№ 861
гр. Варна , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500519 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба на Н. М. П., ЕГН ********** срещу решение №261372/23.11.2020г.,
постановено по гр. дело №18580/2018г. по описа на ВРС, с което е допусната
делба на АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10135.1505,5.2.18, с
административен адрес: гр. Варна, район „Одесос", ул. „Рила" № 7, вх. „Б", ет.
3, ап. 24, с площ от 100.69 кв.м., ведно с прилежащите му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 14 с площ от 15.85 кв.м. и ТАВАН № 7 с площ от 7.60
кв.м., както и 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот № 10135.1505.5, между съсобственици и при
квоти, както следва: за М. Н. П., ЕГН **********, адрес в гр. Варна, ул.
„Рила" № 7, вх. „Б", ет. 3, ап. 24 – ¾, ид. Части, а за Н. М. П., ЕГН
**********-1/4 ид. част, на основание чл. 34 от ЗС. Жалбоподателят счита
решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, като
моли същото да бъде отменено, а на негово да бъде постановено друго, с
което М. Н. П., ЕГН ********** да бъде изключена от кръга на съделителите,
като несобственик, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Счита за неправилен изводът на ВРС, че не е установено той да е
владелец на идеалната част на ищцата, както и, че не е установил
фактическата власт върху целия имот като свой със съгласието на ищцата.
1
Твърди, че при направено в законния срок възражение по чл.76 от ЗН, съдът е
следвало да разгледа първо това възражение, предвид неговата
преюдициалност по отношение на делбата. Позовава се на TP № 1 от
19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, и по-точно т.2, според разясненията в която,
легитимирани да се позовават на чл. 76 от ЗН в делбения процес и да искат
прогласяване на недействителността на акта на разпореждане са само
съделителите -сънаследници, които не са страни по сделката. В конкретния
случай такова възражение е направено своевременно -в срока за отговора от
ответника Н.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.2 от ЗН, при направено и
прието възражение за относителна недействителност на акт на разпореждане
като главна страна в процеса следва да участва сънаследник - прехвърлител -
Мария Николова П. и приобретателя. Счита, че с обжалваното решение ВРС
неправилно не е приел възражението по чл. 76 от ЗН, което следва да намери
приложение, като направеното от Н.П. възражение се явява основателно и
следва да се уважи, като бъде обявена за относително недействителна спрямо
него извършената от Мария Николова П. - майка в полза на М. Н. П. – дъщеря
/на въззивника/ разпоредителна сделка за дарение, обективирана в
Нотариален акт № 80, том I, per. № 4338, дело № 68 от 2012 г. Твърди, че
като не е уважил възражението по чл. 76 ЗН, ВРС е извършил нарушение при
определяне на квотите на страните при допускане на делбата. За да не уважи
възражението по чл.76 от ЗН, ВРС е приел, че сделката е действителна, тъй
като разпореждането било в полза на друг наследник, но ищцата не е
наследник на баба си, поради което и разпореждането към нея не е
разпореждане към друг наследник. На следващо място излага, че изобщо не
са били налице материалните и процесуални предпоставки за допускане на
делба, тъй като в същото следва да участват като страни всички
съсобственици, защото допускането и извършването на делбата без участието
в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 от
ЗН. На трето място излага, че ВРС неправилно е приел за неоснователно
наведеното от ответника твърдение за придобиване на делбения имот по
давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че Н.П. е упражнявал фактическата власт върху
процесния имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно
повече от 10 години; както и че тази фактическа власт е била упражнявала с
намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез
2
извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните
правомощия. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че по делото липсват
доказателства Н.П. явно да е демонстрирал отричане правата на останалите
собственици и с това да е трансформирал държането във владение. По делото
е доказано, че ищцата е напуснала жилището поради влошените си
отношения с баща си Н.П., което именно индикира отречено трансформиране
на държането във владение. Що се отнася до праводателката на ищцата, то
същата прехвърляйки дела от имота е запазила правото си на ползване върху
имота, което по същността си означава, че не е било необходимо нейното
владение да бъде отблъсквано, защото от владение се е трансформирало в
държане. Счита за неправилен и изводът на ВРС, че бабата на ищцата и нейн
праводател осъществявала държане на имота за ищцата, което не било
отблъсквано от ответника. Държането на бабата е нейно собствено право
запазено при прехвърлителната сделка и с което същата не се е разпоредила.
Вследствие на това, бабата се явява държател на имота на собствено
основание, а не на основание предоставено й от ищцата право на ползване.
Само в този случай, ако правото на ползване на бабата й е било предоставено
от ищцата може да са направи извод, че е налице държане от бабата в полза
на ищцата. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна-М. Н. П., е депозирала писмен отговор, в който
излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният
съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал
до правилен извод за квотите в съсобствеността. Счита за правилен извода на
ВРС, че презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага между наследници, както и,
че по делото не се е установило ответникът да е упражнявал фактическа власт
върху собствените на ищцата 3/4ид. части от делбения имот. Моли се жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.
Доказателствени искания не са направени.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с
оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
3
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№291609/27.12.2020 на Н. М. П., ЕГН ********** срещу решение
№261372/23.11.2020г., постановено по гр. дело №18580/2018г. по описа на
ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 31.03.2021г. от 9.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4