РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 381/22.2.2021г.
Гр. Пловдив, 22. 02. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и с участието на
прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като
разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова КАНД № 2889 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и следва. от
Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“
/АМ/ – Централно митническо управление /ЦМУ/, отдел „Митническо разузнаване и
разследване /ОМРР/ – Тракийска“, чрез юрисконсулт Б.А. срещу Решение № 260270
от 28.09.2020 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 2130/2020 г. по
описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление № 626/2020 г. от 17.03.2020
г. на с. д. началника на териториален отдел „МРР Тракийска“, с което на Б.Д.И.,
ЕГН **********,***, на основание чл.126
ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове – /ЗАДС/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. и на основание
чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата акцизната стока, предмет на
нарушението.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата незаконосъобразност,
като постановено в нарушение на принципа на чл.59 от ЗАНН – спорът не е
подсъден на РС – Пловдив, тъй като нарушението е извършено в с. Богомилово,
общ. Стара Загора и компетентен е РС – Стара Загора. Твърди се и неправилност, поради нарушение на
материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че по безспорен начин е установено и доказано извършено нарушение
по чл.126 от ЗАДС: - „държане“ на акцизни стоки без документи. Иска се
отмяна на оспорения акт и изпращане на делото с всички материали на РС – Стара
Загора по териториална компетентност.
Ответникът по касацията – Б.Д.И. се представлява от
адв. Н., който оспорва жалбата с доводи, че от страна на митническите власти не
е доказано основание за наказване. Счита, че случаят покрива критериите на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Моли съда да потвърди решението на ПРС.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважи и да
потвърди акта на РС.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на основание чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно,
допустимо, но неправилно.
По отношение искането на процесуалния представител на
Агенция „митници“ за отмяна на решението и изпращането му на РС – Стара по
териториална компетентност, съдът намира за неоснователно, тъй като съгласно
чл.134 от АПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по
съгласие на участващите в делото лица, а възражение
за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание
пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с
предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата
си.
Очевидно е, че това не е сторено при разглеждане на
делото пред въззивната инстанция – нито в становището на Агенция „Митници“ по
повод жалбата на И. ***, нито в съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е направил подобно възражение. В случая това възражение се прави едва
с жалбата пред настоящата инстанция. Или иначе казано, същото не е своевременно
направено, поради което и първоинстанционният съд правилно не е взел никакво
отношение и е решил спора по същество, поради което съдът намира решението за валидно
и допустимо.
Същото обаче е неправилно, като аргументите на този
състав на съда в тази насока са следните:
За да отмени НП районният съд е приел, че нарушението
е недоказано. Не е установено по безспорен начин, че И. е собственик на
алкохола, както и че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи
акциз, поради което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по
чл.126 предл.2 от ЗАДС, тъй като дори самият актосъставител не доказва, че тя е
била варена след 2007 г., а напротив, заявява, че ракията е била варена
вероятно преди много години, както е посочил и във възраженията си
жалбоподателя. Затова съдът приел за достоверна тезата на жалбоподателя,
подкрепена от разпитания свидетел, че ракията е евентуално е произведена преди
2007 г. и затова няма задължение за заплащане на акциз. Позовал се на
разпоредбата на чл. 4 т.8 ЗАДС, като е посочил, че ако алкохолът е бил изварен
в специализиран малък обект за дестилиране, размерът на акциза и на наложената
глоба следва да бъде определен по ставката в чл.31 т.6 от ЗАДС.
Изложените от районния съд мотиви не кореспондират
нито с доказателствата по делото, нито с приложимия закон и са изцяло
неправилни и необосновани.
Дадените от Б.И. писмени обяснения при извършената на 29.07.2019
г. митническа проверка потвърждават изцяло описаната в акта фактическа
обстановка, която се подкрепя и от свидетелските показания. И. е посочил в
обясненията си: „Ракията съм я варил миналата година в гр. Стара Загора, кв.
„Кольо Ганчево“ Не пазя документ от варенето й. Ракията е единствено за семейно
ползване“. Имотът, в който е намерен алкохолът е собствен имот на И., обитаван
от него и той е присъствал при проверката, при която е установено, че в помещение,
обособено за изба са открити 70.00 литра течност с мирис на алкохол и
установено алкохолно съдържание по обем, подробно описани както в акта, така и
в НП.
Взети са проби от намерения алкохол и с митническа
лабораторна експертиза е установено, че взетата проба от безцветна течност с
мирис на алкохол, представлява дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с
алкохолно съдържание по обем под 80% (действително алкохолно съдържание при 200
С) – с действително алкохолно съдържание по обем превишаващо 1.2% vol., т. е. - от общото количество 70.00
литра с алкохолно съдържание по обем, същото е, както следва: 59 литра етилов
алкохол с алкохолно съдържание 49.62% и 11 литра с алкохолно съдържание 44.45%,
без данъчен документ по ЗАДС или фактура или митническа декларация или
придружителен административен документ.
При тези факти безспорно е установено, че И. е държал
в дома си общо 70.00 литра алкохол, без да притежава документ за платен акциз,
с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на соченото
нарушение – чл.126 от ЗАДС. Нормата съдържа, както съставът на нарушението,
така и следващата се санкция, която за физическите лица е глоба в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. В случая, двойния размер
на дължимия акциз, съобразно намереното количество чист алкохол е изчислен на
375.81 лв. и наложеното наказание глоба е определено в минималния размер.
В НП е обсъдено, че не се касае за маловажен случай на
нарушение съобразно критериите на чл.126б ал.2 от ЗАДС, тъй като двойния размер
на акциза надвишава 50 лв. Намереното
количество – 70 литра, значително надвишава възприетото в чл.4 т.8 от ЗАДС
количество до 30 литра годишно на семейство за лично и семейно потребление,
произведено в специализиран малък обект за дестилиране, за което също е дължим
акциз, но с по-ниска ставка.
Акцизните стоки – предмет на нарушението са отнети в
полза на държавата съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗАДС, която
предвижда отнемането им във всички случаи, независимо от това чия собственост
са.
В случая не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като нарушението разкрива една типична степен на
обществена опасност на нарушения от този вид, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение.
Поради това решението на Районен съд – Пловдив е
неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП като
законосъобразно.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIX състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260270 от 28.09.2020 г. на
Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 2130/2020 г. по описа на съда, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 626/2020
г. от 17.03.2020 г. на с. д. началника на териториален отдел „МРР Тракийска“, с
което на Б.Д.И., ЕГН **********,***, на
основание чл.126 ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове – /ЗАДС/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. и на
основани чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата акцизната стока,
предмет на нарушението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.