Р Е
Ш Е Н
И Е №260036
19.10.2020г.,
гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н
А Н А Р
О Д
А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и
трети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:Евгения
Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря Любка Николова, след като разгледа,
докладваното от съдия Стамова гр.д.№251/2020г.
по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №54 от 20.01.2020г. по гр.д.№192/2019г. Кюстендилският районен съд
признава за установено по отношение на И.Й.С., с ЕГН **********, с адрес *** и В.Р.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, че Й.А.В., с ЕГН ********, с адрес ***, Ф.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** са
собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10050.15.38 по КККР, одобрени със
заповед РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
с.В., местност В., с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи:
10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116,
100.15.121,отменя изцяло по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №152, т.ІІ,
рег.№3315, д.№297/2017г. на нотариус с рег.№603 М. М. с район на действие
Районен съд Кюстендил, вписан в служба по вписвания с вх.рег.№3195 от
13.10.2017г, Акт 150, т.10, д.№1956/2017г.Признава за установено по отношение
на Р.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***, че Й.А.В., с ЕГН ********, с адрес ***,
Ф.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес ***
са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10050.15.38 по КККР, одобрени със
заповед РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
с.В., местност В., с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи:
10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116,
100.15.121 и осъжда Р.И.С. да предаде на Й.А.В., Ф.А.М. и И.А.Г. владението
върху описания имот.С решението съдът е осъдил ответниците да заплатят на
ищците деловодни разноски в размер на 1130 лева.
Решението е обжалвано от ответниците И.Й.С.,ЕГН **********, В.Р.С.,ЕГН
********** и Р.И.С.,ЕГН ********** с адрес ***.В жалбата се твърди нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения.Като процесуално нарушение
е визирано кредитирането на решение на административен реституционен орган
№01999 от 04.01.1995г. на н-ци А.В. Д., въпреки непредставянето на документи
установяващи постановяването му от надлежен, законен орган.Поддържа се
становище, че въз основа на представени от Община Невестино, ОС”Земеделие”
Невестино, ОД”Земеделие” Кюстендил и МЗГХ доказателства се установява, че към
датата на постановяване на решението не е налице законен състав на
ПК”Невестино”, същото е постановено от състав, за който във всички
административни служби липсват данни.Изложено е, че постановеното решение не е
съобразено с данните от приложената скица №15038/09.02.1994г., издадена от ОПК
Невестино с дата 05.05.1994г., въз основа на решение №011130/27.09.1993г. на А.
В. Д., с ЕГН ********** за сочен земеделски имот, парцел №38 в масив 15 по плана
на с.Ваксево, с площ от 2 009 дка, в м.”Валого, на която с пунктирана
линия е посочен път към имот №113 и съседни имоти, за който път към махала
Гърличка свид.Боян С. свидетелства, че е на повече от 100 години, като
ответника е изкопал бунар, след което пространството около бунара било
заградено с ограда, посадени лозници , който бунар е от 1994г.”Не са взети
предвид и показанията на свид.В. А. внук на А.Д., който заявява, че от имота е
заградено само пространство около бунара, около 100-150 квадрата, той коси
тревата извън това пространство, която ограда е от 1993г., както и показанията на свид.Г., като са цитирани
следните изявления”Бунара стария знам от 1964г…., през 1964г. пътят беше …….за
това що се съдят, за това е бунара.Не мога да посоча границите на това място….,
а сега аз го работя.От 19 г. И. ми го даде да го ползвам.Като площ сигурно
градината е 200м., другото нагоре го косим,,..градината и отгоре е ливада, където косим сено.Тази
ливада свършва до пътя.Пътят е в този имот... Този имот е ограден с тел и
колци”.Счита, че съдът е нарушил правилата за събиране и оценка на
доказателствения материал.По делото са назначени две съдебно – технически
експертизи, представени са заключения, които не са оспорени.Посочено е
заключение на в.л.В., в която се сочи, че съгласно приложени на л.35 и л.36 от
делото удостоверения от кметство с.В. въз основа на емлячен регистър от 1948г.
на с.Койно, стр.397, партида 324, са описани ниви от по 1 дка в м.”С.”, собственост
на Ф.Б.Г. и Й.С. Г.баща на ответника И.С., като с.Койно е било населено място
до 13.12.1995г. когато е присъединено към с.В..В допълнително заключение същото
вещо лице сочи, че през имота в западния и източния му край има ограда от
бетонови колове и бодлива тел.С такава ограда е оградена и една част от имота,
която се обработва като зеленчукова градина, в която се намира бунар,
съществуващ друг бунар и овощни дървета,
уточнено в с.з. по въпрос на пълномощника на ищците, че площта на зеленчуковата
градина е към 310 кв.м.и ищецът не ползва зеленчуковата градина”.Посочени са и
заключение на в.л.Н.Г. и Е. З., от които се установява, че в оградата при
зеленчуковата градина има поставени колове, част от тях служещи за скеле на
растящи лози, по коловете са монтирани 6 реда бодлива тел, участъка е заграден
с тази ограда, представлява зеленчукова градина в момента на огледа, където има
кладенец с разписана дата 01.11.1994г.В имота са монтирани две огради, почвата
около коловете е улегнала и може да се предположи, че са положени преди много
години, за което свидетелства и височината на лозите подпрени на
коловете.Цитирано е в.л.Г., която заявява, че „ целият имот, с голямата площ,
представлява зеленчукова градина, за да се стигне до него се минава по една
улица, която обхожда двете граници, не двете,а трите граници, черния път
огражда от три страни имота, който е стар път не новосформиран, нов
път”.Цитирано е и заключението на в.л. Е.З., относно изявленията й за изградена
в имота овощна градина от овощни дървета на различна възраст, лозници и
зеленчукова градина,описаните от в.л. овощни насаждения, и извода за полагани
агротехнически и растителни мероприятия за отглеждане на овощната
градина”.Твърди се неправилно възприемане на показанията на свид.Кирил А.,
заявяващ,че”в техническата служба на общ.Невестино се съхранява кадастрален и
регулационен план на с.К. и В.от 1937г., където границата между двете села не е
отразена, от разговор с възрастни хора бил разбрал, че границата е река
Елешница, като Койно се намира на левия бряг на реката … в решението се нанася
площта, която заснема фирмата при възстановяване, а това е в стари възстанови
реални граници, а не с план за земеразделяне, и те са уточнени на място от
заявителя Атанас и е починал през 2005г., като реалните граници са по данни на
заявителя и вследствие на това е получена тази квадратура”.Въз основа на
изложеното в жалбата е направен извод за доказано владение върху имота,
доколкото ответниците по делото повече от 10 години са упражнявали единствено и
самостоятелно фактическо владение, ограден, замеделски, спокойно, с намерение
за своене, като са манифистирали пред трети лица това си намерение, без налични
доказателства за оспорване на владението, налице са предпоставките по чл.79 ЗС.От
съществено значение се сочи факта, че стария и новия бунар са ползвани от
жителите на махала Гърличка, както за пиене, така и за поливана, а ограничаване
на достъпа до тях би довело до нарушаване на правата им.Като доказателство в
подкрепа на тезата им се сочи, описано но необсъдено в обжалваното решение
писмо до МЗ и отговор, представени с отговора на исковата молба, за
задължаването на ОбПК с.Невестино за преразгледа преписките за възстановяване
на земеделски земи по молба на Ф.Б.Г. и Т. С. Г. , доколкото един и същи имот
се възстановява на отделни групи наследници, индициращо за незаконосъобразност
на процедурата по издаването на оспореното по смисъла на чл.17, ал.2 ГПК
решение на ПК, с което въпреки дадените указания е възстановен процесния имот
на н-ци А. Д., нива с площ 2.269 дка, в м.”Валого”, имот №015038 по КВС на
с.Ваксево при граници имот №015031 – нива на Ф. Г. и имот №015121 – полски път,
за който е установено, че в периода 1992-2019г., е граничел с владения имот от
ответниците и покрай него е направена прозирна ограда – обект на изследване от
в.л. Г..Изложени са съображения за придобиване на имота по давност при преценка
за валидност и законосъобразност на решение №01999/04.01.1995г. на ПК, за
периода от 22.11.1997г. до датата на завеждане на исковата молба –
28.01.2019г.Цитирано е ТР №10 от 05.12.2012г. по т.гр.д.№10/2012г. на ОСГК на
ВКС и заявено, че от приетите гласни
доказателства и съдебно – технически експертизи е установено, че извършените
подобрения в процесния имот- засадени трайни насаждения, изградени два броя
бунари, поддържани площи сочат за придобиване на имота от ответниците по давност.Твърди
се, че през цялото време ответниците са владели този имот и никой от
разпитаните свидетели не е отрекъл този факт.Изложени са доводи за
недопустимост на предявения спрямо първите двама ответници, установителен иск,
доколкото нямало данни при извършената разпоредителна сделка те да са запазили
някакво вещно право върху вещта.Праводателят и приобратетелят според
въззивниците не са нито задължителни, нито обикновени другари.Праводателят не
може да противопостави свое право върху вещта, и няма и правно основание за
владение.По нататък в жалбата се разсъждава върху същността на придобивната
давност, като способ за придобиване право на собственост, как се реализира този
способ относно необходимостта от наличието на фактическо владение и намерение за
своене,владението да е явно, спокойно и непрекъснато, какво е разбирането са
непрекъснатост на владението, кога е допустимо присъединяване на владение, кое владение е добросъвестно.Цитирана е
задължителна съдебна практика ППВС №6/27.12.1974г. по гр.д.№9 от 1974г. относно
даденото тълкуване за добросъвестно владение, ТР №10/05.1.2012г. по
т.гр.д.№10/2012г., решение №262/29.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. на ВКС ІІ г.о,
дадените разрешения в която според въззивниците намират приложение и в техния
случай.Заявено е, че ответниците са установили добросъвестно владение от
1992г., и след влизането в сила на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ още през 2003г. са
станали собственици на имота, или най – късно 10 години след влизане в сила на
този закон, ако се приеме, че владението им не е добросъвестно, както и липсата
на изискване за уведомяване на собственика за намерението за своене, като е
необходимо само владението да е явно, не по крит начин( така че да може да бъде
узнато от собственика), постоянно и непрекъснато.В жалбата е отправено искане
за постановяване на решение с което обжаланото решение да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Преписи
от жалбата са връчени на другата страна – ищците в първоинстанционното
производство чрез пълномощника им адв.Й..Писмено отговор не е подаден.
Доколкото
в жалбата се твърди необоснованост на обжалваното решение, доколкото не са
взети предвид всички и са преценени неправилно други
доказателства,въззивният съдът след като прецени доказдателствата по делото,
доводите и възраженията на страните прие ма установено следното.
Производството
пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от Й.А.В. и И.А.Г., чрез
пълн-к адв.Й. срещу И.Й.С., В.Р.С. и Р.И.С..Твърдейки, че са наследници на
починалия на 12.07.2005г. А. В. Д., като в качеството на такива и на основание
земеделска реституция за собственици на на основание решение на ПК на нива с площ
от 2.269 дка, м.“***“,имот
№015038 по картата на землището, при граници имот №015031 нива, №015118 –
жилищна територия на с.Ваксево, имот №015110 нива на Община Невестино, имот
№015116 нива, и кад №01521 полски път на ОБщина Невестино, който имот наследодателят
им е ползвал до смъртта си,а след неговата смърт се ползва от ищцата,
заявявайки, че ответниците, първите двама от които са се снабдили с нотариален
акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение, №152, том
ІІ, рег.№3315, н.д.№297/2017г. вписан в СВ с вх.рег.№3195 от 13.10.2017г., акт
150, том 10, дело 1956/2017г., като впоследствие са продали този имот на третия
ответник, като никога не са ползвали имота са отправили до съда искане за
постановяване на решение с което да бъде признато правото им на собственост
върху този по отношение на първите двама ответници, и да бъде осъден третият да
им предаде владението върху него и за отмяна на констативния нотариален
акт.Претендирали са и разноски.В исковата молба са изложени съображения относно
правния интерес от установителен иск.
В
отговор на исковата молба ответниците са оспорили валидността на решението на
ПК на което ищците се позововат –
решение №01999/04.01.1995г. оспорили са доказателствената му сила, доколкото
съдържанието в него не отговаря на действителното фактическо положение и поради
липса на приложена скица, нарушаване на процедурата по възстановяване, оспорили
са го като неверен документ.Изложени са твърдения, че този имот притежават от
една страна по наследство от наследодателят им Й.С. Г., който е бил собственик на имота, установено с
удостоверение №130/26.06.2017г. на кметство с.Ваксево, наследодателят им го е
внесъл в ТКЗС, съгласно декларация от 1956г. и удостоверение №124/16.06.2017г.,
заявявайки, че ***“
и „***“
са различни наименования на една и съща местност.Посочили като доказателство за
този факт и решение с което ПК възстановява имот на съпруга на брат на
наследодателя в м.“***“ решение №01069/28.05.1993г. на ПК Невестино,
позовали са се на указания от МЗ – управление“Поземлена реформа“
№94-И0322/22.11.1993г. и №94-И-340/15.11.1993г. относно преценка на
обстоятелства по възстановяване право на собственост на н-ци Ф.Г.и Т. С. Г.,
във връзка с констатация за възстановяване на един и същ имот на различни
собственици, писмо до И.С., по повод отправено от него молба, с дадени указания
при възстановяване на един и същ имот на различни собственици, да се сезира ПК
за изменение на решението или спорът да бъде отнесен за разглеждане пред
Районния съд.Едновременно с това е посочено, че след влизане в ТКЗС имотът е
ползван от ответниците И.С. и В.С. и техните праводатели, намира се в близост
до имота в който живеят, представляващ имот с идентификатор 10050.15.200 на
КККР на с.Ваксево, и всички съседи на имота са от рода И.Й.С..Сочи се период на
упражнявано владение от 1992г. от ответниците И.С. и В.С., продължило явно и
необезпокоявано и непрекъснато повече от 25 години, и от 2017г. от ответника Р.С.,
доказателство за което е изградения в имота бунар с надпис върху цимента „И.
1994“.Заявено е искане за произнасяне инцидентно по валидността на оспореното
решение №01999/04.01.1995г. на ПК – Невестино.В първото с.з. ответниците
уточняват възраженията си срещу решението на ПК, на които ищците основават
правата си, сочейки разминаване в посочени дати в решението и скицата, заявено
е,че решението е постановено от комисия в незаконен състав, тъй като броят на
членовете на комисията е следвало да бъде нечетен брой, и не са спазени
изискванията относно качеството на членовете, съгласно чл.60, ал.5 ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с установителен иск по чл.124 ГПК и ревандикационен
иск по чл.108 ЗС , като е възложил в тежест на ищците да докажат правото си на
собственост като придобито на основание земеделска реституция и давностно
владение за периода от 1995г. до 2005г. от наследодателят им и от 2005г. от тях
до датата на НА.На ответниците е възложено в тежест да докажат, че са придобили
правото на собственост на основанието, посочено в нотариалния акт по
обстоятелствена проверка, а именно давностно владение продължило в периода
посочен в нотариалния акт и постановлението от 13.10.2017г, както и доказването
на допуснати процесуални нарушения и на
материалния закон във връзка с оспореното от тях решение на ПК.Твърдения за
придобиване от ответниците на владение върху имота на правно основание, годно
да ги направи собственици без да знаят, че праводателят им не е собственик или,
че предписаната от закона форма е опорочена,и в този смисъл за добросъвестно
владение и за присъединяване на владение в първоинстанционното производство
ответниците не са изтъкнали, твърденията за добросъвестно владение в жалбата и
за присъединяване на владение съдът не намира за нужно да обсъжда.Съгласно Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС – т.9 правни
основания по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС са прехвърлителните сделки,
административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по
конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно право.
По
делото е представено решение №01999/04.01.1995г. на ПК Кюстендил – електронна
разпечатка, в което е посочено, че е взето на 04.01.1995г. от ПК - Невестино в
състав:Председател- И. М. Х., секретар Д. И.Д. , членове Е. П. М. и М. П. Ц..В
решението не се съдържат подписи.С това решение се възстановява правото на
собственост на н-ци А.Д. върху различни
земеделски имоти в землището на с.Ваксево, общ.Невестино сред които и нива от
2.269 дка, в м.“Валого“, имот №015038 по картата на землището при граници:имот
№015031 нива на Ф.Б. Г., имот №015122 напоителен канал Общинско, №0115113
пасище – мера Общинско, имот №015110 – нива Общинско, имот №015116 нива на И.Н.
имот №015121 полски път Общинско.Решението е постановено от комисия в
състав:Председател:И. М.Х., секретар Д. И.Д., членове – Е. М. и М.Ц..
Няма
спор, че ищците са наследници на посоченото лице.
Имотът
е отразен на скица №К01068/06.10.2017г., заверена от ОС“ЗГ“ в която е посочено
решение на ПК издадено на посочената дата с посочения №, и скица
№К46762/30.11.2010г. заверена от ОС“ЗГ“ л.11 от д. и скица на л.58.издадена от
СГКК- Кюстендил №15-149427/20.02.2019г.На последната е посочено и
разположението на поземлен имот с идентификатор 10050.15.38 спрямо имот с
идентификатор 10050.15.200, за който ответниците твърдят, че е имотът в който е
жилищната им сграда, отразен като съседен имот, заедно с останалите съседи:
10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116,
10050.15.121.
От
приетиете документи, изпратени с писмо изх.№ПО-061-26-1/16.04.2019г. от
ОСЗГ“Невестино“ се установява, че А.В. Д.
е подал заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост
върху 10.9 дка в землището на с.Ваксево,
сред които нива и лозе в м.“***“
с площи съответно 1.7 и 0.2 дка,2.000 дка в м.“Стоянов валог“ както и площи в
местности с други наименования напр. и „***“.Заявлението е в съответствие с
удостоверение от 14.02.1992г. издадено от кметство с.Ваксево, граници и съседи
не са посочени, подадена е декларация,
че парцели не са притежавани, поискано е
предоставяне на земя за ползване. С решение 01130/27.09.1993г. е възстановено
право на собственост върху заявените площи в м.“Валого“ от 1.700 дка, 1.200 дка
в м.“***“,,
признато е право на възстановяване върху имота в м.“***“ и други местности, отказано е
възстановяване на 02.00 дка в м.“***“.
От
заключение с вх.№10338/03.05.2019г. на в.л. В. и обясненията на в.л. в с.з. се
установява, че постановеното решение на ПК за процесния имот, касае произнасяне
по претенцията за възстановяване на имот от 1.700 дка в м.“***“ .По картата на землището на
с.Ваксево в м.“***“
е възстановено право на собственост на Д. Г. С. върху имот №015040, находящ се
срещу имот №015038 през полския път – имот №015121, както и имот №015097 на К.
Д. Т..По картата на землището първоначално съседните имоти №15110 и №15116 са
записани в м.“***“, а според решение №8-1829/26.02.2012г. имот
№15110 е записан в м.“***“
собственост на Ф.Б. Г., на нея е записан и имот №015031 в м.“***“.С.Койно е било самостоятелно
населено място до 13.12.1955г. когато е заличено и присъединено като квартал на
Ваксево.Разликата в площта на възстановения имот и заявената площ от 1700 кв.м.
в м.“***“
в с.з. вещото лице обяснява с установените на място реални граници по данни от
заявителя.В същата местност според заключението на в.л. са възстановявани имоти
като находящи се в м.“***“,
„***“
.Имотът е отразен на скица към заключение с вх.№12991/03.06.2019г.На тази скица
е посочено, че през имота в западния и
източния му край минава черен път за махалата, покрай пътя в западния край има
ограда от бетонови колове и бодлива тел, с такава ограда е оградена и една част
от имота, която се обработва като зеленчукова градина, в която площ се намира
бунар отразен на скицата със сигнатурата „кл“. В имота има още един бунар
отразен със съответния условен знак, както и овощни дръвчета.Вещото лице е
отразило вада, от която не личат следи с
точки, пътя според обясненията му в с.з.
е посочен с условен знак за ограда от източната страна и права линия от
западната, попада в имота, завива в имот 15116, продължава през източната
страна, където е оградата на зеленчуковата градина и продължава до махалата,
представлява черен път с дължина 3 -4 метра.Площта на зеленчуковата градина
според обяснение на в.л. в с.з. е към 310.00 кв.м.
На
л.75 от делото е приложен трасировъчен карнет от 10.06.2009г. изпълнен от
инж.К.А., разпитан като свидетел по делото.Представена е и скица
№15038/09.02.1994г. на парцел №38 в масив 15 собственост на А.В. Д., по решение
№01130/27.09.1993г. с площ 2.009 дка, нива, в м..“***“, при съседи: парцел 12-
напоителен канал, парцел №122- напоителен канал, парцел №110- нива – Общинско,
парцел №121- полски път,парцел №31 – нива на Ф.Г., оспорена от ответника
доколкото датата в титулната част на скицата и в долния и ляв ъгъл са различни.В
разписка от 27.09.1993г. е отразено получаване от А.Д. на 27.09.1993г. на решение на ПК за
възстановяване право на собственост върху земеделска земя в с.Ваксево под
№01130.
От
заключение с вх.№20060/11.09.2019г. на в.л. Н.Г. се установява и на скица към
заключението са отразени в розов и син
цвят намиращи се в имота огради, ограда на зеленчуковата градина и ограда при
пътя и ябълковите насаждения.Вещото лице сочи, че те са изпълнени от материали
втора употреба – бетонови колове с три различни размера и с нестандартна
височина, следствие на демонтаж от предишни съоражения, които са престояли не
по – малко от 13-15 години, подложени на преки въздействия – слънце, вятър,
дъжд, сняг и студ, който демонтаж е извършен през 1992-1994г.Крехкостта на
ръждата и бодливата тел показват, че употребата е била продължителна, на
гранична ограда е съществувала като съоражения 13-15 години, а в спорния имот
поне 15 години.Ползваните материали в двете огради имат средна възраст 41- 42
години.Вещото лице отбелязва, че в имота в зеленчуковата градина ,на бетона
на кладенеца има записана дата кога е
благоустроен терена около него 01.11.1994г., в оградата на зеленчуковата
градина има монтирана широка дървена ниска порта, около коловете на оградата са
насадени лози.Черният път е трасиран и засипан с каменотрошна
настилка,Ябълковите дървета са на еднакво разстояние успоредно на оградата до
пътя, от което вещото лице прави извод, че оградата е съществувала преди тях. Вещото
лице заявява, че не са и представени разрешения за изкоп и деклариране на
бунар, каквито не са се изисквали до 2000г., разрешение за изграждане на
прозирна ограда, също не е представено.Кладенецът е с бетон, използва се
редовно, има шахта с помпа, трифазен ток и изписана дата 01.11.1994г.От
обясненията на в.л. в с.з. следва, че не може с категоричност въз основа на
състоянието на бодлива тел и колове, да заяви кога те са поставени на това
място.
От
заключение с вх.№19860/09.09.2019г. на в.л. Е.З. се установява, че в имота са засадени общо 18 овощни дръвчета и
9 лознички, разположени, както следва по продължение на оградата са разположени
11 бр. ябълки в много добро физиологично състояние от които 6 бр на 10 години,
2 броя на 4-5 години и 3 броя ябълки на 2 години.Във вътрешността на имота има
1 бр.череша, 3 броя джанки, 1 бр. ябълка, 1 бр. круша, всички над 40 годишна
възраст, както и 1 бр. круша, издънка от отрязано дърво на 10 годишна възраст,
7 бр. лозички на около 20 годишна възраст и 2 на 2 годишна възраст, в добро
физиологично състояние, разположени на един ред на тел до бунара.За овощната
градина са полагани агротехнически и растително- защитни мероприятия.
Видно
от решение №0169/28.05.1993г. е, че на н-ци Ф.Б.Г. са възстановени имоти в
землището на с.Ваксево, като в посоченото решение наследодателят на ищците не
се сочи, като съсед на възстановени на н-ци Ф.Г. имоти.Като съсед на имот
възстановен в м.“***“,
който ответниците сочат като съседен на процесния са посочени Т.Г. Й.Г.и П., с
площ от 1.000 дка.В решението е посочен, като възстановен на н-ци Ф. Г. и имот
в м.“***“,
с площ от 1.000дка, при съседи М.Д., Й.Г. и Присоето.Г. са посочени като съседи
на имоти възстановени в м.“***“,
м.“***“,
в която са описани като съседи път, Г. Й.Г. бунар.Скица към това решение по делото не е представена.
.Наследодателят
на ищците е посочен като съседен на възстановен на н-ци Ф.Ба Г. имот – нива от
1.542 дка, в м.“***“,
имот №015031, където н-ци А.Д.са посочени, като собственици на имот №015038,
имот №015121 представлява полски път на Община Невестино, а имоти №015118 –
жил. Територия на с.Ваксево и №015030 нива на н-ци Й.С. Г.
От
удостоверения №123/16.06.2017г. и №130/26.06.2017г. се установява, че на името
на Ф.Б.Г. са записани в емлячния регистър за
с.Койно, нива в м.С***
– 1дка, П***
-1дка, Р***
– дка, а на името на Й.С. Г.ниви в м.С*** – 1дка, П*** – 2 дка и Р*** 0.5 дка.
Според
удостоверение №124/16.06.2017г. Й.С. Г. съгласно подадена декларация от 1956г.
в ТКЗС има записване на ниви, както следва: сулите – 1дка, граничещ с Т.Г.и Ф.Г.,
П***
– 2 дка, Р***
0.5 дка, Б***
1,5 дка граничещ с падина и път.
Установено
е по делото с представен акт за сключен брак и удостоверение за идентичност на
имена изх.№11-03-1094/09.04.2019г., че Ф.Д. Ц., Ф.Б.К. и Ф.М. С. са различни
имена на едно и също лице, както и, че лицето не фигурира с имена Ф. Б. Г..Представен
е акт за сключен граждански брак през 1939г. между Б. С. и Ф. Т..
Ответникът
И.Й.С. е син на Й.С. Г.б.ж. на с.Ваксево, починал на 19.09.1978г.
Не
се твърди и не са представени доказателства за постановено решение, с което на
наследниците на Й.С. Г.да е възстановено право на собственост върху процесния
имот, както бе отбелязано Й.С. Г.е посочен, като собственик на имот №015030 в
м.С***,
в решение №01999/04.01.1995г. той е посочен, като соб-к на имот №015036 в м.Р***.,на имот №108030 пасище в м.***, на ливада в м.“*** с площ от 0.414 дка1, на имот
№012186 в м.П***.
В писмо 94-И-322/21.10.1993г. до Министерство
на земеделието - И.С. позовавайки се на
упълномощаване от свои родственици, излага твърдения във връзка с неправомерно
завземане, заявяване за възстановяване от ПК и
възстановяване на принадлежащи на Фрона Борисова имоти от брат на неин
починал съпруг, а именно Тодор Гърлички, отговор с вх.№94-И-322/22.11.1993г. с
указания, при наличие на решение за възстановяване на един и същ имот на две
лица, за отправяне на искане до ПК за изменение на решението или
предявяване на въпроса за решаване от
съда.
От
материалите по нотариално дело №297/2017г. по описа на Нотариус М.М. с рег.№603
на НК се установява, подадена от И.Й.С. молба за признаване правото му на
собственост върху имот 015038, в землището на с.Ваксево, с площ 2.269 дка,
представляващ нива, 10- та категория.Представена е експертна оценка на
земеделска земя и скица № К01068/06.10.2017г. на имот №015038 в земмлището на
с.Ваксево.От постановление от 13.10.2017г. на нотариуса се установява, че е
изследвано владение за периода от 1978г. смъртта на бащата на молителя,
собственик на съседното дворно място с къща в махала Г. като е осъществявал владеена
на дворнот място и на този имот.С
С
констативен нотариален акт № 152 том ІІ рег.№3315 н.д.№297/2017г. И. Г. е
признат за собственик на имота на
основание давностно владение.Извършено е трасиране на имота.
С
договор за продажба обективиран в нотариален акт №187, том ІІ, рег.І№6425
н.д.№332/2017г. И.С. и В.С. – негова съпруга са прехвърлили правото на
собственост върху имота на ответника Р. С..
В
жалбата не се оспорва извода на районния съд, че Р.С. владее имота.
Свидетелят
А. е извършил трасиране на имота по
молба на ищците през 2009г.Относно преминаващия през имота път заявява, че
имотът не е затворен, през него минават хората.Не си спомня дали при
трасирането през 2009г. в имота е имало бунар.
Свидетелят
В.А. син на Й.В. заявява, че имотът е наследствен от майката на неговата майка
и майката на техния баща и е наследствен имот в махала „***.Свидетелят заявява, че от 1995г.
до 2017г. имотът се е обработвал от баща му и от него, гледани са
животни.Описва имот, като неограден, намиращ се между два пътя, има един бунар
и 100 кв.м. които ответниците ползват, а стария бунар е от 100 години.Нивата
записана на дядо му като нива „гърлички бунар“.Другият бунар според свидетеля
бил изграден от ответника, през 1993г., уточнява, че е заградено пространството
около бунара от 100 -150 кв.м., от едната страна с дъски и врата, а от другата
с тел, бодлива.Заявява, че ридина отделя бунара и къщите.Оградата на пространството
около изградения от И. бунар според свидетеля също е направена през 1993г.Свидетелят
заявява, че не зная дядо му да се е карал с ответниците, той не се е карал, за
баща му не зная.През 2009г. се е трасирал имота, свидетелят присъствал при
определяне 4- те граници на имота.Заявява, че И. С.и сестра му пуснали до
кварталния молба, че се бил хвалил, че ще ги бие.Проблемите били във връзка с
подадена от него молба за отсечени две сливи
в същата нива извън ограденото място в имот 38.
Свидетелят
Б.С. описва имота,като принадлежащ на ищците, разпределен между бабите на
страните, и се води“Г***“.Свидетелят
заявява че И. не е ползвал никаква част от този имот, като едновременно сочи,
че И. изкопал бунар през 1993г., след 1993г. поставил колци и бодлива тел и
посадил лозници.Останалата част от имота се ползвала от Й., между Й. и И. имало
спорове, Й. отправял искания за отстъпване на имота, имали дрязги при
изграждането на бунара.Стария бунар бил направен от бащата на свидетеля и
бащата на ответника И.С..Ограденото около бунара място е на буквата П, а
останалия имот е свободен.Знае, че това място е дадено на свид.В.Г. да го
обработва.Свидетелят заявява, че „отгоре“ покрай пътя са сложени колци от Й.А.,
стоката да не минава.
Свидетелят
Х. описва мястото в което е имало стар бунар, за цялата махала, който и сега
съществува.В близост са стара къщичка на И., на Т. на брат му на И. –
Атанас.Около новия бунар мястото е оградено с бодлива тел, ограда и сливи са
насадени там, с колци е ограден. Нито В. нито Й. нито А.Д. според обясненията
на свидетеля не са ползвали това място.При разпита му във въззивното
производство свидетелят заявява, че в момента няма зеленчукова градина в имота,
навремето е имало до бунара, дървена порта на нивата при бунарите не е виждал,
има ябълкови дръвчета от лявата страна на бунара и отгоре над пътя, сливи
посадени от И.,старите ябълки описва като намиращи се под пътя,отдолу откъм къщите.В
имота има и круши и сливи.Там където са ябълковите насаждения според свидетеля
има ограда, била е сложена впоследствие с бодлива тел.Ответниците ползват чуждо
място на пътя към черешите.Къщите от Гърличка махала според свидетеля са
черпели вода от стария бунар.Новия бунар бил направен от И. през 1992-1993г.,
свидетелят не е виждал лози покрай пътя.На оградата от живия плет била сложена
бодлива тел.Живия плет според свидетеля се е намирал на пътя от махала „***“, за „***“ и „***“, оргиналния път от 100 години, до
техния път който сега завива за къщите.Ябълкови дръвчета са над бунара на И.,
на пътя към Черешите, над бунара И. е посадил и сливи, пътят е за волска кола
не е асфалтов.На оградата от живия плет сложили бодлива тел,“ докъдето е негово
той го сложи“.На другата страна Боян го сложил, ябълкови дръвчета над бунара са
посадени от братът на И..Според свидетеля от оригиналиня път се отбива път,
който завива покрай двата бунара и отива към махалата.Свидетелят не е видял да се
карат Й. и И. чува в бара сега, не може да се влезе от приказки.
Свидетелката
Г. съпруга на братовчед на ответника И., заявява, че от 1964г. цялата махала е
черпела вода от бунар.И. и В.работели мястото в което е бунара, а от 19 години
мястото се ползва от свидетелката, с площ от около 200 кв.м.Имотът свидетелката
описва като ограден с тел и колци, циментирани колци, където е градината и
бунара на И., новия бунар, който е копан от И. и там има лозници, и отгоре е
ливада която свършва до пътя.Не е виждала А.Д.и в този имот.Свидетелката
заявява, че си сади градина и вади от Ивановия бунар да полива, не е имала
претенции от никой, спокойно го е обработвала, никой не е оспорвал действията
й.Според свидетелката бунара е изкопан от И. през 1974г.Заявява, че мястото
извън оградата не го коси тя, коси само на И. мястото, И. и го коси.Градината и
бунара според свидетелката се намират под пътя.
Свидетелят
Д. знае „***“
и бунарите.В мястото чиято площ свидетеля не може да определи се намират два
бунара, единият по – стар другия нов.Около бунара има заградено място от около
100-200 кв.м., градина от 30 години.Знае имотът като Г. за новия бунар казва,
че е направен от В., който карал камъни с трактор. Не е виждал А. Д.и В.там да
косят.Не знае за разправии между страните.Според свидетеля до бунара може да се
стигне от две места, откъм А. брат на ответника И.С., то е заградено но са
оставени вратички.Площта на заграденото определя като надхвърляща 10 пъти
площта на съдебната зала.Това заградено място според свидетеля се ползва от И.,
А. и В.точела вода, бил помогнал на А., брат на И. да сложи помпата в бунара .Не
е виждал В. да коси под пътя, виждал го е да коси над пътя имот на дядо С..
Посочените
доказателства са допуснати и приети от първоинстанционния съд.Възражения за
недопустимост на същите както и поради преклузия не са заявени както в
първоинстанцинното производство така и пред въззивния съд.
Въз
основа на така установените обстоятелства съдът намира подадената жалба за
неоснователна.
На
първо място предявените искове са допустими.Във връзка с изложените доводи за
недопустимост на предявения установителен иск, следва да се отбележи, че по
въпроса за правиня интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба е налице задължително съгласно
чл.130 ЗСВ разрешение с оглед т.3б от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК и
то е, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу
лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата
молба.Приема се, че както снабдяването с констативен нотариален акт е действие,
създаващо несигурност за правото на
собственост на действителния собственик на имота и нарушаващо неговото право
пълноценно да упражнява правомощията, с оглед Тълкувателно решение № 178 от
30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, то на още по – голямо основание
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на
собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля
за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на
собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу
приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото
му на собственост.
С
оглед на изложените в жалбата доводи във връзка с оспорване законосъобразността
на решение на ПК на които ищците се основават правото си на собственост върху
процесния имот, следва да се отбележи, че на проверка подлежи доводът за
постановяване на решението от незаконен състав, доколкото нямало данни за
съществуване на комисия в този състав.Други доводи във въззивната жалба не са
изложени.Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 и ал.3 ППЗСПЗЗ ДВ.бр.34/1992г.
действащата към този момент Поземлените комисии се образуват при общинските
съвети, като членовете на ПК се назначават и уволняват от Министъра на
земеделието.Видно от писмо изх.№1106-35/09.05.2019г. е, че с оглед трудови договори съхраняващи се в
МЗХГ съставът на ПК –Невестино към датата на издаване на процесното решение е
включвал посочените и още едно лице.Както е отбелязал районния съд по въпроса
за валидността на решение на ПК взето от четен или нечетен брой членове е
налице съдебна практика, която въззивният съд споделя, като се приема, че
когато е формирано мнозинство решението е валидно, независимо от това дали е
взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията.Жалбоподателите
на които е възложена доказателствената тежест не са представили доказателства
за това, че съставът на комисията не отговаря на изискванията за професионална
квалификация съгласно чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ, поради което възраженията им
основани на този довод се явяват неоснователни.Решението е постановено от компетентен орган, в
предвидената с нормата на чл. 15 ЗАП (отм.);
форма и съдържание.Административния орган е формирал воля за възстановяване
правото на собственост на наследниците на Атанос Джонгарски в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот с площ от 2.269 дка, с
посочване на местност и граници, което решение е посочено да е издадено на
основание чл.18ж, ал.1 ЗСПЗЗ, чл.18з ППЗСПЗЗ протокол №20 от 18.11.1992г.по
чл.18г., решение №01130/27.09.1993г. по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и във връзка с
направени измервания на земята е доказана реално съществуваща площ. При това
положение, съдът намира, че в посоченото решение е налице ясна разпоредителна
част на административния акт, с оглед определените по реда на чл. 18д, ал. 4
ППЗСПЗЗ граници на имот, като разликата между посочената в
първоначалното решение и окончателно площ не надхвърля размерите по чл.18ж ал.4
ППЗСПЗЗ.
Във връзка с преповторени доводи за
незаконосъобразност на решението поради нарушения в процедурата по
възстановяване обосновани с представените в първоинстанционното производство
жалба и писмо от МЗ с указания за преразглежадне на решение за възстановяване
на имот на лицето Т.Г. за да не се възстановява един и същ имот на две лица.Съдът
намира за нужно да отбележи, че макар като трето лице, което да не е участвало
в процедурата по постановяване на оспорваното решение на ПК , ответниците с
оглед разпоредбата на чл.17 ГПК и установената съдебна практика да имат право
да оспорват материалноправната незаконосъобразност на решението, то с оглед на
установената съдебна практика това е допустимо, тогава когато тези лица
противопоставят свои права изключващи правото на възстановяване на
собствеността върху конкретния имот – например, че този имот е заявен от тях,
признат им, възстановено е правото на собственост, върху имота има проведени
мероприятия по чл.10б ЗСПЗЗ или са налице пречки по смисъла на чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ.Чужди права не могат да бъдат предявявани поради забраната на чл.26, ал.2 ГПК.Изобщо не става ясно каква връзка има между Т.Г.и наследодателя на ищците.В
отговора на исковата молба ответниците са противопоставили доводи, че имотът е
принадлежал на наследодателя им преди образуване на ТКЗС и внесен в ТКЗС, но владението не е обосновано с твърдение за съществуващо
решение на ПК с което им е възстановено
право на собственост върху този имот, не твърдят, че по подадено заявление за
възстановяване на този имот, вместо в тези граници ,им е възстановено право на
собственост в други граници което не те а други лица ползват.Наследодателят им
е посочен, като съседен на имоти на
Фрона Борисова, в това число и в м.“***“, при твърдения за притежаван от него имот от 1000
дка в тази местност.Не е ясно ответниците ползват ли този имот или друг го
ползва.В жалбата твърдението за право за собственост се основава именно на тази
декларация за имот от 1.000дка в м.“***“.Съгласно решение № 335 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1019/2010 г., I г. о., ГК, споровете за материално право, възникващи в
процеса на възстановяване на собствеността, се разрешават по исков ред – чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ.Техен предмет е принадлежността на правото на възстановяване на
собствеността т.е на разрешаване подлежи спорът кой е притежавал съответния
имот към образуване на ТКЗС.Налице са хипотези, при които спорът за
материално право може да бъде разрешен в производството по иск за ревандикация
на възстановена земеделска земя. Макар предмет на този спор да е правото на
собственост към настоящия момент, разрешаването му е обусловено от
преюдициалния спор за съществуването на правото към миналия момент - този на
обобществяването на земята. При това положение преюдициалното правоотношение
между страните следва да се разреши в производството по иска по чл. 108 ЗС
в случаите, при които претендиращият ревандикация разполага с решение за
възстановяване в своя полза, съответно - в полза на наследодателя си. В
противен случай искът по чл.
108 ЗС ще е преждевременно предявен, тъй като въпросът в
чие лице е настъпила реституцията по ЗСПЗЗ,
все още не е решен.Както бе отбелязано наведените от ответниците обстоятелства
не сочат на спор за материално право – не се установява този имот да е заявен
от наследодателя им, да е възстановен на същите, да е възстановен на друго
място, ползван от трети лица или не.Но дори и да се приеме възражението им за
допустимо то решението на ПК на което ищците се позовават не е оборено
доколкото ответниците не доказаха този имот да е принадлежал на наследодателя
им преди образуване на ТКЗС.
Изобщо не е посочено на какво основание
наследодателят им е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС, не са
ангажирани доказателства за установяване на идентичност на описания в опис
декларация и процесния имот, опис декларацията не е правопораждащ правото на
собственост документ, не е посочен период на евентуално давностно владение,
разпитаните свидетели са във възраст в която не биха могли да имат впечатления
за упражнявано владение за период от 20 години преди образуване на ТКЗС при
недобросъвестно владение твърдения за добросъвестно не са налице, с оглед
приложимите разпоредби на Закона за давността(отм)- чл.34 чл.29.Не се твърди
придобиване на имота от наследодателя им в хипотезата на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ, не е
представен писмен документ и идентичност на описания в него и процесния имот от
вида на посочените в чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ.Съгласно
съдебната практика напр.решение № 1173
от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3651/2007 г., III г. о., ГК, разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ урежда случаите,
когато придобивната давност е започнала да тече в полза на владелеца на
земеделската земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна
делба или друг писмен документ. Едностранното деклариране на притежаваните
непокрити недвижими имоти не е основание за признаване собственически права
върху декларираните имоти, респ. основание за владение и начален момент за
придобивна давност, започнала да тече в полза на владелеца по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че по силата на оспореното решение №
01999/04.01.1995г. с оглед разпоредбата
на чл.18ж ППЗСПЗЗ(ДВ.бр72/93г.) следва да се приеме за доказано правото на собственост
на ищците, на основание наследяване и земеделска реституция върху описания в
решението имот.Решенията имат конститутивно действие, изразяващо се във
възникване на собственически права - в този насока са и дадените разяснения на Тълкувателно решение № 1/1997 г.
на ОСГК.Предвид това съдът не намира за нужно да обсъжда другото поддържано от ищците
основание за правото им на собственост.
Предвид
изложеното преценката по основателността на предявените искове респ. на
подадената жалба при това се обуславя от преценка на направеното възражение за
придобиване на имота от първите двама ответници на основание давностно
владение. Поначало съгласно чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва ако друг
го придобие.Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост може да се придобива по
различни начини сред тях е и давностното владение.Съгласно чл.79 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години.По прилагането на разпоредбата на чл.79 ЗС има
обилна съдебна практика, с която с оглед
и на предвиденото в ЗИСС ( отм) е утвърдено разбирането, че за придобиването на
имот по давност е необходимо да бъде доказано осъществяване в продължение на
период от 10 години на фактическа власт върху чужди имот,с намерение за своене.Владението следва да е
явно, необезпокоявано и непрекъснато.Явно е владението тогава когато действията
чрез които се осъществява са от такъв характер, че да могат да бъдат възприети
от всички, владението се прекъсва когато фактическата власт е отнета за повече
от 6 месеца, с предявен иск срещу
владелеца за оспорване на правата му.Спокойно е владение което не е установено с насилие.Съгласно чл.69 ЗС
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
В
случая се твърди придобиване на имота на основание давностно владение,
установено от първите двама ответници през 1992г.По отношение на процесния
земеделски имот давност е могла да започне да тече, едва от момента на влизане
на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в сила респ. от 22.11.1997г.За
установяване на възражението си ответниците са посочили свидетелски показания –
показания на свид.В.Х., свид.В.Г. и свид.В. Д., сочейки, че те ще установят,
заграждането на имота, присъединяването му към съседен имот на ответниците.Свидетелят
Х. е жител ***, свид.Д. познава имота, притежава имот по- долу и свид.Г., която ползва пространството от
целия имот, оградено, в което се намира, изграден от И.С. бунар от 19 години.Сведения
за ползването на имота от ответниците се извличат и от останалите разпитани
свидетели свид.В.А. – син на ищеца Й.В.,
свид.Б.С..
С
оглед показанията на посочените лица, жители на селото, което предполага да
имат възприятия относно спорните обстоятелства, съдът приема, че фактическа власт, с намерение
за своене, явно, непрекъснато и необезпокоявано ответникът И.С. е осъществявал в период, надхвърлящ 10 години,
поради което са придобили по давност пространството, състоящо се от 310 кв.м. , в което попада изграден от И.С.
през 1994г.бунар.На свидетелите е известно, че това място е оградено от
ответника И.С., в него се намира изградения от него бунар, посадени са лози, видно
от заключението на в.л. Златанова на един ред на тел до бунара, а от
заключението на в.л. Г. около коловете на оградата, на тази площ, отдава се за
ползване - действия типични за
поведението на собственик на недвижим имот.Не се твърди и не се доказа това ползване да е по силата на уговорка с
ищците – в заем за послужване.Относно началния момент на давността, свидетелите
В. А.,Б.С. сочат изграждане на ограда 1993г., след 1993г. а свид.Д., че това
пространство е заградено от 30 години.Съдът приема, за начален момент влизането
в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ – 22.11.1997г. най късно 2000г.,към който момент
това пространство е било оградено като към 22.11.2017г. е бил изтекъл
изискващия от закона срок.Ограждането на част от чужд имот, засаждането му и обработването му
са явни действие на завладяването му.Липсват
твърдения владението да е установено чрез насилие.По делото не са представени
доказателства за отнемане на владението от ответника през този период, за
предявяване на иск от ищците.Свид.В.А. отрича за спорове между дядо му и него с
ответниците за тази площ, свидетелства за подадена жалба във връзка с отрязано
извън това оградено пространство дърво, като не е ясно кога са се осъществили
тези действия.Съдът не приема поради това показанията на свид.Б.С. сочещ, че Й.С.
и В.много пъти за предупреждавали ответника да освободи имота и намира за
необоснован извода на районния съд, че е имало скандали във връзка с този имот
и е викана полиция, доколкото за скандали свидетелства единствено свид.Б.С.,
свид.В.А. отрича сам той, както свидетелства С. да е влизал в пререкания с
ответниците, изключая спор за изрязани дървета извън ограденото пространство.Освен
това съдът има предвид и споделя изразеното
в решение № 262 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г.
о., ГК разбиране за това, че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава
владението, нито прекъсва придобивната давност.В решение № 1369 от 27.11.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 4729/2007 г., IV г. о., ГК, макар и в спор между съсобственици е прието,
че владението не е „спокойно“ само, когато в резултат на външна намеса то е
било отнемано от владелеца.По аргумент от чл.81 ЗС следва, че владението
се прекъсва само с изгубването му за повече от 6 месеца. Претенциите, съответно
оспорванията на други лица, не прекъсват съществуващото владение, нито променят
неговия начален момент. За да имат подобна последица, оспорващите действия
трябва да са заявени чрез иск или те самите да са наложили фактическа власт на
лицата, които са ги предприели, за време по-дълго от 6 месеца.С решение от
09.10.2020г. на ВКС по гр.д.№3878/2019г. , І г.о с оглед на приемането, че придобивната давност не може да се счита за
прекъсната с извънсъдебните спорове по повод упражняване на фактическа власт
(върху реална част от съседен поземлен имот), съдебният състав приема, че и в
този случай владението остава необезпокоявано (несмущавано, непрекъснато).Обратната
теза изключваща извода за осъществявано владение се опровергава от показанията
на свид.Гърличка, която от 19 години обработва мястото, предоставено и от
ответниците, които са го ползвали преди това, данните от заключението на в.л. В.
и съдебно – агрономическата експертиза сочещи, че в ограденото пространство към
09.09.2019г. датата на представяне на заключението има лози на възраст 20
години, за които свидетелите сочат, че са посадени именно от ответника И.С..Дори
и да се приеме, че владение е установено едва с посажданото на лозите, то към
момента на снабдяване на ответниците с нотариален акт за правото на собственост
на основание давностно владение, е бил изминал срок, надхвърлящ необходимия за
придобиването му на основание давностно владение, като не се установява
владението да е било прекъснато.Владението се прекъсва с предявяване на иск
съгласно чл.116 б.“б“ ЗЗД или чрез отнемането му за повече от 6 месеца –
съгласно чл.81 ЗС.
По
отношение на останалата част от имота не са налице доказателства които да
създават у съда убеждение за фактическа власт намерила отражение в конкретни
действия или създадено състояние, осъществявана непрекъснато,постоянно и явно,
от ответника И.С. и неговата съпруга, в
продължение на 10 години, която да е
довело до придобиване на имота по давност от тях или за осъществявано от техния
наследодател владение, като както бе отбелязано владение по време на ТКЗС не е
допустимо.Не се твърди осъществено давностно владение на основание чл.12, ал.7
ЗСПЗЗ , владение въз основа на писмен договор, договор за делба или друг писмен
документ, респ. идентичност между процесния имот и описания в документа, и
началния момент на владението преди внасянето на имота в ТЗКС.Посочения в
отговора на исковата молба начален момент на установеното владение е от 1992г. Свидетелят
Д. не споделя никакви впечатления които да бъдат отнесени към твърденето за владеене на цялото пространство, показанията
на свид.Г.са противоречиви ( едновременно твърди, че коси тази площ, че я коси
ответника И.С. и, че не коси никаква площ извън ограденото пространство и като
цяло показанията и касаят оградената площ която тя обработва).Свид.Б.С. и В. А.
заявяват, че тази площ не е ползвана от тях. Показанията на свид.Х. са неясни,
противоречиви и въз основа на тях, съдът не може да направи извод за осъществявано
от първите двама ответници давностно владение върху останалата част от имота От
разпита на свидетеля с оглед заключението на в.л. В. следва, че същият не е
наясно с местоположението на преминаващия през имота път, който видно от
заключението на в.л. В. не минава покрай двата бунара, при разпита му във
въззивното производство свидетелят отрича в имота към момента да има заградено
пространство, а в производството пред районния съд излага впечатления за
съществуващо такова. Освен това доколкото показанията на този свидетел може да
се отнесат към процесния имот то от тях се установява, че овощни дръвчета са засадени от брата на
ответника, визира като принадлежащо на И. именно описаното по- горе оградено
пространство и заявява, че оградата „ извън неговото“ в останалата част е
правена от трето лице с имена Б..Не се установява осъществяване именно от
ответника И.С. на действия, разкриващи явно, постоянно и непрекъснато владение
върху тази площ, с начален момент от влизане в сила на ЗСПЗЗ, както се твърди
или по – късно, за период от 10 години, което да е създало у останалите
убеждение, че това пространство е негово.
Забрана
за придобиване по давност на реални части от земеделски имоти, които не
отговарят на изискванията по чл.72 ЗН вр. с чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ няма.
С
оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, в частта в която
предявените искове са уважени , досежно частта от процесния имот,
представляваща към момента зеленчукова градина, състояща се от 310 кв.м., отразена
на скицата към заключение с вх.12991/03.06.2019г. на в.л. В., като пространство ограничено от три страни с ограда,
в източната част на имот №015038, пространството ограничено от правите между
точки 30-20-22 -25 и 28, в което попада бунар със сигн.“кл“ до точка 31.
С
придобиването на правото на собственост от ответниците И.С. и В.С. върху тази
площ, с оглед осъщестявавно през време на брака им владение( съгласно решение решение № 613 от 15.10.2002
г. на ВКС по гр. д. № 138/2002 г., I г. о., когато придобивната давност е
изтекла по време на брака, придобитият имот се включва в съпружеската
имуществена общност, както и когато давността е почнала да тече преди
сключването на брака и дори когато са на лице и други придобивни основания като
наследство и делба.), ищците са изгубили своето право на собственост.Като
собственици на тази площ, ответниците валидно са прехвърлили правата върху нея
на своя син, който е настоящ собственик на това пространство и като такъв може
да го владее, да се разпореждане с него и пр.
Искът
за отмяна на констативен нотариален акт № 152, т.2, рег.№3315, д.№297/2017г. на
нотариус с рег.№603 М. М. с район на действие Районен съд Кюстендил, вписан в
служба по вписвания с вх.рег.№3195 от 13.10.2017г, Акт 150, т.10,
д.№1956/2017г. се явява неоснователен в частта му относно описаната площ от
310.00 кв.м.Право на собственост върху останалата площ на основание давностно
владение И.С. и В.С. не са придобили, поради което решението в частта, в която
е отменен нотариалния акт за тази площ, извън описаната от 310.00 кв.м. следва
да се потвърди.
С
оглед изхода от спора на като взе предвид цената на иска – при заявени
претенции за площ от 2.269 лева на цена 123 лева, исковете се уважават за площ
1959 кв.м. съответно отхвърлят за 310 кв.м. на жалбоподателите следва да се
присъдят съответна на отхвърлената част от исковете част от сторените от тях
пред двете инстанции разноски в размер на 1/7 от тях или както следва на И.С. и В.С. –32,14 лева( 1/7 от внесена д.т.
по жалбата и 1/7 от 2/3 от платено адв.възнаграждение на адв.Стойчев), а на
жалбоподателя Р.С. – 149.00 лева( 1/7 от платено адв.възнаграждение в размер на
400 лева, и депозити за експертизи 643 лева).
Следва
да се отмени решението на районния съд в частта относно присъдените в полза на
ищците разноски в размер над 6/7 от 1130 лева, за сумата над 968.57 лева.
Съдът
констатира, че по делото липсват данни ищците да са внесли определената
държавна такса в размер на 100 лева, която на основание чл.77 ГПК ще бъдат
осъдени да заплатят по сметка на съда.
Водим
от горното ,съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ,
постановеното решение №54/20.01.2020г. на Кюстендилския районен съд по
гр.д.№192/2019г. в обжалваната му част в която, е признато за установено по
отношение на И.Й.С., с ЕГН **********, с адрес *** и В.Р.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, че Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М., с ЕГН **********,
с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** са собственици на частта от
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №10050.15.38 по КККР, одобрени със заповед
РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Ваксево,
местност Валого, с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи: 10050.15.31, 10050.15.9901,
10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116, 100.15.121, която реална част се
състои от 310 кв.м., разположена е в източната част на този имот, и е отразена
на скицата към заключение с вх.12991/03.06.2019г. на в.л.инж.Л. В., като
фигурата ограничена от правите между точки 30-20-22 -25 и 28 -31, в което
попада бунар със сигн.“кл“,както и в частта относно присъдените в полза на
ищците разноски за сумата над 968.57 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен предявения от Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** срещу И.Й.С., с ЕГН **********, с адрес *** и
В.Р.С., с ЕГН **********, с адрес *** иск по чл.124 ГПК за признаване за
установено, че Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М., с ЕГН **********,
с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** са собственици на част от
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №10050.15.38 по КККР, одобрени със заповед
РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Ваксево,
местност В., с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи: 10050.15.31,
10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116, 100.15.121, която
реална част се състои от 310 кв.м., разположена е в източната част на този
имот, и е отразена на скицата към заключение с вх.12991/03.06.2019г. на в.л.инж.Л.
В., като фигурата ограничена от правите между точки 30-20-22 -25 – 28- 31, в
което попада бунар със сигн.“кл“.
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение №54/20.01.2020г. на Кюстендилския районен съд по
гр.д.№192/2019г. в обжалваната му част в която, е признато за установено по
отношение на И.Й.С., с ЕГН **********, с адрес *** и В.Р.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, че Й.А.В., с ЕГН ********, с адрес ***, Ф.А.М., с ЕГН **********,
с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** са собственици на
останалата част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10050.15.38 по КККР, одобрени със
заповед РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
с.Ваксево, местност Валого, с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи:
10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116,
100.15.121, частта извън пространството състоящо се от 310 кв.м., разположено в
източната част на този имот, и отразена
на скицата към заключение с вх.12991/03.06.2019г. на в.л.инж.Л.В., като
фигурата ограничена от правите между точки 30-20-22 -25 – 28-31, в което попада
бунар със сигн.“кл“.
ОТМЕНЯ решение №54/20.01.2020г. на
Кюстендилския районен съд по гр.д.№192/2019г. в обжалваната му част в
която е отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт
№152, т.2, рег.№3315, д.№297/2017г. на нотариус с рег.№603 М.М. с район на
действие Районен съд Кюстендил, вписан в служба по вписвания с вх.рег.№3195 от
13.10.2017г, Акт 150, т.10, д.№1956/2017г., с който И.Й.С., ЕГН ********** е
признат за собственик, на основание давностно владение на реална част от недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор №10050.15.38
по КККР, одобрени със заповед РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с.Ваксево, местност Валого, с площ от 2269
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 10, номер по
предходен план: 015038 и съседи: 10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200,
10050.15.1110, 10050.15.1116, 100.15.121, която реална част се състои от 310
кв.м., разположена е в източната част на този имот, и е отразена на скицата към
заключение с вх.12991/03.06.2019г. на в.л. инж.Любомир В., като фигурата ограничена от правите между
точки 30-20-22 -25 – 28- 31, в което попада бунар със сигн.“кл“.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №54/20.01.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№192/2019г. в
обжалваната му част в която е отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт
№152, т.2, рег.№3315, д.№297/2017г. на нотариус с рег.№603 М.М. с район на
действие Районен съд Кюстендил, вписан в служба по вписвания с вх.рег.№3195 от
13.10.2017г, Акт 150, т.10, д.№1956/2017г. с който И.Й.С., ЕГН ********** е
признат за собственик на основание давностно владение, върху реална част от
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №10050.15.38 по КККР, одобрени със заповед
РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Ваксево,
местност Валого, с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи: 10050.15.31,
10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116, 100.15.121, извън
площта от 310 кв.м., разположена в
източната част на този имот, и е отразена на скицата към заключение с
вх.12991/03.06.2019г. на в.л. инж.Л.В., като фигурата ограничена от правите
между точки 30-20-22 -25 – 28 -31, в което попада бунар със сигн.“кл“.
ОТМЕНЯ
решение №54/20.01.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№192/2019г. в
обжалваната му част,в която е признато за установено по отношение на Р.И.С., с
ЕГН **********, с адрес ***, че Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** са
собственици на са собственици на частта от недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор №10050.15.38
по КККР, одобрени със заповед РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с.Ваксево, местност В., с площ от 2269 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: 10, номер по предходен план:
015038 и съседи: 10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110,
10050.15.1116, 100.15.121, която реална част се състои от 310 кв.м.,
разположена е в източната част на този имот, и е отразена на скицата към заключение
с вх.12991/03.06.2019г. на в.л.инж.Л. В., като фигурата ограничена от правите
между точки 30-20-22 -25 – 28-31, в което попада бунар със сигн.“кл“, както и в
частта в която Р.И.С. е осъден да предаде на Й.А.В., Ф.А.М. и И.А.Г. владението
върху тази площ от 310.00 кв.м, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Р.И.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване
за установено, че ищците са собственици
на частта от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10050.15.38 по КККР, одобрени със
заповед РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
с.В., местност В., с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи:
10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116,
100.15.121, която реална част се състои от 310 кв.м., разположена е в източната
част на този имот, и е отразена на скицата към заключение с
вх.12991/03.06.2019г. на в.л.инж.Любомир
В., като фигурата ограничена от правите между точки 30-20-22 -25 –
28-31, в което попада бунар със сигн.“кл“ и осъждането на Р.И.С. да предаде на Й.А.В., Ф.А.М. и И.А.Г.
владението върху тази площ от 310.00 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №54/20.01.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№192/2019г. в
обжалваната му част,в която е признато за установено по отношение на Р.И.С., с
ЕГН **********, с адрес ***, че Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** са
собственици на частта от недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор №10050.15.38 по КККР,
одобрени със заповед РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с.Ваксево, местност Валого, с площ от 2269 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 10, номер по предходен план: 015038
и съседи: 10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110,
10050.15.1116, 100.15.121, която реална част включва площта извън
пространството от 310 кв.м., разположено
в източната част на този имот, и е отразено на скицата към заключение с
вх.12991/03.06.2019г. на в.л. В., като фигурата ограничена от правите между
точки 30-20-22 -25 – 28-31, в което попада бунар със сигн.“кл“, както и в
частта в която Р.И.С. е осъден да предаде на Й.А.В., Ф.А.М. и И.А.Г. тази част
от имот №10050.15.38 по КККР.
Осъжда
Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на И.Й.С., с ЕГН **********, с адрес ***
и В.Р.С., с ЕГН **********, с адрес *** разноски за двете инстанции в размер на 32.14
лева.
Осъжда
Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Р.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***
разноски за двете инстанции в размер на 149.00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.77 ГПК Й.А.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Ф.А.М., с ЕГН **********,
с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят по сметка на
съда сумата от 100.00 лева – дължима от тях държавна такса.
Скицата
към заключение с вх.12991/03.06.2019г. на в.л. В., приподписана от състава на
съда да се счита за неразделна част от решението.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Върховния касационен съд в 1 – месечен
срок от връчването му.
Председател:
Членове: