О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ……………/…………05.2018 год., гр. Варна
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разгледа
докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 824 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.П.З. ***,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 194/18.01.2018 год.,
постановено по гр. дело № 4773/2017 год. по описа на РС-Варна, с което в производство
по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК е прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът Б.П.З. ЕГН **********
*** дължи на ищеца М.К.Д. *** сумата от 4500 лева по запис на заповед, издаден на 06.02.2014 год. в гр.
Варна от Б.П.З. в полза на М.К.Д., с падеж 25.02.2014 г., ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата
на подаване на заявлението
в съда – 05.01.2017 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч. гр. дело № 121/2017 год. по описа на РС-Варна, и в полза на ищеца
М.К.Д. са присъдени и разноските за исковото и за заповедното производство.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй като
съдът се е произнесъл по непредявен иск – не са съобразени указанията по т. 17
от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ относно предмета на делото по
предявен по реда на чл. 415, вр. чл. 422 иск в
хипотезата на издаден запис на заповед. В евентуалност се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обобщено
се свеждат до нарушения относно доклада на делото, нарушения по разпределение
на доказателствената тежест, по попълването на делото
с доказателства, по оценката и анализа на събраните такива, както и необсъждане
на всички възражения и доводи на ответника против предявения против него иск. Твърди
се, че докладът е непълен – не е отразено обстоятелството, че ищецът е собственик
и управител на „Миген“ ЕООД, в което дружество е
работил ответника; в нарушение на процесуалния закон не е разгледано своевременно
заявеното от ответника възражение за прихващане на исковата сума със сумата от
3400 евро; не са съобразени служебно известните на районния съд доказателства в
подкрепа на заявената от ответника под формата на възражение за прихващане
претенция за сумата от 3400 евро, съдържащи се в гр. дело № 13633/2016 год. по
описа на РС-Варна.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на първоинстанционното
решение и за връщане на делото на РС-Варна за произнасяне по иска, с който
действително е сезиран, с указания към първоинстанционния
съд за попълване на доклада на делото и за произнасяне по всички възражения на
ответника, вкл. и по възражението му за прихващане; евентуално – в случай, че
не са налице условия за връщане на делото на първоинстанцинния
съд – въззивникът настоява да бъде разгледана
заявената от него под формата на възражение за прихващане претенция против
ищеца М.К.Д..
Направено е доказателствено искане – да бъдат
изискани всички материали, които въззивният съд счете
за необходими, съдържащи се в гр. дело № 13633/2016 год. по описа на РС-Варна.
Писмен отговор на жалбата не е
подаден.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна
с правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение като неизгодно за нея и е процесуално допустима.
Направеното с жалбата доказателствено искане –
да се изиска и приложи гр. дело № 13633/2016 год. по описа на РС-Варна е
неоснователно, по следните съображения:
Видно от наведените от ответника в отговора му на исковата молба
твърдения за факти, с които той обосновава заявената под формата на възражение
за прихващане претенция за сумата от 3400 евро (дължимо трудово възнаграждение,
респ. обезщетение по чл. 215 КТ, за месеците август и септември 2013 год.)
претенцията е насочена не против ищеца в качеството му на физическо лице, в
което качество същият е предявил иска си против ответника, а срещу търговското
дружество, в което ответникът е работил и на което дружество ищецът е управител
– в този смисъл са твърденията на ответника, както и представените от него в
първата инстанция доказателства (два броя заповеди за командироване и справката
от НАП ТД-Варна). При това положение доказателствата, съдържащи се в цитираното
от ответника гр. дело са неотносими към настоящия
правен спор.
Доводите, относно допуснати процесуални нарушения по доклада на делото
също са неоснователни, доколкото неотразяването в доклада на наведеното от
ответника обстоятелство, че ищецът бил собственик и управител на търговското
дружество, в което ответникът е работил, е без правно значение за спора. Ето
защо и въззивният съд не дължи даване на указания към
страните съобразно т. 2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
По останалите оплаквания във въззивната жалба
съдът ще се произнесе с решението си.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Б.П.З. *** чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение №
194/18.01.2018 год., постановено по гр. дело № 4773/2017 год. по описа на
РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане – да се изиска от РС-Варна и да се
приложи по настоящото дело, гр. дело № 13633/2016 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.05.2018 год. от 14, 00 часа, за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители,
ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.