Решение по дело №877/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 80
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Петкова Магардичиян
Дело: 20194500500877
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е    №80

 

гр.Русе, 18.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 31 януари през две хиляди и двадесета година……..в състав:

Председател: Мария Велкова

      Членове: Галина Магардичиян

                       Зорница Тодорова-мл.с.

                                                                              

при секретаря Тодорка Недева и в присъствието  на прокурора….. като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 877 по описа за 2019год.,за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

  И.В.М. обжалва Решение от 30.05.2019, постановено по гр.д.№ 9101/18 по описа на РС-Плевен, с което е признато за установено на основание чл.124 вр. чл.439, ал.2 ,че И.Ф.И. не дължи на И.М. сумата от 800лв за разноски по НЧХД № 2746/17 на ПлРС,обективирани в изпълнителен лист от 04.05.2018г, за събирането на които е образувано изп.дело № 591/17 на РС-Плевен, тъй като сумата е погасена чрез плащане, извършено на 14.09.2018г. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което предвявеният иск бъде отхвърлен. 

Въззиваемият И.Ф.И. в съдебно заседание излага становище за неоснователност на въззивна жалба за неоснователна.

С Определение № 378 от 17.12.2019г по в.ч.гр.д.№ 435/19 по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново делото по подадената от М. въззивна жалба е изпратено за разгледане от Окръжен съд-Русе, на основание чл.23,ал.3 ГПК.

          Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява, че с Решение № 45 от 10.04.2018г, постановено по ч.н.д.№ 100/18 на Ловешкия окръжен съд е изменил Разпореждане № 938/26.10.2017г, постановено по НЧХД № 2746/17 на Плевенския районен съд като е отменил в частта, в която е посочено, че се прекратява наказателното производство на основание чл.250,ал.1,т.2 вр чл.248,ал.2 НПК. С Определение № 268 от 24.04.2018г по ч.н.д.№ 100/18 Ловешки окръжен съд И.Ф.И. е осъден да заплати на И.В. Михов/ а според мотивите на съдебният акт М./ сумата от 800лв разноски по делото. На 03.05.2018г М. е депозирал молба по НЧХД № 2746/17 РС-Плевен молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото разноски, която с разпореждане от същата дата е уважена. Същият е получил изпълнителният лист на 11.05.2018г, видно от отразеното върху молбата му.

           Изп.дело № 75/18 по описа на ДСИ при РС-гр.Павликени е образувано въз основа на молба от И.В.М. за събиране на вземането му в размер на 800лв, въз основа на изпълнителен лист № 3066 от 04.05.2018г., издаден от РС-Плевен въз основа на влязло в сила Определение № 938 от 27.10.2017г по НЧХД № 2746/17 по описа на РС-Плевен, която сума представлява разноски по делото. С Разпореждане от 20.08.2018г на ДСИ при РС-гр.Плевен, въз основа на постъпило по подсъдност изп.дело № 75/18 по описа на СИС при РС-гр.Павликени, е образувано изп.дело № 591/18 ДСИ при РС-Плевен.

На 14.09.2018 в 16.25часа длъжникът И.Ф.И. е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, според която задължението му възлиза на 81 947.24лв-задължения към НАП/ присъединен взискател по изпълнителото дело/ , 800лв- присъдени разноски по изпълнителен лист и 474.10лв-разноски по изпълнителното дело/ в това число държавна такса, адвокатско възнаграждение и пр./ в полза на взискателя И.В.М., както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС-Плевен в размер на 5454.41лв. Според поканата за доброволно изпълнение сумата се увеличава с размера на законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2018 до пълно погасяване на задължението, както и че държавна такса по чл.53 не се дължи, ако задължението бъде изпълнено в доброволния срок.С поканата е даден 2-седмичен срок за изпълнение на задължението.

С молба от 28.09.2018, вх № № 3914 от 01.10.2018г на ДСИ при РС-Плевен длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че на 14.09.2018г в 12часа е изплатил в полза на взискателя сумата 800лв, дължима по изпълнителният лист чрез паричен превод от куриерска службаЕконт Експрес“ООД. Със същата молба е поискал прекратяване на изпълнително дело, както и твърди, че не дължи заплатени за адвокатско възнаграждение разноски, тъй като е изплатил вземането по издаденият изпълнителен лист преди да получи ПДИ, алтернативно прави и възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. По отношение на присъединеното вземане на НАП сочи, че е образувано изп.дело 15130001148/13 на ТД на НАП-Велико Търново. Приложил е копие от разписка за прием на паричен превод, от който е видно, че И.Ф.И. е платил на И.В.М. чрезЕокнт Експрес“ООД сумата от 800лв. В представената на съдебният изпълнител разписка е посочено, че тази сума представлява разноски по вчнд № 100/18 по описа на ПОС.

С молба от 12.10.2018г взискателят по изпълнителното дело И.В.М.  иска да не се цени изявлението на длъжника и да се продължат действията по изпълнителното дело. Не оспорва, че е получил сумата от 800лв, но заявява, че със същата е намалил задължението на длъжника И. към него в размер на 2000лв, получени от длъжника 14.04.2014г, с получената сума. Такова уведомление е депозирал и до И. с дата 27.09.2018г.

 От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено по категоричен начин, че длъжникът по изпълнителното дело И.Ф.И. е заплатил дължимата сума по издаденият изпълнителен лист въз основа на който е образувано изп.дело № 591/18 по описа на СИС при РС-Плевен в размер на 800лв преди връчването му на поканата за доброволно изпълнение- плащането е извършено на 14.09.2018г в 12часа, видно от представеното известие за приемане на паричен превод в „Еконт експрес“, а ПДИ му е връчена на същата дата, но в 16.25ч. При изпращане на паричния превод в полза на взискателя, длъжникът изрично е посочил основанието за плащане, а именно разноски по вчнд № 100/18 ЛОС. Видно от представените съдебни актове, издаденият изпълнителен лист касае именно присъдените по вчнд № 100/18 ЛОС разноски в размер на 800лв. ВЧНД № 100/18 ЛОС е образувано във връзка с обжалване на цитираното в изпълнителният лист Определение № 938 от 27.10.2017г по НЧХД № 2746/17 по описа на РС-Плевен. Между страните не съществува спор, че първата инстанция не е присъждала разноски, а такива са присъдени само с допълнително определение, постановено по вчнд № 100/18 ЛОС.  При положение, че длъжникът изрично при плащането е посочил кое свое задължение към взискателя плаща кредиторът няма основание да отнесе плащането към друго задължение на длъжника. Още повече, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че И. има други задължения към М.. Следва да се съобрази, че М. не е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК в производството по гр.д.№ 9101/18 по описа на РС-Плевен, това възражение е направил едва в съдебно заседание на 02.05.2019 като съдът е приел, че исканията му за събиране на доказателства в тази насока са преклудирани. Изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са правилни.  Ответникът в срока за отговор следва да вземе становище по обстоятелствата, на които се основава искът, както и да изложил възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Съгласно изричната норма на чл.133 ГПК, ако ответникът не подаде отговор в законоустановеният срок и не направи горните възражения, губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива в настоящият случай нито са били твърдени от М., нито са установено. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че с плащането, извършено от И. на 14.09.2018г, същият изцяло е погасил задължението си към М. за сумата по издаденият изпълнителен лист от 04.05.2018г в размер на 800лв, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Правилно съдът е приел, че предявеният иск, че не се дължи тази сума поради плащането й, е основателен и като такъв е уважен. Решението е правилно и следва да се потвърди.

С оглед основателността на предявеният иск, първоинстанционният съд правилно е разпределил и отговорността за разноските при разглеждане на спора в първата инстанция. Решението и в тази част е правилно и следва да се потвърди.

           Мотивиран така окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 989 от 30.05.2019г, постановено по гр.д.№ 9101/19 по описа на РС-гр.Плевен  

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: