РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Перник, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500379 по описа за 2021 година
С Решение № 9 от 28.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4649 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г., поправено с Решение № 44 от 30.03.2021 г. е признато за
установено, че В.К. С. дължи на „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник, сумата от
457.59 лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия и
такса мощност за топлофициран имот находящ се в ***, за периода 28.05.2017 г. до
30.04.2018 г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 25.23 лева, за периода
от 30.07.2017 г. до 23.10.2018 г. заедно със законната лихва върху главницата считано
от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2020 г., до
окончателното и изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 618.37
лева, главница за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., както и разликата до пълния
претендиран размер от 55.30 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 23.10.2018г., исковете са отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. от АК ***– процесуален
представител на В.К. С., в която се поддържа, че решението, в частта с която са
уважени исковете е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено. Твърди се,
че не са били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по
иска, като не е доказано, че същият е бил клиент на топлинна енергия през исковия
период.
1
„Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник оспорва жалбата. Счита, изложените в
жалбата оплаквания за неоснователни, а постановения съдебен акт за правилен и
законосъобразен. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания
съдебен акт.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че ответникът е
клиент на топлинна енергия и дължи на ищцовото дружество, сумата от 618.37 лева,
представляваща половината от общата стойност на ползвана, но незаплатена
топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в ***, за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 55.30 лева, за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2277 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като се
поддържа, че липсва облигационна връзка между страните.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че ответникът е собственик на
процесния имот и е направил извод за наличие на облигационна връзка между страните
и е уважил частично иска.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Спорният въпрос е дали жалбоподателят е потребител на топлинна енергия.
По същество жалбоподателката поддържа, че не дължи сумите, за които е
предявен искът, тъй като няма качеството на клиент на топлинна енергия за имота
описан в исковата молба.
По силата на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По силата на §. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник“, АД, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което
е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда.
От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване.
За установяване обстоятелството, че ответницата В.К. С. е потребител на
топлинна енергия, ищцовата страна е представила Договор за продажба на държавен
недвижим имот от ***, удостоверение за наследници на К. С. Д., декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № 3453 от 29.07.2011 г., с която С. К. С. е декларирал, че е собственик
на основание наследство на имота, описан в исковата молба, като съсобственик е и
отвеницата В. С. при равни квоти от по ½ идеална част. Видно от представеното
извлечение от сметка, то в ищцовото дружество като титуляр на партидата, открита за
топлоснабдения имот, е вписан С. К. С. От представеното пред въззивната инстанция
Заявление – декларация вх. № 604 от 05.04.2011 г. се установява, че наследодателят на
ответницата и С. К. С., К. С. Д. е направил искане да бъде открита партида за битови
нужди за имот находящ се в ***. Видно от Справка за постоянен и настоящ адрес
изготвена по ч.гр.д. № 2277 по описа на Районен съд Перник за 2020 г. В. К. С. е с
постоянен и настоящ адрес *** от 20.11.2001 г. Други доказателства за установяване
качеството на клиент на топлинна енергия, не са ангажирани от ищцовата страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е
установено по несъмнен начин, че В.К. С. е била клиент на топлинна енергия през
исковия период. Представената по делото декларация, представлява частен документ
изходящ от трето по делото лице, в който се съдържа признание относно
притежаваното право на собственост, но доколкото жалбоподателката не е подала тази
декларация и съответно последната не е подписана от нея, то и не я обвързва. Ищецът,
чиято е и тежестта на доказване, е следвало да представи други доказателства, въз
основа на които да може да се направи извод за притежавано качество на клиент на
топлинна енергия на посоченото лице относно топлоснабдения имот, което не е
сторено. Различен извод не може да се направи и от разпоредбата на чл. 32, ал. 5
ЗМДТ. По силата на последната подадената в срок декларация от един наследник
ползва и другите наследници, но същата норма не предвижда, че тази декларация ги
обвързва и при спор относно удостоверените с нея факти, то последните подлежат на
3
доказване по правилата на ГПК. По делото липсват доказателства, от които да следва
извод, че ответницата по иска се е съгласила с доставката на топлинна енергия в имота
посочен в исковата молба – получаване на документи във връзка с извършваната
доставка, плащания и др., като в тази връзка е безспорно установено, че пратидата за
имота се води на името на С. К. С., а отвеницата В.К. С. живее на друг адрес от 2001 г.
След като по делото не са ангажирани доказателства относно това, че В.К. С. е
била клиент на топлинна енергия през исковия период за имот находящ се в ***, с
абонатен № ***, се налага извод, че предявеният против нея иск е неоснователен,
поради което и решението в частта му, с която същият е уважен следва да се отмени и
да се постанови друго такова, с което искът да бъде отхвърлен.
В останалата част, с която исковете са отхвърлени до пълните им предявени
размери, като необжалвано Решение № 9 от 28.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4649
по описа на Районен съд Перник за 2020 г., поправено с Решение № 44 от 30.03.2021 г.
е влязло в сила.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство по гр.
д. № 4649, и по ч. гр. д. № 2277 и двете по описа на Районен съд – Перник за 2020 г.,
следва да останат в тежест на ищеца „Топлофикация – Перник“ АД.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателката В.К. С. следва да се
присъдят сторените разноски за заповедното първоинстанционното и въззивното
производства в общ размер на 326.13 лв.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 9 от 28.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4649 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г., поправено с Решение № 44 от 30.03.2021 г. в
частта, с която е признато за установено, че В.К.С. дължи на „Топлофикация –
Перник” АД, гр. Перник, сумата от 457.59 лева, представляваща стойност на ползвана,
но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в ***,
за периода 28.05.2017 г. до 30.04.2018 г., лихва за забава на месечните плащания в
размер на 25.23 лева, за периода от 30.07.2017 г. до 23.10.2018 г. заедно със законната
лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.05.2020 г., до окончателното и изплащане и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация – Перник“ АД със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който е поискано
да бъде признато за установено по отношение на В.К. С., с ЕГН: ********** и адрес в
***, че същата дължи на ищовото дружество сумата от 457.59 лева, представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран
имот находящ се в ***, за периода 28.05.2017 г. до 30.04.2018 г., лихва за забава на
месечните плащания в размер на 25.23 лева, за периода от 30.07.2017 г. до 23.10.2018 г.
заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2020 г., до окончателното и изплащане за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
2277 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: *********, гр. Перник, ТЕЦ
„Република“, да заплати на В.К. С., с ЕГН: ********** и адрес в ***,, сумата от 326.13
лв. (триста двадесет и шест лева и тринадесет стотинки) направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5