ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. Монтана , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско
дело № 20211600500181 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Й. Й. от гр.*, длъжник по изп.д.
№20211620400193/2021г.по описа на СИС при РС-Лом.В жалбата са
изложени доводи за неправилно начислени данък и такса за битови отпадъци
за притежаван от него имот в м.„*”,който е необлагаем.Жалбата съдържа и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите суми
по Акт за установяване на публично общинско вземане № */26.08.2020г. за
недвижим имот , представляващ апартамент №*,находящ се в гр.*,ул. „*“
№*,вх.*,ет.* за периода преди 2015г.с искане за определяне на дължимия
данък за апартамента за 5 години назад.Поддържа също,че данъчната оценка
и таксата за битови отпадъци са неправилно определени.
Взискателят в изпълнителното производство Община *е подала
писмено възражение,в което са изложени подробни доводи ,че
жалбоподателят не е направил възражение относно дължимите суми, актът
за публично общинско вземане е влязъл в сила и подлежи на принудително
изпълнение.Твърди се,че липсва процесуален способ,в който
административният орган по установяване на публичните задължения да
разглежда възражение или искане за погасителна давност.
1
Жалбата е постъпила в МОС с приложено копие на изпълнителното
дело.
ДСИ е изложил мотиви,в които изразява становище за недопустимост
на жалбата. Посочва,че образуването на изпълнителното производство не е
сред действията ,които подлежат на обжалване съгласно чл.435,ал.2 от ГПК.
Сочи и,че съдебният изпълнител няма правомощия да намалява размера на
публичното общинско вземане,каквото е възможно да бъде извършено от
взискателя по изп.дело или от съда в самостоятелно исково производство.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че жалбата е
недопустима.
Жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство.Видно е от
доказателствата, че задължението му произтича от неплатени данъци и такси
„битови отпадъци“за недвижими имоти, находящи се в гр.*за периода 2006-
2019 г. и неплатен данък за МПС за 2010г.Изпълнителното дело е образувано
на 27.04.20921г.по писмено възлагане от взискателя Община *въз основа на
изпълнителен титул-Акт за установяване на публични задължения,
придружен с разписка за неговото връчване на 01.09.2020г.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,получена
лично на 29.04.2021г.По изпълнително дело са предприети действия по
изясняване имущественото състояние на длъжника и по искане на взискателя
е наложен запор върху вземания на длъжника от наем и аренда на земеделска
земя,За наложения запор длъжника е уведомен на 29.04.2021г.
Възможността за обжалване на изпълнителни действия от длъжника е
предвидена в разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК ,където подлежащите на
обжалване действия са изчерпателно изброени и сред тях не попада
разпореждането за образуване на изпълнителното производство.Запорът
върху имущество на длъжника подлежи на обжалване единствено ако се касае
за несеквестируеми вещи и при изрично наведен довод за несеквестируемост.
В жалбата не са релевирани такива твърдения.
Доводите на длъжника всъщност касаят самото съществуване на част от
публичните общински вземания ,за събирането на които е образувано
изпълнителното производство,както и погасяването поради изтекла
2
погасителна давност на част от тях.
В случая актът,с който са установени задълженията на жалбоподателя, е
влязъл в сила според данните по преписката и се явява изпълнително
основание ,поради което е било образувано изпълнително производство
против жалбоподателя.В изпълнителното производство съдебният
изпълнител има правомощията посочени в част пета на ГПК.Той действа като
орган на държавна власт ,овластен от закона да извършва само предписаните
изпълнителни действия. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия да
се произнася по възражения за давност ,основани на чл.171 от ДОПК,не може
да решава дали правото, материализирано в изпълнителния титул съществува
или не, както и дали същото е погасено по давност. След като няма
правомощия да се произнася по възражения за давност и не е орган в
структурата на общинската администрация,съдебният изпълнител не е
компетентен и да отписва погасено по давност публично общинско вземане.
Погасяването на публичните вземания по давност съставлява основание
за отписване на същите ,за което длъжникът има право по чл.173 от ДОПК да
заяви писмено възражение пред съответния административен орган,която
норма не отрича правото му в хипотезата на образувано изпълнително
производство по реда на ГПК.
По изложените съображения,съдът намира, че жалбата е недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред съда-
прекратено.
Водим от гореизложеното ,Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й. Й. с вх.№ 2263/23.06.2021г.
против действия на ДСИ при РС Лом по изп.д.№ 20211620400193,като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 181/2021 г.на Окръжен съд
Монтана.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4