№ 5571
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100100226 по описа за 2023 година
иск с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Ищецът – Б. Г. М., твърди, че наказателно производство пр.пр. № 42055/2013г. по
описа СРП (НП № 2851/2013г. по описа на СДВР) било образувано и водено него с оглед на
престъпление по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК и срещу Ц.Й.Б. за
престъпление по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
На 27.02.2014г. в Софийски районен съд бил внесен Обвинителен акт по обвинение
00
за това, че на 02.11.2013г. около 16,ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Мария Луиза“
и ул. “Екзарх Йосиф“ в съучастие като помагач умишлено улеснил извършването на
престъплението, като управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 7“, ДК № СА
*******, като по този начин помогнал да бъде чут от повече хора извършителя Ц.Й.Б., който
чрез слово - викал по мегафон „Така не могат да продължават тези неща, време е да се събудим! Ето ги
черните, които виждате! През нощта е било извършено тежко криминално престъпление срещу младо момиче от
български произход, което е намушкано от лице от такъв произход. Ето тия черните, които виждате! Това нещо
не може да продължава така! Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези черните! Трябва да се
разправяме с тия черните!“ Подбуждане към насилие и омраза, основани на раса.
С Разпореждане от 16.05.2014г. по образуваното НОХД № 4224/2014г. описа на СРС
било насрочено открито съдебно заседание за предварително изслушване за 30.06.2014г. По
делото били проведени общо 6 съдебни заседания, като три години по-късно с Присъда от
14.06.2017г., ищецът бил признат за невинен. Присъдата била протестирана от прокурор при
Районна прокуратура-София пред Софийски градски съд по повод на което било образувано
ВНОХД №1857/2018г., по което с Решение № 1215/29.11.2018г. изцяло била потвърдена
присъда от 14.06.2017г. по НОХД № 4224/2014г.
1
Ищецът търпял негативни емоции, а и бил кандидат за президент.
Воденото наказателно производство в неговите досъдебна и съдебна фаза били
широко отразени от национални медии.
Наказателно производство продължило за периода от 02.11.2013г. до 29.11.2018г.
По време на процеса се намирал в Затвора-Белене, което налагало за осигуряване на
явяването му в съдебно заседание да бъде конвоиран от пенециарното заведение до гр.
София, което било свързано с дискомфорт и неудобства. През дните, през които М. е бил
конвоиран бил лишен от възможност да работи, съответно да намали размера на
изтърпяваното от него наказание „лишаване от свобода“.
Претърпял и имуществени вреди - заплатени 1 000 лева, представляващи адвокатски
хонорар по воденото ДП № пр.пр. 42055/2013г. по описа на СРП.
По тези съображения претендира сумата от 50 000 лева, неимуществени вреди; и
сумата от 1 000 лева, като обезщетение за имуществени вреди.
Претендира още законната лихва и разноски.
Ответникът - Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, оспорва исковете:
- искът бил и недоказан, отделно го оспорва и по размер;
- ответникът не носел отговорност за медийното отразяване;
- оспорва и иска за имуществени вреди – нямало доказателства за техния размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
1. Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за
обвинение и продължителност и особености, посочени в исковата молба.
Ищецът е признат за невиновен с Присъда № 157319 от 27.06.2017г. на СРС по
н.о.х.д. № 4224/2014г. Тя е потвърдена с Решение № 1215 от 29.11.2018г. на СГС по в.н.о.х.д.
№ 1857/2018г., което е окончателно.
Относно датата на влизане в сила на присъдата – до доказване, последващо
твърдение, от страна на прокуратурата (но за това е настъпила вече процесуална преклузия /
в отговора трябва да се предяви както главното, така и евентуалното възражение, за да се избегне преклузията - Р.
№ 509/18.06.2010г. по г.д. № 1151/2009г., ГК, І г.о. ВКС), съдът приема, че тя е тази, посочена
в исковата молба. В тази връзка, съгласно нормата на чл. 136, ал. 3, изр. 1 от ЗСВ,
прокуратурата е единна и централизирана (арг. и от т. 15, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по
т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС). Прокуратурата, като учреждение, е била страна в страна в
приключилото наказателно производство, а също така е страна и в настоящия граждански
процес. Отделните прокурори (ФЛ-а) са само нейни процесуални представители. Или,
ответникът е наясно с момента на влизане в сила на окончателния съдебен акт.
2
Изложеното е само за пълнота, предвид окончателния акт на въззивната инстанция,
което прави доводът още по-абсурден.
2. Пълномощното на процесуалния представител на ищеца от съдебното и досъдебно
наказателно производство е във второто (л. 36а /има изписване 102/), а договореното
възнаграждение е за 100 лева. Клиенти са 4-и ФЛ-а, между които и ищецът. Следващото
пълномощно (всъщност Договор) е на л. 102 по отношение на адв. В.А., като няма
попълнена сума за адвокатски хонорар. В наказателното производство няма друг договор
или пълномощно, видно и от отбелязването в първото о.с.з. (с пълномощно от ДП – л. 22).
Има налични само преупълномощавания (л. 171, л. 238 и л. 81 от въззивното дело).
3. Наказателното производство е било широко отразено в медиите (статии – л. 20-45).
В статиите обаче се обсъжда както обвинението за расова омраза, така и това за закана за
убийство (например л. 42, а и други деликтни прояви – л. 55, л. 59). Има статии за побой.
Тук са необходими няколко уточнения:
- сами по себе си печатните материали са доказателство единствено за
съществуването на публикацията, но не и за нейната достоверност - Решение № 651 от
23.07.1985г., II г.о. на ВКС; също: Определение № 299 от 18.03.2009г. по гр.д. № 355/2009г.,
г.к., ІІІ г.о. на ВКС.
- не са ангажира каквито и да са доказателства за побоя, а ако се приеме, че това все
пак се е случило – за причината.
На основание чл. 154 от ГПК съдът приема, че това обстоятелство не е установено от
ищеца.
4. На изборите през 2016г. резултатът на г-н М. е 0,08 % (или 3 215 действителни и
194 недействителни гласа).
5. Ищецът е осъждан многократно, като последните присъди са по чл. 246, ал. 3 от
НК (2011г. – годините са на постановените присъди); закана с убийство (2016г.); средна
телесна повреда (2017г.); непристойни действия (2018г.); закана с убийство (2018г.).
Последното лишаване от свобода е от 30.06.2020г. за срок от 6 месеца (л. 90).
За периода от 07.04.2017г. до 28.03.2018г. е бил конвоиран 8 пъти. Има отчетени
работни дни за периода от 30.03.2017г. до 04.05.2018г. (л. 99).
6. На ищеца са допуснати гласни доказателства с проекто доклада (чл. 140 от ГПК).
Към този момент той все още се намира в заведение за лишаване от свобода (л. 95).
С молба от 06.10.2023г. е поискано назначаване на служебен защитник. В о.с.з. от
13.02.2024г. адв. С. заявява, че не могла да осъществи контакт с ищеца, поради което не
водела допуснатите свидетели. В тази връзка е предоставен 10 дневен срок да посочване на
имена и адреси. В молбата на процесуалния представител от 15.02.2024г. (л. 122) се сочи, че
не може да уточни имената и адресите им и моли за продължаване на срока (чл. 63 от ГПК).
Срокът не е продължен, като уточнението е едва от 29.02.2024г. (л. 123).
Решаващият орган намира, че към този момент е настъпила процесулана преклузия.
3
Съображенията са следните: ищецът е бил наясно, още към момента на насрочване на
делото за това, че са му допуснати гласни доказателства, което означава, че трябва да има
яснота по отношение на хората, което желае да бъдат разпитани. Ако не е в състояние да ги
доведе, това предполага призоваване, като за последното е необходимо поне да се посочат
имена. Липсата на комуникация между довереник и доверител не е процесулано извинителна
(Определение № 255 от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 178/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; и
Определение № 280 от 05.05.2010г. по ч. гр. д. № 235/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС).
Изложеното се отнася дори и по отношение на лице, изтърпяващо наказание лишаване от
свобода. В този случай, при полагане на съответна грижа, за процесуалния представител е
още по-лесно да се свърже с довереника си.
Съгласно Определение № 158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. № 145/2011г., г.к., ІІІ г.о. на
ВКС: С оглед на това, настоящият състав на ВКС споделя становището, че определението по чл. 63 ГПК, с
което се уважава или отказва удължаването на законоустановен срок, не се съобщава на страната, която е
поискала неговото удължаване. В интерес на тази страна е да следи относно отговора на съда по молбата му за
удължаване на срок.
7. Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
Епикриза от Център за психично здраве гр. Русе - постъпил в дневен стационар на
15.03.2024г. изписан на 09.04.2024г. Диагноза: Разстройство на личността и поведението
дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Посткомоционен
синдром. ИЗ № 000243/2024г. (изложеното е ирелевантно, тъй като това е последащо
събитие).
Повод за хоспитализацията: Насочва се за диагностично и терапевтично уточняване в
условията на дневен стационар по повод няколкомесечно влошаване на състоянието.
Постъпва за първи път. Боледува от 28 години. Преживени ЧМТ през 1993г. и 1997г.
Информация за проявите на болестта: „Касае се за 55г. мъж, фамилно необременен с
психични заболявалия. Преживял двукратно през 1993г. и 1997г. ЧМТ. В последствие
настъпват промени в психичното му състояние. Консултиран с интернисти, невролози и
прилагал амбулаторно лечение с временен ефект. Настоящата хоспитализация е по повод
влошено състояние от няколко месеца за диагностично и терапевтично уточняване.
Ориентиран е ало и аутопсихично. Емоционално - задоволително съответен на
преживяванията, лабилен с променливи емоционални регулации. Мисловен процес правилен
по темп, структура и съдържание. Психопатологични изживявания по време на изследването
не се установяват.
От интервюто: „ ....Системно прокуратурата ми повдига дела. Това е от 2003г.
Осъдиха ме на 3,5г. години за един грабеж, за което бях невинен. Прокурора лично след 10 г.
ми каза, че съм лежал невинен. Нищо не можах да направя по случая. От там се продължи -
осъдиха още веднъж отново невинен през 2007г. за леки телесни повреди и за хулиганство,
абсолютно без никаква вина и без да съм участвал в сбиването. През 2013г. като започнаха
4
протестите аз протестирах срещу безобразието в съдебната система и в прокуратурата и на
15.01.2014г. ме арестуваха окончателно пред сградата на парламента със специализиран
отряд „Кобра“ за БОП. Тогава ми повдигнаха три поредни обвинения за различни деяния,
едното пред Централна баня за насаждане на расова дискриминация щото съм си управлявал
автомобила. С това съм спомогнал едно лице Ц.Б. да може да говори по мегафона през
прозореца. Расовата омраза противоречи на моите възгледи и идеали. Направиха ми такива
проблеми: в затвора ме поръчаха, скочиха циганите да ме бият, след това 2016г. се
кандидатирах за президент за да мога да променя правосъдната система.
Тез проблеми всичките се натрупват, става една съвкупност от проблемите. Не мога
да си спомням дали съм търсил специалисти в този период за психичните и емоционалните
ми преживявания. Минало е много време. То всичко е толкова свързано, то е с натрупване в
един период за различни действия и бездействия на прокуратурата. Туй са поръчкови
изпълнения, искам да живея нормално и справедливо, изказвам си мнението, за туй са
кандидатирах за президент, не за друго.
Наказателното производство се е отразило с преживяване на негативни емоционални
симптоми, като тъга, раздразнение, преживяване на несправедливост, страхове и други
тревожни изживявания от засягането начина на живот. Същите обаче са характерните
симптоми на психичното разстройство - Посткомоционен синдром (посттравматичен
мозъчен синдром) F 07.2 - МКБ 10 и на болестно променената личност сред преживени ЧМТ
(черепномозъчни травми).
Конкретно за процесния период 2013г. - 2018г. експертизата не открива данни
изначалните симптоми на разстройството да са ескалирали до нуждата от консултация със
специалист или до степен на хоспитализация. Няма данни за регулярен прием на предписана
медикаментозна терапия от психиатър или от друг лекар. Симптомите на разстройството
биха се повлияли в малка - подкрепяща степен от психотерапия и в значителна от
медикаменти от групите на антипсихотици, антиконвулсанти, аднидепресанти и
анксиолитици за овладяване на тревожността; в случаи на негативна симптоматика (при
качествени нарушения в съзнанието), на агресивната готовност и гневните изблици. Това е
характерната медикаментозна терапия за сиптоми на Посткомоционен синдром, която се
предписва от лекар - психиатър. Медицинските психолози, които са работили в
психиатрични болници са добре запознати с такъв вид психопатология и с психофармака.
Видът на взетата мярка за неотклонение и другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на същото наказателно производство са оказали негативни емоционални
преживявания и са повлияли негативно начина на живот. Няма конкретни данни относно
процесния период за влошаване изискващо регулярни прегледи от психиатър или спешна
хоспитализация в психиатрична болница.
Конкретните преживявания на ищеца са били гняв, изживяване на несправедливост,
страхове, нарушения на досегашни социални интеракции - (същите са характерни и за
травмено променената личност с болестни промени), негативни промени в начина на живот.
Всички тези преживявания са нормални, както за индивиди преживяващи психопатологични
5
симптоми, така и за нормалпсихологичната дейност.
Към момента на изследването при подекспертния се наблюдават характерните
симптоми и динамиката на личностните промени характерни за F 07.2 - МКБ 10 -
Посткомоционен синдром. Не може да се твърди категорично за груби здравословни
промени изискващи регулярни лекарски прегледи и хоспиталицазии поради липса на данни
за такива: в делото няма предоставена медицинска документация, единствената е
предоставена за целите на експертизата и е цитирана подробно в настоящото изследване.
Същата е от началото на 2024г. Няма данни за по-ранен или за процесния период, освен
субективните на подекспертния, които не могат да бъдат кредитирани в цялост поради
установените в изследването високата степен на симулиране и завишаване на
симптоми.
от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.
I. неимуществени вреди:
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
6
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о.,
ГК, докладчик председателят З.А., например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали
ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.,
отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в
резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика", обстоятелството.
Такова е и съдебното минало – от него може да се направи извод за това как е
понесено конкретното производство.
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията М.Ф. и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012г., IV г.о.,
ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. №
2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания –
това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото
развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.).
В тази връзка, съгласно Решение № 449 от 16.05.2013г. на ВКС по гр. д. №
1393/2011г., IV г.о., ГК, докладчик съдията А.Б., в случаите на незаконно обвинение в извършване на
повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по
които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с
всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на
доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения,
независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела. В самото решение се цитира и т. 11
от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004г., ОСГК, докладчик съдията Ж.
Н.а, съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение
за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички
обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените
дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на
всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и
страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан.
Ищецът е оправдан за конкретно деяние по чл. 162, ал. 1 от НК – то не е тежко
7
наказуемо (чл. 93, т. 7 от НК). Както бе посочено вече, междувременно са текли други
производства, а и г-н М. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.
В случая, неправилно сезираният с исковата молба Софийски градски съд е постановил разделяне на
производството, като е изискал от ищеца да потърси самостоятелно обезщетение за причинените му вреди от
всяко едно обвинение поотделно. Страната не е имала друга възможност, освен да потърси по 1/14 ид. ч. от
общия размер на увреждането. В разглеждания казус обвиненията са по едни и същи текстове от НК,
производствата по тях са се развили в рамките на един период - Д. е привлечен като обвиняем през юли 2003 г.
по всички дела и те всички са прекратени през юли 2006 г., с изключение на производството по сл. д. № 329/2001
г. Допустимо е обаче производството по ЗОДОВ са се развиват и поотделто: По приключилите
вече други дела с влезли в сила съдебни актове, на Д. са присъдени суми, чийто сбор надвишава 20 000 лв. - по
гр. д. № 981/2010 г. по описа на САС - 3000 лв., по гр. д. № 1546/2010 г. на САС - 2000 лв., по гр. д. № 99/11 на
САС - 4000 лв., по гр. д. № 631/2010 г. на САС - 4000 лв., по гр. д. № 460/2011 г. на САС - 3000 лв., по гр. д. №
504/2010 г. на САС - 3000 лв. и по гр. д. № 530/10 г. на САС - 3000 лв., по гр. д. № 833/2010 г. - 2000 лв. … Това
обстоятелство следва да бъде отчетено, увреденият се явява обезщетен, включително и по отношение на сл. д. №
295/2001 г. поради което, като краен резултат, иска на Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
по настоящото дело следва да бъде отхвърлен.
Според в.л. ищецът реагира на производствата по отношение на него. Това обаче се
дължи и на преживяната травма, а освен това той симулира завишаване на симптомите. Или,
съдът е длъжен да приеме, че реакцията на г-н М. по отношение на конкретното наказателно
производство въобще не е била особено силна. Следва да се има предвид, че той е наясно с
наказателните процедури (предвид съдебното му минало), което още повече смекчава
емоционалните последици от делото. Доколкото има негативно реакция, тя може да се
отдаде и на засиленото му безкритично чувство – възприема се за невиновен (без значение
влезлите в сила присъди) и като жертва на системата. Това е ирелевантно.
В конкретната хипотеза са съобразени и следните обстоятелства:
-1. наказателното производство е продължило от 27.02.2014г. до 29.11.2018г., т.е. 4
години 9 месеца и 2 дена. По разбиранията на този състав това не е разумен срок
(фактическият състав на ситуацията е елементарен – управление на кола и говорене по
мегафон за кратко време, но от различно лице);
-2. според Определение № 463 от 12.06.2018г. на ВКС по гр.д. № 4765/2017г.,
III г.о., ГК, докладчик съдията Геника М.; също: Решение № 233 от 18.05.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 104/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев: Неоснователни са доводите на
прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по
медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от
повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите
от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди трябва да
бъдат обезщетени; Р. № 673 от 15.11.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1916/2009г.: … има ли
разгласяване чрез медиите …; Р. № 281 от 04.10. 2011г. На ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1684/2010г.: ...
до затруднения да си намери работа по специалността, до ограничаване на социалните контакти, до
негативни изживявания за опозореност ... обвинението в тежко престъпление и неговото публично
разгласяване обичайно води до стрес и промяна в начина на живот ... и Решение № 395 от 18.01.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 159/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска).
-2. ищецът е загубил няколко дена за работа в заведението за лишаване от свобода (чл.
8
80, ал. 2 от ЗИН);
-3. предвид съдебното минало на ищеца, трудно може да се приеме, че изборния му
резултат е повлиян отрицателно от конкретното наказателно производство. Дори би могло да
се разсъждава за обратното.
Съобразно изложеното, съдът намира, че обезщетение от 2 000 лева би следвало да
обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен.
II. имуществени вреди:
Установените разходи на ищеца в размер на 100 лева / 4 = 25 лева.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи
сумата от 20 лева.
На ищеца се дължат разноски – 59,56 лева, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 77 от ГПК, прокуратурата дължи и сумата от 26,67 лева,
възнаграждение за вещо лице (чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на Б. Г. М., ЕГН **********, гр. София, ул. „******* e-mail:
*******, чрез адв. С. С., следното:
- сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищцата
(НОХД № 4224/2014г. и свързаните с него предварително производство и въззивно такова),
ведно със законната лихва, считано от 10.01.2023г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 25 (двадесет и пет) лева, имуществени вреди, разходи в наказателното
производство, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1
000 (хиляда) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК;
- сумата от 79,56 (седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) лева,
сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
9
"Витоша" № 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 26,67 (двадесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева, възнаграждение за вещо лице, съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10