РЕШЕНИЕ

 

                                                     гр.София, 04.03.2022 г.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                                 Розалина Ботева

при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 11 116 по описа  за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 282357 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 13 374/2012 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав на основание чл.32, ал.2 ЗС по иск на Д. М.Д., ЕГН **********, конституирана като наследник на М.В.К., предявен срещу Л.Х.Е., ЕГН **********, конституирана като наследник по закон на Х. Д.Х., Х.А.Х., ЕГН ********** и Н.К.Ц.-Х., ЕГН ********** е разпределено ползването на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.302.324 с площ от 249 кв.м., с адрес: гр.София, район „Възраждане”, ул.”*********, при съседи, имоти с идентифи-катори: 68134.302.298, 68134.302.323, 68134.302.307, 68134.302.306 и 68134.302. 325, както следва: 1. Д. М.Д., ЕГН ********** да ползва ДЯЛ № 1, съответстващ на 29 %, отразен в светло син цвят по букви: a, b, f, h, a на скицата, представляваща вариант за разпределение едно на СТЕ – л.291 от делото, неразделна част от решението; 2. Л.Х.Е., ЕГН ********** да ползва ДЯЛ № 2, съответстващ на 29 %, отразен в тъмно син цвят по букви: h, f, e, g, h на скицата, представляваща вариант за разпределение едно на СТЕ – л.291 от делото, неразделна част от решението; 3. Х.А.Х., ЕГН ********** и Н.К.Ц.-Х., ЕГН ********** да ползват ДЯЛ № 3,

съответстващ на 42 %, отразен в лилав цвят по букви: b, c, d, e, b на скицата, представляваща вариант за разпределение едно на СТЕ – л.291 от делото, неразделна част от решението и 4. частта, отразена с черна щриховка около сградите и входа с широчина от 1,6 м. на скицата, представляваща вариант за разпределение едно на СТЕ – л.291 от делото, неразделна част от решението, е предоставена за общо ползване на страните по делото.

              Със същия акт Л.Х.Е. е осъдена да заплати на Д. М.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 217,50 лева. Х.А.Х. и Н.К.Ц.-Х. са осъдени да заплатят на Д. М.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 315,00 лева.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано изцяло от ответниците Х.А.Х. и Н.К.Ц.-Х., гр.София – чрез процесуалния им представител адв.Д.. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на закона, при допуснати нарушения на процесуалните правила и не е обосновано. Поддържа се, че неправилно е било извършено разпределение само между съсобствениците на имот с идентификатор 68134.302.324, съответстващ на имот  № 11, който е част от УПИ ХVІІ, тъй като двата имота в УПИ ХVІІ са в съсобственост, регулацията е приложена и това, че двата имота са заснети с отделни кадастрални номера не променя факта на съсобственост, както и че предвид наличието на тази съсобственост с трети лица, срещу които производството е било прекратено, поради това че не може да се извърши разпреде-ление на ползването само между част от съсобствениците предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Излагат се доводи, че дори да се приеме, че следва да бъде извършено разпреде-ление на ползването на имота само между участващите по делото лица, то извършеното от СРС такова е най-неблагоприятното за отделните съсобственици. Избирането на вариант едно дава приоритет на останалите съсобственици, които притежават по-малък дял, за сметка та жалбоподателите, които притежават 42 % ид.ч. от имота; че на практика последните са лишени от възможността да влизат с автомобил в имота и да паркират такъв в него, тъй като им е предоставено място, до което няма достъп, който да е достатъчно широк за влизане с автомобил – оставената за общо ползване част е с широчина 1,6 м., което не дава възможност да се влезе до частта, определена на жалбоподателите. Твърди се и че вариант едно не е съобразен и с монтираната на място порта, изградена със средства на жалбоподателите, която те няма да могат да ползват, както и че практически избраният от съда вариант е най-неблагоприятният и най-несправедливият спрямо жалбоподателите, притежаващи най-голям дял от имота. 

              Молят въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови друго, с което да извърши разпределение по друг вариант, предложен от вещото лице. Претендират присъждането на разноски по делото.  

              Ответникът по жалбата – Д.С.Д. не е депозирала отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния й предс-тавител адв.М.оспорва жалбата със съображения за неоснователност на същата и правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Заявява искане за присъждане на разноски по делото.

              Ответниците по жалбата – В.И.Л. и М.И.Г., конституирани като въззиваеми страни-ответници в производството на основание чл.227 ГПК на мястото на наследодателката им Л.Х.Е. с определение от 20.04. 2020 г., в срока по чл.263, ал.1 ГПК не са депозирали отговор на същата. В открито съдебно заседание чрез процесуалния й представител адв.Н. оспорват жалбата, като поддържат аргументи за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на първоинстан-ционното решение. Претендират присъждането на разноски по делото.

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирани страни в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидно-стта на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

              При извършената служебна проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно, но че същото е процесуално недопустимо.

               Като ответник по предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС в първоинстан-ционното производство на 23.04.2019 г. е била конституирана Л.Х.Е.. За откритото съдебно заседание, насрочено за 15.10.2019 г. същата е редовно призована на 27.08.2019 г. чрез процесуалния й представител адв.Р.Л.. Поради постъпила на 15.10.2019 г. молба от адв.Л., с приложени към нея преписи от болничен лист за времен-на неработоспособност на Л.Е. за периода от 13.09.2019 г. до 25.10.2019 г. и призовка от 26.09.2019 г. във връзка със служебна ангажираност на адв.Л. в Окръжен съд гр.Кюстендил по ЧНД, това съдебно заседание на основание чл.142, ал.2 ГПК е отложено за 05.11.2019 г., като е прието, че страните са редовно уведомени по реда на чл.56, ал.2 ГПК. В съдебното заседание от 05.11.2019 г. СРС е дал ход на делото и след като е счел делото за изяснено от фактическа страна е дал ход по съществото на спора.

              Съгласно официалните данните от приетите справки от НБД „Население” при МРРБ ответницата Л.Х.Е. е починала на 08.10.2019 г.  – преди провеждането на последните две открити съдебни заседания в първоинстанционното производство и приключ-ване на устните състезания по делото на 05.11.2019 г.

              Една от абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, за които съдът следи служебно, е процесуалната правоспособ-ност на страните. По силата на чл.27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Настъпването на смъртта на физическите лица слага край на тяхната процесуална правоспособност, а липсата на последната е процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора.

             Съгласно константната съдебна практика на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, така и при действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., обективирана например в решение № 96/27.09.1985 г. по гр.д.№ 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр.д.№ 1821/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 332 от 27.12.2012 г. по гр.д.№ 1175/2011 г. На ВКС,э І ГО, решение № 196/22.11.2013 г. по гр.д.№ 957/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 250 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 567/2010 г. на ВКС, І ГО, решение № 83/03.07.2015 г. по гр.д.№ 5846/2014 г. на ВКС, ІІ ГО,решение № 86/03.04.2015 г. по гр.д.№ 5563/2014 г. На ВКС, ІV ГО, решение № 16/21.02.2014 г. по гр.д.№ 4682/2013 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 23/16.02.2021 г. по гр.д.№ 2564/2019 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 60096/26.11.2021 г. по гр.д.№ 3 869/2020 г. на ВКС, ІІ ГО, определение № 37/18.01.2018 г. по гр.д.№ 3011/2017 г. на ВКС, ІІ ГО и мн.др., която настоящият съдебен състав напълно споделя, когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, съотв. същото е недопустимо, в случай че е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания. Тази практика съответства и на изричната разпоредба на чл.229, ал.2, изр.второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение.

              Съобразно изложеното постановеното спрямо починалата страна Л.Х.Е. решение се явява недопустимо, но с оглед необходимото задължително другарство в производството по иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено изцяло, а делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с участието на правоприемниците на починалата ответница.

              При приетия изход на делото в настоящото производство разноски на страните за последното не следва да се присъждат, а същите следва да се определят при новото разглеж-дане на спора от СРС – с оглед изхода на спора по заявената претенция.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

              ОБЕЗСИЛВА в цялост решение № 282357 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 13 374/2012 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, като недопустимо.

              

              ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

 

              Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.