Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10226
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.П.Д. срещу
Г.Ф. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получени увреждания при ПТП на 13.04.2018 г., ведно със законните
лихви от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.04.2018 г. около 05.10 часа на
път ІІ-73, км. 23+046 Е.Н.К.управлявал микробус, собственост на структура в МВР,
марка „ГАЗ“, модел „2752“ с рег. № ******. Ищецът бил пътник на задна седалка
на микробуса. На разклона за гр. Смядово при извършване на маневра завой наляво
не пропуснал насрещно движещия се по път с предимство л.а. „Фолксваген“, модел
„Туран“ с рег. № ******, при което настъпило ПТП. Водачът Е.Т.нарушил правилата
за движение по пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, при което М.Д.
получил множество телесни увреждания, включващи черепно-мозъчна травма, травма на гръбначния стълб в шийния отдел,
разкъсно-контузна рана на дясна ушна мида, счупване на лява ключица, на 4, 5 и
8 ребра дясно мишично, частичен пневмоторакс вдясно,
подкожен емфизем вдясно мишично,
кръвонасядане на десен горен и десен долен крайници и световъртеж.
В продължение на един месец се лекувал в „МБАЛ –
Шумен“ АД и в различни клиники на ВМА – МБАЛ София.
Уврежданията причинили на М.Д. трайни и продължителни
болки в областта на главата, гръбначния стълб, гръдния кош, десните крайници,
както и отпадналост, слабост, главоболие и обща потиснатост. Оздравителният
процес бил дълъг и възстановяването настъпвало бавно и болезнено, което довело
до срив в самочувствието на Д. и до силен психически дискомфорт.
Г.Ф. се явявал легитимиран ответник, на основание чл.
562, ал. 5 от КЗ.
С молба от 20.03.2019 г. ищецът сезирал Г.Ф. с молба
за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, но до датата на
завеждането на исковата молба такова не било определено.
Сумата от 300 000 лева ищецът счита за справедлив
размер на обезщетението за търпените от него болки и страдания. Моли исковата
сума да му бъде присъдена ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Г.Ф. е подал отговор, в който оспорва
пасивната си легитимация, механизма на произшествието и причинната му връзка с
получените от Д. увреждания. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан. Сумата от
300 000 лева счита за завишен размер на обезщетение за неимуществени
вреди.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори по делото, че микробус марка „ГАЗ“, модел „2752“ с рег. № ****** е с
особен режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл. 562, ал. 5, изр.
2 от КЗ, претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни
средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако
съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. В случая Г.Ф.,
в чиято полза е установяване на обстоятелството, че ведомството, чиято
собственост е процесното МПС, е указал друго, то фондът дължи плащане на
обезщетенията, а негово е правото да получи от застрахователя пълния размер на
платеното заедно с лихвата за забава от датата на писменото поискване (чл. 562,
ал. 5, изр. 3 от КЗ).
По тези съображения съдът не приема за
основателно възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря
за вреди, причинени при управление на застраховано МПС.
За
ангажиране на отговорността на ответника следва да се установят вреди, които
пострадалият е претърпял в резултат на причинени от делинквента увреждания при
управление на МПС.
Не се
спори, че ищецът е сезирал Г.Ф. с претенция на 20.03.2019 г. и с писмо от 13.06.2019
Г.Ф.ът е отказал определяне и изплащане на обезщетение
поради липса на достатъчно доказателства за установяване на основанието за
определяне на обезщетение.
С влязла в
сила на 25.03.2021 г. присъда по НОХД № 211/2020 г. по описа на РС – гр. Велики
П.Е.Н.К.е признат за виновен в това, че на 13.04.2018 г., на пътно кръстовище
при километър 23+046 на път II-73 „Шумен - Карнобат", в района на втори
разклон за гр. Смядово, при управление на моторно превозно средство т.а. ГАЗ peг. № ****** (собственост на ЖЧ-Варна), не извършил
правилно маневра за излизане от главен път чрез завой наляво, с което нарушил
правилата за движение, пресякъл единична непрекъсната линия, навлязъл в лентата
за насрещно движение, не пропуснал насрещно движещото се с предимство превозно
средство л.а „Фолксваген Туран“ peг. № ******, като е
следвало да извърши маневрата завой наляво от съответната лента, с положена
маркировка М7 - линия за изчакване и да навлезе по възможно най-краткия път в
дясната част на платното за движение, през регламентираното отклонение, а
именно: чл. 6 от ЗДвП „Участниците в движението: 1. съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка и чл. 37 ал.1 от ЗДвП „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства...“ и по
непредпазливост причинил на М.П.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в
проникващо нараняване в черепната кухина; трайно отслабване на слуха на двете
уши за срок по - голям от един месец, трайно затруднение в движението на врата
за срок по - голям от един месец; трайно затруднение в движението на снагата за
срок по-голям от един и трайно затруднение в движението на левия горен крайник,
за срок по - голям от един месец, като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е специалната отговорност
на Г.Ф. по чл. 562, ал. 5 от КЗ, който дължи да заплати обезщетение за претърпените
от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането при управление на превозно средство със специален режим
на движение.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
От заключението на съдебно-медицинската
част на комплексната експертиза се установява, че в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП са получените от М.П.Д. увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от лека по степен контузия на
мозъка, линейно счупване на дясна челна кост на черепа, пареза на горния клон
на десния лицев нерв, световъртеж от периферен произход, неврит на левия слухов
нерв, церебрастенен синдром, разкъсно-контузни рани в
дясна челно-теменна област с размери 4/2.5 см, белег с размери 4 см над лява
вежда и подобен над дясна вежда с размери 3 см; травма на гръбначния стълб – счупване на дъгата на С2 (втори шиен
прешлен) вдясно, без разместване на фрагменти и данни за контузия на подлежащия
гръбначен мозък и контузия на горния първичен ствол (С5-С6 нервни коренчета) на
мишичния сплит и начална реинервация;
травма на гръдния кош, изразяваща се
в счупване на 4, 5 и 8 ребра вдясно аксиларно, малък
частичен пневмоторакс вдясно върхово без изява на остра дихателна
недостатъчност и кръвонасядане на гърдите вляво от гръдната кост на площ 22/9
см и повърхност на ляво рамо; травма на опорно-двигателния апарат – счупване на
лява ключица в дисталната трета и кръвонасядане по вътрешната повърхност на
дясна предмишница, на дясна мишнична линия с размери
10/5 см и по горна трета на дясно бедро с размери 8/5 см.
М.Д. е бил приет по спешност в МБАЛ Шумен,
където разкъсно-контузните рани в дясна челно-теменна област на главата и дясна
ушна мида са били обработени хирургично. КТ на главен мозък установила счупване
на дясна челна кост, без контузионни промени в
мозъчния паренхим и травматични кръвоизливи.
Рентгеновите изследвания на бял дроб показали счупвания на 4, 5 и 8 ребра и
малък частичен пневмоторакс вдясно върхово. Приложено е било медикаментозно
лечение и обезболяващи препарати. На 23.04.2018 г. е бил изписан със
стабилизирано соматично и неврологично състояние. Насочен е бил за продължаващо
лечение към ВМА София.
Първоначално Д. е бил приет в Клиника по
неврохирургия на ВМА, където е установена пареза на фронталния клон на десния
лицев нерв, полирадикулопатен синдром, С6, С7, шиен вертебрален синдром. Налице са били и данни за малки изливи в косто-диафрагмалните
синуси, както и счупване на латералния край на лява ключица, увреда на горния
първичен ствол на десния мишничен сплит. Приложено е било медикаментозно
лечение.
В периода 03.05.2018 г. – 10.05.2018 г. М.Д.
е лекуван в Клиника УНГ на ВМА поради оплаквания от намалена сетивност на
лицето вдясно и повишено отделяне на сълзи от дясното око. Проведени са
консултации с психиатър, невролог и физиотерапевт, а лечението е включвало
комбинация от медикаменти за облекчаване на оплакванията.
Вещите лица сочат, че възстановителният
период при лека степен на мозъчна контузия е около една година. Линията на
фрактурата на челната кост се виждала в продължение на три години, а понякога и
през целия живот. Костният калус при счупване на
дъгата на втори шиен прешлен се образувал за една година.
Най-интензивни болки ищецът чувствал след
травмата, при обработване на разкъсно-контузните рани, при сваляне на конците.
Общо-мозъчната симптоматика била най-изявена през първите две седмици, с
последващо затихване под влияние на лечебно-охранителния режим и предписаните
медикаменти. Болки Д. търпял и от счупванията на лявата ключица и на трите
ребра вдясно, с продължителност от три месеца, като през първите 30 дни
интензитетът на страданията бил по-висок.
На 08.03.2021 г. вещите лица д-р С. и д-р П.
са извършили личен преглед на пострадалия, чието общо състояние било
стабилизирано. Установени са координационни нарушения вдясно, нестабилност и
болки в дясна лицева половина. Д. споделил и за епизоди от главоболие и болки в
шийния отдел на гръбначния стълб при промяна в атмосферното налягане, както и
функционален дефицит за извиване на главата назад и при ротация вдясно. От
счупването на лявата ключица се установил ограничен обем в движение на лява
раменна става при повдигане на ръката настрани от 100 градуса, при норма 190
градуса.
Към момента е налична нарушена биомеханика
в горния шиен отдел, функционален дефицит в движенията на главата и координационни
нарушения. Ограниченият обем в движението на лявата раменна става има постоянен
характер. Дефицитът в движението на главата налагало провеждане на физикални процедури за подобряване тонуса на шийната
мускулатура. Счупването на дясната дъга на втори шиен прешлен зараснало, а от
счупванията на лявата ключица и на ребрата усложнения не са настъпили и
перспективата за пълно възстановяване била добра.
За търпените от Д. болки и страдания са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Я., която съжителствала
с ищеца на съпружески начала. Янчева го видяла непосредствено след инцидента, в
болницата в Шумен. Дрехите на М. били в кръв, а той самият не можел да говори.
Приемал течности само със сламка. Била негов придружител в болничните заведения
в продължение на месец. Самостоятелно ищецът не можел да се храни, мие и поддържа
лична хигиена. Имал множество рани. Поради засягане на слуха се наложила интервенция
на ухото. Засегнати били и втори шиен прешлен и ключица. Имал затруднено дишане.
След като го изписали, лечението продължило още четиридесет дни в домашни
условия. Последвала рехабилитация във военния санаториум в Банкя. През цялото
това време, до август 2019 г. Д. ползвал чужда помощ в обслужването си. След
около една година и половина ищецът се върнал на работа. Освен тежките
физически увреди, М. получил и много тежка психическа травма. Изпитвал страх от
тъмни и затворени помещения. Трудно контактувал с хора и не желаел да излиза
навън. Притеснявал се от белезите на челото си. На едното ухо слухът му бил
намален, усещал травмата във врата, която му пречила да си върти главата си нормално
и докрай в двете посоки. Преди инцидента нямал здравословни оплаквания.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Безспорно
е, че политравматичните уврежданията са дали отражение върху начина на живот на
пострадалия. В продължение на месец той е пребивавал в лечебни заведения,
където са му правени цялостни изследвания за установяване на вредите и
прилагане на своевременно и ефективно лечение. Действително, Д. не е търпял
оперативни интервенции, но за облекчаване на интензивните и продължителни болки
в главата, торса и крайниците е приемал значително количество медикаменти за
дълъг период от време. За повече от една година нормалният ритъм и начин на
живот на ищеца са били чувствително нарушени. Не е могъл да полага труд, а общо
увреденото му здравословно състояние го е изолирало от обичайното му
обкръжение. На 03.05.2018 г. е установен и умерено тежък депресивен епизод, за
овладяване на който са изписани съответни медикаменти. На 47 години, в
работоспособна възраст, Д. се оказал в трайна невъзможност да полага труд,
видно от справка на НОИ от 02.03.2020 г. За времето от 13.04.2018 г. до
15.06.2019 г. М.Д. е ползвал отпуск по болест.
С решение
на ТЕЛК от 14.06.2019 г., поради комбиниран отоневрологичен синдром и
посттравматична лезия на десния цервико-брахиален
плексус, следствие от претърпяното на 13.04.2018 г.
ПТП, му е определен 20% трайно намалена работоспособност за период от две
години и е насочен към ЛКК за трудоустрояване.
С
последващо решение на ТЕЛК е определена 30% трайно намалена работоспособност за
общо заболяване и 40% - от трудова злополука.
Пълно
възстановяване на здравословното състояние на ищеца отпреди настъпване на
инцидента не може да се очаква. Към момента, освен епизодичните болки в главата
и тялото, Д. страда от ограничен обем в движение в областта на шийния отдел и в
лява раменна става.
При
съвкупна преценка на така събраните по делото доказателства, съобразявайки
възрастта на пострадалия – 47 г. към датата на произшествието, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, неблагоприятната прогноза за бъдещо
възстановяване и променения ритъм и начин на живот, съдът намира, че 120 000
лева е справедлив размер на обезщетението.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.
Настоящият съдебен състав счита за
установено по категоричен начин, пострадалият е бил без поставен обезопасителен
колан. Този извод се налага както от механизма на получаване на увредите
(заклещване на главата между седалките), така и от заключението на приетата по
делото експертиза. Скоростта на движение на микробуса е предполагала коланът да
успее да задържи тялото на ищеца към седалката. В случай, че той е изпълнил
задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, политравматичните увреждания не
биха били с установените обем и тежест.
С оглед на изложеното и при отчитане на
всички тези обстоятелства във връзка с настъпилото произшествието, поведението
на водача на превозното средство и това на пострадалия ищец, настоящият състав
намира, че степента на съпричиняване от страна на М.Д. е 1/3. Съответно
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено до сумата от 80 000
лева. За горницата до 300 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
Ответникът не доказа да е заплатил изцяло
или частично обезщетение за неимуществените вреди на М.Д., поради което дължи
сумата от 80 000 лева със законните лихви от 20.06.2019 г.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна
такса, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер от 3 200 лева.
От сторените от ищеца разноски за депозит
за експертиза по делото, на М.П.Д. се дължат 120 лева.
На ищеца е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство той е бил
представляван от адвокат. Определено върху стойността на материалния интерес,
дължимото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско
възнаграждение, е в размер на 9 036 лева, а съразмерно на уважената част
от исковете, възлиза на сумата от 2 409.60 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на
800 лева, от които му се следват 586.67 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 562, ал. 5 от КЗ, Г.Ф.,
с адрес *** да заплати на М.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получени при ПТП на 13.04.2018 г. увреждания, ведно със
законната лихва от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния размер от 300 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Ф.,
с адрес *** да заплати на М.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 120
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Ф., с адрес *** да заплати на адв. В.В.О., с адрес *** сумата от 2 409.60 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.Ф., с адрес *** сумата от 586.67
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г.Ф.,
с адрес *** да заплати по сметка на СГС сумата от 3 200 лева, представляваща
държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: