правен интерес от
предявяване установителните искове .
По отношение Ц. Г. решението е недопустимо и следва да се обезсили. Ц.Г. е
посочена като ответник в исковата молба, но по отношение на нея няма формулиран
петитум , нито изложени обстоятелства, определящи я като материалноправно легитимирана
да отговаря по предявените искове . Това лице не е страна по оспорения като нищожен
договор за замяна , нито е страна по сключения впоследствие договор за продажба. От
твърдените в исковата молба обстоятелства е видно, че Ц.Г. е единствено съсобственик на
недвижимите имоти , предмет на процесните сделки , с оглед качеството й на наследник на
П.Г. , но други обстоятелства за връзката й с тези сделки не са изложени . Остава неясно,
поради какви фактически и правни основания първостепенният съд е приел, че същата е
надлежен ответник по иска за изкупуване и е постановил и срещу нея правото на Л. Г. да
изкупи съответните идеални части , прехвърлени от Х. В. на В.М. . Процесуалната
легитимация следва от изложените в исковата молба като основание на исковете
фактически обстоятелства и формулираното искането за защита, като в случая такива по
отношение посочената ответница Ц.Г. липсват, поради което и по отношение на същата не
е установена надлежна процесуално легитимация , което обуславя недопустимост на
производството по отношение на този ответник .
Установено е от фактическа страна следното:
По делото е безспорно между страните и е установено от приложените нотариални
актове, че на 17.11.2017г. са сключени в нотариална форма между Х.Г. и дъщеря й В. М. два
договора за прехвърляне от страна на Х.Г. на В.М. притежавани от нея идеални части от три
недвижими имота - самостоятелен обект с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени 2006
г. , представляващ жилище, апартамент с площ от 69, 78 кв. м, с прилежащо избено
помещение № * от 3, 72 кв. м, 4. 86 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж; дворно място, имот пл. № *, за който е
4
образуван УПИ * , кв. *по плана на село *с площ от 560 кв. м., ведно с построените в него
жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска постройка и всички други подобрения ;
имот № *в землището на село *- нива в м. *с площ от 13, 525 дка . С първия нотариален акт
с № *Х.Г. е заменила срещу нов хладилник с фризер по 1/6 идеална част от първите два
имота и 1/30 идеална част от земеделския имот , а с втория нотариален акт с № *е продала
на В.М. по 39/60 идеални части от първите два имота и 9/30 идеални части от земеделския
имот за сумата 9000 лева .
Установено е, че имотите апартамента в гр. *и имота в регулационния план на село
*са придобити от Х.Г. и съпруга й П.Г. по време на брака им , а земеделския имот е лична
собственост на П.Г. . П.Г. е починал на 28.02.2017г. , като е оставил наследници по закон –
съпруга Х.Г. , починала 27.03.2018г. и низходящи Л. Г. и Ц.Г.. След смъртта си Х. Г. е
оставила наследници дъщерите й Л. Г. и В. М.. След смъртта на П. Г.правата на Х.Г. от
имотите, притежавани в СИО са 4/6 идеални части , а от земеделския имот – 1/3 идеална
част, като с посочените по горе два договора се е разпоредила изцяло с притежаваните от
нея по наследство от П.Г. идеални части от трите имота .
Установено е от приложените схема , скици и удостоверения за данъчна оценка, че
В.М. е декларирала като собствени придобитите от Х.Г. идеални части от процесните три
имота , като към февруари 2019г. данъчната оценка на идеалните й части от имота в гр. *е
13553.50 лева , от имота в село *3227.53 лева и от земеделската земя – 596.53 лева . Към
17.11.2017г. , видно от нотариалните актове , данъчната оценка на прехвърлените с договора
за замяна идеални части е 479.47 лева , а на прехвърлените чрез продажба такива е 16
909.72 лева.
С нотариална покана от 22.03.2019 година, отправена до ищцата Л.Г. и получена от
нея на 29.03.2019г. , според твърденията на ищцата и липса на други доказателства ,
ответницата В.М. я уведомила , че са съсобственици на имота в гр. *, като я е поканила в
седмодневен срок да й отстъпи ползването , съобразно правата й. През април 2019г. е подала
и иск за делба на имотите, по който е образувано гр.д. № 940/2019г. по описа на РС Монтана
.
По делото са приети две заключения на вещи лица за определяне пазарна стойност на
имотите , предмет на сделките към 17.11.2017г.. Вещото лице В. Р. е дало пазарна стойност
63 400 лева за апартамента в гр. *, 17845 лева за имота в село *и 12 436 лева за земеделската
земя , като поради необоснованост на така определените стойности е назначена повторна
експертиза , изпълнена от вещо лице М. З.. Повторната експертиза е приела пазарна
стойност за апартамента 51 300 лева, за имота в село *-13600 лева, а за земеделската земя –
11700 лева . Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на вещото лице М.З.
като обосновано и пълно с посочване фактическите обстоятелства, използваните методи за
оценка , съотношението между същите и влиянието им върху крайната пазарна цена , докато
в заключението си вещото лице Р. се е задоволило да посочи единствено претеглена
стойност между два метода без обосноваване, включително и в съдебно заседание защо се
приема такава стойност .
5
В обясненията си , дадени по реда на чл. 176 от ГПК , в отговор на поставени от
ищцата въпроси , ответницата М. посочва, че хладилникът с фризер , предмет на договора за
замяна е марка Краун , закупен от нея на промоция за около 300 лева от магазин Зора, като
реално покупката е извършена от сина й Х. , с пари дадени от нея , който имал пътуване до
село *, където живеела майка й. Хладилникът закупила , за да го ползва , когато ходи при
майка си в село *, защото тя се грижела за нея.
В подкрепа на така дадените обяснения по делото са приети писмени доказателства,
изискани от фирма Зора –М.М.С. ООД гр. * /л. 227-230 от делото/ , според които на
11.07.2017г. от магазин Зора-Монтана лицето Х.Т. е закупил 1 брой хладилник гк Crown DF
275А на стойност 289 лева, платен в брой , с адрес на доставка извършена с транспорт на
магазина село *,ул.* №* и посочено лице за контакт при доставката Х. В.. Тези
обстоятелства се установяват от приложените транспортна бележка с посочен телефон за
контакт */ ползвания такъв от ответницата М. според информацията от * / , гаранцията на
хладилника , издадена на името на Х. Т.и извлечението от складов модул-магазинни
продажби. Обстоятелствата по закупуване на хладилника се установяват и от показанията на
св. Х.Т. , син на ответницата М. , както и от дадените такива от св. З.Г. и св.Б. Л.,
последният във фактическо съжителство с ответницата М.. Дадените от тези свидетели
показания установяват, че Х. В. много харесала хладилника и след като не се съгласила
дъщеря й В. да й го подари, двете постигнали съгласие за замяната му със съответните
идеални части от имотите, предмет на договора за замяна . Дадените от тези свидетели
показания относно закупуване на хладилника са логични , последователни, подкрепени от
писмените доказателства за извършване на покупката, поради което и съдът ги кредитира.
Показанията на свидетелите, посочени от ищцата , Н. З. и М.А. , според които Х. си била
събрала пари за нов хладилник и казвала, че ще ги даде на В. / св. З./ или на внука си/ св. А. /
, за да й го купи, без да конкретизират кога е станало това, не следва да бъдат кредитирани.
Подробно в показанията си тези свидетели установяват , че грижи за Х. след смъртта на
съпруга й П., полагала преимуществено ищцата Л.Г., тъй като Х. била с много заболявания
и имала постоянно нужда от грижи, като Л. купувала всичко необходимо за майка си .
Нелогично е, след като грижите са полагани единствено от Л., а В. не е посещавала майка
си, то Х. да иска именно В. да й купи хладилника, за който си била събрала пари. Така
дадените показания се опровергават от издадената за хладилника гаранционна карта, в
която е записано името на Х.Т., а не на Х. Г., която е посочена само като лице за контакт
при доставката на уреда в село *. При така събраните доказателства относно собствеността
на хладилника, срещу който е извършена замяната , съдът приема за установено по делото,
че е бил собственост на В.М., закупен от нея и оставен за ползване в дома на майка й в село
*.
При така установената по делото с оглед събраните доказателства фактическа
обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 26,ал. 2 от ЗЗД привидните договори са нищожни, като съгласно чл.
17,ал. 1 от ЗЗД ,ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно
6
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за
неговата действителност. По делото се твърди от страна на ищцата, че договорът за замяна е
привиден и прикрива договор за покупко-продажба , т.е. твърди се наличие на относителна
симулация . За да е налице твърдяната относителна симулация е необходимо по безспорен
начин да се установи, че страните по договора за замяна не са имали воля да прехвърлят
правото на собственост срещу нов хладилник с фризер, а действителната им воля е била
прехвърляне на собствеността срещу получаване на парична престация . Тежестта да докаже
твърдяната симулация при условията на главно и пълно доказване е изцяло на ищеца, който
би извлякъл при евентуално успешно провеждане на исковете , благоприятни последици за
себе си. Ето защо той следва да представи такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват, че към датата на сключването на удостоверения с нотариалния акт договор за
замяна действителната воля на страните е била да прехвърлят правото на собственост
срещу заплащане на цена.
Няма пречка симулацията , съответно прикритата сделка , да бъдат разкрити и на
базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят
до единствен и несъмнен извод за наличие на такива .
От приложения договор за замяна , сключен в изискуемата се за действителност
нотариална форма , несъмнено се установява обективираната в него воля на страните за
прехвърляне правото на собственост върху съответните идеални части от имотите срещу
получаване от нея правото на собственост върху движима вещ хладилник с фризер,
установен по делото като марка Краун на стойност 289 лева , предоставен от В. М. на
майка й Х.Г. на 11.07.2017г. . Страните са постигнали съгласие по съществените елементи
на договора за замяна , като клаузите му не нарушават императивни правни норми и са
съобразени с желанията и интереса на страните предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД,
според която страните могат свободно да определят съдържанието на договора , доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Липсват каквито и да било доказателства по делото , дори и такива създаващи
индиция , че действителната воля на страните е била да сключат договор за продажба , който
е прикрит с обективирания договор за замяна . Събраните по делото гласни доказателства
установяват какви грижи за Х. Г. са полагали дъщерите й Л.Г. и В.М. , но липсват такива,
които да установяват, че намерението на Х. при сключване на договора за замяна е било да
получи от дъщеря си В. пари и такива действително са платени . Дори и да е установено
твърдението на ищцата , че движимата вещ, с която е извършена замяната е била
собственост на Х., то това сочи на безвъзмездния характер на сделката , съответно дори и да
е налице относителна симулация , то прикритата сделка би била дарение, а не твърдяната с
исковата молба покупко-продажба .
При липса на доказателства , установяващи по несъмнен начин, че оспореният
договор за замяна е симулативен и прикрива действителна сделка покупко- продажба, то
предявените установителни искове с правно основание чл. 26,ал. 2 и чл. 17,ал. 1 от ЗЗД се
явяват недоказани и като такива неоснователни .
7
Не се установява и въведеното от страна на ищцата основание за нищожност на
договора за замяна като сключен в нарушение на добрите нрави. Това основание е заявено в
първото по делото заседание и е прието от съда като сочено основание за нищожност , без
от страна на ищцата към този момент да са изложени конкретни фактически обстоятелства ,
които да го обосновават. Едва по съществото на спора са изложени доводи , че добрите
нрави са нарушени , поради нееквивалентност на престациите , съответно с доводи, че
хладилникът е бил собственост на Х. Г. и реално насрещна престация липсва .
Относно характера на правното понятие "добри нрави" и неговото субективно и
обективно изражение, се приема , че с чл. 9 от ЗЗД е прокламирана свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от
насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Същевременно понятието "добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС е
разяснил, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. От доказателствата по делото се установява, че движимата вещ , с която
са заменени съответните идеални части е била собственост на В.М. , поради което и довода,
че липсва насрещна престация е неоснователен . Относно поддържаната нееквивалентност
на престациите, то е установено, че пазарната стойност на прехвърлените с договора за
замяна идеални части от имотите на Х. е 1472 лева според заключението на вещото лице
М.З. , данъчната им оценка е 479.47 лева, а стойността на реално дадената движима вещ е
289 лева , от което следва , че насрещната престация е 5 пъти по-ниска от пазарната
стойност на идеалните части към датата на сделката. Този факт обаче сам по себе си не
обосновава сключване на договора в нарушение на добрите нрави предвид близката
родствена връзка на страните , майка и дъщеря , като с оглед тези им отношения, макар
насрещна престация да се отклонява от обичайната такава , то едната страна по договора е
приела по –ниска като стойност насрещна престация именно с оглед родствената им връзка.
Изводите, които е направил първостепенният съд с обжалваното решение почиват
изцяло на предположения за това каква е била действителната воля на страните, не са
подкрепени от събраните по делото доказателства и като такива са необосновани, което
налага отмяна на решението му като неправилно.
Предвид неоснователността на установителните искове , то сключеният между
страните на 17.11.2017г. договор за замяна , обективиран в нотариален акт № *е валиден и е
породил целените правни последици, като В.М. е придобила собствеността върху
прехвърлените й идеални части от процесните имоти. При сключване на следващия договор
за покупко-продажба и на останалите собствени на Х.В. идеални части от имотите,
обективиран в нотариален акт № *, В.М. вече е била съсобственик, т.е. не е трето на
съсобствеността лице, поради което и за ищцата Л.Г. не е възникнало право на изкупуване,
поради което и предявените от Л.Г. искове с правно основание чл. 33,ал. 2 от ЗС за
допускане изкупуване прехвърлените с двата договора идеални части са неоснователни.
8
Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да се
отмени, като предявените от Л.Г. срещу В.М. искове се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора , то на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата В.М. се
следва заплащане на направените в първоинстанционното производство разноски ,
установени от приложения списък по чл. 80 от ГПК , сключените договори за правна помощ
и представените разходно оправдателни документи в общ размер 2552.55 лева, като и
направените такива във въззивното производство, установени в размер на 1900 лева платено
адвокатско възнаграждение и в размер на 92.27 лева внесена държавна такса .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд – Монтана
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решението на Районен съд Монтана № *от
27.07.2021 г. постановено по гр. дело № 1326/2019 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с
която е признато за установено по отношение на Ц.Г. , ЕГН ********** правото на Л. Г. да
изкупи продадените с нотариални актове № *, том *, рег. № *, нот. дело № */2017 година и
№ *, том *, рег. № *, нот. дело № */2017 година на нотариус В.Т. от Х.Г. на В. М.
недвижими имоти, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д. № 1326/2019г. на РС
Монтана , образувано срещу Ц.Г. , ЕГН ********** .
ОТМЕНЯ решението на Районен съд Монтана № 260336 от 27.07.2021 г.
постановено по гр. дело № 1326/2019 г. по описа на същия съд В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ,
КАТО НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Л. Г. от гр. *, ул.*№ *,вх. *, ет.*, ап.
*, ЕГН ********** срещу В. М. от гр. *, ,ж.к. * , част *, вход *, ет.*, ап. *обективно
съединени искове за прогласяване за нищожен като привиден, прикриващ покупко-
продажба, евентуално поради нарушаване на добрите нрави договор за замяна ,
материализиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № */2017 година на
нотариус В.Т., за обявяване , че прикритата сделка е покупко-продажба, КАКТО и за
допускане на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС Л.Г. да изкупи продадените с нотариални актове
№ *от 17.11.2017г. , том *, рег. № *, нот. дело № */2017 година и № *от 17.11.2017г. , том
*, рег. № *, нот.дело № */2017 година на нотариус В. Т. , рег. № *от Х. Г. на В. М.
недвижими имоти, както следва: Общо 4/6 идеални части от самостоятелен обект с
идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени 2006 г. , представляващ жилище, апартамент с
площ от 69, 78 кв. м, с прилежащо избено помещение №* от 3, 72 кв. м, 4. 86 % идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж; общо
4/6 идеални части от дворно място, имот пл. № *, за който е образуван УПИ *, кв. *по плана
на село *с площ от 560 кв. м. и построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж,
9
стопанска постройка и подобрения в имота; 1/3 идеална част от имот № *в землището на
село *- нива в м. *с площ от 13, 525 дка.
ОСЪЖДА Л. Г. от гр. *, ул.*№ *,вх. *, ет.*, ап. *, ЕГН ********** да заплати на В.
М. от гр. *, ж.к. * , част *, вход *, ет.*, ап. *сумата 2 552.55 лева разноски за
първоинстанционното производство и сумата 1992.97 лева въззивни разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда и при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10