№ 235
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000489 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 260157 от 14.04.2021г. на О.С.- П.,
постановено по т.д. № 614/2020г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът на
„А.С.В.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* против А.. Г. АТ. ЕГН ********** с
адрес: ****, със съдебен адрес: **** за признаване за установено, че А.. Г.
АТ. дължи на „А.С.В.“ ЕАД – гр. С. следните суми: 3986.93 лв. -
възнаградителна лихва върху главница от 4 746.42 лв., за периода 07.12.2017 -
20.06.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 1385.20 лв. върху главница в
размер на 4 746.42 лв. за периода 07.12.2017 - 03.07.2018 г., както и 242.96 лв.
- обезщетение за забава върху главница от 20 217.07 лв., изчислена за периода
07.12.2017 г. до 03.07.2019 г., всички суми претендирани по договор за
потребителски паричен кредит № *******, сключен на 13.04.2017г. между
„У.К.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор и А.. Г. АТ. ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател и в частта за разноските.
Жалбоподателят А.С.В.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* моли съда да
отмени решението в посочената обжалвана част и да признае за установено в
отношенията между страните дължимостта на претендираните суми в пълния
1
им размер. Твърди, че съдът е изградил убеждението си въз основа на
разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, а въведено с нея изискване текстът в
договора да бъде изписан с шрифт не по-малък от 12 пункта противоречи на
приетото в Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да бъде прилагано.
В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение №2 от 22.03.2011г. по
тълк. д. №6/2010г. на ОСС на ВАС, според което е приет принципа за
примата на правото на Европейския съюз пред националното
законодателство, когато то му противоречи. Счита, че е налице такова
противоречие, тъй като Директива 2008/48/ЕО не съдържа ограничение за
размера на шрифта на договора за потребителски кредит, а националното
законодателство предвижда такова. Според жалбоподателя на държавите –
членки не следва да се позволява да въвеждат или да запазват разпоредби,
които противоречат на директивата. Възразява срещу направените изводи и
неправилното приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна А.. Г. АТ. ЕГН ********** с адрес: ****, със
съдебен адрес: **** – чрез адв. Д.Б. е депозирал отговор на въззивната жалба,
с който оспорва същата и моли решението в обжалваната му част да се
потвърди. Счита, че потребителския договор, на който се позовава и от който
черпи права жалбоподателя, е недействителен на основание чл.22 във връзка с
чл.10 ал.1 от ЗПК. Във връзка с наведените оплаквания в жалбата изразява
становище, че разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК и тази по чл.22 от ЗПК са в
съответствие с приетото в чл.22 пар.1 от директивата относно възможностите
на държавите – членки. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1003.15 лева.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните
по делото доказателства и намери за установено следното:
Претендирано е от ищеца да се признае за установено по отношение на
ответника съществуване на вземане на А.С.В.“ ЕАД – гр. С. към А.. Г. АТ.,
придобито в резултат на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.06.2018г. към рамков договор за цесия от 20.12.2016г. между ищеца и
„У.К.К.Ф.“ ЕАД, което произтича от договор за потребителски паричен
кредит № *******, сключен на 13.04.2017г. между „У.К.К.Ф.“ ЕАД, в
качеството на кредитор и А.. Г. АТ. ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател за общо следните суми: 49 899.21 лв. - главница,
2
възнаградителна лихва в размер на 3986.93 лв., претендирана върху главница
от 4 746.42 лв., както и лихви за забава - в размер на 242.96 лв. върху
главница от 20217.07 лв. и 1385.20 лв. върху главница от 4 746.42 лв., за
които вземания са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК / заповед за изпълнение на парично
задължение № 7053/02.08.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11058/2019 г. на ПРС, с оглед възражението по която е образувано гр.д. №
14948/2019 г. на ПРС, заповед за изпълнение на парично задължение №
6134/05.07.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11060/2019 г. на ПРС, с
оглед възражението по която е образувано гр.д. № 18614/2019 г. на ПРС и
заповед за изпълнение на парично задължение № 6527/15.07.2019 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11059/2019 г. на ПРС, с оглед възражението
по която е образувано гр.д. № 20180/2019 г. на ПРС. Първоинстанционното
производство по т.д. № 614 по описа за 2020 г. на ПОС е образувано след
съединяване за съвместно разглеждане на производствата по гр.д. №
18614/2019 г. и гр.д. № 20180/2019 г. към гр.д. № 14948/2019 г., на РС - П..
Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед
на постъпилите възражения по чл.414 от ГПК за недължимост на
претендираните суми, депозирани съответно по ч.гр.д. № 11058/2019 г.,
ч.гр.д. № 11059/2019 г. и ч.гр.д. № 11060/2019 г. – всички по описа на РС - П..
От страна на ответника е подаден отговор на исковата молба. С него А..
Г. АТ. оспорват претенциите. Прави възражение за недействителност на
сключения договор за потребителски кредит на основание чл.22, вр.с чл.10,
ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради обстоятелството, че
договорът, общите условия и погасителният план към него са изготвени с
размер на шрифта по-малък от 12. С оглед на твърдяната недействителност
счита, че дължи връщане само на заемната сума, но не и лихви, такси и
разноски. Отделно от горното - счита за недействителна клаузата за
начисляване на такса от 1500 лева за разглеждане на кредита, която намира за
противоречаща на забраната, въведена с чл.10а от ЗПК. Счита също, че със
сумата 3811.81 лева, платена от него по кредита и отнесена за погасяване на
договорни лихви, следва да се приеме, че е погасена част от главницата.
Предмет на жалбата е само частта от решението на Окръжния съд
относно отхвърляне на установителната претенция за 3986.93 лв. -
3
възнаградителна лихва върху главница от 4 746.42 лв., за периода 07.12.2017 -
20.06.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 1385.20 лв. върху главница в
размер на 4 746.42 лв. за периода 07.12.2017 - 03.07.2018 г., както и 242.96 лв.
- обезщетение за забава върху главница от 20 217.07 лв., изчислена за периода
07.12.2017 г. до 03.07.2019 г.
Основанието на претендираното материално право по установителния
иск е вземане по договор за потребителски паричен кредит № *******,
сключен на 13.04.2017г. между „У.К.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор и
А.. Г. АТ. ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, по който се
твърди да е допуснато просрочие от страна на кредитополучателя, както и
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2018г. към рамков
договор за цесия от 20.12.2016г. между ищеца и „У.К.К.Ф.“ ЕАД.
Сключването на договора за кредит не се оспорва от ответника. Не се
оспорва и усвояване на кредита. Последното се установява и от заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, според
което с платежно нареждане от 13.04.2017г. в полза на ответника от страна на
„У.К.К.Ф.“ ЕАД е извършен паричен превод на 50 000 лева с основание за
плащане „паричен заем *******“. Не се оспорва и придобиване на вземането
по този договор от настоящия ищец въз основа на цесия, която е съобщена на
ответника.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че последното плащане по кредита от страна на
ответника за погасяване на задълженията му е от 07.12.2017 г. Непогасената
главница до 07.06.2019 г. е в размер на 49 899.08 лв., непогасената
възнаградителна лихва от 07.12.2017 г. до 20.06.2018 г. е в размер на 3986.93
лв., а непогасената лихва за забава от 07.12.2017 до 01.10.2018г. е в общ
размер от 1628.16 лв. От страна на ответника по кредита е преведена общо
сумата 5749.85 лв. От нея са отнесени за погасяване на главница 1600.92 лв.,
за договорна лихва - 3811.81 лв., за застраховка - 325.64 лв. и 11.48 лв. – за
лихви за забава.
Основният спорен въпрос, във връзка с който са оплакванията на
жалбоподателя, е приложимостта на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК по
отношение на сключения договор за потребителски паричен кредит №
*******, от 13.04.2017г., от който ищецът черпи права, и по-специално
4
изискването текстът в договора да бъде изписан с шрифт не по-малък от 12
пункта, както и дали тази разпоредба противоречи на приетото в Директива
2008/48/ЕО.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза цитираният договор, както и погасителния план към
него, са изписани с шрифт с големина 10. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Последицата от неспазване на това изискване е регламентирана в чл.22 от
ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В хипотезата на недействителен
договор – съгласно нормата на чл.23 от ЗПК - потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Твърди се от жалбоподателя, че въведеното с чл.10 ал.1 от ЗПК
изискване за изписване на текста на договора с шрифт не по-малък от 12
пункта противоречи на Директива 2008/348/ЕО относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета,
поради което не трябва да бъде прилагано. Тя има за цел да хармонизира
общата рамка на Общността относно пазара на потребителски кредити.
Съгласно пар.10 от преамбюла на същата тя следва да не засяга прилагането
от държавите-членки, в съответствие с правото на Общността, на
разпоредбите на настоящата директива за области, които не попадат в
нейното приложно поле. В чл.10 ал.1 от Директива 2008/348/ЕО договорите
за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител. Всяка от страните
по договора получава екземпляр от договора за кредит. Посочено е, че този
член не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на
сключването на договорите за кредит, които са в съответствие с правото на
Общността. Следователно цитираната директива не само, че не съдържа
противоречива на вътрешното законодателство регламентация, но и изрично
допуска съществуването на различни национални правила относно
действителността на договорите за потребителски кредит. Разпоредбата на
5
чл.22 пар.1 от Директивата се отнася за нейния императивен характер -
Доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби,
държавите-членки могат да не запазят или въвеждат разпоредби, различни от
предвидените в настоящата директива. Относно тълкуването на чл.10 пар.2 и
чл.22 пар.1 от Директива 2008/48/ЕО е налице произнасяне на Съда на
Европейския съюз С определение от 14.04.2021г. по дело С-535/20 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС за
тълкуването на чл.10 пар.2 и на чл.22 пар.1 от Директива 2008/348/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Прието е, че горните разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договора за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Прието е, че такова изискване гарантира,
че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, а дребният
шрифт би могъл да поради опасност важна информация да бъде пропусната
от съответния потребител. Даденото тълкуване е задължително за Бългаския
съд. Националната юрисдикция, до която то е адресирано, е длъжна да се
съобрази с даденото тълкуване при решаването на висящия пред нея спор.
Даденото тълкуване е задължително и за другите национални юрисдикции,
пред които е повдигнат идентичен въпрос.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице
противоречие на въведеното с чл.10 ал.1 от ЗПК изискване всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12 с разрешенията, дадени с Директива 2008/348/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В случая шрифтът, с който е изписано съдържанието на договора за
кредит и на погасителния план към него, са в размер 10 пункта. Ето защо
поради противоречие на договора с това изискване, той е недействителен
/чл.22 от ЗПК/. Недействителността на договора има за последица
недължимост на лихва и други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/. Ето защо
установителната претенция за възнаградителна лихва следва да се отхвърли.
Неоснователна е и претенцията за лихва за забава, доколкото при получена
6
сума без основание или на отпаднало такова, както е по недействителния
договор, лихва се дължи от момента на връчване на покана за плащането и,
каквато не е отправена. Тази претенция също подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното не е налице нито едно от изложените оплаквания
за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.
Като е приел неоснователност на претенциите за лихви по кредита и ги
е отхвърлил, окръжният съд е постановил правилно решение, което ще следва
да се потвърди. Разноските също са определени правилно.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК и чл.38 ал.2 във вр. с чл38 ал.1 от ЗА
на А.Д. "Г." БУЛСТАТ ********* следва да се присъди възнаграждение
1003.15 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260157 от 14.04.2021г. на О.С.- П., постановено
по т.д. № 614/2020г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът на „А.С.В.“ ЕАД –
****, ЕИК ********* против А.. Г. АТ. ЕГН ********** с адрес: ****, със
съдебен адрес: **** за признаване за установено, че А.. Г. АТ. дължи на
„А.С.В.“ ЕАД – гр. С. следните суми: 3986.93 лв. - възнаградителна лихва
върху главница от 4 746.42 лв., за периода 07.12.2017 - 20.06.2018 г.;
обезщетение за забава в размер на 1385.20 лв. върху главница в размер на 4
746.42 лв. за периода 07.12.2017 - 03.07.2018г., както и 242.96 лв. -
обезщетение за забава върху главница от 20 217.07 лв., изчислена за периода
07.12.2017 г. до 03.07.2019 г., всички суми претендирани по договор за
потребителски паричен кредит № *******, сключен на 13.04.2017г. между
„У.К.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор и А.. Г. АТ. ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател и в частта за разноските.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.С.В.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* да заплати на А.Д. "Г." -
****, БУЛСТАТ ********* сумата 1003.15 лева – адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
7
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8