№ 7539
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110164734 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
от ЕТ „З.“,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,срещу
„У“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от Ц М и А Т,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато
за установено,че ищецът не дължи чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила давност в периода 31.08.2017 г. до 08.11.2022 г.
сумите от 1915,60 лева неиздължена главница и 1915,20 лева неиздължена
мораторна лихва за периода 22.12.2011 г. до 30.07.2024 г.
Ищецът твърди,че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,образувано е изпълнително
дело,по което последното изпълнително действие е от 31.08.2017 г.,след което
други изпълнителни действия липсват,а с изтичането на петгодишна давност
вземането не подлежи на принудително изпълнение. Ищецът сочи,че
неиздължената главница възлиза на 1915,60 лева,а предвид недължимост на
главницата недължима се явява и мораторната лихва. Ищецът твърди,че макар
да са реализирани частични плащания,то давността се прекъсва само относно
изпълнената част,докато за неизпълнената част от задължението давността не
е прекъсната. Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответната страна „У“АД в депозирания писмен отговор оспорва
исковата претенция с твърдения,че освен действията по принудително
изпълнение в рамките на изпълнителното дело са депозирани две молби от З.
М.,с които е признат целият дълг,а тези действия прекъсват давността. Твърди
се,че и доброволното плащане,както събраната чрез способите на
принудително изпълнение парична сума води до прекъсване на
давността,съответно препятства изтичането на давностния срок. Моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С изпълнителен лист от 05.01.2012 г.,издаден по ч.гражд.дело №
59999/2011 г. по описа на СРС,45 състав,ЕТ „З.“ е осъдена да заплати сумите
от 1915,60 лева главница по договор за издаване на кредитна карта за бизнес
клиенти от 21.04.2010 г.,сумата от 423,65 лева договорна лихва за периода
23.02.2011 г. до 27.12.2011 г. и законната лихва върху главницата,считано от
22.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането,както и 46,79 лева
държавна такса.
Според удостоверение за размера на дълга от ЧСИ Б Б незаплтената
главница възлиза на 1915,60 лева,както и непогасената законна лихва е в
размер от 1915,20 лева.
Прието е удостоверение от НАП относно липса на публични задължения
на ЕТ „З.“.
От изисканото изпълнително дело № 2997/2016 г. по описа на ЧСИ Б Б
се установява,че е образувано по молба от „У“АД,а молбата съдържа искания
за налагане на запор и възбрана,с молба от 01.12.2016 г. З. А. М. моли да бъдат
разсрочени задълженията,върху молбата е поставена резолюция да бъде
уведомен взискателят,на 29.11.2016 г. са изпратени запорни съобщения до
банкови институции,на 23.08.2017 г. е разпоредено вписването на възбрана
върху недвижим имот,собственост на З. А. М.,с молба от 30.08.2017 г. в
молба,подадена от частния съдебен изпълнител З. М. е изразила готовност да
заплаща към банката от 30 до 50 лева месечно,на 13.11.2017 г. е наложена
възбрана върху идеални части от недвижим имот,собственост на
длъжника,според протоколи за извършени погасявания в периода м.09.2016 г.
до м.03.2018 г. са постъпили ежемесечно плащания в размер на по 60
лева,такива плащания са извършени през м.04.2018 г.,м.06.2018 г.,м.08.2018
г.,50 лева през м.12.2018 г.,частични плащания има и в периода м.04.2021 г. до
м.11.2022 г. в размер от по 100 лева месечно,частични плащания са
реализирани в размер от по 100 лева месечно,считано от м.01.2023 г. до
м.07.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде отречено съществуването на вземането,за което е
издаден изпълнителен лист въз основа на настъпили след възникване на
изпълнителното основание обстоятелства. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в
определен период от действие кредиторът бездейства. Законът не
регламентира каква е приложимата погасителна давност за вземания,за които
е издадена заповед за изпълнение,когато не е подадено възражение срещу
издадена заповед за изпълнение,респективно не се е развило производство по
установителен иск,но съдът приема,че приложимата погасителна давност е
петгодишната давност,както при влезлите в сила съдебни решения съгласно
чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу заповедта за изпълнение не бъде подадено
2
възражение,заповедта за изпълнение се стабилизира и се преклудират всички
доводи срещу вземането,които длъжникът би могъл да релевира,а съгласно
чл.424 от ГПК вземането по заповедта за изпълнение може да бъде оспорено
или въз основа на нови доказателства,или въз основа на новонастъпили
обстоятелства. Отчитайки правните последици,които има заповедта за
изпълнение,ако не е било подадено възражение,както и при съобразяване
наличието на сходство между разпоредбата на чл.424 от ГПК и разпоредбата
за отмяна на влезли в сила съдебни решения съгласно чл.303,ал.1,т.1 от ГПК
съдът приема,че неоспорената заповед за изпълнение и съдебното решение
пораждат идентични последици и приложимата погасителна давност следва
да бъде петгодишна,както е за съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД.
Аргумент в подкрепа на разбирането,че приложимата давност е петгодишна е
и принципното различие в правната уредба по чл.237 и следв. от ГПК (
отм.),тъй като предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането,основано на несъдебно изпълнително основание
би могло да бъде реализирано без ограничение във времето съгласно чл.254 от
ГПК ( отм.) и правната уредба на заповедното производство по действащия
ГПК,при което оспорването на заповедта за изпълнение след изтичане на
срока за подаване на възражение може да бъде реализирано само при
наличието на предвидените в чл.424 от ГПК предпоставки. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че приложимата давност е
петгодишната давност. За да е настъпила погасителна давност,необходимо е
да бъде установено,че в период от поне пет години не са поискани или
извършени изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на
принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния
изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на
съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи. По същество в настоящия случай спорът между страните е
концентриран относно обстоятелството дали чрез направените от ищеца
едноличен търговец частични плащания е прекъсвана давността или може да
бъде възприето,че за незаплатените задължения е настъпила погасителна
давност. Софийският районен съд счита,че исковата претенция,предявена от
ЕТ „З.“ подлежи на отхвърляне. Макар да е принципно правилно становището
на страната ищец,че доброволното частично плащане представлява признание
на дълга до размера на заплатеното,респективно не прекъсва давността за
цялото вземане,в конкретния случай при анализ на реализираните плащания в
хода на изпълнителния процес съдът счита,че страната ищец изпълнява
задължения,които е признала. Признанието на дълга представлява признание
дължимостта на цялото задължение,а в настоящия случай от приложената по
изпълнителното дело молба от едноличния търговец се установява,че
признава дълга към банковата институция като заявява готовност да погасява
дълга на части в размер между 30 и 50 лева месечно. Съдът приема,че молбата
от 30.08.2017 г. представлява цялостно признание на дълга,а чрез
реализирането на частични плащания при съобрзяване направеното признание
на задължението изцяло се поддържа висящността на изпълнителния процес и
се препятства настъпване погасяване на вземането по давност. В тази насока
следва да бъде отчетено,че не само действията на принудително изпълнение
3
представляват действия,които прекъсват давността,но и плащанията,които са
реализирани въз основа на формулирано признание на дълга,дават основание
да се счита,че давността е прекъсната. Когато страната длъжник в
изпълнителното производство изразява готовност за погасяване на цялото
задължение разсрочено – чрез вноски между 30 и 50 лева всеки месец,както и
предвид наличието на разпределение на парични суми в изпълнителното
производство ежемесечно вследствие на регулярно постъпващите от страната
длъжник парични суми,за което от изисканото изпълнително дело са налице
протоколи,съдът счита,че плащанията не представляват частични отделни
плащания,всяко от които да прекъсва давността до размера на заплатената
парична сума,а представляват изпълнение на дълга по изпълнителното
производство на части при наличието на признаване на задължението в цялост
– по основание и по размер,поради което не може да бъде счетено,че за
неизпълнената част от задължението е настъпила погасителна давност.
Предвид това,че не се установява период,по-дълъг от пет години,в който да не
са реализирани действия по събиране на вземането,съдът намира,че
предявената искова претенция подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК от ЕТ „З.“,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,предявен
срещу „У“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Ц М и А Т,за признаване за установено,че ищецът не
дължи чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила давност
в периода 31.08.2017 г. до 08.11.2022 г. сумите от 1915,60 лева ( хиляда
деветстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки ) неиздължена главница
и 1915,20 лева ( хиляда деветстотин и петнадесет лева и двадесет стотинки )
неиздължена мораторна лихва за периода 22.12.2011 г. до 30.07.2024 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4