№ 18828
гр. С..., 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело №241110108653 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „Ф Бя“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ..
на 29.11.2019 г., по силата на който му е предоставен потребителски кредит в размер
на №000 лв., като е следвало да върне сума в размер на 3570 лв. Излага се становище,
че уговореният годишен лихвен процент по договора е 19 %, а годишният процент на
разходите е 48,35%. Обосновава се, че съгласно чл. 5 от договора с цел да бъде
обезпечен договора е следвало да сключи договор за гаранция с ФБ, по силата на който
ищецът следвало да заплати сумата в размер на 2130 лв. Релевират се доводи за
нищожност на договора за потребителски кредит, поради неспазена форма. Твърди се,
че погасителния план не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК за
индивидуализиране на дължимата главница, лихва и такса гарант. Сочи се, че не е
спазено и законовото изискване на чл. 11, ал.1 , т. 10 ЗПК относно годишния процент
на разходите. Обръща се внимание, че сумата в размер на 2130 лв. не е включена в
ГЛП и ГПР. Навеждат се възражения, че по този начин се заобикаля закона.
Претендира се, че на посочените основания договорът за кредит е нищожен. В
условията на евентуалност се претендира нищожност на чл. 5 от договора за
потребителски кредит, възлагащ заплащането на такса за поръчител/гарант в размер на
2130 лева. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за сумата от 576,66 лева (след увеличаване размерът на предявения иск по чл. 214
ГПК), представляваща платена при липса на основание по нищожен договор за
потребителски кредит № .. на 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба – 15.02.2024 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба оспорва
иска. Обосновава се действителност на процесния договор. Оспорва се същият да
съдържа нищожни клаузи или да е сключен при неспазване на законовите изисквания.
Твърди се, че уговорката предвидена в чл. 5 от договора е индивидуално уговорена
между страните и ищецът сам е избрал да обезпечи задължението по договора по този
начин. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
сключеният договор противоречи на императивни разпоредби на закона. По иска под
евентуалност с правно основание чл. 26. чл. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите са индивидуално договорени, че
са налице изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В тежест на ищеца по иска с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е да докаже факта
на плащане в полза на ответника на посочената в исковата молба сума при начална
липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника,
както и наличие на причинна връзка между тях, както и всички останали положителни
факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си., а в тежест на ответника – че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото на валидни
договорни клаузи.
С оглед становищата на страните, съдът отделил за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право
следва да бъдат отделени следните обстоятелства: сключването между страните на
Договор за потребителски № № .. на 29.11.2019 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 3000 лв. ., като е следвало
ищецът да върне сума в размер на 3570 лв. и съгласно чл. 5 от договора ищецът се е
задължил да сключи договор за гаранция с ФБ, по силата на който ищецът следвало да
заплати сумата в размер на 2130 лв.
Според договора, размерът на кредита, който ответникът се задължава да
отпусне на ищеца, възлиза на 3000лв. Предвидено е, че същият следва да бъде плащан
на 10 вноски според погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа
погасителна вноска на 29.12.2019 г. В чл. 3 е предвидено, че за целия период на
кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 3570 лв.,
представляваща сбор от отпуснатия кредит от 3000лв. и 570 лв. лихва при лихвен
процент от 19,00%. В чл. 4 е уговорено, че ГПР е в размер на 48,35 изчислен по реда
на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 5 е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „F...k“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени
нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Предвидено
е, че „със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за
кандидатстване“. Не е спорно по делото, че между ищеца и „F...k“, в качеството на
гарант, е сключен договор гаранция, с който гарантът предоставя гаранция на клиента,
като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията му, произтичащи от
договор за потребителски кредит № .., сключен с „Ф Бя“ ЕООД. За поемането на това
задължение, клиентът дължи „такса“ в общ размер от 2130 лв.
От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебносчетоводна
2
експертиза се установява, че ищецът е извършил плащания към „Ф Бя“ ЕООД на суми
в общ размер от 3759,74 лв., с които са осчетоводени като погасени 3000 лв. главница
по договора за кредит, 168,08 лв. договорна лихва по договора за кредит, 15,00 лв.
такса за предсрочно погасяване и 576,66 лв. възнаграждение по договора за
поръчителство. Вещото лице посочва, че постъпилите суми за гаранция са регулярно
прехвърляни от Ф Бя на ФБ. Експертът посочва, че ако по договора за кредит като
разход се включи само договорната лихва, ГПР възлиза на 48,35 %, но ако се добави и
възнаграждението за поръчителство, възлиза на 380,50 %.
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират
императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с
достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни
екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв.
Съдът намира обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го
прави недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и
условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по 3 кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В представения по
делото договор за кредит липсва описание на условията за усвояването му. В същия
въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде усвоен от страна на
потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал. 1 ЗПК.
3
В процесния договор за потребителски кредит и преддоговорната информация
за неговото сключване е посочен процент на ГПР 48,35 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като
не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В
случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от
ФБ, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, а
и обезпечаването на кредита е сред условията за отпускането му. В преддоговорната
информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка 8, наименувана
„изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по
договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция“. Дружеството – поръчител представлява предварително
одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с
обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички
плащания, включително на възнаграждението по договора за поръчителство,
постъпват в полза на кредитодателя, като няма данни за изходящи преводи от него към
поръчителя. Този факт доказва с категоричност, че дружеството – кредитодател знае за
този разход и за конкретния негов размер 9посочен и в т. 4.3. от преддоговорната
инфорамция – 2130 лева. Самото постъпване на възнаграждението в полза на
кредитодателя пък е поредна индиция за свързаността между двете дружества. Всички
тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че
потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с
осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено
от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за
кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него.
Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която
изброяването не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на
разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита. В случая сключването на договора за поръчителство представлява
задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена
сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при
определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит. Невключването
на цената на тази услуга в ГПР има за цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4
ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения. Сключването на този допълнителен
договор представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по кредита.
Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-
4
714/2022г. на Съда на Европейския 5 съюз, което има задължителен характер за всички
съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК. Обстоятелството, че потребителят може да
избере вместо дружеството – гарант други физически лица за поръчители е
ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са последиците при избор на това
известно и предварително одобрено от кредитора дружество – гарант и свързаните с
него разходи, които трябва да направи. Макар всеки един от договорите – този за
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да представляват
самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са
неразривно свързани. Тази обвързаност се установява от клаузите във всеки един от
тях, които са аналогични на клаузите в другия относно предварително одобряване,
отпускане, влизане в сила на договора и т. н. Без значение е и обстоятелството, че в чл.
5 от договора се съдържат декларации от потребителя, че „сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото да посочи друг и т. н.“, доколкото
тези клаузи са едностранно и предварително изготвени от кредитодателя и няма
никакви данни да са индивидуално уговорени и ищецът да е разполагал с
възможността по някакъв начин да влияе на тяхното съдържание. Подобни
предварително и целенасочено записани в договора изявления на длъжника за
съгласие и признание нямат стойност в конкретната хипотеза. Както се посочи, целта
на сключения допълнителен договор за гаранция е единствено да се заобиколят
императивните изисквания на ЗПК относно максимално допустимия процент на
разходите по договора за кредит.
По изложените съображения, съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за
потребителски кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде
включен в общия разход по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство е съществен при съпоставяне с
размера на отпуснатата заемна сума и дори го надвишава, което налага извода, че
действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него
от 48,35 % (според експертното заключение 380,50 %), в който е включена само
възнаградителната лихва, без дори и таксите, които се установява, че са начислявани
според експертизата. Този действителен размер на ГПР от 380,50 % влиза в пряко
противоречие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално
допустимия размер на ГПР при потребителски кредити.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а
нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде
потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В
задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
5
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски
при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта
на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива,
следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки,
така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Ho... C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и
цитираната съдебна практика). По изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира предявеният главен иск за нищожност на договора за потребителски
кредит за основателен.
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и съдът не дължи
произнасяне по него.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД предвижда задължение за всеки,
който е получил нещо без основание, да го върне. На връщане в хипотезите на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат
следните факти: 1) размера на обогатяването на ответната страна и обедняването на
ищцовата страна, поради получаването на нещо без основание; 2) причинна връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищците (причинната връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищците от един или няколко
общи факта касае хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, съгласно ППВС № 1/1979 г.).
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил в
общ размер от 3759,74 лв., с които са осчетоводени като погасени 3000 лв. главница по
договора за кредит, 168,08 лв. договорна лихва по договора за кредит, 15,00 лв. такса
за предсрочно погасяване и 576,66 лв. възнаграждение по договора за поръчителство.
Вещото лице посочва, че постъпилите суми за гаранция са регулярно прехвърляни от
Ф Бя на ФБ. Експертът посочва, че ако по договора за кредит като разход се включи
само договорната лихва, ГПР възлиза на 48,35 %, но ако се добави и възнаграждението
за поръчителство, възлиза на 380,50 %. Дължимостта на главницата в размер на 3000
лв. произтича от изричната законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, поради което
заплащането й е надлежно и кредиторът не дължи нейното връщане. Недължимо
платена обаче с оглед установената по делото нищожност на договора за
потребителски кредит се явява разликата над тази сума.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да докаже, че е заплатил в полза на ответника процесната сума, а ответникът
следва да докаже основание за задържането й.
Безспорно между страните е обстоятелството, че сума в размер на 576,66 лева,
дължима като банкова гаранция, е преведена от ищцата в полза на ответника, ведно с
останалите дължими плащания по договора за кредит. Съдът приема, че сумата в
размер на 576,66 лева, представляваща такса за банкова гаранция е заплатена от ищеца
6
като възнаграждение по Договор за гаранция, сключен с трето лице. Ирелевантно се
явява обстоятелството, дали ответното дружество в последствие е заплатило на
дружеството-гарант "ФБ" платената от ищеца такса за гаранция, тъй като за наличие
на неоснователно обогатяване е достатъчно и необходимо да се установи липса на
правно основание за разместване на блага между правните субекти, без значение от
облигационните отношения на страните с трети лица. Без значение се явява
обстоятелството, че впоследствие сумата е била зачислена на друго лице, дори и
същото твърдение да бе доказано от ответника в настоящия процес. Следователно
ищецът се е обогатил за сметка на ищцата без основание със сума в размер на 63,77
лева, получена без основание, като е налице причинна връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищцата. Ответникът не ангажира никакви доказателства
относно наличие на основание да получи установената сума като възнаградителна
лихва върху отпуснатата главница по кредита за процесния период.
Предвид изложеното, следва исковата претенция да се уважи като доказана и
основателна изцяло за сумата от 576,66 лева, Следва да се присъди и лихвата върху
претендираната главница, считано от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъждане на сторените
разноски за първоначалния иск, като същият е доказал такива в размер на 170 лв. за
платена държавна такса и сумата от 300 лева за ССчЕ. Претендира се и адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му представител за оказана
безплатна правна защита, на което същият има право, което съдът опредяеля в размер
на 480 лева.
При разглеждане въпроса относно дължимия размер за предоставената правна
помощ следва да бъдат взети предвид и фактическата и правна сложност на делото, и
в тази връзка извършените процесуални действия по осъществяване на защитата, които
според настоящия съдебен състав не оправдават присъждане на адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 960 лева.
Съгласно възприетото в решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на ЕС,
съобразно което чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС,
националният съд дължи да откаже да приложи тази национална правна уредба, която
противоречи на така цитираните разпоредби и съгласно, която адвокатът и клиентът не
могат да договорят възнаграждение в по-нисък размер от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като от друга страна съдът
няма право да присъди размер по-нисък от определения в наредбата такъв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. Г.., ЕГН: **********,
с адрес: гр. С..., ул. „К.К“ 20, срещу „Ф Бя“ ЕООД, ЕИК: 20..., със седалище и адрес
на управление: гр. С..., ж.к.М.. ‑ 3, бул.ААМ №, ввх, ет офис № иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че сключеният между
страните договор за предоставяне на потребителски кредит № ../29.11.2019 г. е
нищожен.
ОСЪЖДА „Ф Бя“ ЕООД, ЕИК 20..., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., ж.к.М.. ‑ 3, бул.ААМ №, ввх, ет офис №, да заплати на И. К. Г.., ЕГН: **********,
с адрес: гр. С..., ул. „К.К“ 20 сумата от 576,66 лева, представляваща недължимо
7
платени суми по Договор за кредит № ../29.11.2019 г. ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на исковата молба – 15.02.2024 г. до окончателното плащане, на
основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф Бя“ ЕООД, ЕИК: 20..., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., ж.к. М.. 3, бул. „ААМ“ №, ввх, ет о, да заплати на И. К. Г.., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С..., ул. „К.К“ 20 сумата от 470,00лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса и ССчЕ.
ОСЪЖДА „Ф Бя“ ЕООД, ЕИК: 20..., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., ж.к. М.. 3, бул. „ААМ“ №, ввх, ет о, да заплати на еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: .. ф.д. № 24/2021г. по описа на 24 състав на СГС, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8