Мотиви по НОХД №711/2018 г.
Подсъдимият
П.М.Ю. *** е обвинен в извършване на престъпление по чл.
основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр.с чл.342 ал.1 от НК за това,
че на 05.06.2016г.
около 21:30 часа в с.П., общ.Р., обл.П., в близост до имот с административен
адрес ул.“С.“ № .и „черен“ път, при управление на МПС - лек автомобил „Форд -
Фиеста“ с peг. № ****е нарушил правилата за движение: чл.5 ал.1, т.1 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) - като водач на пътно превозно средство с поведението си
създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето
на В.Г.М., ЕГН **********; чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП - като водач на пътно
превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в
движението, какъвто се е явявала пешеходката В.Г.М., ЕГН **********; чл.20 ал.1
от ЗДвП - като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал; чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно
средство, при избиране скоростта на движение не се е съобразил с други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението - с
конкретните условия на видимост - нощно време, разминаване с друг автомобил и
недостатъчна осветеност на уличното платно, по което се е движил, за да бъде в
състояние да спре при възникване на опасност за движението, каквато се е
явявала движещата се в същата посока в края на уличното платно пешеходката В.Г.М.,
ЕГН ********** и чл.116 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е
бил внимателен и предпазлив към пешеходката В.Г.М., ЕГН ********** и по
непредпазливост причинил смъртта на В.Г.М., ЕГН **********.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение.
Частният
обвинител Г.С.М.
поддържа обвинението.
Подсъдимият П.М.Ю. признава
вината си.
Производството
по делото протече по реда на глава 27 чл. 371 т. 2 от НПК като подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Пловдивски
окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства намира, че се
установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Ю. е роден на *** ***. Живеел в същия град на
посочения адрес заедно с родителите си Н.С.Ю. и М.П.Ю.. Българин, български гражданин,
със средно образование. Завършил 12-ти клас в СОУ „К. Ф.“. Продължил висшето си
образование в ПУ „П.Х., специалност „Стопанско управление“, което завършил само
семестриално. Работил на няколко места през кратки периоди от време. Имал 3
криминалистически регистрации в МВР. Осъждан.
С протоколно определение №61 от
17.06.2014г. по НОХД №863/ 2014 г. на ОC-Пловдив бил признат за виновен за извършено на 26.01.2014г. престъпление
по чл.354а ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година. На основание чл.66 от НК изпълнението на така
наложеното наказание било отложено за срок от 3 години.Актът в сила на
17.06.2014 г.
С протоколно определение №506 от
14.06.2017г. по НОХД
№373 8/2017г. на PC-Пловдив бил признат за виновен
за извършено на 11.06.2017г. престъпление по чл.354а ал.З т.1 от НК, за което
му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца и глоба от
1000,00 лева. Бил е признат за виновен и за извършено на 11.06.2017г.
престъпление по чл.270 ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „глоба“
в размер на 400,00 лева. На основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК му е наложено
едно общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като
е присъединена и глоба в размер на 1000,00 лева. Актът в сила на
14.06.2017 г.
С протоколно определение от
14.06.2017 г. по НОХД №3738/2017г. на PC-Пловдив, на основание чл.68 ал.1 от НК е осъден да
изтърпи и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година по НОХД
№863/2014г. на ОС-Пловдив. Актът в сила на 30.06.2017г. Начало на изтърпяване
на наказанието, считано от 11.06.2017г. (когато е бил задържан под стража). На
02.03.2018 г. е изтърпял присъда в Затвор-Пловдив по НОХД 863/2014 г. на ПОС.
Не се освобождава, търпи наказание по НОХД 3738/2017 г. на ПРС - 9 месеца
лишаване от свобода.
Подсъдимият Ю. е правоспособен водач от **.2008г. с придобита категория
за управление на МПС - В*М**АМ. Същият е притежавал свидетелство за управление
на МПС № **** издадено на **.2008 г. с валидност до 17.07.2018 г. Съгласно
представената справка за нарушител-водач подсъдимият
Ю. е притежавал 39 контролни точки и не попада в
хипотезата на чл.157 ал.4 от ЗДвП - съгласно която „водач на когото са отнети
всички контролни точки губи придобитата правоспособност“. До момента на
извършване на инкриминираното деяние предмет на настоящото дело обвиняемият има
издадено едно наказателно постановление за нарушение на правилата за движение,
за което му е било наложено административно наказание, има издадени 11 фиша и
една ПАМ.
Към
м.юни 2016г. подсъдимият П.М.Ю. *** заедно с родителите си. Притежавал лек
автомобил „Форд-Фиеста“ с рег.№ ***, регистриран на негово име.
На
05.06.2016 г. подсъдимият П.М.Ю. ***. През деня, заедно с приятелката си Е.Д.К.отишли
в гр.К., обл.П.. До там пътували с колата на подсъдимия, управлявана от него.
Към
21:00 часа потеглили обратно за гр.П.. Колата отново била шофирана от подсъдимия.
Пътят им минавал през гр.П.с.Б. и с.П.. В последното село, подсъдимият с
управлявания от него автомобил, навлязъл малко преди 21:30 часа. Времето било
тъмно, но ясно за тази част от денонощието. Главната улица (ул.“С.“) била
осветена с улични лампи (не всички изправни), поради което при движението по
нея се редували тъмни и светли участъци. Уличното платно било едно с по една
лента за движение във всяка посока без видима разделителна ивица и без наклон.
Пътната настилка била с асфалтово покритие, суха и равна. В населеното място
обвиняемият управлявал колата си с около 40 км/час, с включени къси светлини на
автомобила с дължина на осветеност пред автомобила от 70-75 метра.
В.Г.М.,
ЕГН ********** живеела на първия етаж в къща, в с.П. на ул.“Р.“ №12. На втория
етаж в същата къща живеела снаха й и внучката й В.Р.Д.със съпруга си. В същия
двор, но в друга къща живеел синът на пострадалата - Г.С.М.. Всички те полагали
грижи за възрастната жена. Самата В.Г.М. можела да се справя с домакинството
си. Не страдала от психични заболявания, но през 2015г. била хоспитализирана в
ЦПЗ-Пловдив с диагноза „Органично разстройство на настроението“ .
На
05.06.2016г. към 20:00 часа В.Г.М. била в дома си, което било видяно от сина й.
След 21:00 часа, както била облечена през деня, тя взела бастуна си, обула си
гумени чехли, взела една текстилна торба, червена на цвят и по неустановени
причини и по неустановен начин напуснала дома си. Излязла на главната улица на
селото (ул.“С.“) и тръгнала по уличното платно в посока гр.П.
Около
21:30 часа В.Г.М. се намирала на ул.“С.“ в близост до имот с административен
адрес №**и на около 1,9 метра западно от десния край на платното за движение, като
продължавала да се движи в посока изхода на с.П. за гр.П. В този момент подсъдимият
с управлявания от него автомобил също продължавал да се движи по ул.“С.“ в
посока гр.П. Скоростта на движение на колата продължавала да е около 40 км/час.
На около 400 метра от табелата, означаваща край на населено място, колата
управлявана от обвиняемия се разминала с друг автомобил. В този момент той
продължавал да се движи с включени къси светлини на автомобила. Въпреки че
дължината на осветеност на късите светлини била 70-75 метра, подс.Ю., като
водач на МПС и в нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и при
избиране скоростта на движение не се е съобразил с други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението - с конкретните условия на
видимост - нощно време, разминаване с друг автомобил и недостатъчна осветеност
на уличното платно, по което се е движил, за да бъде в състояние да спре при
възникване на опасност за движението, каквато се е явявала движещата се в
същата посока по уличното платно пешеходката В.Г.М.. Подсъдимият нарушил и чл.5
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. л.116 от ЗДвП — като водач на пътно превозно средство с
поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност
живота и здравето на В.Г.М. и чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП - като водач на пътно
превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в
движението, какъвто се е явявала пешеходката В.Г.М..
В
резултат на тези нарушения на ЗДвП, подс.Ю. не видял пешеходката В.Г.М. в
зоната на осветеност на пътя от късите светлини, която била 70-75 метра, а е
видял едва когато тя се намирала на около 23,5 метра пред колата му. И едва в
този момент той започнал да реагира на опасността от настъпването на сблъсък с
пешеходката, чрез спиране. Поради късото разстояние до последната, той не успял
да спре колата, която с предната си средна част ударила отзад В.Г.М.. В
резултат на удара последната се възкачила върху капака на автомобила, ударила с
главата си предното панорамно стъкло, след което се претърколила и паднала на
уличната настилка. Малко след това Ю. успял да преустанови движението на
колата, която останала на мястото, описано в протокола за оглед и заедно със свид.Е.К.
слезли от нея. Веднага отишли до падналата на уличното платно В.Г.М.. След това
К.се обадила по телефона си на тел. 112 и съобщила за произшествието, а подсъдимият
поставил светоотразителен триъгълник зад пострадалата. На място пристигнали и
хора от съседните къщи. С тяхна помощ Ю. обърнал падналата жена по гръб и
изчакал пристигането на съответните компетентни органи.
Сигнала
за произшествието бил предаден на Дежурен при ОД на МВР-Пловдив. На място бил
изпратен екип на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив в състав полицай И.К.и А.П..
Бил уведомен и дежурен Първо РУ на МВР-Пловдив и на мястото на произшествието
била изпратена единствено дежурна ОСГ за извършване на оглед,а пристигалия екип
на бърза помощ откарал пострадалата в УМБАЛ „Свети Г.“***. Въпреки предприетите
медицински дейности, в 03:15 часа на 06.05.2016г., В.Г.М. починала.
Междувременно,
полицаите от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив изпробвали за наличие на
алкохол в кръвта водача на колата обв. П.М.Ю. с уред „Алкотест Дрегер 7410 с
фабр. № ** и
робата показала отрицателен резултат.
По-късно
бил извършен и оглед на произшествие, при който били иззети 1бр. дървен бастун,
1бр. текстилна торба, червена на цвят и 2 бр. гумени чехли.
Назначената съдебномедицинска експертиза дава
заключение, че при огледа и
аутопсията на трупа на В.Г.М. били установени: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (оперативно
отстранен), който бил в основата на настъпването на смъртта, кръвоизлив под
мозъчните обвивки, наличието на кръв в мозъчните стомахчета; тежък оток на
мозъка; тежка гръдна травма, изразяваща се в счупване с разместване на
фрагментите на шести гръден прешлен, без засягане на гръбначния мозък, наличие
на кръв в двете гръдни половини в количество 1100 мл, счупвания на ребра
двустранно, контузия на белите дробове, счупване на гръдната кост; оскъдни
увреждания на меките тъкани на главата и крайниците при здрави дълги кости. Експертът
заключава, че причината за смъртта на В.Г.М. се дължала на тежката
черепно-мозъчна травма.
Всички травматични увреждания били причинени по
механизъм на удар с/или върху твърд, тъп предмет и като съчетание от травми
било напълно възможно и вероятно да са били получени при процесното ПТП -
блъскане на пешеходец, възкачване върху капака на автомобила с последващо
падане на настилката.
Експертът твърди, че най-вероятно В.Г.М. е била
пешеходец и най-вероятно блъскането и било отзад за пешеходката.
Експертът заключава също, че установените травматични
увреждания били в пряка причинно-следствена връзка, с претърпяното
пътно-транспортно произшествие.
Назначената
авто-техническа експертиза дава заключение, че
мястото на сблъсъка между л.а. „Форд“ и пострадалата се намира по дължина на
уличното платно, на около 14,50 метра южно от ориентира от оглед на
произшествие и по ширина на уличното платно, на около 3,3 метра западно от
същия ориентир, или на около 1,9 метра западно от десния край на платното за
движение.
Експертът не е определил скоростта на автомобила при
приближаване към мястото на удара и преди да е бил задействал спирачната
система, тъй като липсвали обективни технически обстоятелства. По тази причина
се приемало, че скоростта, с която се бил движил автомобила при приближаване
към местопроизшествието била тази, за която бил съобщил водача - около 40
км/час. А най-вероятната скорост на автомобила в момента на сблъсъка била около
31-32 км/час.
В тази връзка експертът заключава, че при движение на
автомобила със скорост от 40 км/час, опасната му зона била 29 метра. Видимостта
на водача пред автомобила, осигурявана от „късите“ светлини на фаровете е била
около 70-75 метра. И тъй като дължината на опасната зона за спиране била
значително по.-малка от далечината на видимост, то означавало, че скоростта на
автомобила била технически съобразена с далечината на видимост на водача пред
автомобила.
Експертът заключава, че едва когато автомобилът е бил
на около 23,5 метра зад движещата се по това време по уличното платно пешеходка
В.Г.М., водачът е започнал да реагира (чрез спиране) на опасността от
настъпване на сблъсък с нея. Но началото на реакция на водача при тази
дистанция (около 23,5 метра) е предоставила невъзможност да се предотврати
сблъсъка, тъй като това разстояние е било по-малко от опасната зона за спиране
на автомобила (29 метра).
Експертът счита, че водачът на л.а. „Форд“ е имал
техническа възможност да види пострадалата и да реагира на опасността от
възникване на сблъсък значително по-рано, отколкото той бил сторил това и при
своевременна реакция той имал техническа възможност да предотврати настъпването
на произшествието. Т.е. водачът е имал техническа възможност да започне реакция
за предотвратяване на ПТП-то значително в по-ранен момент, когато дистанцията
между автомобила и пострадалата е била около 70-75 метра (каквато е била
видимостта на водача пред автомобила, осигурявана от „късите“ светлини на
фаровете).
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на
подсъдимия, одобрено по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 371 т.2 от НПК,
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Е.К., Г.М., В.Д.,
М.Г., И.К., С.В., заключенията на назначените СМЕ, АТЕ, писмените и веществените
доказателства по делото.
При установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият П.Ю. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл. 343 ал.1 б. В вр. чл. 342 ал.1 от НК затова, че на 05.06.2016г. около 21:30
часа в с.П., общ.Р., обл.Пловдив, в близост до имот с административен адрес
ул.“С.“ № *** и „черен“ път, при управление на МПС - лек автомобил „Форд -
Фиеста“ с peг. № ****е нарушил правилата за движение: чл.5 ал.1, т.1 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) - като водач на пътно превозно средство с поведението си
създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето
на В.Г.М., ЕГН **********; чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП - като водач на пътно
превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в
движението, какъвто се е явявала пешеходката В.Г.М., ЕГН **********; чл.20 ал.1
от ЗДвП - като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал; чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно
средство, при избиране скоростта на движение не се е съобразил с други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението - с
конкретните условия на видимост - нощно време, разминаване с друг автомобил и
недостатъчна осветеност на уличното платно, по което се е движил, за да бъде в
състояние да спре при възникване на опасност за движението, каквато се е
явявала движещата се в същата посока в края на уличното платно пешеходката В.Г.М.,
ЕГН ********** и чл.116 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е
бил внимателен и предпазлив към пешеходката В.Г.М., ЕГН ********** и по
непредпазливост причинил смъртта на В.Г.М., ЕГН **********.
Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура, занижена
дисциплина като водач на МПС.
При приетата фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация, съдът след като се съобрази с целите на генералната и специалната
превенции, обстоятелството, че производството по делото протече по
диференцираната процедура на глава 27, чл. 371 т.2 от НПК и се съобрази с
нормите на чл. 373 ал.2 вр. чл. 374 ал.4 вр. чл. 371 т.2 НПК счита, че на подсъдимия
П.Ю. следва да бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от
свобода, което наказание съгласно редукцията на чл. 58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА с
една трета, или наказанието, което Ю. следва да търпи е в размер на ЕДНА ГОДИНА
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При определянето на този размер настоящата инстанция взе предвид
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – направени
самопризнания, добри характеристични данни, критично отношение към деянието,
млада възраст, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – предходни
осъждания, наличие на криминалистически регистрации и множество нарушения на
ЗДвП.
Съдът на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС намира, че така наложеното и намалено с една трета
наказание, в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода
подсъдимият П.М.Ю. следва да ИЗТЪРПИ при първоначален СТРОГ режим.
Съдът на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия П.М.Ю. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
Веществените доказателства: 1бр. дървен бастун, 1бр. текстилна торба, червена на цвят и
2 бр. гумени чехли, СД от тел.112 и биологичен материал (косми) от предно
обзорно стъкло в областта на счупването следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ след влизане на
присъдата в законна сила.
Разноските по
делото - подсъдимият П.М.Ю. следва да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от
547,88 лева, направени разноски в досъдебното производство, както и отделно
сумата 900/деветстотин/лева на Г.С.М., направени от последния разноски по
делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: