Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…………………11.2019
год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ФИЛИП
РАДИНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ П., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1399
по описа на съда за 2019
год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на етажните
собственици на сградата в режим на Етажна собственост находяща
се гр. Варна, ул. „Цар И. Срацимир” № 18, представлявани
от управителя на ЕС, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
2432/03.06.2019 год., постановено по гр. дело № 4688/2018 год. по описа на
РС-Варна, с което е отменено решението, прието на проведеното на 07.03.2018
г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда,
находяща се гр. Варна, ул. „Цар И. Срацимир” № 18, за извеждането на М.И.П. ЕГН **********, И.П.П., ЕГН **********
и Д.П.П., ЕГН **********, от
собствения им апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „И. Срацимир“ № 18,
ет. 3, за срок от 1 година и 6 месеца, на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което
решението е и необосновано.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС да се отхвърли.
Отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат жалбата.
В съдебно заседание въззиваемите М.И.П., И.П.П. и Д.П.П., чрез процесуален
представител,
оспорват жалбата, считат решението за правилно и
настояват да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
В
исковата си молба ищците М.И.П., И.П.П. и Д.П.П.,***, са навели следните твърдения: На 07.03.2018
г. е проведено Общо
събрание на собствениците на обекти в сградата в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул.
„Цар И. Срацимир“ № 18, в която сграда ищците
притежават апартамент; на събранието е взето
решение от представляващите 86, 786 % ид. ч. от общите части на
сградата за извеждането на трите ищци от
собствения им апартамент № 3 за срок от 1
година и 6 месеца. Като основание за
взетото решение са посочени –
системни нарушения на Правилника за вътрешния ред от страна на ищците, както
и неспазване на хигиенните норми, тъй хранели котки
пред входа на блока. Ищците твърдят, че не
е ясно в какво се състоят тези системни нарушения. Навеждат, че изложените твърдения
в протокола от Общото събрание са абсолютно неверни; не са нарушавали и не нарушават правилника за
вътрешения ред. Считат, че шумът, който вдигат не е по-силен и по-различен от нормалния за
всяко друго семейство в блока, а за котките,
на които дават храна, има нарочно обособено
място пред блока.
По тези
съображения ищците считат, че решението от 07.03.2018 год. на ОС на
собствениците на обекти в сградата в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Цар И. Срацимир“
№ 18, за
извеждането им от
собствения им апартамент № 3 за срок от 1
година и 6 месеца е незаконосъобразно и
настояват за отмяната му.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответниците – собствениците на обекти в
сградата в режим на Етажната собственост, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Цар И. Срацимир“ № 18, представлявани от
управителя на Етажната собственост „Домоуправител България“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорват
иска, считат, че е неоснователен. Оспорват изцяло изложените в
исковата молба твърдения на ищците като неотговарящи на действителността. Твърди се, че на 24.01.2018 г. е
проведено Общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение
управителят на етажната собственост да отправи писмено предупреждение към ищците, с което да им се
даде 30-дневен срок за предприемане на съответни мерки за отстраняване на
системните нарушения от тяхна страна на Правилника за вътрешния ред и добрите
нрави, изразяващи се във вдигането на силен шум – денонощно, викове, тропане,
хвърляне на храна през терасата, хранене на котки пред входа на сградата. На
същото събрание е взето и решение при неспазване на предупреждението да се
насрочи ново Общо събрание с точка от дневния ред – приемане на решение за
извеждането на
ищците от сградата. Предупреждението до
ищците е залепено
на входната врата на апартамента им на 30.01.2018 г. Тъй като ищците не спазили предупреждението и не
преустановили системните нарушения на правилника за вътрешния ред, на
07.03.2018 г. е проведено ново Общо събрание на ЕС, на което по т. 2
е взето единодушно решение, с кворум от 86, 786 % ид. части от общите части на сградата, ищците да бъдат изведени от
жилището си за срок от 1 година и 6 месеца. Твърди се
още, че през последните две години (предхождащи решението на ОС на ЕС от 07.03.2018 год.)
ищците вдигали силен шум
в късните часове на нощта и ранните часове на сутринта, като са били уведомявани
от другите собственици от ЕС,
че пречат и по този начин не може да се спи и живее спокойно. Срещу ищците са подавани множество
сигнали до органите на МВР и Дирекция „Национална система 112“ за нарушения на правилника на вътрешния ред в сградата в
режим на ЕС.
По
изложените съображения считат, че искът е неоснователен
и настояват за отвърлянето му, ведно с присъждане на сторените разноски.
В
съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат иска, а
ответниците – чрез процесуален представител, оспорват иска, поддържат писмения
си отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че сградата, находяща се на адрес гр.
Варна, ул. „Цар И. Срацимир” № 18 е в режим на етажна собственост и че управител
на ЕС е „Домоуправител България“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна.
Прието е
за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищците
са собственици на самостоятелен
обект в сградата, а
именно – на апартамент № 3, находящ се на ет. 3, както и че единодушно е прието
атакуваното решение на проведеното на 07.03.2018 г. Общо събрание на етажната
собственост, при кворум 86, 786
% ид. ч. от общите части на
сградата. Последното обстоятелство се
установява и от т.2 на представения протокол за проведеното на
07.03.2018 г. ОС на ЕС (л. 4-6 от делото на РС-Варна),
видно от който ОС е взело решение ищците М.И.П.,
И.П.П. и Д.П.П. да бъдат изведени от от жилището им – ап. № 3, за срок от
една година и шест месеца. Като мотиви за взетото решение са посочени: поради
системно нарушаване на Правилника за вътрешния ред на основание чл. 17, ал. 2,
т. 2 от ЗУЕС, във вр. чл. 45, ал.2 от ЗС вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ от ЗУЕС. В протокола е уточнено, че нарушенията на ищците се изразяват в системно
неплащане на месечни режийни разходи, денонощно вдигане на силен шум с викове и
тропане в късни часове в нарушение на чл. 29 от Правилника за вътрешение ред,
както и хранене на котки пред входа, водещо до замърсяване.
Видно
протокол от проведено на 24.01.2018 год. ОС на ЕС, по т. 3 от дневния ред
„обсъждане на текущи проблеми във входа“ при обсъждането всички шестима присъстващи
са се оплакали от това, че ищците, като собственици, обитатели и ползватели на
ап. 3 в сградата системно нарушават правилника през последните две години с
денонощно вдигане на силен шум, тропане, хвърляне на храна през терасата,
хранене на котки пред входа. Във връзка с това ОС на ЕС е взело решение управителят
на ЕС – „Домоуправител България“ ООД да отправи, на основание чл. 45 ЗС, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ от ЗУЕС, предупрежедние към ищците същите да
преустановят нарушенията на правилника за вътрешени ред, описани по – горе, в
тридесетдневен срок, а при неизпълнение – да се насрочи ОС на ЕС с точка от
дневния ред за изваждането им от срадата.
На л. 27 от делото на РС-Варна е приложено
писмено предупреждение от дата 30.01.2018 год., подписано от управителя на ЕС и
от един свидетел, към ищците М.И.П., И.П.П. и Д.П.П., в
изпълнение на процедурата по чл. 45 от ЗС, в тридесетдневен срок да предприемат
мерки за отстраняване на системните нарушения на правилника – денонощно вдигане
на силен шум – викове, тропане, хвърляне на храна през терасата и хранене на
котки пред входа, като при неспазване на предупреждението ще бъде предприета
процедура по извеждането им от сградата съгласно чл. 45 ЗС.
На л. 28 от делото на РС-Варна се съдържа
документ именуван „Протокол за връчване на уведомление за проведено Общо
събрание от дата 24.01.2018 год. на ЕС с адрес: гр. Варна, ул. „И. Срацимир“ №
18“, в който е посочено, че ищците имат срок до 30.02.2018 год. да започнат действия по отстраняване на проблемите.
Горният докуменет е залепен на входната врата на апартамента на ищците на
30.01.2018 год., по причина, че на адреса не е открито лице, комуто да бъде
връчен. Горните обстоятелства са удостоверени с подписите на управителя на ЕС и
на един свидетел.
Според чл. 29 от приетия от ОС на ЕС
Правилник за
вътрешния ред в етажната собственост, находяща се в гр.
Варна, ул. „Цар И. Срацимир” № 18 е забранено свиренето, пеенето, шумния говор
и увеселения, използването на озвучителни системи, на перални и съдомиялни
машини, извършването на производствени дейности и ремонтни работи, които
нарушават спокойствието на останалите обитатели, във времето от 22 часа вечерта
до 08 ч. сутринта и от 14 ч. до 16 ч. следобед. В изр. второ е предвидено
изключение от забраните само с разрешение на управителния съвет или управителя
на ЕС.
Във връзка с издадено на ответника съдебно
удостоверение, по делото е приобщено писмо от Началника на Районен център 112 –
Варна към Дирекция „Национален телефон 112 - МВР“, съдържащо справка относно
постъпили сигнали за силен шум извън разрешените часове на адрес: гр. Варна,
ул. „Цар И. Срацимир“ № 18, подадени в
периода 01.01.2018 г. – 31.11.2018 г., както следва: 29.01.2018 год.;
11.02.2018 год.; 30.03.2018 год.; 06.05.2018 год.; 23.05.2018 год.; 25.05.2018
год. – два сигнала и на 25.07.2018 год. Към писмото е приложен компакт-диск с
електронни досиета и аудиозаписи на подадените към национален телефон 112 сигнали,
които са възпроизведени на графичен носител чрез съдебнотехническа експертиза, изготвена
от вещото лице В.В., чието заключение е изслушано в първата инстанция. Видно от
заключението сигналите от дати 29.01.2018 год.; 11.02.2018 год. и от 23.05.2018
год. не се отнасят за ищците, а касаят подадени сигнали за силен шум (силна
музика) от друг адрес – къща, находяща се в близост до процесната сграда в
режим на ЕС на ул. Цар И. Срацимир № 18. Четири от подадените сигнали, а именно
– на дати 30.03.2018 год.; 06.05.2018 год.; 25.05.2018 год. и на 25.07.2018
год. са по повод оплаквания на живущи в процесната сграда за това, че в малките
часове на нощта три жени вдигат силен шум от апартамент № 3, на трети етаж от
сградата, изразяващ се в тропане, хвърляне, викане и крещене, а вторият сигнал
от дата 25.05.2018 год. е за това, че ищците са престанали да вдигат шум. Сигналите
са подавани в късните часове на 06.05.2018 г., 25.07.2018 г. и в малките часове
на 30.02.2018 год. и 25.05.2018 г.
Видно
от писмо и удостоверение, ведно с приложени копия от информационните карти за
дейността на наряда на дати 29.03.2019 г. в 02:50 ч.; 24.05.2019 г. в 01:20 ч.
и 25.07.2018 г. в. 23:26 ч., представени от началника на Първо РУ при ОД на МВР
– гр. Варна, на посочените дати в Първо РУ при ОД на МВР – гр. Варна са
постъпили сигнали за истерични викове и семейни скандали от апартамент № 3 на ул.
„Цар И. Срацимир” № 18, ет. 3. В документите е отразено, че по два от сигналите
не са констатирани нарушения на обществения ред, а при третия автопатрулът е
бил отзован поради отпаднала необходимост.
Съвкупно от показанията на
свидетелите Г.К.Г. - М.
и Н.С.Н., без родство и дела със страните, ангажирани от ищците, се установява,
че ищцата М.П. е в конфликт с двама-трима от етажните собственици по повод на
това, че тя и дъщерите ѝ хранели котките пред блока, а с един от тях
имала спор и във връзка с апартамента на първия етаж, който П. му била продала.
Ищците имали проблеми със съседите си и за това, че вдигали шум и скандали и
съседите искали да махнат трите ищци от блока.
Въззивният съд не обсъжда изявленията на двама от етажните собственици –
И.Е.И.и Д.Ю.П., разпитани от първоинстанционния съд в качеството им на
свидетели. Посочените две лица са страни в исковото производство, те имат
качеството на ответници по предявения от трите ищци иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
поради което и не могат да депозират показания в качеството на свидетели.
Етажната собственост на сгради в режим на етажна собственост е неперсонифицирана,
тя не е субект на правото; правни субекти са отделните собственици на обекти в
сградите в режим на етажна собственост. При искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решение на ОС на ЕС, процесуалното качество на ищци имат етажните
собственици, които претендират отмяна на решение на ОС на ЕС, а ответници по
този иск са останалите етажни собственици (които считат атакуваното решение на ОС
на ЕС за законосъобразно), които по силата на закона се представляват пред съда
от управителя на етажната собственост – чл. 41 от ЗУЕС, вр. чл. 23, ал. 3 и ал.
4 от ЗУЕС. Поради това, че лицата И.Е.И.и Д.Ю.П. имат качеството на ответници
(главни страни) в производството по иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, е недопустимо
същите да бъдат разпитвани в процесуалното качество на свидетели.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10, б. "е" от
ЗУЕС в правомощията на Общото събрание на етажните собственици е
вземането на решение за изваждане от сградата на собственик, ползвател или
обитател по реда на чл. 45 ЗС за определен срок, но не по-дълъг от три години.
За да е законосъобразно по същество това решение на ОС собственикът,
ползвателят или обитателят трябва да има поведението по чл. 45, ал. 1, б. "а" от ЗС- да
използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага
сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, или поведението по чл. 45, ал. 1, б. "б" от ЗС – систематически да нарушава
правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Предпоставка за
упражняване на правото да се извади от сградата нарушителя (собственик, ползвател или
обитател), респ. за вземане на
решение за изваждане, е да е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде
изваден от имота и след това предупреждение да не е прекратил нарушението.
Законодателят, зачитайки правото на собственост, е предвидил да се предостави възможност на
нарушителя да се поправи като допуска изваждането му от сградата само в краен случай:
само когато нарушението продължава и след писменото предупреждение. Изваждане
без предупреждение или за нарушение, за което няма предупреждение от
управителя, не може да се допусне, защото осуетява възможността за такова
поправяне. Предупреждението следва да е направено конкретно за провинението,
което се посочва като основание за изваждането на собственика, а това означава
да се посочат конкретни негови действия и времето или поне продължителността на периода на
извършването им.
В
случая предупреждение по смисъла вложен в чл.
45, ал. 2 ЗС липсва. В съдържащото
се на л. 27 от делото на РС-Варна „предупрежедние“ от управителя на ЕС е
посочено „във връзка със системните нарушения на Правилника за вътрешения ред,
изразяващи се в денонощно вдигане на силен шум – викове, тропане, хвърляне на
храна през терасата и хранене на котки в двора“, като в това предупреждение
липсва посочен период от време, в който се твърдят да са извършвани от ищците
описаните в обсъждания документ нарушения на Правилника на вътрешения ред. Надлежното
индивидуализиране на нарушенията чрез тяхното описание, вкл. и времето на
извършването им или пък посочването на периода, в който се твърди да са
извършвани, е необходимо с оглед преценката дали тези нарушения са системни по
смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗС. Липсва ли подобно описание писменото
предупреждение не удовлетворява изискванията на чл. 45 ЗС, към който препраща чл. 11, ал.
1, т. 10, б. "е" от
ЗУЕС.
Предвид
установеното, съдът намира, че предвидената в чл. 45 ЗС процедура, към която препраща
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ от ЗУЕС не е спазена – писменото
предупреждение по по чл. 45 ЗС не удовлетворява изискванията на цитираната
разпоредба, което е достатъчно основание за отмяна на решението на ОС на ЕС от 07.03.2018
год. за извеждането на М.И.П. ЕГН **********, И.П.П., ЕГН **********
и Д.П.П., ЕГН **********, от
собствения им апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „И. Срацимир“ № 18,
ет. 3, за срок от 1 година и 6 месеца,
На
следващо място по делото не е установено ищците да са извършвали описаните
нарушения на Правилника на вътрешния ред в процесната сграда в режми на етажна
собственост. Годни от гледище на ГПК доказателства, които да установяват
описаните нарушения, чието извършване е вменено на ищците, липсват. Изявленията
на двама от етажните собственици – И.Е.И.и Д.Ю.П.,
разпитани от първоинстанционния съд в качеството им на свидетели, не са свидетелски показания по смисъла на
ГПК предвид изложеното по – горе, поради което и въз основа на тях не могат да
се градят никакви фактически изводи относно релевантни за спора факти.
Отделно от това от ангажираните писмени
доказателства, обсъдени във връзка със заключението на съдебно-техническата
експертиза, е установено, че сигналите към органите на МВР и към национален
телефон 112 относно нарушването от страна на ищците на правилника за вътрешения
ред в процесната сграда в режим на етажна собственост са подадени след дата
07.03.2018 год., т. е, след взимане на решението на ОС на ЕС за извеждането на
трите ищци от сградата.
При
липсата на годни доказателства, които да установяват твърдените да са
извършвани от ищците нарушения на правилника за вътрешения ред в процесната
сграда в режим на етажна собственост, решението на ОС на ЕС от 07.03.2018 год.
за извеждането им от сградата за срок от 1 година и 6 месеца е
незаконосъобразно и по същество.
В обобщение
първоистанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на
въззивниците не се присъждат.
Съобразно
изхода на делото, отправеното искане и представените доказателства въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на М.И.П. сумата от 400 лева – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2432/03.06.2019 год., постановено по гр. дело № 4688/2018 год. по
описа на РС-Варна, с което е отменено, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
решението, прието на проведеното на 07.03.2018 г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда, находяща
се гр. Варна, ул. „Цар И. Срацимир” № 18, за
извеждане на М.И.П. ЕГН **********, И.П.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН **********, от собствения им апартамент
№ 3, находящ се в гр. Варна, ул. „И. Срацимир“ № 18, ет. 3, за срок от 1 година
и 6 месеца;
ОСЪЖДА собствениците
на обекти в сградата в режим на Етажна собственост, с административен адрес:
град Варна, ул. „Цар И. Срацимир” № 18, представлявани от управителя на Етажната собственост „Домоуправител
България“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплатят на М.И.П.
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.