РЕШЕНИЕ
гр. Пловдив, 16.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №
1090 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.А.А. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-15-124/15.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба срещу разпореждане
№ С-15-999-00-**********/01.02.2021г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно
и се иска отмяната му по изложените съображения. В СЗ процесуален
представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответната страна чрез процесуален представител и в писмени
бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Фактите по делото не са спорни между страните. Жалбоподателят
е представил болничен лист с причина за издаване „12“ /карантина/, за времето
от 30.11.2020 г. – 13.12.2020 г. Не е спорно също така, че трудовото му
правоотношение е било прекратено,
считано от 01.12.2020 г., т.е. след 30.11.2020 г. вкл. жалбоподателят е
неосигурено лице. За да откаже изплащане на обезщетение за периода 01.12.2020
г. - 13.12.2020 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ – Пловдив е посочил, че болничният лист е издаден с причина „12“ –
карантина, поради което няма основание за изплащане на парично обезщетение след
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като от този момент
жалбоподателят е неосигурено лице. Във фазата на задължителното обжалване по
административен ред жалбата е отхвърлена с цитираното решение на Директора на
ТП на НОИ – Пловдив с подробни мотиви в смисъла на мотивите на разпореждането
за отказ.
Съгласно чл.43 от КСО
парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина се
изплаща съответно за времето, за което осигуреният е под карантина.
Разпоредбата е специална, както предвид съдържанието и, с което се урежда
особен случай на временна неработоспособност,
така и поради систематичното и място, при което за случаи като процесния
са неприложими общите разпоредби на кодекса и по-конкретно чл.42 от същия, тъй
като чл.43 урежда самостоятелно срока, за който се изплаща обезщетение в случай
на карантина, като въвежда условие и лицето да е осигурено. Конкретно в случая след прекратяване на
осигуряването липсва нормативно основание за изплащане на обезщетение, тъй като
лицето вече е неосигурено, при което правилно е било отказано изплащане на
обезщетение за периода 01.12.2020 г. - 13.12.2020 г. Поради това съдът намира, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и
правна сложност на делото, определено на основание чл. 144
от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.А. ***, ЕГН **********, против Решение №
2153-15-124/ 15.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
отхвърлена като неоснователна жалба
срещу разпореждане № С-15-999-00-**********/01.02.2021г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА С.А.А. ***, ЕГН **********, да заплати на НОИ разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване - чл.119 от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: