№ 239
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120201807 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на В. СТ. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „***“ № 6 против Наказателно
постановление № 20-0769-000523/17.03.2020 г., издадено от началника на
група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 81213-
515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не прави
искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, представител не се явява в съдебно
заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС
1
молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.01.2020 г. около 19:40 часа в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, на
кръгово кръстовище, жалбоподателят управлявал собствен лек автомобил –
„МЕРЦЕДЕС”, с per № T...RUS, като при извършената проверка, отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с
техническо средство – „Дрегер дръг тест” 5000, с фабр. № ARAM-0005, като
на водача бил издаден и връчен талон за медицинско изследване на
концентрацията на наркотични вещества в кръвта му № 0069557.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той
подписал, без възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3,
предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа
на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на
нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно -
наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН
процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. От датата на
нарушението до датата на уведомяване на жалбоподателя за съставеното
против него НП, е изминал период по –малко от три години, като за
допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е
три години. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
2
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно - наказателното производство.
В съдебно заседания, актосъставителят, потвърждава изложеното в
АУАН и в НП. Последният е полицейски служител, показанията му са
последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото
доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му, следва да
бъдат кредитирани. Актосъставителят категорично заявява, че нарушението
действително е извършено от жалбоподателя, като той е отказал да бъде
тестван с дрегер за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя в
жалбата, който твърди, че не е извършил описаното в НП, но при така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДВП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества
или техни аналози – с техническо средство дрегер. Това нарушение, според
настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна
норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление
от административно – наказващия орган.
За да приеме съдът, че е бил налице такъв отказ, от страна на
жалбоподателя, се ползваха обективните и кредитирани показания на
актосъставителя и свидетелите, от писмените доказателства по делото –
АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни
доказателства констатации, талон за изследване и докладна записка до ОД
МВР Бургас. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице, не се
ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в
обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и които съдът прие, че са
се случили в обективната действителност. Обстоятелството дали лицето е
било употребило наркотични вещества или не е без значение за
съставомерността на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП,
така както е без значение и това, че на отказалия пробата с техническо
средство за наркотични вещества водач е бил издаден талон за медицинско
3
изследване. При всички случаи на отказ от извършване на проверка с
техническо средство, съответното длъжностно лице от службата за контрол /в
случая това е служителят на Сектор „Пътна полиция” гр. Бургас/ е длъжно да
издаде талон за медицинско изследване, с оглед извършване на лабораторни
изследвания за установяване употребата на наркотични вещества у водача на
моторното превозно средство / чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от Наредба №
1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване, не се
елиминира възможността за осъществяване на състав на административно
нарушение, по см. на чл.174 ал.3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на
моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества.
Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е пълно и
коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя,
така и от административно – наказващия орган. Нарушителят е бил наясно
още от самото начало на административното производство за вмененото му за
извършено нарушение и това, че наказващият орган е цитирал в обжалваното
наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДВП, не
поставя нарушителя в състояние на невъзможност от разбиране на вмененото
му за осъществено административно нарушение – доколкото и в описателната
част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от
значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна
страна на процесното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Правилно, според съдебния състав е приложена и санкционната
разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДВП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.
Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не
би могъл да промени същите в насока за евентуалното им намаляване. Няма
допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДВП и като нарушена и като предвиждаща съответната за
уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия
законотворец подход, в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от
състава на нарушението и предвиденото наказание, намиращ приложение и
при много други административни нарушения по ЗДВП.
4
Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно
за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към
административно - наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което, следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което, Съдът определи, в полза на АНО, да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение - 80 /осемдесет/ лева,
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0769-
000523/17.03.2020 г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към
ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г. против В. СТ. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „***“ № 6, с което за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА В. СТ. К., ЕГН: **********, да заплати на началника на
група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/
лева, за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6