№ 34
гр. Севлиево, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Силвия Ст. Станева
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100287 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от Ц. М. Ц., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ****
срещу ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр. Севлиево, ****, представлявана от кмета *** И.Т.И..
Ищеца твърди, че от началото на 1999 г. до настоящия момент владее непрекъснато и
необезпокоявано и обработва следният недвижим имот: новообразуван имот № 562.355, по
плана на новообразуваните имоти на селищно образувание *** - местност „***", землище на
гр. Севлиево, код по ЕКАТТЕ 65927, община Севлиево, одобрен със заповед №
309/20.07.2006 г. на Областен управител, с площ на новообразувания имот - 480.30 кв. м.,
вид територия - в строителни граници, определени с околовръстен полигон, при съседи на
имота: 1. имот № 562.379 - Местни пътища - Община Севлиево; 2. имот №562.37, М.Ц.Ц.; 3.
имот №562.38, В.Д.С., Л.П.И.; 4. имот № 562.354, Община Севлиево; 5. имот № 562.40,
И.Р.И.; 6. имот № 562.35, наследници на Т.М.Ч.. На 04.12.1998 г. *** на ищеца - М.Ц.Ц.
придобила правото на собственост на имот № 562.37, съседен на гореописания. Имотът бил
с площ от 600 кв.м. и бил ограден изцяло и общо, заедно със съседния му гореописан
новообразуван имот № 562.355, от предишния собственик, с телена ограда с циментови
колове. Към момента на придобиване на имота, *** на ищеца била малолетна и ищеца
започнал да обработва имота й, който бил с предназначение земеделски имот /лозе/.
Съседния му имот - № 562.355, също представлявал лозе, и от началото на 1999 г. ищеца
започнал също да го обработва. През годините постоянно се грижел за имот № 562.355, като
за свой имот. Когато закупил имота на името на дъщеря си, двата имота, оградени общо,
представлявали лозе, имало и няколко овощни дръвчета - череша, кайсия и един орех. През
1999 г., ищеца стабилизирал оградата, като в основите положил цимент с височина около
1
двадесет сантиметра. През годините заменил циментовите колове с метални тръби.
Поддържал лозето, но лозите били стари и след четири години ги изкоренил. Изорал общо
двата имота и ги засадил с люцерна. Посадил и още овощни дръвчета - сливи, ябълки и
череша. Поддържал имот № 562.355, грижел се за овошките и прибирал плодовете им, косил
тревните площи между тях. Никой не предявявал претенции за собственост към имот №
562.355. През всичките години упражнявал владение върху имота, без прекъсване и без
спорове, необезпокоявано. Пред всички лица - собственици или държатели на съседни
имоти, познати лица и др., демонстрирал намерението си да упражнява съдържанието на
вещното право на владение и ползване като собственик и бил единственият собственик на
имот № 562.355. Никой не се противопоставил на обстоятелството, че го третирал за свой
собствен. Придобил правото на собственост върху имот № 562.355, в резултат на изтекло в
негова полза десетгодишно недобросъвестно давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1
ЗС, и това било правното основание ищеца да се счита за негов собственик. В началото на
2022 г. ищеца решил да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давностно
владение по реда на чл. 587 ГПК. От съответните служби при Община Севлиево му издали
удостоверение за данъчна оценка и скица на имота, от които установил, че имотът е
общинска собственост, като е бил актуван с Акт за общинска собственост № 7503 от
24.01.2022 г.. Изготвил и необходимата за извършването на нотариалното производство
молба – декларация, като длъжностно лице в Община Севлиево, удостоверило в молбата, че
за новообразувания имот има съставен акт за общинска собственост №7503/24.01.2022 г..
Това обстоятелство било пречка за снабдяването на ищеца с нотариален акт за собственост
върху имота. Оспорва акта за частна общинска собственост. Като правно основание за
съставяне на акта бил посочен чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, според чиято разпоредба „Земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост." Тази хипотеза не била
осъществена. Община Севлиево нямала правно основание да актува имотите като общинска
собственост. Имотът бил южна граница на имотът, който ищеца закупил на името на
дъщеря си. В Нотариалния акт било записано, че на юг имотът на дъщеря му граничи с
имот, собственост на Н.С.. Явно имотът, който владее, преди да бъде актуван от Община
Севлиево, е бил собственост на физическо лице. Община Севлиево не е била и не може да
стане собственик на посочения недвижим имот. Имотът бил собственост, придобит от
ищеца по давност, в резултат на изтекло в негова полза десетгодишно недобросъвестно
давностно владение. С действията си по съставяне на акт на частна общинска собственост,
Община Севлиево накърнявала правото на собственост на ищеца. Въз основа на посочения
акт, Община Севлиево можела всеки един момент да се разпореди с имота на ищеца.
Предвид изложеното ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде установено със
сила на пресъдено нещо по отношение на Община Севлиево, че е собственик, в резултат на
недобросъвестно давностно владение, на гореописаният недвижим имот. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е представил писмен отговор. В отговора се излага, че с решение № 65/27.01.2000
2
г. на Общински съвет - Севлиево било взето решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и § 4,
ал. 2, 3, 4 от ЗСПЗЗ да се одобри създаването на околовръстен полигон за земите в
местността „***" за 3 819 дка; „****" за 3 043, 30 дка и „***" за 5,71 дка, съгласно § 4, ал. 2
от ЗСПЗЗ. С решението било одобрено и включването в строителните граници на гр.
Севлиево за земите в местността „***" от 160 дка, съгласно § 4, ал. 3 от ЗСПЗЗ. С решение
№ 108/28.03.2000 г. на Общински съвет - гр. Севлиево било взето решение да се даде
съгласие селищните образувания в местностите ,,***", „****" и „***" да бъдат обособени
като вилна зона в землището на гр. Севлиево. С решение № 25/10.12.2003 г. на Общински
съвет - гр. Севлиево било взето решение да се отмени решение № 108/28.03.2000 г. на
Общински съвет - Севлиево и да се одобри създаването на селищни образувания за
жилищно застрояване с малка височина, плътност и интензивност в околовръстните
полигони на местностите „***", „****" и „***". Съгласно § 4, ал. 1 от ЗСППЗ, се
прекратявало правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет ", а съгласно § 4, ал. 2 от ЗСППЗ, се създавали селищни образувания по
реда на глава трета, раздел 11 от Закона за административно-териториалното устройство на
Република България върху земите по ал. 1, когато не по-малко от две трети от
разположените в тях имоти са застроени. С прекратяването на правото на ползване върху
земеделските земи и създаването на селищни образувания се прекъсвала придобивната
давност върху имотите. Нормата на чл. 25, т. 1 от ЗАТУРБ гласяла, че „редът за създаване на
ново селищно образувание е за селищните образувания с местно значение - с решение на
общинския съвет по предложение на кмета на общината". Описаните процедури били вид
принудително изземване на земделската земя, защото тя се трансформирала в земя за
изграждане на селищни образувания. Процесните имоти с идентификатори 65927.552.330 и
65927.552.331 попадали в местността „***", поради което с изменението на устройствения
план е прекратено правото на ползване върху тях, както е и прекъсната придобивната
давност. Изменението на устройствения план било взето по силата на чл. 21, ал. 1, т. 11 от
ЗМСМА, която норма гласяла, че „общинският съвет приема решения за създаване и
одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за
части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията ". Общинските
решения били публични и достъпни, като всяко лице имало възможност да се запознае с тях.
Предвид на това, предприетите действия по силата на решенията на Общински съвет - гр.
Севлиево били действия по принудително изпълнение и водели до прекъсване на давността
на основание чл. 116, б. „В" от ЗЗД. С постановяването на всяко едно ново решение на
Общинския съвет на гр. Севлиево, касаещо промяна на земеделските земи се прекъсвала
придобивната давност и започвала да тече нова такава. Ищецът не владеел необезпокоявано
имотите. Според правната теория и практика, едно владение е спокойно, когато не е
установено и/или поддържано и/или оспорвано с насилие. Предприетите действия от
общинската администрация довели до прекъсване на владението върху имотите и поради
това, никое лице не можело да твърди, че ги е владяло необезпокоявано. С решение №
21/24.02.2010 г. на Общински съвет - гр. Севлиево било взето решение да бъде именувано
3
селищното образувание в местността „***" в землището на гр. Севлиево на селищно
образувание „***". Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА, „Общинският съвет приема
решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения,
вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение ". Предвид
това, постановеното решение било вид сделка на управление спрямо процесните имоти,
защото Общинският съвет - Севлиево предприел действия по именуване на местността,
независимо от волята на собствениците. Предвид описаното, с предприетите действия на
Общински съвет - Севлиево била прекъсната придобивната давност върху имота, поради
което ищецът не го владял спокойно в продължение над 10 години. Със Заповед №
309/20.07.2006 г. на Областния управител - Габрово бил одобрен регистърът на
новообразуваните имоти. Посочено било, че за имот № 0355 с идентификатор
6592.7562.0355 собственик е община Севлиево. На 24.01.2022 г. бил съставен Акт за частна
общинска собственост № 7503/24.01.2022 г.. В т. 9 от акта било посочено, че на община
Севлиево са предоставени правата по управление на имота. За да се легитимира на правно
основание, предоставено й по силата на плана на новообразуваните имоти, община
Севлиево издала процесния акт за общинска собственост. В скица № 9/07.01.2022 г. на
новообразуван имот № 562.355 било записано, че собственик на новообразувания имот е
община Севлиево. Поради това, неоснователно било твърдението, че липсва правно
основание за съставянето на акта, защото община Севлиево изначално притежавала правото
на собственост върху процесния имот. Видно от справка в ИКАР за имота не били открити
собственици. Съгласно ЗСПЗЗ земеделската земя, която е била частна собственост, а след
това е включена в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, се
възстановявала на предишните си собственици. Ако след възстановяването на правата на
собствениците останела земеделската земя, тя се стопанисвала от общината. Земята ставала
общинска собственост, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници (чл. 19 от ЗСПЗЗ). С разпоредбата на
чл. 19 от ЗСПЗЗ законодателят предвидил законова фикция за принадлежност към
остатъчния общински поземлен фонд на имоти, които са били собственост на физически
лица, но не са били заявени за възстановявне (или по друга причина не са възстановени на
предишните собственици). Неоснователна била претенцията на ищеца за придобивна
давност върху процесния имот, защото общинска земя не можела да бъде придобита по
давност. Ищецът твърдял, че придобил земята въз основа на недобросъвестно давностно
владение, считано от 1999 г.. Твърдението било неоснователно, т.к. не настъпил ефектът на
придобивната давност, поради въведената забрана за придобиване на общинска земя по
давност. Ищецът сочел, че имотът е бил заграден, а след това, той е обработвал това
заградено място още от 1999 год.. Недоумение будело как лицето е обработвало чужд имот,
който е бил ограден с ограда, като тази ограда ограждала и имота на дъщеря му. Не ставало
ясно ищецът как е манифестирал волята си по своене на имота пред другите собственици и
държатели на съседните имоти. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
4
предявения иск по доводите в исковата молба. В писмена защита излага подробни доводи за
основателността на иска.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по доводите изложени в същия. В писмена защита излага подробни доводи за
неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 77, том
I, peг. № 515, дело № 166 от 1998 г. на нотариус Н.К., с peг. № 298 на НК, вписан в служба
по вписванията при PC - Севлиево с входящ peг. № 714 от 04.12.1998 г., акт №30, том III,
дело № 1635/1998 г. и скица №79/14.02.2022г. на новообразуван имот №562.355, издадена от
Дирекция ТСУ Община Севлиево, че на 04.12.1998 г., че *** на ищеца - М.Ц.Ц. придобила
имот № 562.37, с площ от 600 кв.м., съседен на новообразуван имот № 562.355, по плана на
новообразуваните имоти на селищно образувание *** - местност „***", землище на гр.
Севлиево, код по ЕКАТТЕ 65927, община Севлиево, одобрен със заповед № 309/20.07.2006
г. на Областен управител, с площ на новообразувания имот - 480.30 кв. м., вид територия - в
строителни граници, определени с околовръстен полигон, при съседи на имота: 1. имот №
562.379 - Местни пътища - Община Севлиево; 2. имот №562.37, М.Ц.Ц.; 3. имот №562.38,
В.Д.С., Л.П.И.; 4. имот № 562.354, Община Севлиево; 5. имот № 562.40, И.Р.И.; 6. имот №
562.35, наследници на Т.М.Ч..
Установява се от удостоверение с изх. №64/11.02.2022г., издадено от Нотариус П.Д.,
молба - декларация от Ц. М. Ц., чрез Община Севлиево до Нотариус в гр. Севлиево от
11.02.2022 г. и акт №7503 за частна общинска собственост, съставен на 24.01.2022 г., че
процесният имот е актуван, като общинска собственост с акт за общинска собственост №
7503 от 24.01.2022 г..
Установява се от решение № 65/27.01.2000 г. на Общински съвет – Севлиево, че със
същото на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и § 4, ал. 2, 3, 4 от ЗСПЗЗ е одобрено създаването на
околовръстен полигон за земите в местността „***"за 3 819 дка; „****" за 3 043,30 дка и
„***" за 5,71 дка, съгласно § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като също така е одобрено включването в
строителните граници на гр. Севлиево за земите в местността „***" от 160 дка, съгласно § 4,
ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Установява се от решение № 108/28.03.2000 г. на Общински съвет – Севлиево, че със
същото е дадено съгласие селищните образувания в местностите „***", „****" и „***" да
бъдат обособени като вилна зона в землището на гр. Севлиево.
Установява се от решение № 25/10.12.2003 г. на Общински съвет – Севлиево, че със
същото е отменено решение № 108/28.03.2000 г. на Общински съвет - Севлиево и е
одобрено създаването на селищни образувания за жилищно застрояване с малка височина,
плътност и интензивност в околовръстните полигони на местностите „***", „****" и „***".
Установява се от преписка вх. № 274/91 г., постъпила от ОД „Земеделие“ – Габрово,
5
че наследниците на Е.П.Й., са заявили за възстановяване и са им възстановени земеделски
земи в землището на гр. Севлиево, както следва: лозе от 2,500 дка, в м. *** и обезщетение
със земя и/или поименни компенсационни бонове за признати и невъзстановени земи на
обща стойност 1849 лева.
Установяват се от показанията на свидетелката Д.Р., следните факти: свидетелката
познава ищеца от около 30 години; притежава имот в местността „***“; когато го купили
бил записан на името на дъщеря му – М.; свидетелакта виждала имота и често ходила там;
имота имал постройка в началото, която след като закупили модернизирали, направили
изолация, покрив, зеленчукова градина и овощни дръвчета, една голяма част от
обработваната земя била засадена с лозе; свидетелката посещавала имота след 1997 г.; имало
лозя, впоследствие ги изкоренили и посяли овощни дръвчета; в момента имали череша,
ябълка, сливи, орех; имало над половин декар място, имота бил ограден още от началото; в
малко по-късен етап след закупуването направили по - стабилна ограда, изляли бетон и
отгоре пак сложили мрежа, с мрежа бил и когато го купили; от лявата страна на техния имот
имало две сестри, които не посещавали имота редовно; отдясно имало възрастна жена, която
стои там и когато ищеца не си бил на вилата тази жена се грижела за кокошките му; отдолу
граничел пак с овощна градина на *** В. и наследниците му; Ц. ходел там със семейството
си от самото начало досега, обръщали си градината и често ходели; имота бил поддържан,
обработвали си го, вадели си реколта от него; свидетелката не възприела някой да е имал
претенции за имота.
Установяват се от показанията на свидетелката В.С., следните факти: свидетелката
познава Ц. Ц. от 16-17 г.; притежава имот в м. ***, ищеца също притежава имот там;
неговия имот е по - близо до централния път, а на свидетелката в улицата малко по - отдолу
до неговия, комшии са - един празен парцел ги дели; свидетелката притежава имота си от 11
г., постоянно живее там; имотът на ищеца представлявал къща на два етажа, къщата била до
уличката, вратата, право надолу, имота бил под наклон, имало овошки, една постройка, в
която преди гледали кокошки, зайци, сено имало, повече овощни дръвчета - круши, сливи,
череши, ябълки, малини, сеели градината, поддържали я редовно, цяло лято живеели там,
зимата слизали в града; имотът бил ограден с отлят бетон с железни колове и мрежа, в по -
горната част, направена с железа и дъски, битово било направено в по - горната част; с тази
ограда имота бил от 8 години, а преди това било оградено, но не бил отлят бетон, била на
земята сложена мрежата; свидетелката от 11 години била там; имотът постоянно бил
обитаван от ищеца Ц., грижели се за него; свидетелката не била чувала някой друг да има
претенции относно имота; площта на имота била горе - долу декар; свидетелката си
придобила имота от частно лице.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – техническа
експертиза и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, следните обстоятелства:
Имот 562.355 съответства на южната част на имот 1580 от неодобрения кадастрален план на
м. ***, изработен през 1980 г. Други планове за територията, предхождащи одобрения план
на новообразуваните имоти, не се съхраняват в Община Севлиево. Земите в териториите по
6
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са земеделски, в това число и тези, находящи се в м. ***. Такива са
били до обявяването им за вилна зона с Решение № 108 от 28.03.2000 г. на Общински съвет
Севлиево. По-късно, с Решение № 25 от 10.12.2003 г., Общинският съвет отменя
предходното решение и обявява местността *** за селищно образувание за жилищно
застрояване, с малка височина, плътност и интензивност. Решението е свързано с
разпореждането на §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който казва, че в териториите по §4 се
създават селищни образувания, когато не по-малко от две трети от разположените в тях
имоти са застроени. Въпреки, че територията е обявена за селищно образувание, т.е.
урбанизирана, нейното устройство се извършва по реда на § 4 - § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не
по ЗУТ. За целта е изработен план на новообразуваните имоти, който е одобрен със Заповед
№ 309 от 20.07.2006 г. на Областен управител - област Габрово. С решението по § 4, ал. 2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, не се изземва земеделската земя, защото се трансформира в земя за
изграждане на селищни образувания - с него само се урежда вида на територията, според
плътността на нейното застрояване. С него не се изменя и „устройствения план", тъй като,
към момента на решението - 2003 г, такъв не съществува. Решение № 21 от 24.02.2010 г., на
Общински съвет — Севлиево не променя по никакъв начин вече одобрения през 2006 г.
план на новообразуваните имоти. С него се изменя само името на местността от „***" на
„***". Към настоящия момент данниите за имот 562.355, вписани в регистъра към
одобрения ПНИ са: вид територия - Урбанизирана; начин на трайно ползване - Друг вид
трайни насаждения. В разписния лист, към неодобрения кадастрален план на м.
Крушовски
баир, от 1980 г., като собственик на имот 1580, който съответства на имоти 562.37 и 562.355
от ПНИ, е вписана Рада Хр. И., с нотариален акт 125/1965 г.. Съгласно данните
предоставени от ОСЗ — Севлиево, за територията на м. *** и по - конкретно м. *** има
издадени многобройни решения за възстановяване правото на собственост на земеделски
земи в реални граници. Не може да се посочи, кое от тези решения и дали някое от тях, се
отнася за имот 562355. Тъй наречените „реституцинни процедури" се извършват с
изработването и одобряването на плана на новообразуваните имоти за м. ***. Въпреки, че
при изработването на помощния план, като бивш собственик на имот 562.355 е опозната
Е.П.Й., в одобрения ПНИ, тя не вписана, като бивш собственик. Имотът е останал неопознат
и по силата на чл. 25, ал. 1, в него като собственик е вписана Община Севлиево, без
документ за собственост. Материализираната на терена ограда съответства на границите на
имот 1580 от неодобрения кадастрален план на м. *** от 1980 г. Не съществува ограда
между имоти 562.37 и 562.355. Съществуващите постройки са разположени на северната
граница на имот 562.37, като в западната част се намират двуетажна жилищна сграда и
едноетажна стопанска постройка - склад, а в източната част — масивен дървен навес.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
7
Предявеният иск е допустим, доколкото от изявленията на процесуалният
представител на ответника в отговора и в съдебно заседание, се установи, че същият
предявява права, които са несъвместими с правото на собственик на ищеца върху
процесният имот. Следва да се приеме, че между страните е налице правен спор, подлежащ
на разглеждане по съдебен ред.
Уважаването на предявеният установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест,
че е собственик на процесния имот на соченото основание, т. е., че е упражнявал
непрекъснато владение върху процесният имот, в продължение на 5 години, на правно
основание, годно да го направи собственик, без да е знаел, че праводателят му не е
собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена, евентуално,
упражняване на непрекъснато владение в продължение на 10 години върху същия имот и че
ответника претендира да е собственик на имота.
Когато се възстановява собствеността на земеделски земи, попадащи в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, реституционната процедура следва уредбата на специалните правила на §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, приети значително по - късно от първоначалната редакция на закона.
Доколкото принципът е, че конститутивното действие се проявява от момента на
обособяване обекта на възстановената собственост, то в тези хипотези ПНИ следва да е
надлежно утвърден, съобразно условията на закона и действащ. В такава хипотеза,
началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция
собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на
собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване
на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящата хипотеза придобивна давност е могла
да започне да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй
като с него са установени границите на процесните имоти. Срокът от 2006 г. нататък е
достатъчен, за да доведе до придобиване по давност. В съдебната практика се приема, че
земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, се управлява
от общината и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, тази земя става общинска собственост
- чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. А според чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост. Следователно,
правото на собственост на общината върху земеделски земи е уредено като остатъчно
(резултативно) - негов обект са земеделските земи, които са останали невъзстановени и
които не са притежание на други правни субекти. За да възникне правото на собственост на
общината в хипотезата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ е достатъчно да се установи, че имотът е
земеделска земя, по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, която не е притежание на гражданин,
юридическо лице или на държавата. Според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Тази
8
правна последица настъпва след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. За тези земи е приложима
забраната по чл. 7, ал. 1 ЗОбС за придобиване по давност. Различен е случаят, когато е
поискано възстановяване на собствеността, каквато именно е настоящата хипотеза. Тогава
имотът, предмет на заявлението, не влиза във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, но докато трае
процедурата по възстановяването той не може да бъде предмет на придобивна давност,
защото не се знае отнапред дали собствеността върху него ще бъде възстановена или ще
последва отказ. В случай, че имотът бъде върнат, няма пречка да бъде придобит по давност
след постановяване на решение по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ и ако периодът
на владение е след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, т. е. след 21.11.1997 г..
Ирелевантно е обстоятелството, че с включването им в селищно образувание, на основание
§ 4, ал. 2 ЗСПЗЗ през 2017 г. с решение на ОбС – Севлиево, процесните имоти вече попадат
в строителните граници и са със статут на урбанизирана територия. В изложения по – горе
смисъл е практиката на ВКС - определение № 50421 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 1215 / 2022
г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, споделена и от настоящият състав.
По делото ищеца, установи, че е упражнявал непрекъснато владение /фактическа
власт/ върху процесният имот, в продължение на повече от 10 години след влизане в сила
на плана на новообразуваните имоти за местността *** през 2006 г., а упражнява такава и до
настоящият момент. Следва да се приеме, че ищеца е установил владението си въз основа на
предаването му заедно с владението на съседния имот, предмет на договора, обективиран в
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 77, том I, peг. № 515, дело №
166 от 1998 г. на нотариус Н.К., с peг. № 298 на НК и не е необходимо да доказва, че е
отблъсквал собственика на имота, тъй като е налице доброволно предаване на владението
върху недвижимия имот, въз основа на писмен договор - решение № 528 от 11.06.2010 г. по
гр.д. № 1218/09 г. на ВКС, І г.о.. За да се придобие имот по давност е нужно да се установи
владение върху имота и да изтече определен срок. Владението върху вещ предполага
упражняване на фактическа власт върху нея по такъв начин, че се изключва възможността
други лица да въздействат върху същата вещ. При установяване на първия обективен
признак – фактическа власт, втория субективен признак намерение за своене на вещта се
презюмира. В конкретният случай предвид установяването с гореобсъдените доказателства -
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 77, том I, peг. № 515, дело №
166 от 1998 г. на нотариус Н.К., с peг. № 298 на НК, показанията на разпитаните свидетелки
и заключението на вещото лице по събраната съдебно – техническа експертиза се установи
наличие на обективния признак – фактическата власт на ищеца върху процесният имот, в
период надхвърлящ законово изискуемия десетгодишен срок - от 2006 г. до настоящият
момент, поради което субективния признак на владението - намерението за своене на имота
от ищеца, следва да се презюмира. Съдът кредитира показанията на свидетелките Р. и С.,
които са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите доказателствени източници, като същите подробно пресъздават грижите за
процесния имот, положени в горепосочения времеви период от ищеца. Предвид изложеното
за ищеца са настъпили последиците на заявеното придобивно основание – давност по чл. 79
9
ЗС.
С оглед всичко изложено, иска е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане в този смисъл, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените
съдебни разноски в общ размер на 1020,00 лева, съобразно доказателствата за заплатени от
ищеца разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ****, представлявана от кмета *** И.Т.И., че Ц. М. Ц., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, **** е собственик, на основание придобивна давност на следният недвижим
имот: новообразуван имот № 562.355, по плана на новообразуваните имоти на селищно
образувание *** - местност „***", землище на гр. Севлиево, код по ЕКАТТЕ 65927, община
Севлиево, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен управител, с площ на
новообразувания имот – 480,30 кв. м., вид територия - в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, при съседи на имота: 1. имот № 562.379 - Местни пътища - Община
Севлиево; 2. имот №562.37, М.Ц.Ц.; 3. имот №562.38, В.Д.С., Л.П.И.; 4. имот № 562.354,
Община Севлиево; 5. имот № 562.40, И.Р.И.; 6. имот № 562.35, наследници на Т.М.Ч..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ****, представлявана от кмета
*** И.Т.И., да заплати на Ц. М. Ц., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ****, направените по
делото разноски в общ размер на 1020,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10