№ 117
гр. Ямбол , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200316 по описа за 2021 година
Подадена е жалба от ЗПК „РАЗВИТИЕ - ХАНОВО”, със седалище и адрес на
управление: с.***, представляван от председателя Р. Д. М., чрез пълномощника адв. П.
от АК Ямбол против Наказателно постановление № КГ – 2361/24.02.2021 г., издадено
от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
жалбоподателят на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в
размер на 50 000 лв. за нарушение на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ, във връзка с чл.47, ал.1, т.3
от ЗЕВИ, както и да заплати разходите за изпитване на пробата в размер на 135,00 лв.,
от които 95,00 лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ГД ККГТ – ДАМТН гр.София и 40,00 лв. за вземане на
проба, на основание чл.25, ал.2 от НИКТГУРНК и чл.25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ,
бр.50/1999 г., посл. изм. ДВ бр.33/2020 г.). В жалбата се сочи, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните и материалните правни норми, подробно изложени в
жалбата, поради което се моли за отмяната му. По-конкретно се излага, че
жалбоподателят не разпространява и не извършва продажба на гориво, т.е. не предлага
на пазара гориво. Претендират се присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. П. от АК – гр.Ямбол по изложените в жалбата съображения, като
освен това се допълва, че в АУАН и НП не са описани обстоятелства по предлагане на
горивото, не е описано и конкретно действие по разпространение или предлагане –
време, място, превозно средство, за да се приеме, че е осъществено вмененото
нарушение и се пледира за отмяна на наказателното постановление като
1
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. По делото е представено становище от процесуален представител на
ДАМТН, в което се сочи, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и при издаването въз основа на него наказателно постановление, както и че
нарушението е безспорно установено, а наложеното наказание е справедливо.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 05.08.2020 г. в обект - бензиностанция, управляван
от ЗПК „РАЗВИТИЕ-ХАНОВО“, находящ се в с.*** от бензиноколонка №1, свързана с
резервоар №1 е взета проба от предлаганото течно гориво за дизелови двигатели с
протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № *** г. При проверката е
установено, че последната доставка на горивото е в количество 5 585,00 L по
Нареждане за експедиция № *** г., с Приемо-предавателен протокол от 27.07.2020 г. и
с Декларация за съответствие №*** г., издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, за
партида №138 в количество 7 292,000 t. Наличното количество в резервоара №1,
свързан с бензиноколонка № 1 е 5938,35 L.
След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана Лаборатория
за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН
гр.София, ж.к.„Младост“, кв.„Полигона“, ул.„***, притежаваща Сертификат за
акредитация на БСА с peг. № 35 ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г., е издаден
Протокол от изпитване № С-0381/06.08.2020 г. На основание изготвения протокол от
изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за
съдържание на биогориво в течно гориво № *** г., съгласно който полученият резултат
за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична
стойност както следва:
Полученият резултат за показател „Съдържание на метилови естери на мастни
киселини (FAME)“ е 0,11% при норма минимум 6% обемни, съгласно изискванията на
ЗЕВИ. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под
5,98 % обемни, горивото не съответства на изискванията за съдържание на биодизел в
гориво за дизелови двигатели.
Следователно изпитването на контролната проба е показало несъответствие на
предлаганото течно гориво за дизелови двигатели по посочения показател с
изискванията към него в чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ (обн. ДВ. бр. 35 от 3 май 2011 г.,
2
поел. изм. ДВ. бр. 41/2019 г).
Така контролния орган приема, че е налице несъответствие на предлаганото
течно гориво с изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво и
жалбоподателят е нарушил чл.47, ал.4 от ЗЕВИ, във връзка с чл.47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ.
Протоколът от изпитване и констативният протокол са изпратени на основание
чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК на ЗПК „РАЗВИТИЕ-ХАНОВО“, с писмо с изх. № *** г.
и известие за доставяне от 19.08.2020 г.
С писмо-покана изх. №*** г. получена лично срещу разписка за
предадени/получени документи, дружеството е поканено да се яви за съставяне и
връчване на АУАН. Актът е надлежно връчен на Р.М. - управител на дружеството на
11.09.2020 г., видно от разписка за получени документи, и от положения подпис в акта.
Представено е възражение от жалбоподателят срещу съставения АУАН.
Възраженията са преповторени и в жалбата, а в наказателното постановление се
съдържат мотиви защо не се приемат възраженията.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Първото възражение касае правосубектността на нарушителя, като АНО приема,
че по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ във връзка с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ „краен
разпространител на течни горива е лице, което разпространява течни горива на
бензиностанция, с цел зареждане на горивните резервоари на МПС на потребителите,
включително на собствени моторни превозни средства“. В този смисъл приемат, че
жалбоподателя е разпространител, а не потребител. Съдът обаче не споделя това
възражение на АНО, а счита, че той самия е следвало да събере доказателства за това,
че дружеството е краен разпространител. Дали това е вписано или не в декларацията -
не може да се отрази на задължението на АНО да установи дали дружеството е субект
на нарушението, предмет на акта и наказателното постановление.
Горивото е изпитано за съдържание на биокомпонент чл.46, ал.2 на ЗЕВИ,
съгласно който лицата, които пускат на пазара горива от нефтен произход следва да ги
предлагат смесени с биогорива в определено съотношение. Изпитаното гориво е
показало несъответствие с изискванията на закона, поради което законосъобразно е
3
изготвен Констативен протокол № *** г. На основание резултата от констативния
протокол на жалбоподателят законосъобразно е съставен акт за нарушение на
горепосочената разпоредба.
Административно-наказващият орган е вменил на ЗПК „РАЗВИТИЕ-ХАНОВО“
с.Ханово извършено административно нарушение, като е предлагало на 05.08.2020 г.
течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което на 06.08.2020 г. с констативен
протокол № *** г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за
съдържание на биогориво в течно гориво съгласно чл.47, ал.1, т.3 и ал.4 от ЗЕВИ, в
качеството си на краен разпространител, съгласно изискванията на на § 1, т.12 от ДР на
ЗЕВИ във връзка с §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ е извършило нарушение на чл.47, ал.4 във
връзка с чл.47, ал.1 т.3 от ЗЕВИ.
Съгласно § 1 от ДР на ЗЧАВ вр. с §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ „краен
разпространител“ са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива,
предназначени за горивните резервоари на отделните МПС, от неподвижни инсталации
(резервоари) за съхранение на тези горива. Жалбоподателят не отговаря на описаните
критерии, предвид това, че за целите си има бензиностанция, която използва
единствено и само за собствени нужди. Процесната колонка се намира на територията
на кооперацията и достъпа до нея е ограничен само и единствено до служители и
работници на кооперацията. Обстоятелството, че до колонката достъпа е ограничен се
установява от показанията на свид. Д.. Същата установява, че по никакъв начин
бензиностанцията в кооперацията не предоставя горива на пазара. Привлеченият към
административно-наказателна отговорност жалбоподател не е предоставял на пазара
процесното гориво за нуждите на транспорта. Жалбоподателят се явява „краен
потребител“ само и единствено в смисъл, че е използвало процесното гориво за свои
лични нужди, но не отговаря на нормативно въведените изискания и същата няма
качеството на „краен разпространител“. Разпоредбата на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ не би
могла да ангажира административно-наказателна отговорност на субектите без да се
тълкува отделно от разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗЕВИ. Видно от текста на чл.47, ал.1
от ЗЕВИ, същата се отнася до „лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен
произход в транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и
бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение“, т.е. налице са
няколко предпоставки, установяващи кръга от задължени лица по, ал.1 на чл.47 от
ЗЕВИ - 1. Лица, които пускат на пазара течни горива; 2. Тези горива следва да бъдат
използвани в транспорта и 3. Задължението възниква в момента при освобождаване за
потребление на горивото. Разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ създава задължения за
крайните разпространители, но това са онези крайни разпространители, които
разпространяват течни горива от нефтен произход и то разпространението следва да
4
бъде за нуждите на транспорта. В конкретния случай това е така, тъй като
разпространението не се осъществява с такива нужди и не се използва от МПС-та,
какъвто смисъл влага в това понятие Закона за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл.47, ал.4, крайните разпространители предлагат горивата за
дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на, ал.1,
т.3, 4 и 5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок.
Обжалваното НП е незаконосъобразно и поради нарушаване на разпоредбите па
чл.42, т.4 вр. с чл.53, ал.2 от ЗАНН, респективно нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, тъй като в
административно-наказателната преписка липсват доказателства, които да установяват
на база на какви конкретни факти, АНО е стигнал до извода, че процесното дизелово
гориво се разпространява на пазара. Изводите на АНО се базират изцяло на
предположения и липса на вписвания в декларацията, като не е отчетен фактът, че
дружеството използва процесното гориво само за собствени нужди безвъзмездно, без
да го предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да извършва сделки по
смисъла на чл.6 от ЗДДС, а предметът на дейност на кооперацията не е свързан с
продажба на гориво с цел печалба. В легалната дефиниция на термина „предоставяне
на пазара“ съобразно разпоредбата на §1 т.15 от ДР на ЗЕВИ, вр. с чл.2, §1 от
Регламент /ЕО/ № 765/2008 на ЕП п Съвета от 09.07.2008 г. се включва „всяка доставка
на продукт за дистрибуция, потребление или ползване на пазара на Общността в
процес на търговка дейност, срещу заплащане или безплатно“. Т.е. този текст следва да
се прилага по отношение на търговец, който доставя петролен продукт за дистрибуция,
потребление или използване, предназначен за крайна употреба, срещу заплащане или
безплатно на българския пазар.
Както беше посочено по-горе легалното определение на термина „краен
разпространител“ по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, която препраща към § 1, т. 20
от ДР на Закона за чистота на атмосферния въздух, съгласно която крайният
разпространител са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива,
предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от
неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива, т.е. следва да са
налице съвкупност от правоотношения между два или повече субекта, при което
единия от тях извършва доставка, а другия получава същата. Получателят на стоката е
всъщност крайния потребител, като в случая жалбоподателя има и качество на краен
разпространител, доколкото зарежда своята земеделска техника, но нито извършва
доставка на дизелово гориво за дистрибуция, нито доставка за потребление или
използване още по-малко това да с възмездно или безвъзмездно. В процесния случай
проверяваното гориво е използвано само и единствено за лични нужди на
кооперацията. Предвид изложеното неправилно администравно-наказващия орган е
5
вменил извършването на административно нарушение на ЗПК „РАЗВИТИЕ -
ХАНОВО” по реда на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ. В случай, че административно-наказващия
орган е установил, че проверяваното гориво без био не може да бъде използвано в този
вид на пазара, то е следвало да ангажира отговорността на лицето, което „пуска на
пазара“ това гориво или на доставчика, който „предоставя на пазара“ съответното
течно гориво, а не да вменява отговорност затова несъответствие на крайния
потребител.
Даденото в обжалваното НП описание на самото нарушение – „като е
предлагало на 05.08.2020 г. течно гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на
изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво“ е съответно на липса на
съществени обстоятелства по неговото извършване и води до съществено нарушение
на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице.
В този смисъл липсата на такива аргументи води до липса на мотиви в тази част
от НП, което пряко засяга правото на защита и води до незаконосъобразност на
процесното НП.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. се явява частично основателно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите
по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест
на въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ – 2361/24.02.2021 г., издадено от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ на ЗПК „РАЗВИТИЕ - ХАНОВО”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с.***, представлявано от Р. Д. М. е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за нарушение на чл.47,
6
ал.4 от ЗЕВИ, във връзка с чл.47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ, както и да заплати разходите за
изпитване на пробата в размер на 135,00 лв., от които 95,00 лв. за изпитване в
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККГТ –
ДАМТН гр.София и 40,00 лв. за вземане на проба, на основание чл.25, ал.2 от
НИКТГУРНК и чл.25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ, бр.50/1999 г., посл. изм. ДВ бр.33/2020
г.).
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати
на ЗПК „РАЗВИТИЕ - ХАНОВО”, със седалище и адрес на управление: с.***,
представляван от председателя Р. Д. М. направените по делото разноски в размер на
300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7