РЕШЕНИЕ
Номер 537 17 .10 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХІХ състав
На двадесет и шести септември, 2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Илияна Куцева - Гичева
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 77
по описа за 2017 година намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Ищците
С.А.П. с ЕГН: **********, И.Е.П. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка
и законна представителка С.А.П., С.Е.П. с ЕГН: ********** и Р.С.П. с ЕГН:
**********, всички с постоянен адрес *** молят да се осъди ответника
„Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ, гр. София-1404, Район
„Триадица”, бул. „Гоце Делчев” № 142-142А с ЕИК *********, да им
заплати както следва:
I.На всички ищци сумата от по 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/ на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на Е.С.П. с ЕГН **********,
починал при ПТП на *** год., ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от горната дата.
II. На И.Е.П. с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законна представителка С.А.П. с постоянен адрес
***, сумата от 27 400 лева представляваща пропусната полза от издръжката,
която починалият му баща няма да му предоставя до навършване на пълнолетието му
за периода от 19.09.2016г. до 19.03.2028г. по 200 лв. /двеста лева/ месечно,
ведно със законната лихва върху същата за всяко просрочено месечно плащане, до
настъпване на обстоятелство за промяна на този размер или прекратяване на
изплащането на това обезщетение.
Ищците установяват, че са съответно
съпруга, деца и майка на Е.С.П. с ЕГН **********, починал при ПТП на *** год.
Произшествието е реализирано около 06:30 ч. на същата дата в с. Цалапица,
област Пловдив, на ул. „С. Стамболов”. Лек автомобил с рег. № А 6294 ММ, марка:
„БМВ”, модел: „320Д”, управляван от Г.Д.М., поради движение с несъобразена
скорост, напуска отредената му лента за движение и при загуба на управление от
водача над МПС, навлиза в насрещната лента и удря челно движещия се по нея
автомобил с рег. № РВ 5163 СА, марка: „Форд”, модел: „Транзит”, управляван от правоспособния водач Б.. В последният автомобил,
като пътник се е намирал Е. П.. В следствие на причинените му травми, той
умира.
Застраховател по застраховката „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на лек автомобил с рег. № А 6294 ММ, марка:
„БМВ”, модел: „320Д”, управляван от Г.Д.М. е ответника „Застрахователна
компания Олимпик - клон България” КЧТ, за което е издадена застрахователна
полица № ВО/28/11600202138/, валидна от 26.07.2016 год. до 25.07.2017 год.
От настъпилата смърт на Е. П.
ищците търсят неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите на
виновния за ПТП-то водач на посочения по-горе лек автомобил, а именно -
„Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ.
Ищците твърдят, че са загубили
много близък за всички човек. Е. П. е бил стожер на семейството. Основно с
неговите доходи са се издържали децата и съпругата му. Той е подпомагал
материално и своята майка. Всички те са обитавали един дом в гр. Кричим и между
тях са били изградени трайни отношения на любов, доверие, взаимопомощ и
емоционална привързаност и зависимост. Споделяли са заедно както всички хубави,
така и трудните житейски епизоди. Общували са открито помежду си и са имали
житейски планове за бъдещето. Внезапната смърт на Е. П. е лишила завинаги,
неочаквано и шокиращо ищците от неговата любов и подкрепа. Те не могат да
преодолеят до днес загубата му, която ги е променила личностно. Всеки един от
тях се е затворил в свой субективно изграден свят доминиран от мъка и
страдание. Трудно общуват с околните и приятелите си, променен е нрава им
белязан преди това с веселост и лекота в общуването. Това негативно повлияване
на бита и емоционалния свят на ищците е трайно и трудно преодолимо. Поради това
и се претендира заплащане на посочените обезщетения за претърпените
неимуществени вреди, както и имуществени от ненавършилия пълнолетие син на
починалия.
ОТВЕТНИКЪТ
„Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ оспорва исковете. Счита, че ищците не са доказали възникването на отговорността на
застрахователна компания „Олимпик” и своето право за получаване на обезщетение
за неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие. Не са
доказани елементите за осъществяване на фактическия състав, противоправното и
виновно поведение на водача на лек автомобил марка “БМВ”, модел „320Д”, ДК №
А6294ММ в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната
му отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите. От представените по делото
документи и нанесените телесни увреждания на Е.С.П. може да се стигне до
извода, че не са спазени установените нормативни правила при превоз на пътници.
Степента на твърдените увреждания на Е.С.П. и обстоятелството, че лицето е
изпаднало от лекия автомобил показват, че лицето не е използвало обезопасителен
колан. Съгласно разпоредбите на чл. 137а от Закона за движение по пътищата,
пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 149, ал.
1, т. 2, б. “а)” от Закона за движение по пътищата се установява, че автомобил
“Форд”, модел „Транзит”, ДК № РВ5163СА е от категория М1 - моторните превозни
средства за превоз на пътните, в които броят на местата за сядане, без мястото
на водача, е не повече от 8. Твърди се, че при използването на обезопасителен
колан от страна на Е.С.П. пострадалото лице е нямало да претърпи описаните
телесни увреждания. Е.С.П. не е спазил нормативно определеното задължение при
пътуването си в МПС и това е довело до по-голяма степен на телесни увреждания,
претърпени от лицето.
Вземайки предвид всички тези
обстоятелства се счита, че е налице съпричиняване в размер на 50% за настъпване
на вредоносния резултат.
В мотивите и диспозитивите на
постановления № 4/61 г., 5/69 г. и № 2 от 30.ХI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на
Пленума на Върховния съд е посочен изчерпателно кръгът на лицата, които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди. В първото постановление пленумът
приема, че обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения
вследствие увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а всяко
увредено лице е в индивидуално отношение с пострадалия. Поради това Върховният
съд е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на
обезщетение. Според него следващото се обезщетение за неимуществени вреди,
както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа
на справедливостта - само най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт - неговите възходящи, низходящи и съпруг. Установената практика въвежда
два критерия, които трябва да са налице кумулативно за определяне на лицата,
имащи право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на
лицата, а втория е връзката между пострадалото лице и лицето претендиращо
претърпени вреди. Към настоящия момент се твърди, че не са представени
доказателства за наличието на близки отношения между Е.С.П. и ищците.
Относно размера на претендиралото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ответникът счита същото за
прекомерно завишено с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищците.
Оспорва се претенцията за
изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на И.Е.П.. Съгласно
ППВС № 4/61 г и 4/68 г. при причиняване на смърт, близките на пострадалия имат
право на обезщетение за накърнените им имуществени блага от лишаване от
издръжка, когато действително са били издържани от него или са имали право на
издръжка и правото на обезщетение възниква когато вредата не може да бъде
компенсирана от пенсията, на която имат право. Последователно застъпваното в
практиката на ВКС /решение по т.д. № 157/2011 г. на I Т.О. и решение по т.д. №
645/2010 г. на 1 Т.О./ становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната
полза, която подлежи на обезщетяване в границите на действително понасяните
вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита
от наследствената пенсия, определена по реда на чл. 81 от КСО, при съобразяване
на правилото на чл. 142, ал. 2 СК. Базата за изчисление е действително
доставяната издръжка и за определяне размера на обезщетението за търпени от
дете такъв вид имуществени вреди е необходимо да бъде доказан действителният
обем на предоставяните приживе от починалия родител средства. Следва да се
отчете, че съгласно ППВС № 4/1968 г. относим за определяне на обезщетението е
не размера на наследствената пенсия, която е действително получена, а размера,
който лицето е можел да получи при положена от него грижа да поиска такава
наследствена пенсия. Считам се за недоказано твърдението, че пострадалото лице
е осигурявало издръжка на И.Е.П., надвишаваща дължимата му наследствена пенсия.
Евентуално се твърди, че от претендиралата от ищеца сума следва да се приспадне
дължимата му наследствена пенсия.
Оспорва се и предявения иск по
чл. 86 от ЗЗД. Застрахователното дружество не дължи лихва от датата на
настъпване на инцидента. Правопораждащият юридически факт, съответно
претендираните права за изплащане на застрахователно обезщетение и лихва върху
него са възникнали при действието на Кодекс за застраховането (Обн. ДВ. бр.102
от 29 Декември 2015г.). Приложение намират чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 380, ал.
3 от КЗ „Непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.
409. ”. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ „ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ „ Срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Видно от представените към
исковата молба доказателства в конкретния случай претенциите са предявени без
приложени банкови сметки на 20.09.2016 г. Във връзка с отправено от
застрахователя искане за представяне на банкови сметки и допълнителни документи
на 10.10.2016 г. са представени банкови сметки на трима от ищците - С.А.П.,
С.Е.П. и Р.С.П., а на
20.12.2016
г. са представени допълнителни документи, на
основание чл. 498, ал. 2 от КЗ. И към настоящия момент не е представена банкова
сметка на И.Е.П.. Вместо това е направено искане за плащане на полагащото му се
обезщетение по банкова сметка на неговата майка - искане, несъобразено с разпоредбата
на чл. 338, ал. 1 от КЗ и заобикалящо разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от
Семейния кодекс.
С оглед на изложеното се счита,
че дружеството не дължи лихви по претенцията на И.Е.П., а по претенциите на
С.А.П., С.Е.П. и Р.С.П. дължи лихва след изтичане на три месеца от предявяване
на претенцията съобразно разпоредбите на чл. 380 от КЗ, т.е. от 10.01.2017г.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ Г.М. твърди
недопустимост и неоснователност на иска по подробни съображения изложени в
отговора от 06.07.2017г.
Пловдивски Окръжен
Съд, ХІХ гр.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество следва да се
уточни, че съдът е допуснал техническа грешка при изготвяне на доклада, като е
посочил, че И.Е.П. с ЕГН: **********, действащ чрез своята
майка и законна представителка С.А.П. с постоянен адрес ***, претендира сумата
от 27 400 лева представляваща
пропусната полза от издръжката, която починалият му баща няма да му предоставя
до навършване на пълнолетието му за периода от 19.09.2016г. до 19.03.2028г. по 300 лв., а не както е уточнено в
ДИМ по 200 лева месечно. При изричната воля на ищеца манифестирана в ДИМ, а
именно за заплащане на 200 лева за 137месеца следва съдът да се произнесе
именно по направеното искане. Посоченото в доклада по делото е техническа
грешка.
Безспорно между страните е настъпването на процесното ПТП, при което е
настъпила смъртта на Е.С.П., както и наличието на валидна застраховка „ГО на
автомобилиститие“ сключена с ответника.
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето сключило застраховка “ГО”, което в случая е действие и
следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна
връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е
обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по
делото, че е налице влязла в сила присъда № 37 от 20.04.2017г. постановена по
НОХД № 544 /2017г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, с която е признат обвиняемия Г.Д.М. с ЕГН
********** за виновен в това, че на *** . в с.Цалапица, Област Пловдив, при
управление на лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ А 6294 ММ е нарушил правилата за
движение по пътищата /чл20, ал.1от ЗДвП/
и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица, едното от които е Е.С.П..
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на постановената присъда, несъмнено води
на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице
виновно причинена вреда от страна на делинквента М. в неимуществената сфера на
ищците, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ Също така е безспорно между страните по
делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е
била сключена валидна застраховка ГО. На следващо място се установява, че ищците
са от кръга лица имащи право да получат обезщетение от застрахователя, като от
приложеното удостоверение за раждане /лист 9/ и удостоверение за наследници
/лист11/ се изяснява, че С.А.П. с
ЕГН: ********** е съпруга на починялия Е. П., И.Е.П. с ЕГН: ********** и С.Е.П.
с ЕГН: ********** са негови деца, а Р.С.П. с ЕГН: ********** е негова майка.
Поради това и несъмнено предявените искове са доказани по основание. По делото
са представени и доказателства, от които се установява, че ищците са отправили
на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди
завеждане на делото.
Основния спор формиран по делото
е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален
статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитания свидетел
Ж.А., като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания след
смъртта на починалият им сродник.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. / Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС/ В случая съдът отчита обстоятелството, че
се касае за смърт с произтичащите от това обстоятелство негативни
психоемоционални преживявания на децата, съпругата и майката на починалия Е.
П.. Съдът дори не счита за необходимо да навлиза в детайли относно настъпилата
психическа травма за ищците, тъй като се касае за възможно най- тежкото събитие
в живота на преживелите сродници на починалия. Несъмнено е, че същите са
изпитвали, изпитват и ще изпитват големи по интензитет болки и страдания, които
могат да бъдат усещани и до края на живота им. От разпита на свидетеля се
установява, че починалият е бил в топли и близки отношения със семейството си,
бил е грижовен родител и изобщо много добър човек, като е живеел заедно със
семейството си в едно домакинство и с майка си. Изяснява се, че Е. П. е бил в
много добро здравословно състояние и в очевидно работоспособна възраст. Поради
това може да се направи извод, че близките на починалия биха разчитали на
неговата материална и емоционална подкрепа за дълги години напред. По делото не
се установяват данни за някакъв ексцес на взаимоотношенията на починалия с
неговото семейство, като очевидно се касае до нормална ситуация, при която
семейните отношения са протичали в дух на разбирателство и любов. При това
положение и съдът намира, че се касае за обичайните за случая неимуществени
вреди на ищците.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания е в размер на посочения в исковата молба.
Следва при това положение да
бъдат обсъдени направените от ответника възражения за съпричиняване на
увреждането от самия починал. Твърди се, че Е. П. се е
возел в автомобила без поставен предпазен колан. Счита се от застрахователя, че
при използването на обезопасителен колан пострадалото лице е нямало да
претърпи описаните телесни увреждания. Е.С.П. не е спазил нормативно
определеното задължение при пътуването си в МПС и това е довело до по-голяма
степен на телесни увреждания и смъртта. Вземайки
предвид всички тези обстоятелства се счита, че е налице съпричиняване в размер
на 50% за настъпване на вредоносния резултат.
От съдържанието на изслушаната по
делото комплексна СЕ, която съдът изцяло кредитира, се изяснява, че починалият
е бил пътник на втория ред седалки, като с оглед механизма на получаване на
уврежданията, както и съдейки по тяхната тежест, може да се предположи, че
пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. Вещите лица обаче не
вземат категорично становище, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен
колан не би стигнало до смъртта на П.. С оглед обясненията дадени от експертите
в съдебно заседание съдът дава превес на
тезата, че смърт така или иначе би настъпила и при поставен предпазен колан.
Това заключение съдът прави на база изложението на в.л. М., който излага
съображения, че разкъсването на аортата би настъпило и при поставен колан. В
подкрепа на подобно становище се изказва и в.л. Н., която еднозначно твърди, че
т.н. „гръден капак“ би се оформил в двата случая. Вещите лица не са се наели да
изложат еднозначна теза, но съпоставяйки основната причина за смъртта, а именно
кръвозагуба при руптура на аортата, данните по делото и становищата на
експертите, може да се даде превес на тезата, че смъртта би настъпила и при
поставен колан. Ето защо и възражението на ответника за съпричиняване на
вредите остава недоказано и поради това неоснователно.
И.Е.П. с
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законна представителка С.А.П. с
постоянен адрес ***, желае също така да му бъде присъдена сумата от 27 400
лева представляваща пропусната полза от издръжката, която починалият му баща
няма да му предоставя до навършване на пълнолетието му за периода от 19.09.2016г. до
19.03.2028г. по 200 лв. /двеста лева/ месечно, ведно със законната лихва върху
същата за всяко просрочено месечно плащане, до настъпване на обстоятелство за
промяна на този размер или прекратяване на изплащането на това обезщетение.
По принцип
обезщетение за имуществени вреди могат в случай на смърт, могат да търсят
непълнолетните низходящи, които действително са били издържани от пострадалия и
с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка. При
определяне на размера съдът трябва да съобрази реализираните приживе от
покойния, но и при съблюдаване правилото на чл. 142, ал. 2 СК,
според което минималната издръжка на едно дете не следва да е под една четвърт
от размера на минималната работна заплата и като се съпостави приносът на
другия родител в осигуряването на издръжката и след приспадане на получаваната
наследствена пенсия по чл. 82 КСО.
По
естеството си претендираните суми за издръжка на малолетните деца представляват
пропуснати ползи. Като вид имуществена вреда пропуснатата полза е осуетено
приращение в имуществото на увредения, което приращение би настъпило с
определена степен на сигурност. С оглед на данните по делото несъмнено
претенцията за имуществени вреди е доказана по основание. Очевидно се установява по делото, от
събраните гласни доказателства, че починалият баща се е грижил за семейството
си и е давал издръжка. В случая действително се установява по делото, че
малолетното дете И.П. е бил издържан от починалия и с неговата смърт е загубил
възможността да получава тази издръжка. Конкретни данни за трудовите доходи на
Е. П. и тези на жена му са представени с ДИМ. Установено е по делото, от
показанията на разпитания свидетел, че починалият родител на ищеца е работел в
строителството. От приложеното удостоверение /лист 127/ се установява, че
същият е работел в МИГ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД на длъжност *** и е получавал средно –
месечно трудово възнаграждение в размер на 609 лева. От представеното от
майката на ищеца удостоверение / лист 128/ се установява, че същата получава
средно – месечно трудово възнаграждение в размер на 625 лева. При тези изходни
данни на възнагражденията на двамата родители и отчитайки нормата на чл.142,
ал.2 от СК съдът намира, че исканото от ищеца обезщетение за имуществени вреди
е в разумен размер и отговаря на реално получаваната от сина на починалия
издръжка преди смъртта на баща му. По делото е представено и доказателство за
получаваната от малолетния И.П. наследствена пенсия, която е в размер на 121.04
лева/ разпореждане на ТД на НОИ Пловдив/ /лист 126/. След приспадане на
получаваната пенсия следва застрахователят да поеме остатъка от дължимата
издръжка до претендирания размер по 200 лева месечно, а именно сумата от 78.96
лева.
Следва да
се присъди и законната лихва върху главниците начиная от настъпването на
деликта във връзка с разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД и липсата на модалитет
при това правоотношение прогласен в КЗ с изключение на разпоредбата на чл.380
от КЗ. Ищците обаче са представили надлежни доказателства, че са посочили
банкова сметка на застрахователя и не е налице забава на кредитора, която да
освобождава длъжника от неговата забава.
Ищецът е
освободен от държавна такса по чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. Следователно по
аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за
производството по уважените искове такса. Цената на уважените искове за
неимуществени вреди е в размер на 600 000 лв. Цената на исковете за имуществени
вреди е в размер на 2842,56 лева, която се
определя от съда на сумата от тригодишните платежи на сумата по 78,96 лева
месечно, тъй като се касае за издръжка. Поради това ответникът следва да бъде
осъден да внесе ДТ от 24 113,70 лв. Ответникът също така следва да заплати
на ищеца сумата от 292 лева направени деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно заплатен депозит за СЕ. На основание чл.
78, ал. 4 ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Предвид изрично направеното искане в този смисъл, на
ответника следва да се присъди сумата от 20.15 лв. – разноски в производството.
Отправено е искане от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено, като очевидно
поради липса на парични средства на доверителя, пълномощниците на ищците са
извършвали услугата безплатно. Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да
заплати на адв. Й.Ц.Й. и адв. С.И.Я. сумата от 13263,78 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, гр. София, район Триадица, бул. „Гоце Делчев“ №
142-142А с ЕИК ********* да заплати на осн. чл.432 от КЗ:
на
С.А.П. с ЕГН: **********, И.Е.П. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка
и законна представителка С.А.П., С.Е.П. с ЕГН: ********** и Р.С.П. с ЕГН:
**********, всички с постоянен адрес *** сумата от по 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/ на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие
смъртта на Е.С.П. с ЕГН **********, починал при ПТП на ** год. реализирано
около 06:30 ч. на същата дата в с. Цалапица, област Пловдив, на ул. „С.
Стамболов”, при
което лек
автомобил с рег. № А 6294 ММ, марка: „БМВ”, модел: „320Д”, управляван от
Г.Д.М., поради движение с несъобразена скорост, напуска отредената му лента за
движение и при загуба на управление от водача над МПС, навлиза в насрещната
лента и удря челно движещия се по нея автомобил с рег. № РВ 5163 СА, марка: „Форд”,
модел: „Транзит”, управляван от правоспособния водач Б., в който, като
пътник се е намирал Е. П., ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от **. до окончателното изплащане, както и да заплати
на И.Е.П. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законна представителка С.А.П. с ЕГН: ********** сума в общ размер от 10 541,16
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /издръжка/ за периода от 19.09.2016 г. до навършване пълнолетието на ищеца
на 19.03.2028 г.,
причинени в резултат на смъртта баща му Е.С.П. с ЕГН **********, починал при
ПТП на *** г.
при горепосоченото пътно-транспортно произшествие, платима, както следва: сумата от 356 лева представляваща
дължимата месечна издръжка за периода 19.09.2016г. до завеждането на делото на
03.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.02.2017г.
до окончателното изплащане, както и по 78.96 лв. месечно за периода
от 04.02.2017 г. до
навършване на 18-годишна възраст на детето на 19.03.2028 г. заедно със законната лихва върху
всяка месечна сума,
считано от първо число на следващия съответен месец до датата на плащането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния му претендиран размер.
Делото е разгледано при участието на трето лице
помагач на страната на ответника-Г.Д.М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, гр. София, район Триадица, бул. Гоце
Делчев № 142-142А с ЕИК ********* да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 24 113,17
лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ
КЧТ, гр. София, район Триадица, бул. Гоце Делчев № 142-142А с ЕИК ********* да заплати на С.А.П. с ЕГН: **********,
И.Е.П. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законна представителка
С.А.П., С.Е.П. с ЕГН: ********** и Р.С.П. с ЕГН: **********, всички с постоянен
адрес *** сумата от
292 лева, представляваща направените деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК-
КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, гр. София, район Триадица, бул. Гоце Делчев № 142-142А с ЕИК
********* да заплати
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Й.Ц.Й. с личен номер в ЕРАРБ ******** от
ВТАК със служебен адрес **** и на адв. С.И.Я. личен номер в ЕРАРБ ********* от
ВТАК със служебен адрес *** сумата от 13263,78 лева.
ОСЪЖДА
С.А.П. с ЕГН: **********, И.Е.П. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка
и законна представителка С.А.П., С.Е.П. с ЕГН: ********** и Р.С.П. с ЕГН:
**********, всички с постоянен адрес *** да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, гр. София, район Триадица, бул. Гоце
Делчев № 142-142А с ЕИК ********* сумата от 20,15 (двадесет лева и петнадесет
ст.) лева, представляваща направените деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :