Р Е Ш Е Н И Е
№
………………/…………….…, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – шести наказателен състав в публично
заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 3172 по
описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.Г. ***-19-34 от 08.07.2020год. на началника на РДНСК Варна,
с което за нарушаване нормите на чл. 2, ал.2, т.1 вр.
чл. 7, ал.3, т.15 и чл. 5, ал.2 и ал.3 от Наредба № 3/31.07.2003год. на
основание чл. 233 от ЗУТ е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 100лв..
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
издадено е при допуснати нарушения на процес. правила и в нарушение на
материалния закон и моли съда да го отмени. Сочи, че посочените в НП като
нарушени норми касаели задължения вменени на лицето упражняващо строителен
надзор, като в случая това лице било ЮЛ – „Инжинеринг
ВГ 60“ ЕООД, а не управителя на дружеството. В тази връзка твърди, че в случая
неправилно бил определен субекта на адм.наказателна
отговорност, както и че нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН на която се бил позовал
АНО не можела да намери приложение. Визира наличието на специална санкция
предвидена в ЗУТ за длъжностно лице, което не било изпълнило задълженията си.
Отделно от това сочи, че цитираните както нарушени норми от Наредба №
3/2003год. били указателни и не създавали задължения към управителя на лицето
упражняващо строителен надзор. На следващо място сочи, че описано в НП деяние
изобщо не съставлявало нарушение, тъй като в НП не било посочено да има сключен
договор за осъществяване на строителен надзор между възложителя „Теленор България“ ЕАД и „Инженеринг ВГ 60“ ЕООД. Отделно от
това навежда твърдения за неправилно възприета от АНО дата на извършване на
нарушението.
В съдебно заседание процес. представител на въззивника
поддържа жалбата. Същият заявява, че не оспорва факта, че в акт обр.15 няма подпис на представител на „Теленор
България“ ЕАД, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията
изложени в жалбата като допълнително сочи, че ако и да се приеме че нарушение е
било извършено, то е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено изразявайки становище, че нарушението е безспорно
доказано, а в НП то е конкретизирано по начин даващ възможност на нарушителя да
разбере в какво е обвинен, съответно възможност да организира защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпило искане от „БТК" АД с
вх.№ДК-06-ВН-2121-04-721/23.12.2019г. за назначаване на Държавна приемателна
комисия /ДЦК/ за строеж „Преустройство на съществуваща базова станция за глас
и/или данни с честотен обхват 900, 1800 и 2100 MHZCNQVA 4264 „ZLATNI4" на
„БТК" ЕАД и изграждане на нова базова станция на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД с №2718 с честотен обхват 900, 1800 и 2100 MHZ, находящи
се на покрива на сграда с идентификатор 10135.513.160.1 по КК и КР на гр.
Варна, с административен адрес: к.к. „Златни
пясъци", хотел „Синчец" св. Д. – главен инспектор в отдел „Строителен
контрол“ в РДНСК Варна извършила проверка на приложените към искането
документи. При проверката св. Д. установила, че за описания по-горе строеж
имало издадено разрешение за строеж № 117/ГИ/17.07.2019год. издадено на името
на „БТК“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД като съобразно
даденото разрешение строежът бил определен като такъв от трета категория.
Констатирала също така, че „Инжинеринг БГ 60“ ЕООД с
управител въззивника упражнявало строителен надзор на строежа по силата на
договор от 30.01.218год. сключен между „Трансконтинентал
Бизнес Консултинг" ЕООД, представлявано от Г.П.
(действащо по силата на договор сключен на 09.05.2014г. с „Българска
телекомуникационна компания" /БТК/ ЕАД, представлявано от А.Д. -
възложител) и „Инженеринг ВГ 60" ЕООД, представлявано от инж. В.Г..
Установила още, че между представените документи към искането се съдържа
констативен акт обр.15 окт
09.10.2019год., който бил подписан само от единият от възложителите на строежа,
а именно „БТК“ АД като вторият възложител – „Теленор
България“ ЕАД бил посочен като лицензиант и наемател
на първа страница от акт обр. 15, но в края на
документа не фигурирал сред лицата участвали при съставянето му и липсвал
подпис на негов представител. Констатирала, че в преписката не се съдържали
доказателства „Теленор България“ ЕАД№ да е било
поканено за съставяне на акт обр.15, както и, че в
цитирания акт обр. 15 липсва подпис на органа издал
разрешението за строеж който замествал поканената, но неявила се за съставянето
на акта страна.
При тези констатации св. Д. приела, че въззивникът като
управител на „Инженеринг ВГ 60" ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Лагера", бл.39, ет.11, ап.81, вписано в Търговския
регистър с ЕИК *********, притежаващо удостоверение № РК-0621/20.05.2016г. със
срок на валидност до 20.05.2021г. издадено от началника на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/ - упражняващо строителен надзор на строеж:
„Преустройство на съществуваща базова станция за глас и/или данни с честотен
обхват 900, 1800 и 2100 MHZCNQVA 4264 „ZLATNI4" на „БТК" ЕАД и
изграждане на нова базова станция на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с №2718 с
честотен обхват 900, 1800 и 2100 MHZ“, находящи се на
покрива на сграда с идентификатор 10135.513.160.1 по КК и КР на гр. Варна, с
административен адрес: к.к. „Златни пясъци",
хотел „Синчец", на основание на договор от 30.01.2018г. за упражняване на
строителен надзор, сключен между „Трансконтинентал
Бизнес Консултинг" ЕООД, представлявано от Г.П.
(действащо по силата на договор сключен на 09.05.2014г. с „Българска
телекомуникационна компания" /БТК/ ЕАД, представлявано от А.Д. -
възложител) и „Инженеринг ВГ 60" ЕООД, представлявано от инж. В.Г., не е
изпълнил задължението си, вменено му в чл.168, ал.1, т.2 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ да осъществи контрол относно пълнота
и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството и
по-специално на констативен акт обр.15 за
установяване годността за приемане на гореописания строеж, с което е нарушил
разпоредбите на чл.2, ал.2, т.1 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на
актове по време на строителството, във вр. с чл.7,
ал.3, т.15 и изискванията на чл.5, ал.2 и ал.З от същата наредба.
На 17.03.2020год. св. Д. съставила срещу въззивника АУАН №
ВН-19/17.03.2020год., който му бил надлежно предявен и връчен.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени
възражения против АУАН в които по същество оспорвал извършването на нарушение
от негова страна. Твърдял, че ако и да има извършено нарушение, то отговорно за
него било лицето упражняващо технически надзор каквото качество той не
притежавал. Такова лице било „Инженеринг ВГ 60“ ЕООД.
На 08.07.2020год., въз основа на акта, началника на РДНСК
Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал.2,
т.1 от наредба №3/31.07.2003год. за съставяне на актове по време на
строителството, вр. чл.7, ал.3, т.15 и изискванията
на чл.5, ал.2 и ал.3 от Наредба № 3/31.07.2003год. и е осъществил състава на
чл. 233 от ЗУТ като му наложил адм. наказание глоба в
размер на 100лв. В НП наказващия орган посочил, че отговорността на въззивника
била ангажирана на основание чл. 168, ал.2 и ал.3 от ЗУТ и чл. 24, ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание показания е дала св. Д. –
актосъставител, която в показанията си възпроизвежда констатациите изложени в
акта. Сочи, че в случая се касаело за два строежа, както и че е съставила АУАН
на въззивника за това, че не бил изпълнил задължението си вменено му съгласно
чл. 168, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Като писмени доказателства към АНП са приложени: Заповед №
РД-13-171/13.06.2019год. на Началника на ДНСК, Констативен протокол от
05.03.2020год. 10.12.2019год.; писмо изходящо от началника на РДНС Варна до А.И.Д.
– представител на „БТК“ АД, до двама членове от съвета на директорите на „Теленор България“ ЕАД и до въззивника като управител на
„Инженеринг ВГ 60“ ЕООД; искане от „БТК“ ЕАД за назначаване на държавна
приемателна комисия; Констативен акт за установяване годността на приемане на
строежа; Окончателен доклад № 10-16 от 31.10.2019год. от „Инженеринг ВГ 60“
ЕООД за строеж „Преустройство на съществуваща базова станция за глас и/или
данни с честотен обхват 900, 1800 и 2100 MHZCNQVA 4264 „ZLATNI4" на
„БТК" ЕАД и изграждане на нова базова станция на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД с №2718 с честотен обхват 900, 1800 и 2100 MHZ“; Удостоверение №
РК-0621/20.05.2016год. издадено на „Инженеринг ВГ 60“ ЕООД за извършване на дейностите
по чл. 166, ал.1, т.1 от ЗУТ оценяване на съответствието на инвестиционните
проекти и8или упражняването на строителен надзор и приложения към него като неразделна
част списък на екипа от правоспособни лица към 28.11.2018год. от различните специалисти,
назначени на трудов или граждански договор в „Инженеринг ВГ 60“ ЕООД; 2 бр.
застрахователни полици издадени от „ОЗК Застраховане“ АД; пълномощно изходящо
от „БТК“ ЕАД към И.А.П.; Удостоверение за актуално състояние на „БТК“ ЕАД;
Изменение и допълнение № 01388-008/27.04.2016год. на разрешение №
01388/08.04.2009жод. издадено от КРС по отношение на „БТК“ ЕАД; Изменение №
01389-01/26.08.2010год. на разрешение № 0389/08.04.2009год. издадено от КРС по
отношение на „БТК“ ЕАД; Изменение и допълнение № 01390-71/07.03.2013год. на
разрешение № 01390/08.04.2009год. издадено от КРС по отношение на „БТК“ ЕАД;
Изменение № 01391-06/12.01.2012год. на разрешение № 01391/08.04.2009год.
издадено от КРС по отношение на „БТК“ ЕАД; Удостоверение за актуално състояние
на „Теленор България“ ЕАД; договор за оценяване на
съответствието на инвестиционни проекти със съществуващите изисквания към
строежите и за упражняване на строителен надзор по време на строителството
сключен на 30.01.2018год. между „Трансконтинентал
Бизнес Консултинг“ ЕООД като възложител и „Инженеринг
ВГ 60“ ЕООД като консултант; Договор № **********/09.05.2014год. за услуги по
придобиване, проектиране и въвеждане в експлоатация на базови станции от
09.05.2014год. сключен между „БТК“ ЕАД и„Трансконтинентал
Бизнес Консултинг“ ЕООД; допълнително споразумение №
3 към договор №№ **********/09.05.2014год. и Разрешение за строеж №
117/ГИ/17.07.2019год.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят на водят на различни правни изводи и се кредитират
от съда изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка на представените по делото
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът прие, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН вр. чл. 239, ал.2 от ЗУТ и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта и
НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението вменено във вина на въззивника, както и обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са дата и място на извършване на нарушението както и
нарушените законови норми. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в
хода на адм. наказателното производство съдът не
констатира и в тази връзка съдът не споделя наведеното във фазата по съществото
на делото от процес. представител на въззивника възражение за допуснато от АНО
съществено нарушение на процес. правила. Ясно от съдържанието на НП се
установява, че на въззивника е наложена санкция за нарушаване нормата на чл.
168, ал.1, т.2 от ЗУТ за това, че не е изпълнил задължението да осъществява
контрол относно правилното и пълното съставяне на актове като бланкетния състав
е запълнен с норми от Наредба № 3/31.07.2003год. за съставяне на актове по
време на строителството указващи процедурата по съставяне на акт обр.15. За каквато и неяснота във волята на АНО досежно
това за какво ангажира отговорността на въззивника и дума не може да става. А
че въззивникът ясно е разбрал за какво е наказан явства
и от съдържанието на въззивника жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивникът е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл. 168, ал.1, т.2 от ЗУТ вр. чл.2, ал.2,
т.1 от Наредба № 3/31.07.2003год. за съставяне на актове по време на строителството
вр. чл. 7, ал.3, т.15 и чл. 5, ал.2 и ал.3 от същата
наредба.
Съгласно
нормата на чл. 168, ал.1, т.2 от ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, носи
отговорност за осъществяване на контрол относно пълнота и правилно съставяне на
актовете и протоколите по време на строителството.
Съгласно нормата на
чл.2, ал.2, т.1 от цитираната по-горе наредба задължителни
са образците за съставяне на актове и протоколи съобразно категорията на
строежите по чл. 137, ал. 1 ЗУТ, както
следва - за строежите от първа до трета категория - образци № 2 (2а), 3, 4, 5,
6, 7, 10, 11, 12, 14, 15, 16 и 17.
Съгласно
разпоредбите на чл.5, ал.2 и ал.3 от наредбата за съставяне на съответните
актове и протоколи строителят или заинтересуваната друга страна (участник в
строителството) отправя писмена покана до другите страни. Независимо от
заинтересуваните страни строителният надзор е длъжен да поиска съставяне на
акта или протокола. Ако представител на поканената страна не се яви до 24 часа
след определения в поканата срок, актът или протоколът се подписва от явилите
се страни, като в него се отбелязват номерът и датата на поканата. Неявилата се
страна се замества от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено
от него длъжностно лице.
Съгласно нормата на чл.7, ал.3,
т.15 от Наредбата констативния акт за установяване годността за приемане на
строежа (част, етап от него) (приложение № 15) - съставя се на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ от възложителя, проектантите
по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и
от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен
надзор по съответните части, или от техническия ръководител за строежите от
пета категория; този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от
лицето, упражняващо строителен надзор; с този акт се извършва предаването на
строежа и строителната документация от строителя на възложителя.
Недвусмислено от анализа на посочените разпоредби става
ясно, че субектът на който е вменено задължението, съответно който следва и да
понесе санкция за неизпълнение на задължението свързано с осъществяване на
контрол относно правилното и пълно съставяне на актовете и протоколите по време
на строителството е лицето упражняващо строителен надзор.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал.2 от ЗУТ строителният надзор се упражнява от консултант за строежите от
първа до пета категория, с изключение на обектите по чл. 14, ал. 2 от
Закона за Камарата на строителите.
В конкретния случая по делото
липсват каквито и да било доказателства, които да установят, че въззивникът
притежава качеството на лице упражняващо строителен контрол по смисъла на
посочената по-горе норма. Нещо повече сам в НП наказващия орган е посочил, че
строителния надзор на описан в НП е бил осъществяван от ЮЛ – „Инженеринг ВГ 60“
ЕООД,. И след като въззивникът не притежава качеството на лице упражняващо
строителен надзор същият не може да изобщо бъде субект на нарушение по чл. 168,
ал.1, т.2 от ЗУТ.
Безспорно от приложените към АНП
писмени доказателства – договор за услуги по придобиване, проектиране и
въвеждане в експлоатация на базови станции и допълнително споразумение към него
и договор за оценяване на оценяване на съответствието на инвестиционни проекти
със съществените изисквания към строежите и за упражняване на строителен надзор
по време на строителството се установява, че „Инженеринг ВГ 60“ ЕООД е било консултант
(лице упражняващо строителен надзор) досежно строителството на всички базови
станции от електронната мрежа на „БТК“ ЕАД. Данни обаче, още по-малко пък
доказателства дружеството представлявано от въззивника да е осъществявало
строителен надзор по отношение на строеж с възложител „Теленор
България“ ЕАД по делото няма. Липсва консултантски договор сключен между двете
дружества. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 166
от ЗУТ строителния надзор се осъществява от консултант въз основа на сключен
писмен договор с възложителя. В горната насока е и нормата на чл. 160, ал.2 от ЗУТ съгласно която взаимоотношенията между участниците в строителството се
уреждат с писмени договори. На свой ред нормата на ал.1 на чл. 160 от ЗУТ
указва кои са участниците в строителството и консултанта е един от тях.
И след като договор за
консултантска дейност сключен с възложителя „Теленор
България“ ЕАД изобщо няма – не е сключен такъв нито от въззивника като
физическо лице, нито от фирмата на която той е управител, то нарушението се
явява изцяло обективно несъставомерно, тъй като нито въззивника, нито фирмата
която той управлява са имали задължение да осъществяват надзор на строежа с
този възложител съответно да издават актове във връзка с този строеж и т.н. В
тази връзка следва да се отбележи, че в случая се касае за два самостоятелни
строежа с различни възложители, ако и за същите да е било издадено едно
разрешение за строеж. Единият строеж е свързан с преустройство на съществуваща
базова станция на „БТК“ ЕАД (първия възложител), а вторият с изграждане на нова
базова станция на „Теленор
България“ ЕАД (вторият възложител). В горната насока са и показанията на актосъставителката Д.. Обстоятелство, че в констативния акт
за установяване годността за приемане на строежа подписан от възложителя „БТК“
ЕАД и от въззивника като управител на „Инженеринг ВГ 60“ ЕООД – консултантът
осъществяващ строителен надзор като възложител е вписан и „Теленор
България“ ЕАД сам по себе си не установява факта, че „Инженеринг ВГ 60“ ЕООД е
осъществявало строителен надзор и по отношение на строеж с възложител „Теленор България“ ЕАД, съответно е било длъжно да следи и
контролира правилното издаване на актовете свързани със строежа на този
възложител. В контекста на горното липсата на подпис в констативния акт от
страна на представител на „Теленор България“ ЕАД не
влече на неправомерно поведение от страна на консултанта (лицето упражняващо
строителен надзор по отношение на строеж с друг възложител), по отношение на
обект на „БТК“ ЕАД свързано с неосъществен контрол относно пълнотата и
правилното съставяне на актовете по време на строителството. В случая от
доказателствата приложени към АНП се установява, че дружеството представлявано
от въззивника е имало отношение само към единия от строежите – този с
възложител „БТК“ ЕАД и в издадения констативен акт досежно този строеж са
налице подписи на всички участници в строителството. В тази връзка нарушение на
чл.168, ал.1, т.2 от ЗУТ от страна на лицето осъществяващо строителен надзор над
строеж с възложител „БТК“ ЕАД няма, като както бе посочено по-горе въззивникът
няма качеството на такова лице по отношение на този строеж.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и
като такова следва да бъде отменено.
По искането на
процес. представител на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл.
63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за
направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 300лв., както и това, че жалбата е напълно уважена /НП
е отменено/, а платеното възнаграждение е в размер на минималното такова за
този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр.
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът счете, че посочената по-горе сума следва да
бъде заплатена на въззивника от въззиваемата страна ДНСК.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
ВН-19-34 от 08.07.2020год. на Началника на РДНСК Варна, с което на В.Г.Г. ЕГН ********** на основание чл.233 от ЗУТ е било
наложено административно наказание глоба в
размер на 100лв.
ОСЪЖДА
ДНСК да заплати на В.Г.Г. ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 300лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: